Р Е Ш Е Н И Е
№ 275
гр.Шумен,13.ХІІ.2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд ,в открито съдебно
заседание на 16.ХІ.2010г. в състав:
Окръжен съдия:Лидия Томова
при секретар Н.И.,
като разгледа докладваното от окръжния съдия Л.Томова гр.д. №281/2010г.,
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.415ал.І от ГПК, по предявен на основание чл.422ал.І от ГПК
положителен установителен иск за съществуване
вземането на А.С.Т.,ЕГН **********,*** ,против Р.А.Р.,ЕГН
**********,***,за сумата 28000/двадесет и осем хиляди/ лева по Запис на Заповед
от 1.VІ.2007г. и Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№ 548/08г. на Г районен съд/сега арх.№ 1544/08г. на с.съд/,който иск е обективно съединен с осъдителен иск за заплащане
на сумата 3245,94 лева/три хиляди двеста четиридесет
и пет лева и 94 стотинки/-мораторна лихва върху
главницата за периода от датата на падежа по Записа на заповед-10.VІІ.2007г. до
23.ІV.2008г.-последния ден преди датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК-24.ІV.2008г./видно от вх.№ на заявлението по ч.гр.д.548/08г. на ГРС/сега арх.№ 1544/08г.ГРС/.
Ищецът излага в исковата си молба,че на
1.VІ.2007г. ответникът Р.Р. издал запис на заповед,с
който се задължил да му заплати сумата 28000 лева,с
падеж на задължението 10.VІІ.2007г. и място
на изпълнението в гр.Г,ул.”...”№,ет.,ап..На основание записът на заповед ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК до Г
районен съд за издаване заповед за незабавно изпълнение.ГРС
установил,че записът на заповед е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане,след
което била издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 28000 лева,представляваща размера на паричното задължение.За събиране вземанията на кредитора било
образувано изп.дело № 1297/09г. по описа на ЧСИ Д.З.,рег.№ ...,с район на действие ШОС.
До настоящия момент нямало никакво плащане по посочения запис на
заповед.
Моли съдът да постанови решение,с което да
признае за установено по отношение на ответника,че
последният дължи на ищеца сумата от 28000 лева по Записа на заповед от
1.VІ.2007г.и Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№ 548/08г.на ГРС/сега арх.№ 1544/08г.ГРС/,както и
да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата сумата 3245,94 лева/три
хиляди двеста четиридесет и пет лева и 94 стотинки/-мораторна
лихва върху главницата за периода от датата на падежа по Записа на
заповед-10.VІІ.2007г. до 23.ІV.2008г.-последния ден преди датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК-24.ІV.2008г./,ведно с всички деловодни разноски,направени от ищеца.
Ответникът оспорва изцяло иска по
основание и размер.Възразява,че не познава ищеца,
никога не е имал взаимоотношения с него и не е издавал процесния
запис на заповед.поради което не му дължи никакви пари.Оспорва
истинността на записа на заповед и същевременно прави възражение на нищожност
на същия запис,поради липса на основание. В
последното съдебно заседание по настоящото първоинстанционно производство,проведено на 16.ХІ.2010г.,в пледоариите си по
съществото на спора процесуалният представител на ответника оспори само иска за
заплащане на мораторни лихви върху главницата от датата на падежа до датата на издаването
на молбата за издаване на изпълнителен лист,като
недопустим.
Във връзка с оспорването на подписите
за издател и съдържанието на процесния запис
на заповед,с определение по настоящото дело,постановено в открито съдебно заседание на 18.V.2010г.
е открито производствопо реда на чл.193 от ГПК за
оспорване истинността на посочения документ,като е
назначена съдебна графологическа експертиза.
От всички събрани по делото доказателства,преценени
поотделно и в тяхната съвкупност,както и от
заключението по съдебната графологическа експертиза
,съдът прие за установено следното:
На 1.VІ.2007г. в гр.Габрово ответникът по
настоящото дело Р.А.Р. издал запис на заповед,с която
се задължил да заплати на ищеца А.С.Т. неотменимо и безусловно,без
протест сумата 28000/двадесет и осем хиляди/ лева,с
падеж на паричното задължение 10.VІІ.2007г.Безспорно се установи от заключението по направените единична
и тройна съдебни графически експертизи,че почеркът,с който са
положени подписите на „издател” в процесния запис на
заповед и този,представен като сравнителен материал
от името на Р.Р.,ПРИНАДЛЕЖИ на едно и също лице.Ето
защо проведеното оспорване от ответника на подписа за издател на записа на
заповед следва да се счита за недоказано. В съдебното заседание на 16.ХІ.2010
г. заключението на тройната съдебна графическа експертиза не е оспорено от
процесуалния представител на ответника и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено.
Въз основа на процесния запис на заповед,по заявление на А.С.Т. на основание чл.417 от ГПК
до Районен съд-Габрово,пред същия съд е образувано ч.гр.д.№ 548/08г на ГРС/сега
арх.№ 1544/08 на ГРС/.Съдебният състав по посоченото дело,след
преценка,че изпълнителното основание е редовно от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя,срещу лицето,против
което се иска издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата,посочена в заявлението,е приел,че са налице предвидените в закона предпоставки за
уважаване на искането и за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 28000/двадесет и осем хиляди/ лева.За събиране вземането на кредитора е образувано изп.дело № ....../09г. по описа на ЧСИ Д.З.,рег.№ ...,с район на действие ШОС.
На 23.ХІІ.2009г.длъжникът Р.А.Р. подал възражение по реда на чл.419 от
ГПК и с Определение от 13.І.2010г.по ч.гр.д. №
548/2008г. Гт районен съд спрял на основание
чл.420ал.І от ГПК производството по изп.дело №
....../09г. по описа на ЧСИ Д.З.,рег.№ ...,с район на
действие ШОС. Кредиторът е увудомен за спирането и по
реда и в срока по чл.415 от ГПК е завел настоящия положителен установителен иск по чл.422ал.І
от ГПК,съединен с аксесорния
осъдителен иск по чл.86 от ЗЗД за лихви
върху главницата.
До настоящия момент плащане на сумата по процесния
запис на заповед няма.Няма и такова твърдение ,респ.възражение от
ответната страна.
С
оглед и във връзка с всичко изложено по-горе съдът намира,че
исковете са основателни и доказани,поради следното:
По главния установителен иск по чл.422 ал.І ГПК
за сумата 28000 лева:
Безспорно е по делото,че процесният
запис на заповед е напълно редовен с оглед изискванията на чл.535 от ТЗ,като удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане на ищеца против ответника-издател
на записа на заповед,за сумата 28000 лева.Независимо от това,че
ответникът в пледоариите по съществото на спора не оспорва главния иск,а само иска ,с който се претендират лихви върху главницата,съдът
намира за необходимо да изложи,че възражението
на ответника в писмения му отговор по исковата молба за липса на
каузални правоотношения с ищеца във връзка с издадения запис на заповед не
следва да се обсъжда.Вземането на ищеца произтича от
запис на заповед с издател ответника,което
представлява едностранна търговска сделка с абстрактен характер.Наличието
на основание не е елемент от фактическия й състав.При
положение,че ответникът прави възражение за липса
на каузална сделка с ищеца по повод подписания запис на заповед и ищецът също не твърди,че има такава сделка,не
може да се отрече менителничния ефект на записа на заповед и при липса на плащане по
него да се приема,че паричното задължение по записа не съществува.Отделен
е въпросът,ако беше налице твърдение на някоя от страните,че е налице такава каузална сделка,което
би следвало и да се докаже от същата страна,но в
разглеждания случай не сме изправени пред такава хипотеза.
По аксесорния иск за лихви върху главницата,възлизащи
на 3425,94 лева,за периода за периода от датата на
падежа по Записа на заповед-10.VІІ.2007г. до 23.ІV.2008г.-последния ден преди
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-24.ІV.2008г.:
Съдът
намира за допустимо обективното
съединяване на иск по чл.422 от ГПК с осъдителен аксесорен
иск по чл.86 от ЗЗД,поради следното:
Цитираното от ответника ТР № 1 от
28.ХІІ.2005г.по т.д. № 1/2004г. ОСТК на ВКС в т.4 визира недопустимостта на издаването
на изпълнителен лист и за лихвата върху
сумата по записа на заповед,считано от датата на
падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.Видно от Разпореждане № 449/29.ІV.2008г. по ч.гр.д. № 548/2008г. на ГРСответникът Р.А.Р. е осъден да заплати на ищеца А.С.Т.
сумата 28000 лева,ведно с лихвата върху тази главница
СЛЕД 24.ІV.2008г.,като искането за
присъждане на лихва за периода 10.VІІ.2007г.-23.ІV.2008г. е оставено без
уважение със съображения ,че в
производството за издаване на изпълнителен лист по процесния
запис на заповед НЕ МОГАТ да се правят искания и възражения,които се основават на данни извън изпълнителното основание.Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ,с
№ 450 от 29.ІV.2008г. ,издадена
от Г районен съд на основание чл.417 от по ч.гр.д. №
548/2008г. на с.съд,също е за главница 28000 лева и лихви върху нея след
24.ІV.2008г.Задължението по изп.дело №....../09г. по
описа на ЧСИ Д.З.,рег.№ ...,с район на действие ШОС е
за главница 28000 лева и законна лихва в размер на 6145,26 лева ЗА ПЕРИОДА
24.ІV.2008г.-16.ХІ.2009г.т.е. за времето след подаване на молбата за издаване
на изпълнителен лист. Ето защо исковата
претенция на ищеца в настоящото производство за присъждане на лихви върху
главницата по процесния запис на заповед за периода
от датата на падежа -10.VІІ.2007г. до 23.ІV.2008г.-последния ден преди датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-24.ІV.2008г.е отделна и не е включена
в заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист,посочени по-горе и издадени въз
основа на записа на заповед.Което не означава,че мораторна лихва за
времето от падежа на паричното задължение по записа на заповед въобще не се
дължи и не може да се търси с отделен иск,независимо
дали това ще стане чрез обективно съединяване в едно производство с иска по
чл.422 от ГПК или в отделно исково производство.Мораторната
лихва върху всяко парично задължение,изискуемо и ликвидно,се дължи на
основание чл.86ал.І от ЗЗД и тя има обезщетителен
характер. Дължи се от деня на забавата,който в
разглеждания случай е датата на падежа на паричното задължение на
ответника-10.VІІ.2007 година.Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза,прието
по делото като обективно и компетентно дадено,размерът
на мораторната лихва върху главницата от 28000 лева
за периода 10.VІІ.2007г. до 23.ІV.2008г. възлиза на 3245,94 лева,каккъвто
е и размерът на исковата претенция по чл.86ал.І отЗЗД.
При положение,че
главният установителен иск е изцяло основателен и доказан,съдът
намира,че аксесорният
осъдителен иск също е основателен и доказан,в пълния му претендиран размер.
С
оглед и във връзка с всичко изложено по-горе съдът намира,че
обективно съединените искове като основателни и доказани следва да бъдат
уважени изцяло така,както са предявени,ведно
с лихвите върху главницата след завеждане на исковата молба и направените от
ищеца деловодни разноски,възлизащи на 2292,34лв/две
хиляди двеста деветдесет и два лева и 34 стотинки/.
Водим от горното,Шуменският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че
съществува вземането на ищеца А.С.Т.,ЕГН **********,*** против ответника
Р.А.Р.,ЕГН **********,***, за сумата 28000/двадесет и осем хиляди/ лев, по
издаден от същия ответник запис на заповед на 1.VІ.2007г. и Заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 548/08г. на Г
районен съд/сега арх.д.№1544/08
на ГРС/.
ОСЪЖДА
същия ответник да заплати на същия ищец сумата 3245,94 лева/три
хиляди двеста четиридесет и пет лева и 94 стотинки/-мораторна
лихва върху главницата за периода от датата на падежа по Записа на
заповед-10.VІІ.2007г. до 23.ІV.2008г.-последния ден преди датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК-24.ІV.2008г.,както и да заплати на ищеца законната
лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба-5.ІІ.2010 година до окончателното й издължаване,както и направените от ищеца деловодни разноски
,възлизащи на 2292,34лв/две хиляди двеста деветдесет и два лева и 34 стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Окръжен съдия :