Р Е Ш Е Н И Е№245

гр. Шумен, 18.11.2010 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря Т. Каварджикова, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в. гр. д. № 475 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.437, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по жалба на Х.С.М. срещу постановление за възлагане на недвижими имоти от 06.07.2010 г. на частен съдебен изпълнител Д. З. рег. № 876, с район на действие ШОС, по изп.д. № 200987604001153.

Жалбоподателката твърди, че, в нарушение на чл.503, ал.1 от ГПК, не е била уведомена от частния съдебен изпълнител за принудителното изпълнение, насочено срещу недвижими имоти, съставляващи съпружеска имуществена общност между нея и длъжника М. И. М., поради което не е могла да се възползва от правата си по чл.502 от ГПК. Предвид изложеното, счита, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, и моли съдът да го отмени.

Взискателят по изпълнителното дело Ш.Б.Ш. депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

Длъжникът по изпълнението ЕТ “ М. М.– П. “, гр. В. представляван от М. И. М. не взема отношение по жалбата.

Съдебният изпълнител не изпраща становище.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява следното: Изп.д. № 200987604001153 по описа на частен съдебен изпълнител Д. З. рег. № 876, с район на действие ШОС е образувано по молба на Ш.Б.Ш., срещу ЕТ “ М. М.– П. “, гр. В. област Шумен, въз основа на обезпечителна заповед от 24.09.2009 г., по ч.т.д. № 586/2009 г. по описа на ШОС, с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.88, вр. чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху собствени на длъжника недвижими имоти, включая склад за зърно, построен в парцел № 2 от кв.1 по плана на гр. В. област Шумен, ЕКНМ – 12766, при граници на парцела: № 1003 – сграда - кантар, № 1001 – свободни площи и сграда – кантар, построена в парцел № 3 от кв.1 по плана на гр. В. област Шумен, ЕКМН – 12766, при граници на парцела: № 1001 – други селскостопански територии и № 1002 – селскостопански склад. На основание разпореждане на частния съдебен изпълнител, на 26.09.2009 г. от АВ – Велики Преслав е вписана възбрана върху описаните имоти, с вх. рег. № 2460, парт. 8444, 8445, 8446 и 8224, т. І, № 110/26.09.2009 г., за което длъжникът е уведомен по телефона на 28.09.2009 г.. С молба от 16.03.2010 г. взискателят е поискал присъединяване на вземанията му срещу ЕТ “ М. М.– П. “, гр. Върбица по изпълнителен лист от 08.03.2010 г., издаден по решение № 10/21.01.2010 г. по гр.д. № 645/2009 г. по описа на ШОС, която частният съдебен изпълнител е уважил. На 19.03.2010 г. на длъжника е връчено съобщение за насрочване опис на визираните два имота на 04.04.2010 г.. На 13.04.2010 г. е извършен опис на същите. С разпореждане от 28.04.2010 г. е насрочена публичната им продан, която да се извърши в периода 14.05.2010 г. – 14.06.2010 г., за което на длъжника е изпратено съобщение изх. № 06082/29.04.2010 г., получено от жалбоподателката, в качеството й на негова съпруга, на 03.05.2010 г.. С резолюция от 04.05.2010 г. на съдебния изпълнител е наложена втора възбрана върху имотите, вписана от АВ – Велики Преслав под вх. рег. № 502, парт. 8445, 8446, т. І, № 70/12.05.2010 г.. С постановление от 06.07.2010 г. имотите са възложени на взискателя, за което са изпратени съобщения до него и длъжника. По изпълнителното дело е приложен н.а. № 111, т. ІІІ, рег. № 746, н.д. № 543/2006 г. по описа на ВПРС, съгласно който ЕТ “ М. М.- П. “, гр. Върбица е признат за собственик на процесните имоти по давностно владение.

Жалбоподателката твърди, че двата имота са придобити през време на брака й с едноличния търговец и представляват съпружеска имуществена общност, както и, че не е била уведомена от съдебния изпълнител за насоченото срещу тях изпълнение и извършените във връзка с него принудителни действия, с оглед на което не е могла да се възползва от правата си по чл.502 и чл.503 от ГПК.

От приложеното към жалбата удостоверение за граждански брак, издадено по акт за брак № 32/17.08.1975 г. на ГНС – Върбица се доказва твърдението на жалбоподателката, че, считано от посочената дата е съпруга на М. И. М., който упражнява търговска дейност като ЕТ “ М. М.- П. “, гр. Върбица. Същевременно, безспорно се установи, че изпълнителните листи, въз основа на които е образувано изпълнителното производство са издадени срещу едноличния търговец, от което следва, че той е единствен длъжник по делото. Страните в изпълнителния процес са строго определени, като съдия изпълнителят е обвързан от субективните предели на изпълнителния лист. Изключенията от това правило са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.429 от ГПК, като съдебният изпълнител няма нито правомощията, нито задължението да определя при образуване на изпълнителното производство дали задължението е поето в интерес на семейството и да връчва покана за доброволно изпълнение на съпруга – недлъжник. На следващо място, съгласно посочения по-горе н.а. № 111, т. ІІІ, рег. № 746, н.д. № 543/2006 г. по описа на ВПРС, като собственик на въпросните два недвижими имота се легитимира не физическото лице М. И. М., а ЕТ “ М. М.– П. “, гр. Върбица. Според тълкувателно решение № 2/27.12.2001 г. по гр.д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за съда, включеното в търговското предприятие на едноличния търговец имущество е обособено като отделна съвкупност спрямо имуществото, което притежава при режим на съпружеска имуществена общност. Последната е непротивопоставима на кредиторите на съпруга – едноличен търговец, спрямо които той отговаря, както с цялото си лично имущество и с половината от имуществото съпружеска имуществена общност, извън търговското предприятие, така и с цялото имущество съпружеска имуществена общност, което е включено в предприятието му. Придобитото, в резултат на търговската дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва по естеството си приноса на другия съпруг – нетърговец. Предвид изложеното, съдът приема, че, след като по нотариален акт имотите са собствени на ЕТ “ М. М.- П. “, гр. Върбица и по предназначение служат за осъществяване на стопанска дейност, а не за задоволяване нужди на семейството на едноличния търговец, те са собственост на търговското му предприятие, а не съпружеската имуществена общност.

По силата на закона, дори, когато изпълнението е насочено върху вещи съпружеска имуществена общност, съпругът на длъжника няма качеството на страна в изпълнителния процес, независимо от предоставените му възможности за защита на правата му върху имуществената общност, поради което има статут на трето лице по смисъла на чл.435 от ГПК. Съгласно чл.435, ал.4 и чл.436, ал.1 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движими вещи, се намират в негово владение, като жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. За третите лица, срокът за обжалване започва да тече от узнаване на действието.

Водим от горното, съдът заключава, че жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима, но неоснователна, тъй като липсват доказателства, че процесните два имота съставляват съпружеска имуществена общност и са се намирали във владение на жалбоподателката към датата на вписване на възбраните върху тях. Ето защо, счита, че следва да се отхвърли.

Относно молбата на взискателя за присъждане на деловодни разноски, констатира, че не са представени доказателства за извършване на такива, поради което приема, че се явява недоказана и неоснователна и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х.С.М., ЕГН **********,***. С.№ 29, срещу постановление за възлагане на недвижими имоти от 06.07.2010 г. на частен съдебен изпълнител Д. З. рег. № 876, с район на действие ШОС, по изп.д. № 200987604001153.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.