Р Е Ш Е Н И Е№235

гр. Шумен , 10.11.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:

Председател:К.Моллов

Членове:1.А.Карагьозян

2.мл.Р.Хаджииванова

при секретаря Н.И. като разгледа докладваното от съдия .Хаджииванова В.гр.дело №511 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №306 от 11.06.2010г. по гр.д.№2363/2009г., Районен съд-гр.Шумен е прекратил частично производството по делото по отношение на предявения от Р.И. К., М.С.К.-С. и З.С.К., положителен устноветилин иск за собственост на недвижим имот: поземлен имат с идентификатор 83510.663.90 по кадастралната карта на гр.Шумен с площ 1445кв.м., находящ се в гр.Шумен, при граници: 83510.663.94, 83510.663.225, 83510.663.82, 83510.663.347, 83510.663.89, 83510.663.95, като недопустимо и е отхвърлил предявения от Р.И. К., М.С.К.-С. и З.С.К. срещу Ф.С.О. и С.И.О. иск с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на ответниците да не извършват фактически и правни действия, касаещи нови кадастрални промени с горепосочения имот и издаване на документи за застрояването му със сграда, като неоснователен и недоказан. Присъдил е и следващите се разноски.

Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които го обжалват изцяло, както в прекратителната част, така и в частта, с която е отхвърлена претенцията им с правно основание чл.109 от ЗС. Твърдят, че същото било неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излагат, че неправилно съдът бил прекратил производството по предявения от тях иск с правно основание чл.124 от ГПК, тъй като имали правен интерес от предявяването му. В решението липсвали мотиви относно действията, които бил извършил ответника, след като се снабдил с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение. Съдът не съобразил всички представени от ищците писмени доказателства. Направените от него изводи/ за това, че ответниците придобили собствеността върху спорния имот на основание придобивна давност, че ответниците не били държатели на имота/ били необосновани и противоречали на събраните по делото доказателства. Неправилно не били кредитирани показанията на техните свидетели, съответно не били коментирани противоречия в показанията на ответните свидетели. Молят съда да постанови отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което заявените претенции бъдат уважени .

Въззиваемите намират жалбата за неоснователна.

Въззивната жалба и въззивната частна жалба са подадени в срока по чл.259, сътоветно по 275, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустими.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбите за неоснователни.

В.о от удостоверение за наследници №74/29.03.2005г., ищците по настоящото дело на наследници по закон, първата -съпруга, а втората и третата низходящи от първа степен на С. М. К., поч. на 09.02.2005г.. Съгласно договор за подялба на недвижим имот от 18.08.1970г. и договор за доброволна делба от 11.02.1975г., както и удостоверение за наследници №2705/09.09.2005г., последният е придобил по наследство от своята възходяща от втора степен-М. С., съответно от сестрите на майка си-И. С.И. и Г. Сп. И. собствеността върху лозе от 1600кв.м., мест.”Смеся” в землището на гр.Шумен, при съседи: В. Д., Е.и В. Д., А. и П. В.. В.о от нотариален акт №29, т.VІ, д.№1465/1992г., М. С. К. прехвърлил на сина си С. Ма. К. правото на собственост върху недвижими имоти:а/ апартамент №9 на 3ет. на жилищен блок, построен върху, държавeн парцел ХVІ в кв.128 по плана на гр.Шумен, със застроена площ от 69.81кв.м., ведно с таванаско помщение №9, избено помещение №3 и 9576/100 000ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и б/ лозе –сега нива от 400кв.м., в землището на гр.Шумен, в мест.”Смесе”, при граници: от запад-Г. Сп. И., от север-Е. и В. Д., от юг-път, от изток-В. Х., срещу задължение последният да се грижи за него до края на живота му. Тази сделка не е произвела вещноправен ефект по отношение на имота-лозе, доколкото същият към този момент не е бил собственост на праводателя / В.о от договора за доброволна делба на недвижим имот от 1970г., в дял на последния не е бил възложен сочения имот/. В.о от нотариален акт №8, т.VІІ, рег.№17740, д.№1105/2007г. на нотариус с рег.№222, ответникът Ф.С.О. бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: празно място с иденитикатор №83510.663.90 от 1445кв.м., по кадастралната карта на гр.Шумен, при граници: 83510.663.94, 83510.663.225, 83510.663.82, 83510.663.347, 83510.663.89, 83510.663.95. Съгласно удотоверение изх.№1220/29.07.2009г. издадено от „В и К-Шумен”ООД-гр.Шумен, за имот, находящ се в мест.”Смеся” в землището на гр.Шумен, пл.№3062, представляващ лозе, съществувала открита от м.октомври 1988г. партида под №289, на името на Ф.С.О.. Съгласно заключението на назначената по делото СТЕ, имотът, описан в договора за подялба на недвижим имот от 1970г., а именно - лозе от 1600кв.м. в мест.”Смесе” в землището на гр.Шумен, при съседи: В. Д., Е.и В. Д., А. и П. В., съответствал на имот с кад.№3062 от земеустройствения план от 1964г., на имот с №77.29 по плана на новообразуваните имоти от 2005г. и на имот с идентификатор 83510.663.90 по кадастралната карта на гр.Шумен, а имота, описан като лозе от 800кв.м. в мест.”Смесе” в землището на гр.Шумен, при граници:Ж.Р., В. и В., Я.Г.”, съответства на имот с кад.№2969 от земеустройствения план от 1964г., съответства на имот с №2137 по плана на новообразуваните имоти от 2005г. и на имот с идентификатор 83510.663.18 по кадастралната карта на гр.Шумен. Имотите, описани в договора за доброволна делба от 1975г. били част от имот с кад.№3062 с кад.№3062 от земеустройствения план от 1964г., част от имот с №77.29 по плана на новообразуваните имоти от 2005г. и от имот с идентификатор 83510.663.90. Част от този имот било и лозето-сега нива от 400кв.м., предмет на договора, оформен с нотариалния акт от 1992г. Съгласно същото заключение, имотите описани в договора за доброволна делба от 1975г., като реални части с площи от 660кв.м. и 400кв.м. и тези, описани като три дяла с реални площи в договора от 1970г., не били отразени като самостоятелни имоти в плана.

По заявление на Ф.О. до АГКК вх.№5286/01.11.2007г., била издадена заповед №КД-14-27-2991/05.11.2007г. на началника на СК-Шумен, с която било одобрено изменението в кадастралните регистри за гр.Ш.за ПИ с идентификатор 83510.663.90, като била отразена собствеността на поземления имот, на името на Ф.С.О.. Със заповед №РД-25-2528/10.12.2008г. на кмета на община Шумен, бил одобрен ПУП-план за застрояване за имот с идентификатор 83510.663.90 по КК на гр.Шумен, а с решение №1/26.02.2009г. на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, на основание чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ и чл.41, ал.1 от ППЗОЗЗ било променено предназначението на 1445кв.м. земеделска земя, собственост на О., представляваща имот 083510.663.90.

Като доказателство по делото са приети и документите по нотариално дело №1105 от 2007г. на нотариус с рег.№222.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Предмет на настоящия спор са иск с правно основание чл.124 от ГПК- да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесния имот: поземлен имот с идентификатор 83510.663.90 по кадастралната карта на гр.Шумен с площ 1445кв.м., находящ се в гр.Шумен, при граници: 83510.663.94, 83510.663.225, 83510.663.82, 83510.663.347, 83510.663.89, 83510.663.95, както и негаторна претенция с правно основание чл.109 от ЗС - за осъждане на ответниците да не извършват фактически и правни действия, касаещи нови кадастрални промени с имота и издаване на документи за застрояване на имота със сграда.

По отношение допустимостта на иска с правно основани чл.124 от ГПК: В настоящия случай същият е предявен едновременно с осъдителен /негаторен/ иск, а последният предоставя защита на правото на собственост, срещу всяко пряко и\или косвено несонователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на имота или вещта според предназначението й. Т.е, уважаването на негаторния иск е обусловено на първо място от положително установяване, че ищецът е носител на правото на собственост, така както и при установителния иск по чл.124 от ГПК, поради което и произнасянето по претенция с правно основание чл.109 от ГПК формира сила на присъдено нещо и по отношение на собствеността. Поради това и в настоящия случай, доколкото е заявена осъдителна претенция с правно основание чл.109 от ЗС, то липсва правен интерес от произнасянето по установителната такава за собственост/ищците ще получат защита на правата си чрез негаторния иск/. Последната се явява недопустима, поради което и производството по отношение на нея следва да бъде прекратено.

По отношение на претенцията с правно основание чл.109 от ЗС: С оглед изложените в исковата молба твърдения и заявения петитум, същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Както бе посочено по-горе за уважаване на негаторния иск е необходимо на първо място установяване на обстоятелството, че ищците се явяват собственици на имота, по отношение на който, твърдят неоснователно въздействие от страна на ответниците.

Фактическите твърдения, с които ищците обосновават възникването на правото на собственост върху процесния имот в своя патримониум е наличие наследствено правоприемство от възходящия им С. М. К..

Действително от представеното по делото удостоверение за наследници №74/29.03.2005г. е В.о, че ищците по настоящата дело са наследници по закон, първата съпруга, а втората и третата - низходящи от първа степен на С. К., поч. на 09.02.2005г.. Не се установи по категоричен начин обаче, че последният към момента на смъртта си се е явявал собственик на имота- лозе от 1600кв.м. в мест „Смесе” в землището на гр.Шумен. На първо място, не се доказа неговите наследодатели да са придобили правото на собственост върху този имот. Договорите за доброволна делба на недвижими имоти от 1970г., съответно от 1975г. сочат начина на разпределяне на имоти, останали в наследство от С. И. С., но не са надлежно доказателство за правото на собственост на последния върху тях. Документите, послужили за съставянето на двата документа, не са били представени по настоящото дело.

Дори по делото да се приеме, въз основа на представените по делото доказателства /парцеларен списък към земеустройствения план от 1964г., договори за доброволна делба на недвижими имоти от 1970г., съответно от 1975г., удостоверение за наследници №2705/09.09.2005г./, че към 1977г. С. Камбуров се е явявал собственик на процесното лозе, то не може да се приеме, че наследниците му, ответниците по делото се явяват такива към момента на на завеждане на иска., по следните съображения:

Ответниците оспорват правото на праводателя на ищците, като твърдят, че последният не бил владял процесния имот след 1987г., както и наследниците му към настоящия момент, като дори да са притежавали правото на собственост в минал момент, те са го загубили на основание чл.99 от ЗС, тъй като самите ответници са го придобили по давност.

Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на определени условия – да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.

В настоящия случай се установи , че такава е изтекла по отношение на ответниците. От показанията на разпитаните по делото свидетели на ответната страна /свид.Ив.Д., Хр.П./ се установи, че О. и семейството му от 1987г. до настоящия момент владее имота явно, необезпокоявано и без прекъсване/”От 1987г. до сега постоянно идва и се грижи за имота Аз не съм чувал да има някой претенции към имота, да го изпъди от там. В момента мястото е изорано, има посято там някакви работи, чесън, лук, има стълбчета.”-свид.Ив.И; “От 1987г. до сега постоянно работят имота, идват, сеят чесън, боб, ей сега пак е сял чесън”-свид.Хр.П./. Последният наел машини и изкоренил намиращите се там дървета, изорал и засял мястото, засадил и нови дървета. Направил ограда, кирпичена постройка и прокарал вода. Заедно със съседи направил път до процесното и техните места. От 1987г. до настоящия момент единствени ответникът и семейството му обработвали местото и събирали плодове от него. През определен период от време О. направил и гъбарници в него и отглеждал гъби. Т.е., последният е извършвал не само действия на обикновено ползване, но и такива доказващи наличие на анимус – намерение да свои имота. Според свид.Хр.Пответникът О. заплатил на М. К., баща на С. К., 2000лв. за местото и след това влязъл в негово владение, което е още едно доказателство за намерението на ответника да свои имота. Свидетелите не са заинтересувани от изхода на спора, показанията им са непосредствени /двамата притежават имоти в близост до процесния/ и съответстват на събраните писмени доказателства /удостоверение изх.№1220/29.07.2009г., издадено от „В и К-Шумен”ООД-гр.Шумен. Вярно е, че има неточност в показанията на свид.П..Г. пред съда, и две години по-рано пред нотариуса, съставил констативния нотариален акт, само досежно годината, в която О. е заплатил 2000лв. на Марин Камбуров/ в първия случай сочи 1987г., а във втория 1986г./, но доколкото се касае до последващи години и то относно факти, настъпили преди голям период от време - повече от двадесет години, съдът намира, че това несъответствие е несъществено. Още повече, че същото и не рефлектира върху извода изтекла ли е или не погасителна давност в полза на ответниците.

Що се касае до показанията на разпитаните свидетели/Г.Г./, то същите не са непосредствени, а почиват на чуто от една от ищците. Освен това същият няма дългогодишни наблюдения върху имота, а е посетил последния едва преди около година. Що се касае до показанията на свид.П.С., то съдът счита, че същите не следва да се кредитират. Разпитът на свид.Р.С. е осъществен в последващо съдебно заседание, след изслушването на основната група свидетели, и то след като С. се е запознал с протокола от разпита им. Освен това същият заявява, че лелята на наследодателя С.-Г.ва, била единствена дъщеря на неговите дядо и баба, а по делото е безспорно, а и В.о от отбелязаното в договорите за доброволна делба, освен Г.ва, бабата и дядото на С. са имали още две дъщери-майка му-З. и И.Тези обстоятелства пречат на съда да формира изводите си въз основа на показанията на този свидетел. Предвид това и недоказано се явява твърдението на ищците, че ответниците се явявали единствено държатели на имота, т.е, че същите упражнявали фактическа власт върху същия, но им липсвал анимус. Не е такова доказателство и обстоятелството, че същите не фигурирали в разписния лист към плана за новообразуваните имоти през 2005г., съответно, че не били заплащали данъци. Ответникът едва през 2007г. се е снабдил с констативен нотариален акт, а предвид характера на имота данъци не са се следвали.

Що се касае до възражението на ищците, че ответниците не са могли да придобият процесният имот по давност, тъй като същият съставлявал земеделска земя, то съдът намира същото за неоснователно. Действително, съгласно нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ /ДВ, бр.107/1997г./ - изтеклата придобивна давност за имоти, които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на сочената разпоредба - от 21.11.2007г.. Не се установи обаче, за процесният имот да е необходимо да се осъществява земеделска реституция, тъй като не е бил отнет по някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ. Както бе посочено по-горе същият е бил вписан в разписния лист на името на праводателя на ищците, бил е предмет на договорите за доброволна делба от 1970г. и 1975г., съответно имал е кадастрален номер по земеустройствения план от 1964г. и е бил обработван непрекъснато от владеещите го.

Освен това, дори да се приеме, че имотът е подлежал на реституция като земеделски, то от деня на влизане в сила на сочената по-горе разпоредба/ от 21.11.2007г./, до датата на завеждане на настоящата искова молба е била изтекла десетгодишна давност.

Следва да се посочи също, че ако се приеме, че процесният имот е земеделски по своя характер и подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, то тогава самите ищци не се явяват негови собственици, тъй като по делото липсват каквито и да е данни той да им е възстановен след съответна административна процедура.

Поради изложеното следва да се приеме, че ищците не доказват, че са собственици на претендирания имот. След като не е налице първото условие за уважаване на предявения негаторен иск, същият следва да бъдат отхвърлен като неоснователни, без да бъдат обсъждани останалите предпоставки/наличие на сочено противоправно въздействие от страна на ответниците и доколкото същото пречи на упражняване правото на собственост върху имота/.

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №306 от 11.06.2010г. по гр.д.№2363/2009г. на ШРС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.