Р Е Ш Е Н И Е№242

гр. Шумен , 15.11.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:К.Моллов

Членове:1.А.Карагьозян

2.Р.Хаджииванова

при секретаря Н.И., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №423 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №12 от 12.02.2010г. по гр.д.№1796/2009г., поправено с решение от 25.03.2010г. и с решение от 04.02.2011г./непрецизно посочено от съда като допълване/, съответно допълнено с решение от 03.05.2011г., Районен съд-гр.Шумен, по иска с правно основание чл.108 от ЗС, е осъдил Г.Р.Д. да предаде на Р.К.Г., И.Г.П. и П.Н.А., владението върху собствения им недвижим имот, представляващ апартамент №78 в гр.Шумен, ул.”. п.”№, бл.ЕЖБ-, вх., ет., която сграда е изградена в държавна земя парцел І, кв.302 по плана на гр.Шумен, комплекс “Октомврийска революция”, който апартамент се състои от две стаи, кухня и е със застроена площ от 62.45кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение №11, както и 943/100000ид.ч. от общите части на сградата и 361/100000ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при граници: за жилището: от изток-ул.Р. п./”Комсомолска”/, от запад-ап.№79, от север-дворно място, от юг-ап.№77, от горе-ет.6, от долу-ет.4 ; за избеното помещение: от изток-общ коридор, от запад-дворно място, от север-изба №12, от юг-изба №9, от горе-ет.І, от долу-земя; самостоятелен обект с идентификатор 83510.671.89.6.78 по кадастралната карта на гр.Шумен, при съседи: 83510.671.89.6.77, 83510.671.89.6.79, 83510.671.89.6.80, 83510.671.89.6.81, 83510.671.89.6.82, 83510.671.89.6.74, 83510.671.89.6.75, 83510.671.89.6.76. , и е осъдил Г.Р.Д. да заплати на ищците сумата 840лв., представляваща добиви по реда на чл.73, ал.1 от ЗС под формата на наем, които последните са могли да получат за периода 05.02.2005г. до 20.05.2009г.. Със същото решение е отхвърлил претенцията на ищците за заплащане на сумата над 840лв. до пълния предявен размер от 1400лв., както и за период от подаването на исковата молба – 20.05.2009г. до окончателното предаване на имота по искането с правно основание чл.73, ал.1, пр.2 от ЗС-обезщетение за ползване без правно основание на гореописания имот, като неоснователна и недоказана. Отхвърлил е и възражението на Д. за упражняване право на задържане по отношение на имота, както и насрещната й претенция на основание чл.74, ал.1 от ЗС в размер на 20362.70лв.. Присъдил е и следващите се разноски.

Недоволна от така постановеното решение останала ответницата, която го обжалва в частта, с която е уважена претенцията с правно основание чл.108 от ЗС и е осъдена да заплати на ищците сумата 840лв. за период 05.02.2009г.-20.05.2009г.. Твърди, че същото било неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалноправните норми и на съдопроизводствените правила. Към настоящия момент собствеността върху имота не била изяснена, поради което и не било ясно дали ищците се явяват активно легитимирани да предявяват иск по чл.108 от ЗС. Не била доказана и втората предпоставка, необходима за уважаване на ревандикационната претенция – че тя владее имота. Жалбоподателката твърди, че малко след сключване на предварителния договор на 20.04.2005г. е престанала да има достъп до него. Ремонтите и подобренията били направени през този период, а след като предала владението на купувача по предварителния договор, само продължила да заплаща данъка до 2009г.. Липсвали мотиви и досежно наличието на третата предпоставка на чл.108 от ЗС. По сочените съображения, следвало да се отхвърли и претенцията за заплащане на пропуснати ползи – ищците не се явявали собственици на имота, а Д. не била владяла същия през процесния период. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което заявените срещу й претенции бъдат отхвърлени изцяло.

Ответницата е депозирала и жалба вх.№10761/06.06.2011г. против решението в частта, с която е отхвърлена насрещната й претенция за заплащане на подобрения на основание чл-74, ал.1 от ЗС в размер на 20362.70лв., но същата е била върната от първоинстанционния съд поради неотстраняване на нередовност, поради което не е предмет на настоящото производство.

Жалба е депозирана и от ищците, но в частта, с която е отхвърлена претенцията им за заплащане на обезщетение за ползване на имота без правно основание и за бъдещ период/по 240лв. месечно/, до предаване владението на имота. Намират решението в тази част за неправилно. Разпоредбата на чл.124, ал.2 от ГПК давала възможност да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Моли, решението да бъде отменено в атакуваната част и постановено друго, с което и претенцията им за бъдещ период бъде уважена.

Всяка от страните взема становище по неоснователността жалбата на насрещната страна.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Съгласно нотариален акт №46, т.ІІ, рег.№2517, д.№138 от 2008г. на нотариус с рег.№24, М. Т. С. е прехвърлила на Г.Р.Д. собствения си недвижим имот: апартамент № в гр.Шумен, ул.”. п.”№, бл., вх., ет., която сграда е изградена в държавна земя парцел І, кв.302 по плана на гр.Шумен, комплекс “Октомврийска революция”, който апартамент се състои от две стаи, кухня и е със застроена площ от 62.45кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение №11, както и 943/100000ид.ч. от общите части на сградата и 361/100000ид.ч. от правото на строеж върху мястото, срещу задължението на последната да поеме лично или чрез трето лице издръжката и гледането на прехвърлителката докато е жива, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, като прехвърлителката си запазва безвъзмездно правото на ползване и обитаване върху имота, докато е жива. Съгласно акт за смърт №272/21.03.2005г., С. е починала на 20.03.2005г.. Ищците в настоящото производство-К.Г.П., И. Г. П. и П.Н.А. се явяват нейни наследници по закон - низходящите на починалите преди С. сестри И. Т. А. и В. Т. Ц./удостоверения за наследници №№917/29.03.2005г., 520/23.03.2005г., В-9/06.01.1998г.. По иск на ищците в настоящото производство, по гр.д.№1520/2005г. на ШРС, е обявена нищожността, на основание чл.26, ал.2, пр.ІV ЗЗД-поради липса на основание, на горепосочената сделка по нотариален акт №116, т.ІІ, рег.№2517, н.д.№138/10.03.2005г. на нотариус с рег.№24, а нотариалният акт - отменен. Решението е влязло в законна сила на 04.02.2009г..

Съгласно заключението на назначената СТЕ, месечният наем за имота- апартамент № в гр.Шумен, ул.”. п.”№, ет., определен по средни пазарни цени, за периода 05.02.2009г.-20.05.2009г., възлиза на 240лв., съответно за периода от 3 м. и 15дни – на 840лв..

В хода на производството е починал един от ищците К.Г.П., като същото е продължило с участието на неговия правоприемник-Р.К.Г..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Досежно първата заявена от ищците претенция с правно основание чл.108 ЗС:

За уважаването на ревандикационен иск, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищците, на второ-този имот да се владее от ответника, и на трето-да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищците следва да докажат наличието на положителните предпоставки, а ответникът-че владее на правно основание.

Досежно първата от тях: Ищците обосновават възникването на правото на собственост върху процесния имот в своя патримониум с конкретно основание – наследство от наследодателката М. Т. С..

Действително от представените по делото доказателства се установи, че ищците се явяват наследници на С. и че последната е придобила приживе собствеността върху процесния апартамент. Установи се също, че сделката, с която последната е прехвърлила на ответницата по делото Г.Р.Д. имота е обявена за нищожна с влязъл в сила акт. Налице е пълна невъзможност сделката да произведе желаното от страните действие, която невъзможност е начална. Т.е., процесният имот е бил в патримониума на наследодателката към момента на смъртта й и следователно ищците са го придобили по наследство.

Първоначално/в отговора на исковата молба/, ответницата оспорва активната легитимация на ищците, твърдейки, че процесният имот е нейна собственост и го владее на правно основание, като ден преди проведеното първо съдебно заседание заявява, че същият е собственост на трето за спора лице, позовавайки се на решение №639/25.11.2009г. по гр.д.№809/2009г. на ШРС, по силата на което е обявен за окончателен предварителен договор от 20.04.2005г., с който Д. се задължавала да продаде на С. Б. Ч. процесния имот, за сумата 12000лв., изплатена изцяло на продавача, като е посочено, че върху имота има учредено пожизнено право на ползване по смисъла на чл.56 ЗС, в полза на трето лице - М. С./въпреки, че към сочената дата същата е била починала/. Действително с влязло в сила решение на 21.12.2009г. сочения предварителен договор е обявен за окончателен, но това решение е непротивопоставимо на действителния собственик-ищците по делото. Решението, с което е обявена нищожността на сделката, легитимираща Д. като собственик е влязло в законна сила на 04.02.2009г., съответно е отбелязано в Службата по вписванията на 27.04.2009г., т.е. в срока по чл.115, ал.2 ЗС.. Фактът, че е извършено отбелязване, не и вписване на решението сочи, че е било вписана и самата искова молба по гр.д.№1520/2005г./решението се вписва, когато исковата молба не е била вписана и отбелязва, ако исковата молба е вписана/. Т.е., вписването на исковата молба, съответно отбелязването на решението, е извършено преди постановяване на решение за обявяване на предварителния договор за окончателен. Освен това, по принцип, вписването на исковите молби за признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл.112 ЗС има само оповестително, не и оповестително-защитно действие, тъй като дори и да не се извърши вписване на исковата молба, при уважаване на претенцията отпадат с обратна сила не само правата на непосредствените приобретатели по атакуваните актове, но и последващи прехвърляния и учредявания. Тъй като никой не може да прехвърли право, което не притежава, с отпадане правото на праводателя, отпада и това на приобретателя. Вярно е, че вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД има оповестително-защитно действие, но касае прехвърляне на имота или учредяване на вещи права върху същия, когато съответните актове са вписани след вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД. В настоящия случай не се твърди извършване на такива действия, а и липсват доказателства за вписването на исковата молба и решението по чл.19, ал.3 ЗЗД.

Предвид изложеното, съдът намира депозираното от Д. възражение срещу активната легитимация на ищците, за неоснователно.

По отношение на втората предпоставка от състава на чл.108 ЗС: В отговора на исковата молба ответницата взема категорично становище, че владее процесния имот. Същата депозира възражение за право на задържане на имота, съответно заявява, че е заплатила данъците за имота за периода 2005г.-2009г. и е извършвала подобрения в него, представяйки фактури за периода 2005г.-2007г. Т.е., налице е признание на правнорелевантен факт от нейна страна. Впоследствие, в хода на производството същата заявява, че владяла имота само един месец, до сключване на предварителния договор с трето лице, през който период извършила и претендираните от нея подобренията. Или налице е оттегляне на признанието, което следва да се прецени с оглед материалите по делото. Така съобразявайки последните, както и поведението на страните в хода на производството, съдът намира, че направеното от ответницата първоначално признание не се опровергава. Още към момента на депозиране на отговора на исковата молба, на ответницата следва да й е бил известен предварителния договор с оглед отразената в него дата на съставяне-20.04.2005г../освен ако същият не е бил съставен впоследствие/, така, че ако същата е била предала владението на имота със сключването на договора или по-късно, противно на всякаква логика е да прави признание за владението на 13.08.2009г.. Липсват доказателства ответницата да е предала владението на имота със сключване на предварителния договор или дори с обявяването му за окончателен/самият договор не е представен по делото с оглед преценка наличието на конкретна клауза за предаване на владението, съответно заверен ли е същият с оглед противопоставимостта на датата му за трети лица, т.е. предвид преценка дали не е съставен за нуждите на процеса/.Самата ответница твърди заплащане на данъци за имота от нейна страна и извършване на ремонтни дейности през периода 2005г.-2009г.. Предвид изложеното, съдът намира, че ответницата осъществява фактическо господство върху имота. За да достигне до този извод съдът съобрази и обстоятелството, че при оглед на имота на место, във връзка с изготвяне на заключението по СТЕ, достъпа на вещото лице е осигурен от ответната страна /”На описа на претендираните подобрения е записано блажно боядисване на цокъл, а такъв цокъл точно няма. Касаело се, така ми обясниха на место, че се касаело за блажното боядисване на дограмата”./.

Не се доказа и ответницата да владее имота на годно основание. Както бе посочено по-горе, сделката по нотариален акт №46, т.ІІ, рег.№2517, д.№138 от 2008г. на нотариус с рег.№24, е обявена за нищожна.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на заявената претенция с правно основание чл.108 от ЗС - следва да се признае за установено, че ищците се явяват собственици на процесния имот, съответно ответницата следва да бъде осъдена да им го предаде.

По отношение на втората ищцова претенция: Видно от обстоятелствената част/ищците излагат, че са собственици на процесния апартамент, като са лишени от ползването му поради ползването му от ответницата без основание/ и петитума на исковата молба/претендира се обезщетение в размер на пазарната наемна цена/, съдът е сезиран с претенция с правно основание чл.59 от ЗЗД/Постановление №1/79г. на Пленума на ВС/. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже правото си на собственост върху имота, ползването му от ответника без основание, съответно наличие на полза, от която е лишен/обедняването му/, за сметка на ответника. Следва да се отбележи, че въпреки непрецизната правна квалификация, сочена от ШРС/чл.73 ЗС/, последният се е произнесъл по всички спорни факти, не се отклонил от доклада си, поради което не е налице процесуално нарушение, обуславящо отмяната на акта.

В разглеждания случай, с оглед изложеното по-горе във връзка с първия от предявените искове съдът приема, че ищците установяват при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесното жилище. Установи се и че ответницата е осъществявала фактическото господство върху него през периода 05.02.2009г.-20.05.2009г.

Ето защо съдът намира, че ползвайки имота без основание и незаплащайки наем, на ответницата са спестени средства за сметка на имуществото на собствениците-ищците. Тези средства са в размер на 840лв., пазарния наем за имота за сочения период. Или искът се явява частично основателен и доказан, и ответницата следва да заплати на ищците сочената сума -840лв., съобразно наследствените им права.

По жалбата на И.Г.П., П.Н.А. и Р.К.Г.: Ищците обжалват решението в частта, с която е отхвърлена претенцията им за заплащане на обезщетение за ползването на порцесния период без правно основание, след датата на завеждане на исковата молба до предаване владението на имота /по 240лв. месечно/.

Видно от изложените обстоятества и заявения петитум, претендира се обезщетение за период след датата на завеждане на исковата молба, т.е. бъдещи вземания, поради което и сочената претенция се явява недопустима. Вярно е, че разпоредбата на чл.124, ал.2 ГПК дава възможност, кредитор който има вземане за повтарящи се парични задължения, да заяви иска си за тяхното изпълнение, дори изискуемостта им да настъпи след постановяване на решението, като разпоредбата касае съществуващи дължими, повтарящи се вземания за суми, установени по размер и падеж. Процесното задължение не е от тази категория, тъй като въпреки установяване собствеността на ищците върху имота, ползването му от ответницата е факт, който е изменим и вземането е съществуващо само и доколкото е реализиран посочения правнорелевантен факт като факт от миналото/ р-е-. №516/11.01.2011г. по гр.д.№1385/2009г., ІІг.о./.

Доколкото искът се явява недопустим, първоинстанционният съд не е следвало да разгледа и реши спора по същество, а да прекрати делото касателно същия. Предвид изложеното, настоящата инстанция, предвид правомощията й по чл.269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение се явява недопустимо в частта, с която е отхвърлена осъдителната претенция за заплащане на обезщетение за ползването на процесния период без правно основание, след датата на завеждане на исковата молба до предаване владението на имота /по 240лв. месечно/ и следва да бъде обезсилено, а делото прекратено в тази част.

В останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №12 от 12.02.2010г. по гр.д.№1796/2009г. на ШРС, поправено с решение от 25.03.2010г. и с решение от 04.02.2011г./непрецизно посочено от съда като допълване/, съответно допълнено с решение от 03.05.2011г., в частта, с която е отхвърлена претенцията на И.Г.П., П.Н.А. и Р.К.Г. срещу Г.Р.Д. за заплащане обезщетение за ползване без правно основание на процесния имот/по 240лв. месечно/, за период от подаването на исковата молба – 20.05.2009г. до окончателното предаване на имота, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която по иска с правно основание чл.108 ЗС е признато за установено по отношение на Г.Р.Д., че Р.К.Г., И.Г.П. и П.Н.А. са собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № в гр.Шумен, ул.”. п.”№, бл., вх., ет., която сграда е изградена в държавна земя парцел І, кв.302 по плана на гр.Шумен, комплекс “Октомврийска революция”, който апартамент се състои от две стаи, кухня и е със застроена площ от 62.45кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение №11, както и 943/100000ид.ч. от общите части на сградата и 361/100000ид.ч. от правото на строеж върху мястото, като Д. е осъдена да им предаде владението, съответно в частта, с която Г.Р.Д. е осъдена да заплати на ищците сумата 840лв., обезщетение за това, че са били лишени от ползването на гореописания имот от ответницата, за периода 05.02.2005г. до 20.05.2009г..

В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение досежно претенцията за заплащане на обезщетение за ползване на имота.

В останалата част, решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.