Р Е Ш
Е Н И Е№84
гр.
Шумен, 14.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в
публичното съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и единадесета
година в състав:
Председател:К.Моллов
Членове:1.А.Карагьозян
2.Р.Хаджииванова
при секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия
Р.Хаджииванова В.гр.дело №741 по описа
за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
С решение №554 от
13.10.2010г. по гр.д.№4427/2009г., ШРС е отхвърлил
предявеният от К.Х.К. срещу А.М.Х. иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.І от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт №147, д.№247/2002г. на нотариус с рег.№24
, поради противоречие със закона, като неоснователен.
Недоволен от така
постановеното решение останал ищецът, който го обжалва. Излага, че същото било
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие със
събрания доказателствен материал. Неправилно съдът бил приел, че процесният договор за покупко-продажба, сключен след
вписване на исковата молба, имаща за предмет същия имот, като охранителен такъв
не бил нищожен. Нотариалният акт за покупко-продажба не бил охранителен такъв и
не бил предмет на охранително производство. На второ място, същият попадал в
хипотезата на прехвърляне на спорно право в хода на съдебното
прозиводство/чл.226, ал.3 от ГПК вр. с чл.114, б.”в”,
изр.ІІ от ЗС/ и придобитите от трети лица вещни права
след вписването, не можели да се противопоставят, както на праводателя
на жалбоподателя, така и на самия жалбоподател. Претендира отмяна на съдебния
акт и постановяване на друг такъв, с
който да бъде уважена претенцията с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и присъдени направените деловодни разноски.
С оглед констатирано неучастие Ж.Х.К. –прехвърлител по процесната сделка и Н. К. С.-съпруга на приобретателя по нея, явяващи се необходими другари в настоящото производство, същите са конституирани във въззивната инстанция, в унисон с указанията дадени в т.17 от ТР1/2001г. на ВКС. Н. К. С. взема становище по неоснователността на въззивната жалба.
Ж.Х.К. не взема становище по иска и жалбата.
Въззиваемият А.М.Х. намират жалбата за неоснователна. Моли,
решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства,
констатира следното:
Видно от нотариален акт № 137, том ІІІ, рег.№ 8740, дело
№ 494/2007 г. на нотариус с рег.
№ 222 на НК, К. М. А. и В. М. И.ов, прехвърлили посредством покупко-продажба на К.Х.К.,
следния недвижим имот: апартамент № 9, с идентификатор 83510.658.117.7.9, на трети етаж, вх.1, ЕЖБ 3 на ул. “Г. Р.”,
№ 55, построен върху държавна земя, представляваща поземлен имот № 1, в кв. 564, в урбанизирана територия
на гр. Шумен, състоящ се от
три стаи, трапезария, кухненска ниша и сервизни помещения, със застроена площ от 101.34 кв. м., ведно с избено
помеще- ние № 9 с полезна площ от
4.13 кв. м., както и 1.962% ид. части от общите
части на сградата и от правото
на строеж, върху мястото, при граници: за
държавния поземлен имот: от четири
страни улици; за апартамента: от изток, запад
и юг – двор, от север – общо
стълбище и ап. 85; за избата: от
изток – изба № 10, от запад – общ
ко- ридор, от север – помещение
за резервно електрозахранване и от юг – общ коридор. Актът е бил поправен с нотариален акт №122, т.І, рег.№2814,
д.№112/2008г. на 18.02.2008г., в смисъл, че на на
стр.2, ред.13 след т.3 следва да се чете, че владението на имота, опипсан в т.1, ще се предаде в срок до 20.02.2008г..
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 147, том ІІ, рег.№ 3825, дело 247/2002 г. на нотариус с рег.№ 024 на НК, А.Х.М.
придобил собствеността
върху гореописания недвижим имот, вследствие договор за покупко-продажба от 09.05. 2002 г., сключен между него
и Ж.Х.К., на 09.05.2002г..
От приложеното гр.д.№1010/2002г. на ШРС е видно, че между праводателите на ищеца - К. М. А. и В.
М. И.ов, от една страна и праводателя на ответника- Ж.Х.К. и трето за настоящото
производство лице-А. М. И.ов,
е бил налице съдебен спор с предмет претенции: за обявяване нищожността на саморъчното завещателно
разпореждане досежно апартамент №9, находящ се в гр.Шумен,
ул."Р.№, бл., вх., ет., от 15.05.1989г., на Д. И. К./М. И.. К./с
ЕГН********** в полза на
сина му А. М. И.ов/А. Д. И./, поради неспазване разпоредбите на чл.25, ал.1 отЗН; за обявяване нищожността на договора за
покупко-продажба. на недвижим имот -апартамент №9, сключен
между А. М. И.ов, действащ лично и като пълномощник на С.А. К. от една
страна и Ж.Х.К., от друга
страна, оформен с нотариален акт №33, т.ІІ,
рег.№2599, дело №155 от 2002г на нотариус с район на действие ШРС , в частта досежно продажбата на
4/16ид.ч. от имота, поради липса на представителна власт; за обявяване
нищожността на сочения договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент
№9, оформен с нотариален акт нот.акт №33, ІІ, г.№2599, дело №155 от 2002г. в частта досежно продажбата на 4/16ид.ч. от имота, поради нещожност на соченото по-горе саморъчно завещание, както и
иск за изкупуване на 9/16ид.ч. от имота на основание чл.33, ал.2 от ЗС. С
влязло в сила решение по делото е обявена нищожността на завещателно
разпореждане досежно
апартамент №9, находящ се в гр.Шумен, ул."Р.№, бл., вх., ет.,
от 15.05.1989г., на Д. И. К./М. И.. К./с
ЕГН********** в полза на сина му А. М.
И.ов/А. Д. И./ с ЕГН**********, поради неспазване разпоредбите на чл.25, ал.1 отЗН; на основание
чл.431, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт №32, тII,
рег.№2598, дело №154/2002г. от
05.042002г. на нотариус с район на действие ШРС; прекратено е като
недопустимо производството по делото в частта досежно
претенцията за обявяване нищожността на соченото по-горе саморъчно завещание по
отношение на Ж.Х.К.; обявен е за нищожен договора за покупко-продажба. на недвижим имот -апартамент №9, сключен между А. М. И.ов, действащ лично и като пълномощник на С.А. К. от една страна и Ж.Х.К., от друга страна, оформен с нотариален акт нотакт №33, т.ІІ, рег.№2599, дело
№155 от 2002г на нотариус с район на
действие ШРС, в частта досежно продажбата на 4/16ид.ч. от имота, поради липса на
представителна власт; отхвърлен е предявения
от К. М. А. и В. М. И. срещу
А. М. И.ов с и Ж.Х.К.
иск за обявяване нищожност на договора за
покупко-продажба на недвижим имот - апартамент №9, оформен с нотариален акт нот.акт
№33: т.ІІ рег.№2599, дело №155 от 2002г.
на нотариус с район на действие ШРС, в частта досежно
продажбата на 4/16 ид.ч. от имота, поради нищожност на
описаното по-горе саморъчно
завещание, като неоснователен и недоказан, и на основание чл.33, ал.2 от ЗС К. М. А.
и В. М. И. са обявени за купувачи на 9/16ид.ч. от процесиня
имот за сумата 5439.38лв., която е постановено да изплатят на Ж.Х.К.. Видно от приложената по делото
декларация, с нотариална заверка на подписите, К. М. А. и В. М. И.ов са заплатили посочената в решението сума на
Ж.Х.К.. След изплащането на сумата, праводателите на ищеца са се снабдили с констативен
нотариален акт за собственост върху процесния имот/нотариален акт №124, т.ІІ, д.№296/2007г. на нотариус с
рег.№222/, с който са се легитимирали при сключване
на договора, оформен с нотариален акт № 137, том ІІІ, рег.№
8740, дело № 494/2007т. на нотариус с рег.№222. Исковата
молба по гр. д. № 1010/2002 г. е била вписана в Службата по вписванията на
29.04.2002 г. (вх. рег. № 1560), т. е. преди
сключването на сделката, чиято нищожност се претендира и въз основа на която К.
е прехвърлил собствеността върху процесния имот на А.Х.М.
и съпругата му Н. К. С..
А.Х.М. е предявил срещу К.Х.К. иск
за ревандикация на сочения имот - апартамент № 9, с
идентификатор 83510.658.117.7.9, на трети етаж, вх.1, ЕЖБ 3 на ул. “Г. Р.”, №
55, въз основа на който е образувано гр.д.№139/2009г. на ШРС/ решение №548 от 26.10.2009г. по гр.д.№138/2009г.
на ШРС, решение №76/22.03.2010г. по в.гр.д.№7/2010г. на ШОС/, производството, по което е
висящо.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
С исковата молба ищецът релевира претенция
за обявяване нищожността на сделка – покупко-продажба по нотариален акт №
147, том ІІ, рег.№ 3825, дело 247/2002 г. на нотариус
с рег.№ 024, по силата на която Ж.Х.К. е прехвърлил
на А.М.Х./към момента на сключване на тази възмездна
сделка купувачът е бил в граждански брак с ответницата Н. К. С./ поради противоречие със закона – извършване
на сочената сделка след вписване на исковата молба по гр.д.№1010/2002г.
на ШРС, като ищцовата страна сочи конкретна нарушена
правна норма – чл.114, б.”в”, изр.ІІ от ЗС, чл.226, ал.3 от ГПК. Доколкото производството касателно
предявения от ответника Х. срещу ищеца ревандикационен
иск е висящо и не е приключило, то е налице правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск.
За решаването на настоящия спор е
необходимо да се установи, налице ли е твърдяното от ищеца законово нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.114, б.”в”, от ЗС, на вписване подлежат исковите молби за постановяване на други решения по чл.112, б.”з”, като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.
В настоящия случай с исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№1010/2002г. на ШРС са заявени претенции за обявяване нищожност на сделки и за изкупуване на идеална част от съсобствен имот. В този смисъл и молбата е подлежала на вписване съгласно разпоредбата на чл.114, б.”а” и “в” от ЗС, съответно е била вписана на 29.04.2002г.. Вписването на молбата в частта за признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл.112 от ЗС има само оповестително, не и оповестително-защитно действие, поради което и дори да не се извърши вписването й, то при уважаване на претенцията ще отпаднат с обратна сила не само правата на непосредствените преобретатели по атакувания акт, но и последващите прехвърляния, които тези приобретатели са извършили в полза на трети лица, независимо дали разпорежданията са вписани преди или след вписване на исковата молба. Вписването на исковата молба в частта касателно заявената претенция за изкупуване е оповестително-защитно, т.е., след вписване на исковата молба за изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС, извършеното от ответника-купувач прехвърляне на процесната идеална част в полза на трето лице е непротивопоставимо на ищеца, който при уважаване на иска ще придобие собствеността върху тази идеална част.
Или и в двата случая законът не съдържа забрана, ответникът по искове за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на имот и за изкупуване на част от имота по чл.33, ал.2 от ЗС, да прехвърли права върху имота в полза на трети лица след вписване на исковата молба. Напротив, именно с оглед наличието на такава възможност, законодателят е предвидил и сочената от жалбоподателя разпоредби на чл.114, б.”в”, изр.ІІ от ЗС и чл.226 от ГПК. Това не означава обаче, че тази сделка противоречи на закона. Самото твърдение на ищеца за нищожност по естеството си представлява твърдение, че с процесната сделка е извършена продажба на чужда вещ, а продажбата на чужда вещ не е нищожна.
Предвид
изложеното и съдът намира, че заявената претенция с правно основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпада с тези на първоинстанционния съд, то решението следва да бъде потвърдено, като бъде постановен отделен отхвърлителен диспозитив и касателно конституираните във въззивното производство Н.К.С. и Ж.Х.К..
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №554 от
13.10.2010г. по гр.д.№4427/2009г. на ШРС, с което е
отхвърлен предявеният от К.Х.К. *** срещу А.М.Х. иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.І от ЗЗД за обявяване нищожността на договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт №147, д.№247/2002г. на нотариус с рег.№24
, поради противоречие със закона, като
ОТХВЪРЛЯ иска и по отношение на Н.К. ***
и Ж.Х. ***..
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.