Р Е Ш Е Н И Е№88

гр. Шумен, 14.04.2011 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: София Радославова

Христина Колева

при секретар Т.К., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 1 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 551 от 04.11.2010 г., постановено във първата фаза на съдебна делба по г. д. № 4184 по описа за 2009 г., Шуменският районен съд е допуснал до делба между В.С.Б., ЕГН ********** *** и К.Д. А., ЕГН ********** *** на следните недвижими имоти: апартамент № 13 на етаж 4, вх.1, със застроена площ от 83.1 кв. м., при граници: от юг – вътрешен двор, от север – ул. “Ц. О.”, от изток – ап.12, от запад – кал- кан, заедно с изба № 13 с площ от 4.4 кв. м., при граници: от юг – вътрешен двор, от север – изба № 12, от изток – коридор, от запад – изба № 8, заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, на които съответстват 14.9 кв. м. с идентификатор № 83510.666.555.3.13 и магазин № 4 на етаж 1, със застроена площ 24.2 кв. м., при граници: от юг – ап.1, от север – ул. “Цар Ос- вободител”, от изток – магазин № 3, от запад – калкан, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на които съответстват 4.9 кв. м., с идентификатор № 83510.666.555.3.27, при следните квоти: за В.С.Б. – ½ ид. част и за К.Д. А. – ½ ид. част. С решението е оставено без уважение приетото за съвместно разглеждане възражение на основание чл.21, ал.1 от СК (отм.) във вр. с чл.20 от СК (отм.) от К.Д. А. за пълна трансформация на недвижимите имоти, като нейна лична собственост.

Недоволна от така постановеното съдебно решение остава К. Д. А., която, чрез процесуалния си представител ад. Б. Б. от ШАК, го обжалва и моли въззивния съд да го отмени изцяло и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска за делба на двата процесни имота, тъй като същите не са съсобствени между страните, а са лично нейна собственост. Във въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението в частта, в която ШРС се е произнесъл извън искането на В.Б. за делба на процесните имоти над 1/9 ид. част от всеки един от тях. Излагат се съображения за неправилност на цялото решение, поради противоречие с материалния закон и съществени съдо- производствени нарушения. Претендира за деловодните разноски по делото.

В отговор на въззивната жалба, възиваемият В.С.Б., чрез процесуалния си представител ад. Н Д. от ШАК, изразява становище, че жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След като разгледа направените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, както и изложените от страните доводи съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Предявен е иск за делба във фаза на допускането й. Ищецът твърди, че по време на брака му с ответницата, сключен на 15.05.1994 г., прекратен с Решение № 378 от 30.06.2008 г. по бр.д.№ 3317/2008 г. на ШРС, са придобили в режим на СИО собствеността върху два имота, намиращи се в масивна жилищна сграда с магазини и зъболекарски кабинет, построена в дворно място, съставляващо УПИ ХІІІ-3049, 3050, 3051, 3052, 3053, 3057, 3058 в кв.153 по плана на гр. Шумен, а именно: апартамент № 13 на етаж 4, вх.1, със застроена площ от 81.1 кв. м., заедно с изба № 13, с идентификатор № 83510.666.555.3.13 и магазин № 4 на етаж 1, със застроена площ 24.2 кв. м., с идентификатор № 83510.666. 555.3.27, подробно описани в исковата молба. Страните не можели да ги поделят доброволно. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да допусне делбата на двата имота при равни квоти, след което да извърши съответното възлагане.

Ответницата оспорва изцяло искът за делба на описаните в исковата молба имоти. Твърди, че те не са придобити, със семейни средства, в режим на СИО, а са нейна лична собственост. Тя ги е придобила като обезщетение срещу прехвърляне на нейно лично имущество, представляващо 4/9 ид. части от дворно място на “Тони М” ООД гр. Шумен срещу задължението за построяване на двата имота. На основание чл.21, ал.1 от СК (отм.) прави възражение и се позовава на пълна трансформация относно имотите.

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че те са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 15.05.1994 г., който е прекратен с посоченото в исковата молба решение на ШРС, влязло в законна сила на 14.10.2008 г. Страните са били във фактическа раздяла от 13.05.2007 г., когато съпругата е напуснала семейното жилище.

От приложените по делото доказателства се установява, че на 18.05.2001 г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149, том ІІ, рег.№3797, дело №308 на нотариус К. М. с район на действие ШРС, рег. № 222 на НК С. Г. А. (майка на ответницата) и А. Д. А., купуват недвижим имот, представляващ къща с пристройка и сайвант, в северозападната част на дворното място цялото от 460 кв. м., представляващо УПИ І-3058, в кв.153 по плана на гр. Шумен, заедно с 2/3 ид. части от него, клозет и общи- те части по смисъла на чл.38 от ЗС. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 118, т.V, рег.№ 6288, дело № 725 от 2002 г. на същия нотариус, на 21.08.2002 г., С. Г. А. и А. Д. А. даряват закупения от тях имот на Р. Д.Д. и на К.Д. А., които са съответно дъщери на първата и сестри на втория от дарителите.

На 20.09.2002 г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №131, т.ІІІ, рег.№ 6363, дело № 502/2002 г. на нотариус К. М. Р. Д.Д. и на К.Д. А. са придобили собствеността върху още 2/9 ид. части от същото дворно място. От разританите пред ра- йонния съд свидетели В. И. М., С. С. Г. и Р. Д.Д. се установява, че паричните средства за сделката са дарени от майката на ответницата.

Дворното място е допуснато до делба между С. И. С. ответницата и сестра й, като с Решение № 694 от 16.06.2003 г. по г.д. №502/2003 г. по описа на ШРС, поправено с Решение № 282 от 11.03.2004 г., на К.Д. А. е определена квота от 4/9 ид. части. Впоследствие на 23.08.2004 г. ответницата е продала притежаваните от нея 4/9 ид. части от УПИ І-3058, в кв.153 по плана на гр. Шумен на “Тони М” ООД гр. Шумен – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11, т.V, рег. №8459, дело № 790/2004 г. на нотариус К. М.. В т.1 от акта изрично е записано, че вместо заплащане на цената търговското дружество се задължава да построи за своя сметка и да прехвърли на ответ- ницата правото на строеж (или правото на собственост) върху два имота, намиращи се в сградата, която то ще построи в УПИ І-3058, в кв.153 по плана на гр. Шумен, в съответствие с одобрените архитектурни проекти а именно: 1) апартамент със застроена площ от 75 кв. м., който следва да е на втори етаж от сградата с южно изложение с прилежащото му избено помещение и съответните общи части от сградата. и 2) търговско помещение с площ от 20 кв. м., находящо се в приземния (партерния) етаж. Ако по архитектурния проект апартамента и помещението се окажат с по-голяма площ К. А. няма задължение да доплаща на дружеството парични суми. Страните са се уговорили (т.3 от НА), че прехвърлянето на правото на строеж(или правото на собственост) на описаните подробно, в т.1 недвижими имоти ще се извърши в нотариална форма от дружеството на К. А. до изтичането на 30 дни от издаване на строителното разрешение в полза на “Тони М” ООД, като то се задължава да построи имотите за своя сметка.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба № 120, т.VІІ, рег.№ 5155, де- ло № 754 от 2005 г. на нотариус А. А., с район на действие ШРС, рег. № 019 на НК, на 16.06.2005 г. “Тони М” ООД продава на К.Д. А., недвижими имоти, намиращи се в масивна жилищна сграда, построена върху дворно място, съставляващо УПИ ХІІІ-3049, 3050, 3051, 3052, 3053, 3057, 3058 в кв.153 по плана на гр. Шумен, а именно: апартамент №13 на ІV етаж, вход 1, с иденти- фикатор № 83510.666.555.3.13, състоящ се от дневна-кухня, два броя спални, баня с тоалетна, мокро помещение с тоалетна със застроена площ от 83.1 кв. м., при граници: от юг - вътрешен двор, от север – “Ц. О.”, от изток – ап.12, от за- пад – калкан, заедно с изба №13, с площ от 4.4 кв. м., при граници: от юг – вътрешен двор, от север – изба 12, от изток - коридор, запад – изба 8, заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, на които съответстват 14.9 кв. м. и магазин № 4 на І етаж, с идентификатор № 83510.666.555.3. 27 състоящ се от търговска част и санитарен възел със застроена площ от 24.2 кв. м., при граници: от юг – ап.1, от север – ул.”Ц. О.”, от изток – магазин 3, от запад – калкан, заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, на които съответстват 4.9 кв. м. К.Д. А. е купила имотите общо за сумата от 39 954.67 лв., без ДДС, която е заплатила напълно на продавача (т.ІІ от НА). Продавачът е заявил, че е получил изцяло продажната цена от купувачката (т.І от НА).

На 09.03.2006 г. – вх. № 2703000797, двата имота, са декларирани от ответницата пред Общинска данъчна служба гр. Шумен, като придобити посредством покупко-продажба, в режим на СИО с ищеца, при квоти по ½ ид. част за всеки от тях (л.72-л.75 от делото).

Пет месеца, след фактическата раздяла на страните, с нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 48, т.ХІ, рег.№ 8189, дело № 1680/2007 г. на нотариус А. Асенова на 12.10.2007 г. е извършена поправка на Нотариален акт за покупко-продажба № 120, т.VІІ, рег.№ 5155, дело № 754/2005 г., предвид установената неточност във волята на страните. Тяхната действителна воля била да се изпълни поетото с договора от 23.08.2004 г. задължение за обезщетение чрез прехвърляне правото на собственост, а не да се продава, както е отразено в нотариалния акт от 16.06.2005 г.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Предмет на настоящото въззивно производство е решението на ШРС, по- становено в производството по иск за делба в първата фаза – по допускането й, при направено възражение за пълна трансформация на лично имущество на К.Д. А. при придобиването на процесните имоти, изключващо СИО върху тях.

Досежно недопустимостта на обжалваното съдебно решение. С решението си, първоинстанционният съд не е надхвърлил рамките на търсената от ищеца за- щита на субективните си права. Спорното материално субективно право е индивидуализирано от ищеца, чрез основанието и петитума на депозирания от него иск. В конкретния случай, посредством иска за делба ищецът предявява претенции по от- ношение на ½ ид. част от процесните имоти. Посочените във въззивната жалба пасажи от молба-становище на ищеца и от изявлението на процесуалния му представител в съдебно заседание от 01.04.2010 г. са извадени извън контекста и не дават основание да се приеме, че налице е изменение на иска по смисъла на чл.214, ал.1 от ГПК, водещо до десезиране на съда да се произнася за над 1/18 ид. части от процесните имоти.

Основния спорен въпрос между страните, на който следва да бъде дадено разрешение по същество, е дали е осъществена пълна трансформация по смисъла на чл.21, ал.1 от СК (отм.), при придобиването на двата процесни имота със сключения, на 16.06.2005 г., договор.

Имотът представляващ 4/9 ид. части от дворното място, за което е отреден УПИ І-3058 в кв. 153 по плана на гр. Шумен е лично имущество на ответницата, придобито по време на брака, чрез дарение на недвижим имот и трансформация на дарена от майка й парична сума – чл.20, ал.1 от СК (отм.). Със сключване на сделката от 23.08.2004 г., К. А. се е разпоредила с това лично имущество, съгл. чл.24 от СК(отм.), като го е продала на “Тони М” ООД гр. Шумен. Вместо заплащане на цена дружеството е поело изричното задължение да прехвърли собствеността върху апартамент и търговско помещение, разположени в сградата, която то ще изгради върху придобитото място, при спазване на законоустановената форма.

С вторият договор сключен между ответницата и търговското дружество на 16.06.2005 г., е осъществена покупко-продажба на процесните имоти – апартамент и магазин, аналогични по вид на имотите посочени в договора от 23.08.2004 г. Граматическият и логически анализ на договорът от 16.06.2005 г. показва, че той представлява единен официален свидетелстващ документ, съдържащ цялостно споразумение между подписалите го К. *** от- носно покупко-продажбата на описаните в него недвижими имоти срещу уговоре- ната между страните цена, която е изплатена от ответницата и получена изцяло от дружеството. В него липсват уговорки, че прехвърлянето на собствеността върху имотите е в изпълнение на поетото от дружеството, с договора от 23.08.2004 г., задължение да обезщети ответницата с аналогични имоти. В договора не са налице неясноти или двусмислие на изрази, които да налагат да се издири волята на договарящите страни, посредством тълкуването му, съобразно правилата на чл.20 от ЗЗД. Налице е ясно и недвусмислено изразена воля за сключване на договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Наличието на тази воля се потвърждава и от подадената, на 09.03.2006 г., данъчна декларация, в която ответницата декларира, че придобитите апартамент и магазин са СИО, в която тя и ищецът са посочени като съсобственици с по ½ ид. част. Обстоятелството, че при съставянето на нота- риалния акт от 16.06.2005 г., като приложения са посочени нотариалните актове за сделките, посредством които ответницата е придобила 4/9 ид. части от дворното място УПИ І-3058 в кв. 153 по плана на гр. Шумен, както и този от 23.08.2004 г., не дават основание да се приеме, че сделката е осъществена в изпълнение на задължението на дружеството да обезщети ответницата с недвижими имоти. Волята на страните се извлича от съдържащите се в договора клаузи, а не от приложените към него документи.

На тази плоскост ирелевантно е обстоятелството, че недвижимите имоти в нотариалния акт от 23.08.2004 г. са идентични на тези описани в нотариалния акт от 16.06.2005 г. Към 23.08.2004 г., волята на договарящите се страни е била да се прехвърли на К. А. собствеността върху апартамента и търговското помещение за продадения от нея на дружеството недвижим имот, вместо заплащане на цена. Но с осъществената на тази дата сделка не е прехвърлено правото на собственост върху двата имота. Налице е само поето от търговското дружество задължение, което ще следва да се осъществи в бъдеще време, след построяването на сградата върху дворното място, което то е закупило от ответницата. При сключването на сделката от 16.06.2005 г., изразената в акта воля на договарящите се страни е различна от тази обективирана в предходния договор. Прехвърлянето на правото на собственост върху процесните имоти е осъществено срещу заплащане, от ответницата, на уговорената в договора цена, а не като изпълнение на поетото, от търговското дружество, задължение за обезщетение. Но цялата поредица от сделки, сключени в периода 2001 г. до 2005 г., включително и извършената съдебна делба през 2003-2004 г., дават основание на въззивният съд, в настоящия му състав, да приеме, че това различие, е вследствие неправилното формиране и изразяване на волята на договарящите се страни, което е довело до несъответствие между нея и волеизявлението им. Т.е. договорът от 16.06.2005 г. е сключен при грешка – чл.27, пр.3 от ЗЗД. Договарящите се страни са мислили, че със сключването на договора от 16.06.2005 г. финализират отношенията си по сделката от 23.08.2004 г., с изпълнение на поетото с нея, от търговското дружество, задължение за обезщетение, а в същност сключват договор за покупко-продажба. С поправката на нотариалния акт страните са искали да поправят грешка в самата сделка (error in negotio). Но поправянето на грешка, отнасяща се до съдържанието на волеизявлението на страните, по реда на чл.475, ал.3 от ГПК (отм.), респективно по чл.579, ал.3 от ГПК е недопустимо. С поправката на акта се отстраняват допуснатите очевидни фактически грешки, без обаче да се изменя съдържанието на акта и без да се подменя волята на страните, взели участие при издаването му. Грешката при сключването на договора, отнасяща се до волята на договарящите страни, води до неговата унищожаемо- ст, която се осъществява по съдебен ред – чл.32, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл Опре- деление №310 от 30.06.2010 г. по ч.г.д.№ 149/2010 г. на ВКС І г.о. и Решение № 1027 от 16.01.2009 г. по г.д. № 3955/2007 г. на ВКС І г.о.

Докато не бъде унищожена, чрез предявяване на съответния конститутивен иск унищожаемата сделка поражда своето правно действие. Съдът служебно не може да унищожи сделката. С оглед на това, предвид липсата на доказателства за унищожаването й, сделката обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 120, т.VІІ, рег.№ 5155, дело № 754 от 2005 г. на нотариус Ася Асенова е действителна. Следователно няма трансформация на лично имущество на К. А. – 4/9 ид. части от дворно място от 460 кв. м., съставляващо УПИ І-3058 в кв.153 по плана на гр. Шумен в двата процесни имота – апартамент № 13 и магазин № 4, подробно описани в нотариалния акт от 16.06.2005 г. и презумцията на чл.19, ал.3 от СК (отм.) не е оборена. Имотите са придобити по време на брака на ищеца и ответницата. В хода на процеса не са събрани доказателства оборващи презумпция- та на чл.19, ал.3 от СК (отм.). С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.27 от СК (отм.) процесните недвижими имоти следва да се допуснат до делба между страните при квоти – ½ ид. част за В.С.Б. и ½ ид. част за К. Д. А..

По изложените съображения Шуменският окръжен съд, в настоящия му състав, счита, че въззивната жалба на К.Д. А. се явява неоснователна и като такава следва да бъдат отхвърлена, а поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат решението на Шуменския районен съд да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К.Д. А. следва да заплати на В.С.Б. сумата от 1 928.99 лв., представляващи направените от него деловодни разноски във въззивната инстанция.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 551 от 04.11.2010 г., постановено по г. д. № 4184 от 2009 г., по описа на Шуменския районен съд.

Осъжда К.Д. А., ЕГН ********** *** да заплати на В.С.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 1 928.99 (хиляда деветстотин двадесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки) лева, представляваща направените от нея деловодни разноски във въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1.

2.