Р Е Ш
Е Н И Е№62
гр. Шумен, 21.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в публично съдебно заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Азадухи Карагьозян
2. Христина Колева
при секретаря Ю. А. като
разгледа докладваното от мл. съдия Христина Колева въззивно
гражданско дело № 30 по описа на съда за 2011 г. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
§ 2, ал.1 от ПЗР на ГПК вр. чл.196, ал.1 ГПК /отм./.
Образувано е по
подадена въззивна жалба от С.Р.А. с ЕГН **********
***; Н. К./Н.Р.М./; Ю.А.Ю. с ЕГН ********** ***; О.А.А. с ЕГН ********** *** и
М.А.Ч. с ЕГН ********** *** срещу Решение № 173 от 07.07.2009г., постановено по
гр.д. № 517/2007г. по описа на НПРС, с което е приключила
делбата на земеделски имоти по реда на чл.288 ГПК/отм./
- чрез изнасяне имотите на публична продан. Поддържа
се във въззивната жалба, че използваният от
първоинстанционния съд способ за приключване на делбата е незаконосъобразен.
Най - подходящият, справедлив и законосъобразен способ в конкретния случай
според жалбоподателите е да се постави общ дял в съсобственост на всички
наследници с права 1/45 ид.ч., общ дял в
съсобственост на всички наследници с 1/20ид. част и общ дял в съсобственост на
двамата наследници с 1/15ид. част - С.Р. А. и Н. К./Н.Р.М./. Иска се отмяна на решението
и постановяване на ново, с което да се извърши делбата, чрез предложеният от
жалбоподателите способ за приключване на същата. Във въззивната жалба не са направени
доказателствени искания във връзка с направените във въззивната
жалба възражения.
В
предвидения по 201 ГПК /отм. / срок не e постъпило възражение от въззиваемите.
В съдебно заседание жалбодателите
също поддържат жалбата.
Въззиваемите Е.Р.Р., Е.Р.Р. и Г.Р./правоприемници на Р.А.Б./
изразяват становище за неоснователност на жалбата. Останалите страни не са
ангажирали становище по жалбата.
ШОС
след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства
/нови доказателства по реда на чл. 205, ал. 1 от ГПК / отм./
не са събирани във въззивното производство/ и след преценка
на обжалвания съдебен акт, приема следното:
Този
съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и
допустима, отговаряща на изискванията на чл. 198 ГПК/отм./,
подадена в законовия срок от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, но с
оглед обхвата на обжалването –недопустимо,
поради което го обезсилва и връща делото за ново разглеждане от друг състав на
НПРС.
Обстоятелствата по делото са следните:
Делото е за делба на
земеделски земи във втората фаза на производството. С влязлото в сила на 22.05.2008г. решение,
постановено на 08.04.2008г. по гр. д. № 517/2007г. на НПРС, е допусната делбата
на наследствени недвижими имоти - земеделски земи в землището на с. Средковец,
общ. Каолиново, описани по вид, местонахождение и площ в исковата молба,
останали в
наследство от б. ж. на с. Средковец М. Ю. К., починал
през 1959г., между наследниците му при следните квоти: 1/ общ дял от 1/15ид.ч. за М.М.Д., С.
К.отглу и Н.К., всеки от които има по 1/45ид.ч.; 2/за Ф.М.Ю., 1/5ид.ч.; 3/за Н.Р.М., С.Р.А. и И.М.М. по 1/15ид.ч. за всеки един от тях; 4/ за Р.А.А., М.А.Ч., Н.А.А., Ю.А.Ю., Н.Ю.А. и М.Ю.А. по 1/45ид.ч. за всеки един от тях; 5/ за О.А.А. и
А.А.А. по 1/10ид.ч. за всеки един от тях; 6/ за З.А.А., Р.А.Б., С.А.Б. и В.А.А. по 1/20 ид.ч.
за всеки един от тях. След влизане в сила на решението по допускане на
делбата, във втората фаза на производството, първоинстанционният съд е дал
възможност на страните да изразят становище относно възможността да получат
общи дялове за съсобственост по колена, страните не са изразили воля за това,
поради което съдът е допуснал съдебно-техническа
експертиза, със задача да даде заключение за поделяемостта
на допуснатите до делба имоти съгласно квотите на страните, както и да се
определи пазарната оценка на
всеки един от дяловете. Според експертното заключение, оценката на допуснатите до
делба имоти възлиза общо на 13 600лв. Съдът е установил невъзможността за
обособяването на самостоятелни
дялове за съделителите с квота от по 1/45ид.ч., тъй като се формират дялове с площ от 1.021 дка, което е под установения в с чл.7, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. чл.72 от ЗН и чл.10, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ минимален праг
и при липса на съгласие
от останалите съделители, имащи право на дялове по 1/45ид.ч. за получаването на общ дял
в съсобственост, е приел, че цялата делбена маса следва да бъде изнесена на публична продан.
При връчване съобщенията за
изготвеното решение било установено, че съделителят
Р.А.Б. е починал на 16.06.2009г. - видно от представените удостоверения за
наследници/л.200-201 от делото на НПРС/. С оглед на този факт пред въззивната инстанция същият е заличен като страна и на
негово място са конституирани неговите наследници - дъщеря и внуци.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът намира атакуваното решение за недопустимо,
постановено по отношение на ненадлежна страна,
починала към момента на приключване на делото пред НПРС.
По делото безспорно
се установява, че след смъртта на Р.А.Б. на 16.06.2009г., първоинстанционният
съд е провел открито съдебно заседание на 23.06.2009г. Безспорно се установява
и обстоятелството, че на 07.07.2009г., Районен съд – Нови пазар е постановил
съдебно решение по предявеният иск. При съпоставката на представеното
удостоверение за наследници и протоколите от проведените открити съдебни
заседания, ШОС намира, че ответникът по делото Р.А.Б. е починал в хода на първоинстанционното
производство - преди приключване събирането на доказателствата, преди даване
ход на устните състезания и преди постановяване на атакуваното
първоинстанционно решение.
По аргумент за
противното от чл. 182, ал. 1, б. “б” ГПК/отм./ и тъй
като смъртта на ответника е настъпила преди даване ход на устните състезания,
първоинстанционният съд е бил длъжен да отмени определението си за приключване
на процеса по събиране на доказателства, да спре делото и да конституира
правоприемниците на починалия ответник и да им даде възможност да участват в
процеса на доказване. По делото обаче не е станало известно на съда, че единият
от съделителите е починал и вместо да приложи
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, б. “б” ГПК/отм./,
съдът е постановил решение по съществото на спора. Недопустимо е постановяване
на съдебно решение, целящо разрешаване на правен спор със сила на присъдено
нещо по отношение на несъществуващ правен субект и при липса на надлежно
конституирани правоприемници по реда на чл. 120 ГПК / отм./.
Необходимо е било да бъдат конституирани правоприемниците на починалата страна
по реда на чл. 120 ГПК / отм./ и едва след това
произнасяне с решение. Правоприемниците на съделителя
Р.А.Б. са конституирани след това и по отношение на тях не е налице произнасяне.
Наличието на
надлежна страна е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно. Липсата
на тази предпоставка прави предявените искове недопустими, а съответно
недопустимо е и постановеното съдебно решение. При положение, че констатира
служебно недопустимостта, съдът е длъжен да обезсили постановеното решение и да
върне делото за постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора при
участие на надлежните страни в производството. С констатацията за
недопустимостта му, без да се произнася
по съществото на спора, на основание чл.209, ал.1 ГПК/отм./,
ШОС следва да го обезсили изцяло и върне
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да постанови съдебен
акт по отношение на правоспособни съделители.
Доколкото спорът не се решава
по същество, не следва да се решава и въпроса за разноските по водене на
делото.
Водим
от горното, ШОС
Р Е Ш И :
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.