Р Е Ш Е Н И Е

№ 213

гр.Шумен, 25 Октомври 2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски окръжен съд в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Л. Томова

Членове: 1.Т. Димитрова

2.М. Маринов

при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №372 по описа за 2011 год. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 04.04.2011г. по гр.д.№2368/2010г., Районен съд - гр.Шумен е развалил сключения между Х.А.Ч. и Е.А.Ч. от една страна и А.Х.Ч. от друга, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, осъдил е ответниците А. и З.Ч. да върнат на ищците недвижимия имот, да им заплатят солидарно разноски в размер на 2066,86 лева, както и държавна такса в размер на 866,86 лева.

Недоволен от така постановеното решение останала ответницата З.М.М., която обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го отмени и да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна депозира отговор, в който оспорва въззивната жалба, и моли решението да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, предявена от Х.А.Ч. и Е.А.Ч. срещу А.Х.Ч. и З.М.Ч. за разваляне на сключения между ищците и първия ответник договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с НА №..... на ШРС. Видно от представения по делото НА №131/1997г. ищците са прехвърлили собственият си недвижим имот, представляващ: Апартамент №, находящ се в жилищна сграда - блок ЕЖБ 21, вх., на втори етаж - построена върху държавна земя, парцел ІІ в кв.568а, комплекс "" ул.... №, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения целия от 58,55 кв.м., заедно с Избено помещение №4 и 0,00914 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, на ответника А.Х.Ч., срещу задължението да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите, лично или чрез трети лица състоящо се в осигуряване на храна, дрехи и лекарства при нужда, както и всичко необходимо за нормален живот, какъвто са водили до сега, до края на живота им, като си запазват правото да обитават имота. От останалите събрани по делото доказателства, се установява, че към датата на придобиване на процесния имот, ответника А.Х.Ч. е бил в брак с втората ответница З.М.Ч., поради което и имота е същия е в режим на съпружеска имуществена общност, съответно съпругата на приобретателя по договора е задължителен другар в настоящия процес. Съгласно чл.32, ал.2 от СК, съответно чл.25, ал.2 от СК отм. /обн. ДВ бр.41/1985г./ за задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно /Р №931/09.12.2009г. ІV г.о. на ВКС и др./. Ирелевантно за процесните задължения на ответниците е обстоятелството, че към настоящия момент брака между тях е прекратен. Установи се, че ищците са възрастни хора, съответно на 78 и 74 години, и се нуждаят от уговорените с договора грижи и помощ. Задължението на приобретателя по договора за гледане и издръжка, не е обусловено от наличието на нужда от тях, и уговореното се дължи независимо дали прехвърлителя има свои средства и може сам да се обслужва - Р №1041/29.10.2008г. ІІ г.о. на ВКС, Р №1159/28.10.1994г. ІІ г.о. на ВС, Р №653/08.07.2002г. ІІ г.о. на ВКС и др. Ответната страна не ангажира доказателства установяващи редовното и пълно изпълнение на задълженията си по договора. За установяване на това изпълнение, съгласно правната доктрина/ Договор за гледане и издръжка, Проф. П. В., София 1994г., стр.83/, както и съдебната практика, доказателствената тежест е именно на ответника. Без значение е причината за влошените отношения между страните, доколкото ответниците не са изпълнявали поетите задължения по договора изцяло повече от четири години, а не са и поискали незабавно от съда трансформиране на задължението си в парично, и не са превеждали ежемесечно и без прекъсване по сметка на кредиторите дължимата издръжка, поради което и така констатираното неизпълнение дава основание на прехвърлителите да искат разваляне на договора за гледане и издръжка /в горния смисъл е и константната съдебна практика – ТР №96/28.06.1966г. ОСГК на ВС, Р №1297/23.11.1993г. ІІ г.о. на ВС, Р №1024/26.11.1997г. ІІ г.о. на ВКС, Р №166/20.03.1997г. ІІ г.о. на ВКС, Р №845/22.11.2004г. ІІ г.о. на ВКС, Р №386/13.05.2003г. ІІ г.о. на ВКС, Р №749/28.09.2001г. ІІ г.о. на ВКС, Р №737/18.11.2004г. ІІ г.о. на ВКС, Р №35/23.03.1999г. ІІ г.о. на ВКС, Р №574/01.08.1988г. ІІ г.о. на ВС, ТР №30/17.06.1981г. ОСГК на ВС и др./. Ето защо, съдът намира, че договора следва да бъде развален. По отношение на предявената претенция по чл.55, ал.1 вр. чл.88, ал.1 от ЗЗД, независимо че се дължи връщане на даденото на отпаднало основание, за основателността на иска е необходимо да се установи че имота съществува към приключване на съдебното дирене в съответната инстанция и не е налице пречката по чл.88, ал.2 от ЗЗД. Заявеното от представителя на ищците в последното по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, че поддържа претенцията за предаване на владението само по отношение на А.Ч., не представлява надлежен отказ или оттегляне на претенцията, поради което и съдът е останал сезиран с нея в първоначално предявения и вид. И пред настоящата инстанция, въззиваемата страна сочи, че правната квалификация на искането им е правилна и те търсят връщане на основание 88, ал.1 от ЗЗД, а не предявяват ревандикационен иск. Връщането на даденото на отпаднало основание не изисква установяване на владение или държане на вещта, а следва от конститутивното действие на решението по чл.87, ал.3 от ЗЗД, и предпоставя при горните условия, и съответно надлежно искане /ТР №122/01.12.1986г. ОСГК/, липса на неоснователно разместване на блага. В настоящия случай имота не е отчужден преди вписване на процесната искова молба и следва да се постанови връщането му и от двамата ответника, които са го придобили по силата на алеаторния договор, въпреки че вторият приобретател е станал такъв по силата на закона. Правилно е определена държавната такса за този иск, като размерът на цената му е данъчната оценка на имота, чиято реституция се претендира, а не следва да се определя върху 1/4 от нея съобразно чл.71, ал.2 от ГПК, доколкото предмет на делото не е право на собственост или друго вещно право върху имот. Доколкото отговорността на ответниците по договора е солидарна, такава следва да е тя и за задължението им за съдебни разноски.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди. Въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за сторени пред настоящата инстанция разноски, както и списък за разноските, поради което и такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №252 от 04.04.2011г. по гр.д.№2368/2010г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.