Р Е Ш Е Н И Е

№ 5./ гр. Шумен, 25. 01. 2011 год.

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: А.Б.

Прокурор: Д. Арнаудов

като разгледа докладваното от съдия Д. Луков

ВНОХД № 865 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 1507 / 18. 11. 10 г. постановена по НОХД № 861 / 2010 г. на ШРС подсъдимия В.М.П. е признат за виновен в това, че на 23. 01. 10 г. в с. Мадара след предварителен сговор и в съучастие като съизвършител с М, К, М. и деянието не представлява маловажен случай, като разрушили прегради здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи 4 бр. акумулатори на обща стойност 130 лв. от владението на Н. И. К., собственост на ППЗК “ Мадарски конник “ с. Мадара, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като след деянието откраднатите вещи са заменени, поради което и на осн. чл. 197 т. 3 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и 5 и чл. 20 ал. 2 и чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “ б “ от НК го осъдил на пробация - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 г. и 6 м.; задължителни периодични срещи с пробационен служител за 1 г. и 6 м. и безвъзмезден труд в полза на обществото 100 ч. за срок от 1 г. На осн. чл. 189 от НПК осъдил подс. П. да заплати направените по досъдебното производство разноски.

Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подс. П.. В същата се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо. Моли присъдата да бъде изменена, като се намали продължителността на пробационните мерки.

Редовно призован подс. П. се явява лично и със защитника си. Двамата молят да бъде намален размера на наложеното наказание пробация.

Представителят на прокуратурата намира, че жалбата е процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предлага присъдата да се потвърди като правилна и законосъобразна.

В рамките на своите правомощия във въззивното производство, ШОС установи следното:

На 23. 01. 2010 г. М, К, М. отишъл на гости на подс. П.. Двамата се уговорили да отидат в ППЗК “ Мадарски конник “ с. Мадара и да извършат кражба на акумулатори, които по късно да продадат на пункт за изкупуване на вторични суровини. Вечерта, след като се стъмнило, двамата с конска каруца отишли до двора на кооперацията. Подс. П. разбил входната врата на едно от помещенията и от там двамата изнесли 4 бр. акумулатори. На следващия ден продали акумулаторите в пункт за изкупуване на вторични суровини.

От заключението на оценителната експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи е в размер на 130 лв.

До приключване на досъдебното производство, стойността на отнетите вещи била възстановена на кооперацията.

От свидетелството за съдимост на подс. П. се установява, че на същия е налагано наказание пробация за извършено престъпление по чл.129 от НК, с определение по НОХД № 86 / 06 г. на НПРС, влязло в законна сила на 13. 02. 06 г.

Разпитан на досъдебното производство подс. П. е разказал доброволно на органите на МВР за извършеното деяние.

След като районният съд установил горната фактическа обстановка, правилно и законосъобразно квалифицирал деянието на подс. П.. Всички събрани доказателства по делото водят до единствения и непротиворечив извод, че именно подс. П. е осъществил деянието за което е предаден на съд.

Правилни и законосъобразни са и изводите на районния съд относно вида и размера на наложеното наказание. Тук са обсъдени всички обстоятелства от значение за това - обществена опасност на деянието е дееца. Приел като смекчаващо вината обстоятелство – самопризнанието на подс. П.. Въззивната инстанция споделя този извод на ШРС. Съобразно т. 7 на ТР № 1 / 09 г. по т. д. № 1 / 08 г. на ВКС самопризнанието на подсъдимия в производство по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство когато то съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. От материалите на досъдебното производство се установява, че подс. П. е направил пълни самопризнания, като с това е спомогнал за своевременното разкриване на обективната истина. Ето защо въззивната инстанция напълно споделя изводите на ШРС в тази им част.

По отношение жалбата на подсъдимия и твърдението за явна несправедливост и противоречие със закона на наложеното наказание. Твърди се, че с оглед смекчаващите вината обстоятелства следва наказанието на подс. П. да се намали до минимално предвиденото. Въззивната инстанция не споделя този довод на защитата. На П. през 2006 г. е налагано наказание пробация за извършено друго умишлено престъпление от общ характер. Това наказание не е изиграло превъзпитаващата си роля и подсъдимия е извършил настоящото деяние. Ето защо настоящата инстанция приема, че наказание около средния размер ще изиграе превъзпитаваща роля спрямо осъдения з неговото превъзпитаване.

На досъдебното и първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото.

Поради това ще следва присъдата да се потвърди..

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1507 / 18. 11. 10 г. постановена по НОХД № 861 / 2010 г. по описа на ШРС.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

На осн. чл. 340 ал. 2 от НПК да се изпрати съобщение на страните за изготвеното решение.

Председател: Членове : 1.

2.