Решение по Наказателно дело 521/2011г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 128 / 21.11.2011 гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На седми ноември през две хиляди и единадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. София Радославова

2. Стела Шипковенска

Секретар: Н. И.

Прокурор: Димитър Димов

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНОХД № 521 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 45 от 20.07.2011 година постановена по НОХД № 59 / 2010 година Великопреславския районен съд е признал подсъдимия Х.Х.Ч., ЕГН - ********** за виновен в престъпление по чл. 343, ал.3 вр. чл. 343, ал.1, б.”б”, вр. чл. 342, ал.1 от НК и го е осъдил на наказание 1 – една година лишаване от свобода, като е отложил изтърпяване на наказанието. Признал го е за виновен и за престъпление по чл. 343-в, ал.2 от НК и го е осъдил на 1 – една година лишаване от свобода, като е отложил изтърпяване на наказанието за срок от три години. На основание чл. 23 от НК е определил общо наказание на подсъдимия Ч. в размер на 1 – една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години. Със същата присъда съдът е признал Х.Ч. за невиновен по чл. 343-б, ал.1 от НК и го е оправдал за това престъпление.

Съдът се е произнесъл и по направените разноски и дължими държавни такси.

Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимият Х.Ч., който я обжалва чрез процесуалния си представител. В жалбата се излагат доводи, че постановената присъда е неправилна, необоснована, незаконосъобразна и явно несправедлива. Моли присъдата при алтернативност: да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане; да се измени присъдата и се наложи по ниско наказание като се намали и размера на присъденото гражданско обезщетение; да се отмени присъдата и да се постанови нова – изцяло оправдателна. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител искането се поддържа.

Недоволен от присъдата в оправдателната и част останал и представителя на обвинението. Същият е депозирал протест, в който е направено искане присъдата в оправдателната част да бъде отменена и да се постанови нова – осъдителна присъда. В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Шумен не поддържа протеста, но не го и оттегля.

В съдебно заседание подсъдимият Х.Ч. взема становище за неоснователност на протеста. Моли да не бъде уважаван.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен изразява становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение като се потвърди постановената присъда.

Гражданският ищец С.Х. изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия по посочените от представителя на Окръжна прокуратура в съдебно заседание основания. Моли да се потвърди осъдителната присъда и присъдените с нея обезщетения.

Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, установи наличие само на обстоятелства по чл. 336 от НПК. Проверена изцяло присъдата е законосъобразна и обоснована. Наложеното наказание – справедливо. Оплакванията в жалбата и протестът са неоснователни поради следното:

За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства съдът приема за установена фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд и която е следната:

Подсъдимият Ч. на 26.07.2009 година около 01.00 часа се движел с МПС – “Фолксваген Транспортер” с рег. № СН 0912 КК от с. Бяла река към гр. Върбица, обл. Шумен. Автомобилът управлявал Ч., а до него пътувала съпругата му К.. В противоположна посока, срещу него, се движел автомобил “Фолксваген Пасат” с рег. № Н 6903 АН, управляван от пострадалия С.Д.Х.. В колата при Х. пътувал и св. Х. А.. Преди двата автомобила да се разминат, управляваното от подсъдимия Ч. моторно превозно средство навлязло в насрещното пътно платно. Между двата автомобила последвал сблъсък челно с предните им леви части. От удара автомобил “Фолксваген Пасат” излязъл извън платното за движение, а автомобила “Фолксваген Транспортер”, след извършване на ротационно движение, останал на пътното платно. След настъпилото ПТП преминал с личния си автомобил св. Н. Л.. Той забелязал катастрофиралите коли и се обадил по мобилния си телефон на ЦСМП и органите на полицията. Двамата шофьори и спътниците им били откарани в МБАЛ гр. Шумен. На водачите на МПС били взети кръвни проби с оглед установяване на наличие на алкохол в кръвта. От назначената химическа експертиза се установява, че в кръвната проба на пострадалия Х. не е констатирано наличие на алкохол, а в кръвната проба на подсъдимия Ч. има наличие на алкохол в кръвта в размер на 1,64 промила. От съдебно медицинската експертиза е установено, че пострадалия С.Х. е получил счупване на шийката на лявата бедрена кост, както и счупване на лявата раменна кост. Счупванията са в резултата на настъпилото ПТП. От автотехническите експертизи се установява, че мястото на удара между двете МПС е в лентата на движение на л.а. “Фолксваген Пасат”.

Приетата фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите М. З. Д., Н. З. Л., Н. А. К. и З. И. И.. приобщени по реда на чл. 373, ал.1 от НПК вр. чл.283 от НПК. В подкрепа на тях са и заключенията на съдебно медицинските експертизи, приобщени по същия ред, а именно на експертите – Й. Е., Б. К., М. К.. В унисон с тях са и обясненията на подсъдимия, протоколите за оглед на местопроизшествие, скици, справки, медицински документи, декларации за сем. и имотно състояние, свидетелство за съдимост. Всички тези доказателства са в хармонично единство и са взаимно допълващи се.

Посочените доказателства обосновават извода на съда за виновността на подсъдимия Х.Х.Ч. в престъпление по чл. 343, ал.3 вр. чл. 343, ал.1, б.”б”, вр. чл. 342, ал.1 от НК и за престъпление по чл. 343-в, ал.2 от НК. По делото е установено и не се спори между страните, че Ч. е осъществил състава на престъплението по чл. 343-в, ал.2 от НК. Субектът на това престъпление изисква същият да е неправоспособен водач на МПС, без значение на какво основание. По делото са налице доказателства, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС в резултат на наложено му административно наказание лишаване от право да управлява МПС с НП № 20 / 2009 на Началника на РУ но МВР гр. Котел, ВЗС на 04.03.2009 год. за управление на МПС без съответното свидетелство за управление. Управлявайки на 26.07.2009 година “Фолксваген Транспортер” Ч. е извършил деянието в едногодишния срок на наложеното му адм. наказание.

Съдът приема, че е налице и извършено престъпление по чл. 343, ал.3 вр. чл. 343, ал.1, б.”б”, вр. чл. 342, ал.1 от НК. В случая са нарушени основни норми на безопасността на движението – чл.8, ал.1 от ЗДвП и чл. 44, ал.1 от ЗДвП. Същите регламентират движението на МПС в дясната лента на движение по посоката на движението им, както и условията за разминаване с друг автомобил / осигуряване на достатъчно място /. По делото са изготвени две автотехнически експертизи. Независимо от незначителната разлика в двете и двамата експерти приемат, че удара между двата автомобила е настъпил в лентата на движение на л.а. “Фолксваген Пасат”, т.е. л.а. “Фолксваген Транспортер” е навлязъл в насрещната лента за движение посока на движението му. Разликата в двете експертизи е незначителна или несъществена, тъй като мястото на удара и при двете е на едно и също място / като лента на движение/ с разлика от около 30 см. спрямо мислената осева линия. Т.е. тази разлика от 30 см. не променя мястото на удара като лента на движение. И на второ място – по отношение скоростта на движение на двата автомобила – в едната е приета средна скорост около 60 км./ч за всеки от автомобилите, а в другата – 52 км.ч. респект. 58 км.ч. за всеки от автомобилите. Но отново, така приетите скорости и при двете експертизи, нито променят мястото на удара, нито извършените от тях в резултат на удара ротационни премествания, нито се отразяват на констатираните повреди на МПС–тата. От съдебно медицинската експертиза е установено, че пострадалия С.Х. е получил счупване на шийката на лявата бедрена кост. Това е довело до трайно затруднение движението на крайника за срок по голям от един месец, а именно - за около 12 месеца. Пострадалият е получил и счупване на лявата раменна кост. Това е довело до трайно затруднение в крайника за около 3 – 4 месеца, т.е. повече от един месец. Поради което и двете увреждания представляват средна телесна повреда. Счупванията са в резултата на настъпилото ПТП. Извършена е и химическа експертиза. Видно от същата подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол. Констатирано е наличие на алкохол в кръвта му в размер на 1.64 промила, което е значително над установеното като граница за пияно състояние от 0.5 промила. Поради което и съдът е признал за виновен в това престъпление като го е оправдал за разликата до първоначалното, а именно за извършено нарушение на чл. 16, ал.1,т.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.1 и 2 от ЗДвП.

От субективна страна и двете престъпления са извършени от пълнолетно наказателно отговорно лице. Извършени са по непредпазливост, като подсъдимият не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди.

Със същата присъда съдът е признал Х.Ч. за невиновен по чл. 343-б, ал.1 от НК и го е оправдал за това престъпление. Съдът е приел, че след като деянието представлява престъпление по чл. 343, ал.3 вр. чл. 343, ал.1, б.”б”, вр. чл. 342, ал.1 от НК, то Ч. не може да носи отделно и наказателна отговорност по чл. 343-б от НК. Т.е. двата престъпни състава се намират в поглъщане на по лекото от по тежкото, а не в реална съвкупност, т.е. съвкупност от престъпления.

При определяне на наказанието съдът е преценил обстоятелствата имащи значение за тяхната индивидуализация. По отношение на престъплението по чл. 343, ал.3, вр. чл. 343, ал.1, б.”б”, вр. чл. 342, ал.1 от НК съдът е приел наличие на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което е определил и наказание към минимума, а именно 1 една година лишаване от свобода. За престъплението по чл. 343-в, ал.2 от НК съдът е наложил наказание около средата на предвиденото при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства – една година лишаване от свобода.

На основание чл. 23 от НК съдът е определил общо наказание на подсъдимия Ч. в размер на 1 – една година лишаване от свобода. Великопреславският районен съд е изследвал възможността за приложението на чл. 66 от НК. Приел е, че не се налага ефективното изтърпяване на наказанието, поради което и изтърпяването на същото е отложено за срок от три години.

По отношение на гражданските искове – претенцията за неимуществени вреди. При определяне на техния размер съдът се е водил от понесените от пострадалия болки и страдания. Взел е предвид и вида на нанесените увреждания, както и срока за възстановяване. Оценил е и настъпилата в резултат на уврежданията инвалидизация на пострадалия. Поради което и за настъпилото увреждане на горния крайник е присъдил обезщетение в размер на 2500 лева, а за долния крайник в размер на 6000 лева. Или общо съдът е присъдил неимуществено обезщетение в размер на 8500 лева за причинените неимуществени вреди, ведно с лихвата от деня на увреждането, като иска до пълния му размер отхвърлил като недоказан. По отношение на иска за имуществени вреди – съдът е обсъдил направените разходи от пострадалия за лечение, претърпените загуби от разликата между пълното му трудово възнаграждение и изплатените болнични, нанесените щети върху автомобила. В резултат на което гражданския иск за причинени имуществени вреди е уважен в размер на 4158.60 лева, ведно със законната лихва считано от 26.07.2009 година до окончателното изплащане на сумата, като иска до предявения размер е отхвърлил като недоказан.

Произнесъл се и по направените разноски и дължими такси.

По отношение на протестът: Недоволен от присъдата в оправдателната и част останал представителя на обвинението. Същият е депозирал протест, в който е направено искане присъдата в оправдателната част да бъде отменена и да се постанови нова – осъдителна присъда. В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Шумен не поддържа протеста, но не го и оттегля. В съдебно заседание подсъдимият Ч. взема становище за неоснователност на протеста. Моли да не бъде уважаван.

Протестът е неоснователен.

Великопреславският районен съд е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства. Направил е пълен анализ на тези доказателства. Събраните по делото доказателства са обсъдени поединично и в своята съвкупност. Съдът е дал отговор на всички поставени въпроси. И едва след този анализ е направил правния извод за приложимия закон.

Съдът е приел, че след като деянието представлява престъпление по чл. 343, ал.3 вр. чл. 343, ал.1, б.”б”, вр. чл. 342, ал.1 от НК, то Ч. не може да носи отделно и наказателна отговорност по чл. 343-б от НК. Т.е. двата престъпни състава се намират в съотношение на специален към общ текст. В случая е налице поглъщане от по тежко наказуемото престъпление на по леко наказуемото, т.е. не е налице съвкупност от престъпления. В този смисъл е и цитираното от ВПРС Постановление № 1 от 17.01.1983 по н.д. 8/82 на Пленума на ВС, както и константната практика на ВКС.

Поради което и протестът на Районна прокуратура за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Ч. по този текст е неоснователен.

По отношение на жалбата: Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимият Х.Ч., който я обжалва чрез процесуалния си представител. В жалбата се излагат доводи, че постановената присъда е неправилна, необоснована, незаконосъобразна и явно несправедлива. Моли присъдата при алтернативност: да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане; да се измени присъдата и се наложи по ниско наказание като се намали размера и на присъденото гражданско обезщетение; да се отмени присъдата и да се постанови нова – изцяло оправдателна. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител искането се поддържа.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен изразява становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Излага съображения, че присъдата е обоснована и законосъобразност. Ако има грешка в присъденото обезщетение, то е техническа и изцяло в интерес на подсъдимия. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение като се потвърди постановената присъда.

Гражданският ищец се присъединява към становището на представителя на Окръжна прокуратура.

Жалбата е неоснователна.

Великопреславският районен съд е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства. Направил е пълен анализ на тези доказателства. Събраните по делото доказателства са обсъдени поединично и в своята съвкупност. По делото са изготвени две автотехнически експертизи. Независимо от незначителната разлика в двете и двамата експерти приемат, че удара между двата автомобила е настъпил в лентата на движение на л.а. “Фолксваген Пасат”, т.е. л.а. “Фолксваген Транспортер” е навлязъл в насрещната лента за движение посока на движението му. Разликата в двете експертизи е незначителна или несъществена, тъй като мястото на удара и при двете е на едно и също място / като лента на движение/ с разлика от около 30 см. спрямо мислената осева линия. Т.е. тази разлика от 30 см. не променя мястото на удара като лента на движение. И на второ място – по отношение скоростта на движение на двата автомобила – в едната е приета средна скорост около 60 км./ч за всеки от автомобилите, а в другата – 52 км.ч. респект. 58 км.ч. за различните автомобили. Но отново, така приетите скорости и при двете експертизи, нито променят мястото на удара, нито извършените от тях в резултат на удара ротационни премествания, нито се отразяват на констатираните увреждания на МПС–тата. Тезата на защитата, че водачите и на двете МПС са навлезли в насрещните ленти е несъстоятелна, тъй като за всеки един от тях лентата му за движение е насрещна за другия. Ако тази теза се приеме, то двата автомобила биха се разминали, или удара върху тях и спрямо пътното платно би бил на друго място. Освен това и двете експертизи са категорични, че водача на МПС “Фолксваген Пасат” се е движил правомерно в своята си лента на движение. Съдът е дал отговор на всички поставени въпроси. И едва след този анализ е направил правния извод за приложимия закон. Съдът изрично е посочил непротиворечивите доказателства. Обсъдил е и противоречивите. Съпоставил ги е поотделно и в съвкупност със всички доказателства по делото. Изложил е доводи поради какви обстоятелства кредитира едните и не дава вяра на другите. Първоинстанционният съд е обсъдил всички свидетелски показания. Коментирал е не само отделни техни показания, а и показанията им в цялост. Същите са съпоставени с целия събран доказателствен материал. Отчетени са всички обстоятелства, имащи значение за правната квалификация на деянието. Материалният закон правилно е приложен. Този извод изцяло се споделя.

Поради което и искането на подсъдимия за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова – изцяло оправдателна, е неоснователно.

Въззивният състав счита, че не са налице и основания за изменение на присъдата – намаляване на наложеното наказание и присъденото обезщетение. Подсъдимият не само че е неправоспособен шофьор, но е управлява МПС след употреба на алкохол. Безспорно тези обстоятелства не следва да се отчитат при индивидуализацията на наказанията, тъй като едното от тях представлява самостоятелно престъпление, а другото е квалифициращ признак на престъпление. Но следва да се отчете количеството на алкохол в кръвта на подсъдимия. Извършена е химическа експертиза. Видно от същата е констатирано наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1.64 промила, което е значително над установеното като граница за пияно състояние от 0.5 промила. При определяне на наказанието съдът е преценил всички обстоятелствата имащи значение за тяхната индивидуализация. По отношение на престъплението по чл. 343, ал.3, вр. чл. 343, ал.1, б.”б”, вр. чл. 342, ал.1 от НК съдът е приел наличие на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което е определил и наказание към минимума, а именно 1 една година лишаване от свобода. За престъплението по чл. 343-в, ал.2 от НК съдът е наложил наказание около средата на предвиденото при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства – една година лишаване от свобода. Така определените наказания не само, че са справедливи, но са отчетени и всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията. Поради което и не се налага тяхната корекция. На основание чл. 23 от НК съдът е определил общо наказание на подсъдимия Ч. в размер на 1 – една година лишаване от свобода. Великопреславският районен съд е изследвал възможността за приложението на чл. 66 от НК. Приел е, че не се налага ефективното изтърпяване на наказанието, поради което и изтърпяването на същото е отложено за срок от три години.

От съдебно медицинската експертиза е установено, че пострадалия С.Х. е получил счупване на шийката на лявата бедрена кост. Това е довело до трайно затруднение движението но крайника за срок по голям от един месец, а именно . за около 12 месеца. Пострадалият е получил и счупване на лявата раменна кост. Това е довело до трайно затруднение в крайника за около 3 – 4 месеца, т.е. повече от един месец. Поради което и двете увреждания представляват средна телесна повреда. Счупванията са в резултата на настъпилото ПТП. Във въззивното производство бяха представени доказателства, че инвалидизацията на пострадалия прогресивно расте – от 52 % на 60 % инвалидност. При това положение няма как да се върви в посока на намаляване на присъденото обезщетение, тъй като първоначалното такова е определено справедливо. Но тъй като няма жалба от пострадалия / или протест в тази част / не е възможно и неговото увеличаване, независимо от представените нови доказателства.

Въззивният съд намира, че не са допуснати нарушения при първоинстанционното разглеждане на делото. Обвинителния акт е внесен и за престъпление по чл. 343, ал.3 от НК в резултата на допуснати няколко нарушения по ЗДвП. Първоинстанционният съд е приел, че са нарушени правилата за движение по чл. 8, ал.1 и чл. 44, ал.1 от ЗДвП поради което съдът го е признал за виновен в това престъпление като го е оправдал за разликата до първоначалното, а именно за извършено нарушение на чл. 16, ал.1,т.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.1 и 2 от ЗДвП. Материалния закон е правилно приложен. Изричен диспозитив по кои текстове го оправдава в случая не е необходим, тъй като съдът е посочил, че го оправдава за първоначалното обвинение.

По отношение на наложеното наказание.

За престъплението по чл. 343, ал.3 вр. чл. 343, ал.1, б.”б”, вр. чл. 342, ал.1 от НК и го е осъдил на наказание 1 – една година лишаване от свобода, като е отложил изтърпяване на наказанието, а за престъплението по чл. 343-в, ал.2 от НК и го е осъдил на 1 – една година лишаване от свобода, като е отложил изтърпяване на наказанието за срок от три години. На основание чл. 23 от НК е определил общо наказание на подсъдимия Ч. в размер на 1 – една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години. Със същата присъда съдът е признал Х.Ч. за невиновен по чл. 343-б, ал.1 от НК и го е оправдал за това престъпление. Наказанието за престъплението по чл. 343, ал.3 от НК е отложено за изтърпяване. Но съдът е пропуснал да посочи за какъв срок, както и в каква мерна единица – години, месеци, дни. Това е нааправил в мотивите към присъдата. Независимо от това настоящия състав приема, че няма съществено процесуално нарушение поради следното: Ако подсъдимият беше признат за виновен само за едно престъпление безспорно този пропуск на съда щеше да е съществено нарушение. При положение, че с тази присъда подсъдимият е признат за виновен по две престъпления, за които има определени наказания, за които е приложен чл. 23 от НК този пропуск се явява несъществен. Той ще търпи определеното общо наказание. Освен това дори за всяко от наложените наказания съдът да не е посочил изрично дали се търпи ефективно или не, то при определяне на общото наказание съдът следва да направи анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на всички други, за да прецени така определеното общо наказание как ще се търпи. Т.е. може и при ефективно определено по отделно наказание, общото да бъде отложено за подходящ срок. В краен случай, ако подлежащото на изпълнение наказание създава затруднения, с оглед на това че има изложени доводи в мотивите на съда, страните могат да поискат тълкуване.

Съдът е осъдил подсъдимия Х.Ч. да заплати на С. Д. Х. сумата от 8500 лева като уважен граждански иск за причинените му неимуществени вреди, сумата от 4158.60 лева като обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 26.07.2009 година до окончателното изплащане, както и направени разноски в размер на 300 лева. В останалата част до предявения размер гражданския иск за имуществени и неимуществени вреди е отхвърлен. В мотивите си съдът е изложил съображения, че гражданския иск за имуществените вреди е доказан в размер на 4758.60 лева. Т.е. с присъдата е постановил с 600 лева по малко. Липсва жалба от гражданския ищец и протест в тази част, поради което и въззивния състав не може да измени присъдата за това обезщетение. В същото време и присъденото е по – малко, т.е. не са нарушени правата на подсъдимия. Поради което и съдът счита, че няма допуснато съществено процесуално нарушение, а само техническа грешка при изписването. /в мотивите аритметично е сметнато точно /.

Няма нарушение на материалния закон, няма и съществени процесуални нарушения. Присъдата е законосъобразна и обоснована. Наложеното наказание – справедливо.

Ето защо присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована следва да бъде потвърдена.

С оглед на изложеното и водим от горното, Шуменският окръжен съд:

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло присъда № 45 от 20.07.2011 година постановена по НОХД № 59 / 2010 година описа на Районен съд гр. Велики Преслав.

Решението е окончателно.

Решението да бъде съобщено на страните, съгласно изискванията на чл. 340, ал.2 от НПК.

Председател: Членове : 1.