МОТИВИ към ПРИСЪДА по
НОХД № 293 / 2011 на ШОС
Подсъдимия С.И.О., ЕГН – ********** е предаден на
съд с обвинение за две престъпления както следва: За това, че
1. През периода
от неустановена дата в края на м. декември 2009г. до 07.07.2010г., в с.Вълнари и в гр. Нови пазар, при условията на продължавано
престъпление, държал повече от три археологически обекти, както следва:
1.1. За
времето от неустановена дата в края на м. декември 2009г. до 05.02.2010г., в
дома си с. Вълнари и в гр. Нови пазар, в л.а. “Опел Астра“ с рег. № РР
2465 АН държал повече от три археологически обекти, които не са идентифицирани
и регистрирани по съответния ред всичко
16 броя археологически обекти; 1.2. На
07.07.2010г., в дома си в с. , ул. ”” № ,
държал повече от три археологически обекти, които не са идентифицирани и
регистрирани по съответния ред всичко
137 броя археологически обекти.
или общо 153
броя археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния
ред, престъпление по чл.278, ал.6, алтернатива втора,
предложение второ, вр. алтернатива първа от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
2. И в това,
че през периода от неустановена дата през м. септември 2009г. до 07.07.2010г.,
в с. , ул. ““ № , противозаконно държал в дома си предмети – 2 броя металдетектори /металотърсачи/, за които знаел, че са
предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти – престъпление
по чл.277-а, ал.7 от
НК.
По делото няма предявен граждански иск.
Делото е внесено за разглеждане по общия ред. Със
становището по даване ход на делото защитата и подсъдимия направиха искане
делото да се гледа по реда на чл. 371, т.1 от НПК като направиха изрично
изявление, че не желаят да бъдат разпитани всички свидетели разпитани в хода на
досъдебното производство, а само вещите лица
изготвили експертизите. С оглед на това изявление и становище и на другите
страни съдът с нарочно определение одобри изразеното съгласие и постанови
присъствен разпит само на експертите.
Разпитан в хода на предварителното
производство подсъдимия С.О. се
възползува от правото си да не дава обяснения. На по късен етап отново в досъдебното производство подс. О.
дава частични обяснения като не се признава за виновен. Излага тезата, че не
знае, че държането на тези предмети е наказуемо. За металотърсачите заявява, че
с тях събира метали за вторични суровини.
От частичните обяснения на подсъдимия О.,
събраните по делото доказателства, приетите експертизи съдът приема следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият С.И.О.
*** със завършено основно образование. Женен е, с четири деца. Той и съпругата
му са безработни. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по чл.78-а от НК / декларация за семейно и материално състояние, свидетелство
за съдимост, характеристика – л.57, т.І /.
През месец септември 2009 г.
С.И.О. си купил металдетектор (металотърсач), който
заедно с друг притежаван от него самоделен металотърсач, ползвал за търсенето
на антични предмети и изкопаването им от земята в различни местности около с. Вълнари. Освен това подсъдимия използвал металдетекторите
и за търсене на изхвърлени метални предмети, които продавал в изкупвателни
пунктове за метални вторични суровини / от частичните обяснения на подсъдимия,
показанията на св. С.А.Х., св. К.Г.К., протоколи за претърсване и изземване и
фотоалбуми към тях, протоколи за оглед на веществени доказателства и фотоалбум
/.
На
05.02.2010г. след обяд С.О. *** пазар, за да търси купувачи на античните предмети, които бил
изкопал в различни местности около с. Вълнари.
Античните предмети поставил в личния си лек автомобил „Опел астра” с рег. № РР 2465 АН, като една част скрил в жабката на
автомобила, а друга част скрил под предната дясна седалка. С него пътувал и
С.А.Х. ***. При влизането в гр. Нови пазар били спрени за проверка от
автопатрул в състав полицай Д.Г.И. и полицай С. М. Ж.. Автомобилът управлявал
С.О.. На задната седалка в дясно в автомобила пътувал С.А.Х., който имал вид на
много изплашен и притеснен човек. Двамата полицаи се усъмнили от това видимо
притеснение на пътника в автомобила. Попитали водача и пътника в автомобила,
дали имат оръжие. Те отговорили, че нямат, но и двамата се притеснили още
повече. Тогава полицаите решили да
извършат проверка на автомобила, разпоредили на двамата да слязат от автомобила
и помолили водача да покаже вещите в багажника, под седалките и в жабката. В
багажника и под задната седалка не намерили нищо нередно. Когато водачът
започнал да вади вещите от жабката на автомобила, едно вързопче от плат,
завързан с връв, направило впечатление на полицай И., тъй като било правоъгълно
и тежко. Той попитал подсъдимия какво
има в него, тъй като се усъмнил, че може да има оръжие. Полицай И. развързал
вързопчето и вътре намерил две ръкавици, мушнати една в друга, а в тях намерил
„една каменна плочка с някаква издълбана
фигура”. На въпроса какво е това, С.О. отговорил: „Най-обикновен камък”. На двамата полицаи им се сторило
подозрително, че най-обикновен камък е „така
грижливо опакован”, поради което докладвали в дежурната част на РУ
”Полиция” - гр. Нови пазар и поискали да дойдат компетентни лица да видят този
камък. Изпратен бил дежурният разследващ полицай, който извършил оглед на
автомобила на С.И.О., за което бил
съставен протокол за оглед на местопроизшествие. С протокола за оглед на
местопроизшествие били намерени и иззети общо 28 броя предмети, които от
назначената в последствие по делото археологическа експертиза, се установява,
че от тези общо 28 броя вещи, 16 броя вещи представляват археологически обекти
/ обяснения на подсъдимия, показания на св. С.А.Х., св. Д.Г.И., св. С. М. Ж.,
Б.И.М., К.А.М., протоколи за претърсване и изземване и фотоалбуми към тях,
протоколи за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, съдебно
археологически експертизи /.
В последствие след дадено
разрешение от ОС - гр. Шумен -
Определение № 342 / 25.06.2010г., на 07.07.2010г. в дома на подсъдимия С.И.О.
е извършено претърсване и изземване. При това следствено действие подсъдимия О.
доброволно предал 145 броя вещи, описани в протокола като обекти от №1 до №37.
След доброволното предаване е извършено претърсване в дома на подсъдимия, при
което под леглото в една от стаите са
намерени и иззети още: една кутийка с 10бр. метални ръждясали парчета с
различна форма; една торбичка с 31бр. монети; отделно 2 бр. монети, 11 бр.
ръждясали железа, както и 1бр. металотърсач с две пити в чувал. При претърсване
в лекия му автомобил .„Опел Астра” с рег. № РР 24 65
АН бил намерен и иззет от 1бр.металотърсач с пита с надпис „ВаnditoІІ”. От
назначената по делото археологическа експертиза, от иззетите на 07.07.2010г. в
дома на подсъдимия О. и представени
за изследване общо 199 броя вещи, 137
броя вещи представляват археологически обекти / определение № 342 от
25.06.2010 год. на ШОС, протокол за претърсване и
изземване и фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства и
фотоалбум, съдебно археологическа и съдебно техническа експертизи /.
Съдът приема, че извършеното от подсъдимият С.И.О. съставлява престъпление както следва: 1. по чл.278, ал.6, алтернатива втора,
предложение второ, вр. алтернатива първа от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК. и 2. престъпление по
чл.277-а, ал.7 от НК.
1. По
отношение на престъплението по чл. 278, ал.6,
алт.2, предл.2 вр. алт.1 от НК, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Видно от протокола за оглед на
местопроизшествие от 05.02.2010г. на лек автомобил марка “Опел Астра“ с рег. № РР 2465 АН са
били намерени и иззети общо 28 броя предмети, както следва: върху предната
дясна седалка в автомобила били намерени
и иззети: 1бр.каменнна плочка, 1бр. кутийка от нес-кафе,
в която се намирали 18 бр.вещи от метал, под предната
дясна седалка в автомобила били намерени
и иззети още 9 броя метални ръждясали фигури.
От назначената по делото
археологическа експертиза, от иззетите на
05.02.2010г. от управлявания от подсъдимия лек автомобил марка “Опел
Астра“ и представени за изследване
общо 28 броя вещи, 16 броя вещи представляват
археологически обекти, както следва: 1 бр. Метална плочка с овална форма –
подкова – времеви диапазон – ХІV-ХІХв.
1 бр. Метална плочка под формата на триъгълник-части
от панта от каруца - ХV-ХІХ в. 1 бр. Метална плочка под
формата на “Пика” – нож – ІV-ХІІІ в. 1 бр. Метален къс под
формата на игла-клин за прикрепване към дърво.ХV-ХІХ в. 1 бр. Метален къс –
ножче – ІV-ХІІІ в. 1 бр. Метален къс под
формата на дъга - ножче – ІV-ХІІІ в. 1 бр. Метален къс под
формата на ухо-скоба за прикрепване към дърво-ІV-ХІІІ в. 3 бр. Бронзови
римски монети – І-ІІІ в. – имат ролята на парично средство. 1 бр. Оловен
медальон с ухо за окачване – Х-ХІ в. – има ролята на бижу или просто медальон
със защитни функции, носен от своя притежател. 1 бр. Част от бронзова обеца,
“гроздовиден тип” – Х-ХІ в. – накит. 2
бр. Бронзови звънчета – Х-ХІ в. – обикновено са се окачвали като украса
по дрехите или колана на своя притежател. 1 бр. Бронзов пръстен, “соколарски тип” – Х-ХІ в. – поставял се е на палеца, при
стрелба с лък, за предпазване на пръста от тетивата на лъка. 1 бр. Мраморен
оброчен релеф (оброчна плочка) на богинята Хеката– вт.пол. ІІ- нач.ІІІ в. Всички тези 16 броя вещи са движими културни ценности по смисъла на чл.53, ал.1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и са археологически обекти по смисъла
на чл.146 ал.1 от ЗКН. Нито един от тези
обекти не е идентифициран и регистриран съгласно Наредба №Н-3/2009г. на Министерството на културата за реда за
извършване на идентификация и регистрация на движими културни ценности.Според
експертизата, нито един от тези археологически обекти не отговаря на
изисканията за придобиване на статут на национално богатство,съгласно чл.54
ал.2 от ЗКН / съдебно археологическта експертиза и допълнителната такава – л.
98, т.ІІ и л. 110 т. ІІ /. От всички тези обекти един от най цените е плочка изчукана от бял мрамор, в правоъгална
форма, представляваща оброчна плочка, от едната страна с изображение на
богинята «Хеката». В конкретния случай е представена под формата на тройната
Хеката и е с датировка от втората половина на ІІ в. и началото на ІІІ век.
Същата е особенно ценна, тъй като в регионалния исторически музей Шумен няма
паметници свързани с култа към богинята Хеката от шуменските земи. Ако се
ситуира евентуалното светилище на богинята Хеката, откъдето се предполага, че
произхожда и този артефакт, то това би било откритие за историята на шуменските
земи. Евентуалното остойностяване на артифакта е в границите на 200 – 500 евро,
като търговската цена извън границите на Република България е стократно по
висока. Този обект е с висока историческа и културна стойност. Независимо от
това посочените 16 обекта нямат статут
на национално богатство, а само на културни исторически ценности и не са били
представяни за идентифициране и регистрация.
На 07.07.2010г. в дома на подсъдимия О.
е извършено претърсване и изземване. Тогава подсъдимия е предал доброволно 145
броя вещи, описани в протокола като обекти от №1 до № 37. След доброволното
предаване е извършено претърсване в дома на С.О., при което под леглото в една от стаите са намерени и
иззети още: една кутийка с 10 бр. метални ръждясали парчета с различна форма;
една торбичка с 31 бр. монети; отделно 2 бр. монети, 11 бр. ръждясали железа,
както и 1 бр. металотърсач с две пити в чувал. При претърсване в лекия му
автомобил .„Опел Астра” бил намерен и иззет от 1 бр. металотърсач с пита с
надпис „ВаnditoІІ”.
От археологическата експертиза
се установява, че от иззетите на 07.07.2010г. в дома на подсъдимия С.О. и представени за изследване общо 199 броя вещи, 137 броя вещи представляват
археологически обекти, както следва: 1 бр. Бронзово конусовидно печатче - Х-ХІ в. Предметът е служил за подпечатване. 5 бр. Бронзови токи за колан - Х-ХІ в.
7 бр. Коланни
апликации: бронзови – 6 бр. и сребърна -1бр. Имали са декоративна функция,много употребявани,като коланна украса през средновековието-VІІ в. и Х-ХV в. Рядка и
интересна е апликацията от VІІ в. 9 бр. Бронзови фибули (цели и
фрагменти), едната от които е направена от сплав на бронз със желязо - ІІ-ІV в. 1 бр.Бронзова апликация за колан – ІІ-ІV в. 1 бр.Бронзова ключалка за
врата – ІІ-ІV в. 1 бр. Бронзова стрела – VІ-ІV в. Нападателно оръжие. 1 бр.
Инструмент от бронз – ІV-ІІІ в. пр.Хр.
За изработка на ювелирни изделия. Вероятно е бил собственост на местен занаятчия.
2 бр. Бронзови коланни апликации,едната с позлата–ХІІІ-ХV в. 8 бр. Фрагменти от археологически артефакти, с неясно предназначение 1 бр. Апликация за колан, бронзова с вградена
стъклена паста – непозната като тип, което затруднява точното й датиране 5 бр. Бронзови апликации за колан
–ХІІІ-ХV в. 4 бр. Нагръдни кръстове – 1 оловен и 3 бронзови. Единият фрагмент
е част от енколпион, има и един запазен цял. Енколпионите са двойни кръстове, във вътрешността на които
са се поставяли мощи или реликви на светци и по този начин носен на гърдите
кръстът е имал апотропейно (предпазно) предназначение
за неговия собственик. Особено популярни през средновековието, като днес много
рядко се намират в цялостно състояние - ХІ-ХІІІ в. 2бр. Бронзови пръстен-ключ-ІІ-ІV в. Характерни за римската епоха ключове, които са се носели на палците на
ръцете, под формата на пръстени. 1 бр. Бронзов пръстен – ІІ-ІІІ в.
Предназначение – накит. 7 бр. Бронзови
пръстени – ХІІІ-ХV в. Предназначение – накит. 1
бр. Желязно копие – ІІІ-І в.пр.Хр. Нападателно
оръжие. Много добре запазено. 6 бр. Железни върхове за стрели – ІІ-ХV в. 1 бр. Железен тарпан (за подкастряне на овошки) - ІІ-V в. 1 бр. Желязно ножче – формата и предназначението му
остават непроменени от появата му до днес, поради което също не може да се
конкретизира точна датировка. 1 бр. Желязно навършие
(култов предмет, накрайник) – V-І в. пр.Хр.-1
бр. Сребърен денар - Римска империя. Нерон (54-68) Д.
17/18мм. Т.2.80 гр. 1 бр. Сребърен денар - Римска
империя. Криспина (183) Д.18/19мм. Т.2.74 гр. 1 бр.
Сребърно акче. Османска империя. Мурад ІІ (1421-1451)
Д.13/16мм. Т.1.08 гр. 1 бр. Сребърно акче. Османска
империя. М. ІІ (1451-1481) Д.11/12мм. Т.0.66 гр.1 бр. Сребърно акче. Османска империя. Баязид ІІ
(1481-1512) Д.10/11мм. Т.0.72 гр. 1 бр. Сребърно акче.
Османска империя. Селим І (1512-1520) Д.11/11мм. Т.0.64 гр. Монетата е пробита,
тъй като е била носена като накит или е била част от наниз. 1 бр. Сребърно акче. Османска империя. Сюлейман І (1520-1566)
Д.10/11мм.Т.0.68гр. 1 бр. Медна монета (мангър). Османска империя. Сюлейман ІІ
(1687-1691) Д.17/18 мм. Т.1.52 гр. 25 бр. О.ски монети
- ХV-ХІХв. 3 бр. Бронзови монети - Римски императорски (ІІ-ІVв.) Възпоменателна емисия на град
Константинопол сечена в
По така описания начин подсъдимия С.И.О. през периода от
неустановена дата в края на м. декември 2009г. до 07.07.2010г. в с. Вълнари, Община
с. Никола Козлево, обл. Шумен и в гр. Нови пазар, обл. Шумен, при условията на продължавано
престъпление, държал повече от три
археологически обекти, а именно описаните по-горе общо
153 броя археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по
съответния ред - престъпление по чл.278, ал.6 алтернатива втора, предл. второ, във връзка с алтернатива първа от НК,
вр.чл.26 ал.1 от НК.
Съдът счета, че обвинението за това
престъпление е доказано от депозирните частични
обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите С.А.Х., св. Д.Г.И., св. С. М.
Ж., св. Б.И.М., св. К.А.М., св. Д.М.И., св. К.Г.К., св. Н.И.Д. / приобщени по
реда на чл. 373, ал.1 вр. чл. 283 от НПК /, от протоколите за оглед на местопроизшествие и
фотоалбуми към тях, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбуми
към тях, съдебно-археологическите
експертизи.
По отношение на обясненията на
подсъдимия О. за това престъпление. Съдът не кретитира неговите обяснения в
пълен обем и счита, че в по голямата си част те са негова защитна версия поради
следното: На първо място подсъдимия О. твърди, че културно историческите
ценности е намерил съвсем случайно и то при търсене на стари метали, които
предавал на вторични суровини. Съдът счита, че тези ценности не са намерени
случайно. Видно и от археологическите експертизи в този обем и разновидност е
невъзможно събилането им в кратък срок от врмене и в тесен периметър, тъй като
са не само от различни епохи и цивилизации, а и от различни места на
престояване. На второ масто, ако са били
намирани случайно и подсъдмия не е бил наясно с тяхната стойност и предназначение
е щял и тях да предаде на вторични суровини. На следващо: Представени са четири
броя документи удостоверяващи предадени от подсъдимия О. метал на вторични
суровини. Но всички тези документа – покупно изплащателна сметка № 002684 от
07.07.2010, № 002702 от 09.07.2010год, № 002761 от 15.07.2010 год и №
0000003426 от 27.09.2010 година установяват предаден от него метал след
извършения оглед и претърсване на 05.02.2010 година и този на 07.07.2010
година. Други такива документи не е представил нито подсъдимия, нито е посочел
друг пункт, в който да бъде направена проверка за предходни периоди дали е
предавал метал. От направената проверка в посочения изкупвателен пунк и разпит
на изкупчика – св. Н.Н.Т., се установява че освен тези четири пъти, за които са
представени по делото доказателства, други изкупувания не са били реализирани.
Т.е. съдът счита, че тези документи, респк. тези сделки са реализирани нарочно,
след извъшените процесуално следствени действия претърсване и изземване с цел
да се изгади версията, че металотърсачите са ползувани за събиране на метали, а
намерените в подсъдмия КИЦ са намерени случайно и неволно.
Независимо, че се опита подсъдимия да убеди
съда, че от културни ценности не разбира, съдът не му дава вяра на това.
Основание за това дават показанията на св. С.А.Х., който заявява категорично,
че подсъдимия «ходи да копае» и че лично от него го знае. От обстоятелството,
че подсъдимия е заявил пред свидетеля, че «Това щях да го давам на някой» и
«Тези работи трябваше да ги дам». Т.е. той е бил наясно с предметите които
държи, с тяхната ценност и е търсил пазар за тях. В тази насока говори и
обстоятелството, че една от най ценните архиологически находки – мраморен оброчен релиф на богинята Хеката –
тройната Хеката, е бил намерен грижливо
увит за да не се провреди. Човек, който не е наясно, че същата
представлява КИЦ и е с голяма
археологическа стойност няма така
грижливо да увива и съхранява «някакъв си къмък», както твърди подсъдимия. Съдът не дава вяра и на обясненията на подсъдимия, че
същият е имал намерение в посочения от закона 7 дневен срок да ги предаде на
съответната институция. Ако действителните намерения на подсъдимия са били
такива, то още при провежданите следствени действие претърсване и изземване е
следвало да го направи. От разпитаните свидетели – св. С.Х., св. Д.И., св. св.
С.Ж., св. Б.М. и св. Д.И., се установява, че подсъдимия не е заявил пред тях
такива намерения, че носи КИЦ и иска съдействие за тяхното предаване на
компетентните ведомства, а те са полицейски служители. Такова нещо подсъдимия
не е заявявал и на своя районен инспектор – показанията на св. К.К.. Не го е
заявявал и на кмета, където живее – показанията на св. Н.И.Д.. И това е така,
тъй като очевидно такива намерения подсъдимия не е имал. И в своите обяснения
пред съда, същият заяви, че не е търсил съдействие на полиция, районен
инспектор или кмет, с цел предаване на КИЦ. Поради което и съдът приема, че
твърдението му за желание да предаде историческите ценности е декларативно,
голословно, неподкрепено от доказателствата по делото, поради което и същото е
защитна теза на подсъдимия.
Съдът не приема и тезата на
защитата на подсъдимия, както и самите обяснения на подсъдимия, че посочените
археологически обекти са намерени през 2008 година, поради което и не подлежат
на регистрация. Тази теза за първи път се лансира в съдебно заседание. Съдът не
я споделя. От показанията на всички разпитани в досъдебеното
производство свидетели, показания приети със изричното изявления на подсъдимия
по чл. 373, ал.1 от НПК, никъде не се съдържат обстоятелства каквито съобщава
подсъдимия. Всички свидетели говорят, че подсъдимия лично им е съобщил, че
намерените в него вещи, същият притежава от есента на „миналата година”, преди
„падането на големия сняг” и т.н. Т.е. същият говори за събития от предходната
година / разпитван е през 2010 година /, а не за събития от преди години. Т.е съдът приема, че подсъдимият се опитва да измести
времевия интервал на придобиване на културна историческите ценности за да
избяга от законовото изискване същите да бъдат представени за идентифициране и
регистрация. Още повече, че разликата в годината на придобиване за първи път се
появява в съдебното заседание.
Не се споделят и доводите на
защитата, че за всяка намерена от доверителя му вещ съответните органи, вкл.
Прокуратурата, трябва да правят теренни
проучвания, за да установяват техния
произход. На първо място няма такова изисква от закона. На следващо – същото е
прекалено скъпо и трудоемко, а и за това се изискват разрешения от съответните
органи. И на следващо място органите на разследването нямат такива правомощия и
не са от кръга на лицата, които имат правна възможност да искат разрешения за
теренно проучване и да извършват такива.
По отношение на поставения
въпрос от защитата дали изследваните обекти са оригинали или не и дали такъв
въпрос е поставян на вещото лице съдът счита следното: Изискването да се
отговори на въпроса дали определени предмети представляват културно исторически
ценности, дали са национално богатство комплицирано в себе си съдържат и
отговора на въпроса тези обекти дали са оригинал., т.е. дали не са съвременни
или исторически копия на достоверни предмети. Поради което и съдът счита, че
вещото лице не е отговорило на въпроси, които не са му били поставени.
На следващо място: Съдът намира
експертизата на вещото лица за компетентна и изчерпателна. Вещото лице изрично
е посочило използвалата от него литература. В съдебно заседание подробно даде
разяснения и за използвания от него метод. Експертът не е заявил разколебаване
или промяна в експертното си заключение. Подробно описа по какви признаци и по
кои методи е дал заключение за всеки един от обектите. Не съществува
експертиза, без значение в коя област, която да даде заключение на 100 %
сигурност. Но при положение, че експертът поддържа депозираното заключение и
описана методика, както и при категоричното му становище че няма нещо, което да го разколебае, съдът
приема направените от експерта заключения за достоверни, обосновани и компетентни.
По отношение на обстоятелството,
че се поставя под съмнение дали предявения на подсъдимия обект – оброчищна плочка с образа на тройната Хеката
е същият, които е иззет от него. Навеждат се доводи, че не се касае за същия артефакт поради разминаване с около 1-
Безспорно в настоящия казус се касае
за повече от три вещи, представляващи КИЦ. От съдебно археологическите
експертизи се установява, че общо на брой са 153 обекта. Т.е. всички намерени в
подсъдимия обекти не са включени самоцелно, а само тези, които наистина имат
това качество по ЗКН. Деянието е
извършено при условията на чл. 26, ал.1 от НК, за което при фактическата
обстановка са изложени аргументи.
Субектът на
престъплението е наказателно отговорно лице. Подсъдимия е пълнолетно лице. От
събраните доказателства не се събраха доказателства, даващи основание на съда
да се съмнява, че същия е невменяем и не може да носи наказателна отговорност
или да налага изричното му освидетелстване. От субективна страна деянието е осъществено с пряко насочен умисъл.
Причините и мотивите за извършване на престъплението се
корени във стремежът
на подсъдимия да придобие имотни облаги по неправомерен начин дори по
неправомерен начин чрез действия, свързани с придобиване, държане и отчуждаване
на културно-исторически ценности.
2. По отношение на престъплението по чл.277-а, ал.7от НК.
На 07.07.2010 година в дома на подсъдимия С.И.
О. е извършено претърсване и изземване. Подсъдимият О. е предал доброволно 145
броя вещи, описани в протокола като обекти от №1 до №37. След доброволното
предаване е извършено претърсване в дома на подсъдимия, при което под леглото в една от стаите са намерени и
иззети още: една кутийка с 10 бр .метални ръждясали
парчета с различна форма; една торбичка с 31 бр. монети; отделно 2 бр. монети,
11 бр. ръждясали железа, както и 1 бр. металотърсач с две пити в чувал. При
претърсване в лекия му автомобил „Опел Астра” с рег.
№ РР 2465 АН бил намерен и иззет от 1
бр. металотърсач с пита с надпис „ВаnditoІІ”.
Видно от
заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза и допълнителната такава – л. 122 и л. 125, т.ІІ, описаните и иззети
с протокола за претърсване и изземване на 07.07.2010 година от дома на подсъдимия С.О.
*** 2 бр. металотърсачи, представляват металдетектори
и служат за намиране на черни и цветни метали на определена дълбочина, в
зависимост от посочените в експертизата технически данни и параметри. Намереният в дома на С.О. под
леглото му 1 бр. металотърсач с две пити представлява металдетектор
– ръчна (самоделна) изработка. Същият е тестван по време на експертизата и е
установено, че работи на дълбочина около
По така описания начин през
периода от неустановена дата през м. септември 2009 година до 07.07.2010 година,
в с. , ул. ““ № , подсъдимия О.
противозаконно държал в дома си предмети – 2 броя металдетектори
/металотърсачи/, от които 1бр. самоделна изработка с монтирана сонда, приемник,
индикатор и зарядно устройство и 1бр. фабрична изработка
марка “BANDITO ІІ” с монтирани три антени, за
които знаел, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически
обекти – престъпление по чл. 277а, ал.7 от НК.
Основания за това му дават на
първо място обяснението на подс. О. в съдебно заседание за начина на
придобиване и за използуване на двата металдетектори. Съдът
приема, че подсъдимия.С.О. е ползвал намерените в дома му и в автомобила му 2
бр. металдетектори за търсене и намиране на
археологически обекти. В обясненията си в съдебно заседание като подсъдим
О. е заявил, че ”….има машинка и
с нея ходи за желязо.... по късно взех заем и купих и втората. Ползвал
съм машинките да търся стари железа. ....Тези неща, които ги намериха у мен
просто ги намерих докато търся железа.”.
Видно от събраните по делото доказателства двата металдетектора
са собственост на подс. О.. На второ място в подкрепа на
тези изводи на съда са и показанията на св. С.А.Х. – л. 84 и 85, том І “Миналата година през лятото видях една
машинка за търсене на желязо.....казвал ми е, че докато търси желязо намира и
стари пари... “ В този смисъл са и
показанията на св. К.К. – л. 93, т. І
“........ Известно ми е, че същия се занимава с иманярство ... повече от година
се занимава с иманярство... Зная, че има и машинка за желязо...”. От тези доказателства по делото, ведно и с намерените
в него артефакти и металотърсачи дават основание на
съда да приеме по категоричен начин, че подсъдимият С.О. се занимава с
“иманярство”.
И двата металотърсача /металодетектори/ са технически изправни и годни за ползване
по предназначение. Въпросът е какво е тяхното предназначение. За да не се
повтаря, следва да се отбележи, че изложените от съда доводи свързани с
приложението на тези уреди и представените бележки за предадени метали за
вторични суровини / коментирани за престъплението по чл. 278, ал.6 от НК /
изцяло застъпва и за това обвинение.
Налице са безпротиворечиви
доказателства, че подсъдимия О. се занимава
с намиране на културно исторически ценности и държи такива.
Поради което и съдът приема за двата
металотърсача, че подсъдимия е наясно с тяхното същинско предназначение и че ги
ползва за тази неправомерна дейност, а именно търсене и съответно изкопаване от
земята на културни ценности. Следва да се отбележи, че тези два металотърсача
могат да се ползват и за други цели и че наистина такива се и продават. Но ако
липсваха другите събрани по делото доказателства тази теза можеше да се обсъжда
по подробно и евентуално да бъде споделена. Но на фона на събраните по делото
доказателства, особено разгледани като единство и съпоставени едни с други, тази теза не може да бъде
споделена.
Престъплението,
извършено от подсъдимия С. О. се доказва от събраните в хода на разследването и
приложени в делото писмени доказателства - протоколи за претърсване и изземване
и фотоалбуми, протоколи за оглед на веществени доказателства и фотоалбуми, от
заключенията на назначените по делото съдебно-техническа експертиза, от коментираните по
горе показания на свидетели..
И тук
отнова, с цел да се избегне потваряне, следва да се отбележи, че съдът не
приема тезата на подсъдимия, че притежава маталдетекторите още от 2008 година.
Аргументи за това са изложении при анализа на доказателствата по първото
обвинение, а именно съдът намира че периода се измества от подсъдимия нарочно с
оглед избягване носенето на наказателна отговорност за това / с оглед
изменението на правната уредба по отношение на културните ценности и
изискванията за тяхната регистрация /.
Престъплението по
чл. 277-а, ал. 7 от НК съдът счита, че е формално. Съдът не споделя тезата на
подсъдимия и защитата, че държането на металдедекторите
трябва да е противозаконно. Самото им придобиване и държане не е
противозаконно. Видно и от заключението на техническата експертиза същите се
продават свободно, дори и в интернет пространството. Изразът противозаконно в
чл. 277-а, ал.7 от НК съдът счита, че законодателя е употребил само за
изготвянето на предмети, материали, оръдия или компютърни програми. И това е
така тъй като изготвянето им в повечето случаи е лицензирано, извършва се при
спазване на определени изисквания и технологии, покриващи определени технически
характеристики. Държането и укриването им не е необходимо да е противозаконно /
особено укриването им /, тъй като то само по себе си с оглед на своята същност
е противозаконно. За тях е достатъчно извършителя да знае или предполага, че са
предназначени или са послужили за търсене, съхранение, изменение или пренасяне
на археологически обекти. Поради което и доводите на защитата на подсъдимия О.,
че държането им не е противозаконно е вярно, но е несъстоятелно. И не прави деянието несъставомерно.
От субективна страна деянието на подсъдимия С.
по това обвинение е извършено виновно, умишлено, при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието и на неговите последици и е
искал тяхното настъпване.
Субектът на престъплението е наказателно отговорно лице. Подсъдимия е пълнолетно
лице. От събраните доказателства не се събраха такива, даващи основание на
съда да се съмнява, че същия е невменяем
и не може да носи наказателна отговорност или да налагат изричното му
освидетелствуване.
Причините и мотивите за извършване на престъплението се
корени във стремежът
на подсъдимия да придобие имотни облаги, макар и по неправомерен начин; както и
незачитане на правните норми, уреждащи статута и опазването на
културно-исторически ценности.
При индивидуализация на
наказанието:
По
отношение на подсъдимия С.И.О.. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете частично направеното от него признание. Взе предвид и чистото му съдебно
минало и добрите характеристични данни. Отчете и семейното му положение –
безработно семейство, с деца. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
отчете големия брой археологически обекти намерени в дома му – 153 на брой.
Следва да се
отбележи, че съдът не споделя довода на обвинението, че като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се вземе престъпната упоритост на
подсъдимия. Това обстоятелство е включено в правната квалификация на чл. 26,
ал.1 от НК. Липсата на самокритичност, както и липса на пълни признания също не
могат да бъдат третирани във вреда на подсъдимия. Това е вътрешно усещане и
самооценка на подсъдимия и също не следва да се оценяват в негов ущърб. Само
ако има заявени съжаление и самокритика могат да бъдат преценявани. В този
смисъл и практиката на ВС и ВКС. Поради което и тези доводи наведени от
обвинението не са отчитани при определяне индивидуализацията на наказанията.
Поради което и
съдът счете, че наказанието и за двете престъпления следва да бъде определен
под средата, към минимума при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. В същото време съдът счита, че не са налице предпоставките на
чл. 55 от НК. По делото не се събраха доказателства за наличие на многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради което и
наказанията бяха определени при условията на чл. 54
от НК.
Поради което и след като го
призна за виновен по
чл.278, ал.6, алтернатива втора,
предложение второ, вр. алтернатива първа от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му
наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 - две години и 6 – шест
месеца, което следва да изтърпи при първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието в затворническо заведение от открит тип и глоба в размер на
7 000 – седем хиляди лева.
С оглед чистото му
съдебно минало, целите на наказанието, както и на генералната и лична превенция
съдът прецени, че за поправянето на подсъдимия не се налага той да изтърпи
определеното му наказание ефективно. Поради което на основание чл. 66, ал.1 от
НК съдът отложи изпълнението на определеното наказание на подсъдимия С, И, О, -
лишаване от свобода за изпитателен срок в размер на 4 – четири години, считано
от влизане в сила на присъдата.
По отношение на алтернативно
предвиденото наказание по чл. 278, ал.6 НК
– конфискация до ½ от имуществото на виновния и лишаване от
права, съдът намира, че не е наложително неговото налагане поради липса на
получавани доходи, възнаграждения и имущество. Лицето не е декларирало доходи и
налично имущество, което да бъде предмет на това наказание. Събраха се
доказателства, че лицето е безработно. Поради което и съдът не наложи
наказанието лишаване от права.
По отношение на престъплението по чл.277-а, ал.7 от НК го
осъди на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок 1 – една година и 3 – три
месеца, което следва да изтърпи при първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието в затворническо заведение от открит тип.
С оглед чистото му
съдебно минало, целите на наказанието, както и на генералната и лична превенция
съдът прецени, че за поправянето на подсъдимия не се налага той да изтърпи
определеното му наказание ефективно. Поради което на основание чл. 66, ал.1 от
НК отложи изпълнението на определеното
за това престъпление наказание на подсъдимия С. О. - лишаване от свобода за
изпитателен срок в размер на 3 – три години, считано от влизане в сила на
присъдата.
По отношение на алтернативно
предвиденото наказание по чл. 277-а, ал.7 НК
– конфискация на част или цялото имуществото на виновния и лишаване от
права, съдът намира по изложените и по горе доводи, че не следва да ги налага.
На основание чл. 23 от НК
съдът определи общо наказание на подсъдимия С, И, О, между така наложените
му наказания до размера на най тежко
определеното, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок 2 – две години и 6 –
шест месеца, което следва да изтърпи при първоначален общ режим на изтърпяване
на наказанието в затворническо заведение от открит тип и глоба в размер на
7 000 – седем хиляди лева.
На основание чл.
66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така определеното общо наказание на
подсъдимия С. О. - лишаване от свобода за изпитателен срок в размер на 4 –
четири години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия С. О. да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от 495 – четиристотин деветдесет и пет лева,
като направени разноски по досъдебното производство,
по сметка на бюджета на съдебната власт 147,64 / сто четиридесет и седем лева и
шестдесет и четири стотинки / лева като деловодни разноски в съдебното
производство, както и 5 лв. за издаването на изпълнителен лист.
На основание
чл.53, ал.1, буква „б” от НК, вр. чл. 278, ал.7 от НК – веществените доказателства,
оставени за пазене и съхранение на Ж Й В – зав.отдел
„Нумизматика” в РИМ-гр. Шумен, общо 153 броя
археологически обекти, както следва:-1
бр.Метална плочка с овална форма – подкова, ХІV-ХІХв. -1 бр.Метална
плочка под формата на триъгълник, ХV-ХІХ в. -1 бр.Метална
плочка под формата на “Пика” – нож – ІV-ХІІІ в.-1 бр.Метален къс под формата на игла-клин за прикрепване към дърво ХV-ХІХв.-1 бр.Метален къс – ножче – ІV-ХІІІ в.-1 бр.Метален къс под формата на дъга -
ножче – ІV-ХІІІ в.-1 бр.Метален къс
под формата на ухо-скоба за прикрепване към дърво, ІV-ХІІІ в. -3 бр.Бронзови римски монети – І-ІІІ в.-1 бр.Оловен
медальон с ухо за окачване – Х-ХІ в.-1
бр.Част от бронзова обеца, “гроздовиден тип” –
Х-ХІ в.-2 бр.Бронзови звънчета – Х-ХІ в.-1 бр.Бронзов пръстен, “соколарски тип”,
Х-ХІ в. -1 бр.Мраморен
оброчен релеф (оброчна плочка) на богинята Хеката
– вт.пол. ІІ – нач.ІІІ в.-1бр.Бронзово конусовидно печатче, Х-ХІв.- 5 бр.Бронзови токи за колан, Х-ХІ в. -7 бр.Коланни апликации: бронзови - 6бр. ,и
сребърна-1бр.,VІІ в. и Х-ХV в. -9 бр.Бронзови фибули (цели и
фрагменти), едната от които е направена от сплав на бронз със желязо, ІІ-ІV в. -1 бр.Бронзова
апликация за колан, ІІ-ІV в. -1 бр.Бронзова ключалка за врата, ІІ-ІV в. -1 бр. Бронзова стрела, VІ-ІV в. -1 бр.Инструмент
от бронз – ІV-ІІІ в. пр.Хр. -2 бр.Бронзови коланни
апликации, едната с позлата –ХІІІ-ХV в.-8 бр.Фрагменти от археологически артефакти,
-1 бр.Апликация
за колан, бронзова с вградена стъклена паста, -5 бр.Бронзови апликации за колан –ХІІІ-ХV в.-4 бр.Нагръдни кръстове – 1 оловен и 3 бронзови. -2бр.Бронзови пръстен-ключ-ІІ-ІV в. -1 бр.Бронзов
пръстен – ІІ-ІІІ в. -7 бр.Бронзови
пръстени – ХІІІ-ХV в. -1 бр.Желязно копие – ІІІ-І в.пр.Хр.
-6
бр.Железни върхове за стрели – ІІ-ХV в. -1 бр.Железен тарпан - ІІ-V в.-1 бр.Желязно ножче -1
бр.Желязно навършие– V-І в. пр.Хр.-1 бр.Сребърен денар - Римска
империя. Нерон -1 бр.Сребърен денар
- Римска империя. Криспина,-1 бр.Сребърно акче.
Османска империя. Мурад ІІ-1 бр.Сребърно акче. Османска империя.Мехмед ІІ -1
бр.Сребърно акче. Османска
империя. Баязид ІІ -1 бр.Сребърно акче.
Османска империя. Селим І -1 бр.Сребърно акче. Османска
империя. Сюлейман І,-1 бр.Медна монета (мангър). Османска империя. Сюлейман ІІ
-25 бр. Османски монети - ХV-ХІХв.,-3 бр.Бронзови
монети - Римски императорски (ІІ-ІVв.) -1бр.Бронзова
монета - Римска императорска (ІІ-ІVв.) -1бр.Бронзова
монета-Римска императорска (ІІ-ІVв.) -1бр.Бронзова
монета-Римска императорска (ІІ-ІVв.) -1бр.Бронзова
монета-Римска императорска (ІІ-ІVв.) -1бр.Бронзова
монета-Римска императорска (ІІ-ІVв.)-1бр.Бронзова
монета-Римска императорска(ІІ-ІVв.) -10 бр.Бронзови монети -
Римски императорски (ІІ-ІVв.) -17 бр.Бронзови
монети - Римски императорски (ІІ-ІVв.) -1 бр.Бронзова монета - Анонимен
византийски фолис,-1 бр.Бронзова монета - Ислямска емисия, съдът отне в полза на държавата.
На основание
чл.53, ал.1 буква „а” от НК веществените
доказателства по делото - 2 броя металдетектори
/металотърсачи/, от които 1бр.самоделна изработка и 1бр. фабрична изработка
марка “BANDITO ІІ”, оставени за пазене и
съхранение при домакина на РУ”Полиция”- гр.Нови пазар Вещеви” при ОД на МВР- гр. Шумен съдът отне в полза на държавата
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
Председател
:
/ Н. Батанова /