Р Е Ш Е Н И Е № 79

Гр.Шумен, 16 Май 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдията търг.д.№10/2008г. по описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искови претенции с правно основание чл.55, ал.1 предл.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищеца "ПЕТРОЕЛТ" ООД /в несъстоятелност/ представлявано от синдика Д.Н.И. излага, че на 17.12.2003г. дружеството, тогава представлявано от ответника Е.Д.Г., продало собствен недвижим имот, като продажната цена била платена чрез плащане по разплащателната и ДДС сметките на дружеството. На 19.12.2003г. ответника се разпоредил с част от постъпилата продажна цена, като наредил сумата от 46800 лева да бъде платена чрез банково плащане по личната му банкова сметка. ***, че сумата е получена от ответника без правно основание, като самото плащане, договорено и извършено в нарушение на 38, ал.1 от ЗЗД е по нищожна договореност, поради противоречие със закона, поради което и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 46800 лева - получена от ответника без правно основание, обезщетение за забава в размер на 18247,32 лева за периода 03.01.2005г. - 03.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 04.01.2008г. до окончателното и изплащане, и направените по делото разноски. В съдебно заседание съдът е допуснал изменение на претенцията за мораторна лихва на 18366,64 лева.

Ответникът, оспорва предявените искове, като сочи на първо место, че са недопустими, и евентуално неоснователни. Излага, че исковата сума е получена с основание - връщане на дадени на дружеството заемни средства, внесени от ответника на 16.06.2003г. суми по банкови бордера за 68195 лева и 21500 лева, част от които била и исковата сума. Заемите бил получил в качеството си на физическо лице от различни лица, а бил предоставил и заем от 4800 лева на дружеството, все с цел участието в търг за закупуване на недвижими имоти. Моли съдът да отхвърли исковите претенции, и да му присъди направените по делото разноски.

Възраженията на ответната страна за недопустимост на настоящото производство са несъстоятелни. Настоящия иск не е предявен от синдика, както сочи ответника, а от търговеца представляван от синдика, каквито правомощия са му предоставени с чл.658, ал.1, т.1, и т.7 от ТЗ. Искът по чл.145 от ТЗ е предвиден за реализиране на определен вид имуществена отговорност на управителя на ООД при нарушаване на договорните му задължения, което не изключва търсенето от управителя на едно дружество, както на чиста деликтна отговорност, така и такава основана на някоя от кондикциите по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Безспорно е по делото, че с авизо по платежно нареждане от 19.12.2003г., с отразено основание за плащането "прихващане по предоставени средства", ответника е получил сумата от 46800 лева. От представените заверени копия на вноски бележки от 16.06.2003г. е видно, че на горната дата ответника е внесъл две суми по сметката на ищцовото търговско дружество - 68195 лева и 21500 лева, с посочено основание "захранване на сметка". Ответникът е представил Договор за паричен заем от 15.06.2003г. даден му от Р.С.Р. в размер на 10500 лева, Разписка за получени пари от 15.06.2003г. дадени от Е.М.А. на ответника в размер на 10000 лева, Договор за паричен заем от 14.06.2003г., по който ответника е получил от К.П.К. 8000 лева, Разписка за получен паричен заем от 16.06.2003г. за сумата от 4800 лева получени от ответника от предходния заемодател - К., Договор за паричен заем и Запис на заповед от 12.06.2003г. за получена от ответника от дъщеря му К.Е.Д. сума в размер на 8500 лева. От представения протокол от проведено общо събрание на 14.06.2003г., е видно, че на горната дата част от съдружниците са провели общо събрание за вземане на решение по повод реализиране на търг за закупуване на недвижими имоти, преразпределение на финансови средства по повод на търга. При описване на заемните средства са посочени - К... - 10000, К. - 10,000 $ + 1000 EV, ЕТ Д..Д... - 10,000 лева, ЕТ "ГЕД" - 4800 лева. От Приходен касов ордер №003/04.06.2003г. е видно, че З.К.К. е предоставил на ищцовото търговско дружество заем за потребление в размер на 28000 лева, а от Приходен касов ордер №0004/10.06.2003г. е видно, че В.Б.Х. е предоставил на ищеца заем за потребление в размер на 22000 лева. Разпитаните в съдебно заседание свидетели потвърждават изнесените от всяка една от страните версии за отпускането на заемите, целите за исканите средства, съответно начина им на погасяване. От изготвените съдебно - счетоводни експертизи, съдът намира за най - добра за целите на настоящия процес, с оглед установяване на правнорелевантните по делото факти, последната такава изготвена от вещите лица П.Ж.Й. и Е.Й.К.. В заключението по същата, вещите лица са констатирали движението на парични средства през процесния период по банковите сметки и касови наличности на търговеца, като е установено, че за придобиването на недвижимите имоти на търг са платени общо 132348,10 лева, част от които /приблизително 20000 лева/ платени като депозит търг още на 11.06.2003г., а останалите на 16.06.2003г. Експертизата е установила разлика от 18218,80 лева между месечния оборот от касов апарат - к.12 и платените в брой продажби по фактури и продажби в брой без издаване на фактури, както и отрицателно крайно салдо по синтетична сметка 501 "Каса" на 16.06.2003г. / - 47834,95 лева/. Недостигащите парични средства в касата на дружеството не произхождали от неотчетени и недекларирани приходи от продажби на течни горива от бензиноколонките на бензиностанцията.

Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца. От изложените фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и отправения с нея петитум до съда, е видно, че ищеца претендира връщане на нещо, получено при първоначална липса на основание - първият състав на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1. Неоснователното обогатяване предполага неоправдано разместване на имуществени блага при липса на основание, а при конкретно избрания способ за защита от ищеца, е необходимо получаването на сумата да е станало при начална липса на основание. Такава начална липса е възможна, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, на унищожаем - когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта, или без наличието на правоотношение - поради грешка в получаващия адресат /платено е не на контрагента, а на трето на сделката лице/, съответно грешка в изчисленията /платено повече от дължимото, или двукратно/, както и други хипотези, за всички които обаче е характерно и необходимо за съставомерността на конкретното неоснователно обогатяване - благото да се дава с намерение, с увереност, че се изпълнява дължима престация. В процесния случай ищеца твърди нищожност на договаряне в противоречие с чл.38, ал.1 от ЗЗД - забраната да се договаря сам със себе си без изрично съгласие, като соченото нищожно договаряне се изразява в самото плащане на сумата. За да е нищожно договарянето, съответно плащането по него, е необходимо представителя да е сключил някакъв вид договор, в противоречие със забраната, а не само да е осъществено фактическо плащане, дори и то да е престация по някакъв предходен договор. Последното не е договор, нито едностранно волеизявление по смисъла на чл.44 от ЗЗД, за да са приложими сочените правила за нищожност. Не са налице и нито една от останалите хипотези на плащане при начална липса на основание, нито на останалите състави по чл.55, ал.1 от ЗЗД. В настоящата хипотеза, търсейки защита по пътя на неоснователното обогатяване, при сочените фактически твърдения, единствената възможност за защита на спорното право ищцовата страна може да се реализира по реда на чл.59, ал.1 от ЗЗД, но страната не избрала този способ вероятно поради субсидиарния характер на нормата и възможността за защита на субективното право, както по реда на чл.145 от ТЗ, така и по реда на чл.45, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, съдът намира така заявената претенция за неоснователна и недоказана. Дори и да се допусне, че процесното плащане следва да се приеме за нищожен акт, съответно полученото е при начална липса на основание, съдът счита, че искът отново е неоснователен и недоказан. В конкретния случай, съдът намира, че ответната страна достоверно установи наличието на правно значимо основание за получаването, респективно за задържане на получената от него сума. Общият размер на получените заемни средства от ищцовото дружество, наличните средства на търговеца, качеството на ответника към процесния момент - съдружник и управител на дружеството, стойността на имотите закупени при участие на търг, датите на получаване на съответните заеми, както и датите на отделните плащания по участието в търга, водят до единствено възможния извод за произхода на липсващите в касата на дружеството средства след закупуване на имотите, а именно сочените от ответника заеми, дадени му в качеството на физическо лице, но с оглед инвестиционната политика на управляваното от него търговско дружество. От събраните доказателства се установяват сочените заеми на ответната страна през процесния период, както и недостига на парични средства на дружеството преди търга, който са имали намерение да спечелят, като по делото липсват достатъчно достоверни доказателства, които да разколебаят ответните твърдения за произхода на липсващите парични средства в предприятието в деня на търга. Отхвърлянето на главния иск, влече отхвърляне и на акцесорната претенция за обезщетение за забава.

На основание чл.64, ал.2 от ГПК отм. вр.§2, ал.1 от ПЗР на ГПК, ищеца следва да заплати на ответника направените от него деловодни разноски в размер на 3531,80 лева.

На основание чл.620, ал.5 от ТЗ ищеца следва да заплати държавна такса върху отхвърлените искове в размер на 2606,67 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "ПЕТРОЕЛТ" ООД /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление гр.Ш., ул."..." №.., ап.., представлявано от синдика Д.Н.И., срещу Е.Д.Г. с ЕГН ********** *** ... №.., ет..., ап..., искове по чл.55, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 46800 лева /четиридесет и шест хиляди и осемстотин лева/, получена от ответника без правно основание на 19.12.2003г., обезщетение за забава върху горната сума в размер на 18366,64 лева /осемнадесет хиляди триста шестдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ за периода 03.01.2005г. - 03.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 04.01.2008г. до окончателното и изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА "ПЕТРОЕЛТ" ООД /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление гр.Ш., ул."..." №.., ап..., представлявано от синдика Д.Н.И., да заплати на Е.Д.Г. с ЕГН ********** *** ... №6, ет.1, ап.23, сумата от 3531,80 лева /три хиляди петстотин тридесет и един лева и осемдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА "ПЕТРОЕЛТ" ООД /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление гр.Ш., ул."..." №.., ап..., представлявано от синдика Д.Н.И., да заплати по сметка на ШОС държавна такса върху отхвърлените искове в размер на 2606,67 лева /две хиляди шестстотин и шест лева и шестдесет и седем стотинки/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: