Р Е Ш Е Н И Е№30

гр. Шумен, 16.02.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Азадухи Карагьозян

2. Христина Колева

при секретаря С. М. като разгледа докладваното от мл. съдия Христина Колева въззивно търговско дело № 719 по описа на съда за 2010 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 240/30.09.2010г., постановено по гр.д. № 504/2010 г. по описа на РС-Нови пазар е подадена въззивна жалба от И.К.И. с ЕГН **********, М.К.И. с ЕГН ********** и П.К.И. с ЕГН **********,***, чрез адв. М.М. от ШАК. Решението се обжалва изцяло. Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Считат, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата като доказателствени искания се поддържат тези, направени с исковата молба. Моли се, да бъде постановено решение, с което да се отмени атакуваният съдебен акт и да се уважат исковите претенции. Претендират съдебно – деловодни разноски.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата – ответник пред първоинстанционния съд – ЗКПУ “Земляк”, с. Пет могили, ЕИК ......., представлявано от Г. М.Г., чрез процесуалния си представител адв. Т. Р. от ВАК е депозирала такъв, с който оспорва изцяло жалбата. В него се твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно, тъй като съдът е обсъдил всички релевантни доказателства по делото. Изложени са доводи по същество. От въззивния съд се иска да отхвърли жалбата, като постанови решение, с което да потвърди обжалваното такова на НПРС. В отговора се заявява, че няма да се сочат нови доказателства. Претендират съдебно – деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция, страните поддържат заявените от тях становища във въззивната жалба и отговора по нея.

С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването –допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира жалбата за неоснователна.

Обстоятелствата по делото са следните:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 263/2010г. по описа на НПРС, на основание чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение №164 от 31.03.2010г., по силата на която Кооперация “ЗКПУ Земляк” с. Пет могили, ЕИК ......., представлявано от Г. М.Г. следва да заплати на И.К.И. *** с ЕГН **********, сумата 1050.00лв. за неоснователно ползване на Нива с площ от 42,004 дка. в землището на с. Векилски, м.”Дарлък”, втора категория, имот № 013096 по плана за земеразделяне на земите. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника “ЗКПУ Земляк”.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 267/2010г. по описа на НПРС, на основание чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение №165 от 31.03.2010г., по силата на която Кооперация “ЗКПУ Земляк” с. Пет могили, ЕИК ......., представлявано от Г. М.Г. следва да заплати на П.К.И. *** с ЕГН **********, сумата 870.00лв., ведно със законната лихва от 29.03.2010г./датата на завеждане на заявлението/ до окончателното плащане за неоснователно ползване на Нива с площ от 34,792 дка. в землището на с. Векилски, м.”Заден Екинлик”, втора категория, имот № 016001 по плана за земеразделяне на земите. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника “ЗКПУ Земляк”.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 266/2010г. по описа на НПРС, на основание чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение №170 от 31.03.2010г., по силата на която Кооперация “ЗКПУ Земляк” с. Пет могили, ЕИК ......., представлявано от Г. М.Г. следва да заплати на М.К.И. *** с ЕГН **********, сумата 1000.00лв., ведно със законната лихва от 29.03.2010г./датата на завеждане на заявлението/ до окончателното плащане за неоснователно ползване на Нива с площ от 41,265 дка в землището на с. Векилски, м.”Мешето”, втора категория, имот № 014077 по плана за земеразделяне на земите. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника “ЗКПУ Земляк”.

С исковата си молба ищците И.К.И. с ЕГН **********, М.К.И. с ЕГН ********** и П.К.И. с ЕГН ********** /въззивници в настоящото производство/ са предявили иск с правно основание чл. 422 ГПК, като искат да бъде установено, че ответникът “ЗКПУ Земляк” с.Пет могили /въззиваем в настоящото производство/ им дължи посочените в заповедта за изпълнение суми. Ищците са посочили основанието за дължимост на сумите, а именно, че всъщност претендираните суми са обезщетение за неоснователното ползване на собствените им ниви в землището на с. Векилски. Твърди се, че за стопанската 2008-2009г. нямали договор с ответната кооперация, която въпреки това обработвала земята им и реализирала доход от добиви, в резултат на което неоснователно се обогатила като не им е заплатила дължимата рента.

Ответникът оспорва основателността на исковете, като твърди, че не е обработвал нивите през стопанската 2008 -2009 г., а те са били обработвани от друго лице. Не спори, че с ищците са имали сключен договор за аренда до месец октомври 2008г. Ищците са поискали с молба от 12.10.2008г. земеделските земи да бъдат предадени за ползване и обработка на Г. Г. И., като на 22.10.2008г. същите са му били предадени от кооперацията, бил подписан и приемо-предавателен протокол за това.

Пред НПРС са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

ШОС счете доводите на жалбоподателя за извършени от НПРС нарушения на съдопроизводствените правила за несъстоятелни, тъй като не са налице сочените нарушения при изготвяне и приемане на доклада по чл. 146 ГПК. В изпълнение разпоредбата на чл. 146 ГПК, НПРС е изготвил подробен доклад, като същият е съобщен на страните по делото преди съдебното заседание и е приет от съда без възражения по него.

Производството пред НПРС е образувано по предявен иск за установяване паричното задължение на ответника в полза на ищците, съответно за ищеца И.К.И. в размер 1050лв., за ищцата М.К.И. в размер на 1000лв, за ищеца П.К.И. в размер на 870лв., ведно с лихвите за последните двама, дължими  като обезщетение по чл. 59 ЗЗД за неоснователното ползване от ответната кооперация на собствените им ниви в землището на с. Векилски.

Искът е установителен с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване съществуването на вземането на заявителя по чл. 410 ГПК срещу длъжника, срещу когото е издадена заповедта за изпълнение.

Безспорно е между страните, установява се и от писмените доказателства по делото, че по силата на договор за доброволна делба от 19.11.2008 г., вписан в СВ при НПРС на 25.11.2008г. под № 229 в том пети, тримата ищци са собственици на ниви в землището на с. Векилски - ищецът И.К.И. е собственик на Нива с площ от 42,004 дка. в землището на с. Векилски, м.”Дарлък”, втора категория, имот № 013096 по плана за земеразделяне на земите, ищцата М.К.И. е собственик на Нива с площ от 41,265 дка. в землището на с. Векилски, м.”Мешето”, втора категория, имот № 014077 по плана за земеразделяне на земите и ищецът П.К.И. е собственик на Нива с площ от 34,792 дка. в землището на с. Векилски, м.”Заден Екинлик”, втора категория, имот № 016001 по плана за земеразделяне на земите.

Не се спори между страните и относно факта, че описаните по-горе имоти са били предмет на договор за аренда, сключен между тях, както и че срокът му към процесния момент - стопанската 2008-2009г. е изтекъл.

Спорно е, дали независимо от липсата на договор ответната кооперация е продължила да обработва имотите.

Видно от молба от с вх. № 67 от 12.10.2008 г./л. 34 от делото на НПРС/, ищецът И.К.И. е заявил, че желае процесните ниви да бъдат предадени на Г. Г. И. с ЕГН **********, във връзка с евентуалната продажба на същите.

От представения и неоспорен приемо-предавателен протокол от 22.10.2008г./л.35 от делото на НПРС/ се установява, че нивите са били предадени от кооперацията на И..

От представеното копие на регистрационна карта на земеделски производител се установява, че ЗКПУ “Земляк” е регистрирана като такъв на 19.02.2009 г. и наетите от нея земеделски земи за обработка са регистрирани.

Видно е от приложените копия на анкетните формуляри/л.40-64 от делото на НПРС/, че процесните ниви не фигурират в тях.

От показанията на св. И. се установява също, че земите не са ползвани от кооперацията, а са били обработвани от него през стопанската година 2008-2009г.

Представеният от ищците по делото договор за аренда от 05.11.2009г. и вписан в СП при НПРС на 12.01.2010г. под № 69, том първи е неотносим към настоящия спор, тъй като касае период, който е различен от претендирания и не е сключен с ответната кооперация.

Ето защо, съдът намира за неоснователни твърденията на ищците, че ответника е ползвал сочените земеделски земи през стопанската 2008 - 2009 година.

При това положение предявените искове за положително установяване дължимост на сумите, за които е постановена заповед за изпълнение по приложените частни граждански дела са неоснователни и следва да бъдат отхвърлен включително и относно претенцията за обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД с оглед акцесорния й характер.

Поради съвпадане крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото, на въззивниците не се дължат разноски. Въззиваемата страна е поискала да й се присъдят разноски и е представила доказателства за извършени такива пред настоящата инстанция в размер на 500.00лв. – адвокатско възнаграждение, поради което следва да й се присъдят в този размер и да бъдат възложени на всеки един от тримата жалбоподатели по равно.

Мотивиран от изложеното, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 240/30.09.2010г., постановено по гр.д. № 504/2010 г. по описа на РС-Нови пазар.

ОСЪЖДА И.К.И. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация “ЗКПУ Земляк” с.Пет могили, ЕИК ......., представлявано от Г. М.Г. сумата от 166,67лв. /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст./, представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА М.К.И. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация “ЗКПУ Земляк” с.Пет могили, ЕИК ......., представлявано от Г. М.Г. сумата от 166,67лв. /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст./, представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА П.К.И. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация “ЗКПУ Земляк” с.Пет могили, ЕИК ......., представлявано от Г. М.Г. сумата от 166,67лв. /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст./, представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

На основание чл. 280, ал. 2 ГПК, решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.