РЕШЕНИЕ № 185

Гр.Шумен, 20.12.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на осми декември две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:Р.Хаджииванова

при секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя търг.д.№581 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

В исковата си молба до съда ищцовата страна “Интерлийз ауто”ЕАД-гр.С. твърди, че с ответника на 14.08.2008г. сключили договор за финансов лизинг на автомобил №2012467/а/, по силата на който дружеството, в качеството на лизингодател, предало за ползване при условията на финансов лизинг на Г., МПС БМВ 525d/прието с приложение В към договора/, срещу насрещното задължение на последния да заплаща месечно лизингови вноски в размери и срокове, посочени в погасителни планове/приложение Б към договора/. Падежът на първата лизингова вноска бил един месец от датата на подписване на горното удостоверение за приемане, а останалите –съгласно приложения погасителен план. С нотариална покана, договорът бил прекратен от страна на дружеството, считано от 17.06.2011г., на основание чл.12.2.5 и чл.15 от условия на договора, като лизингополучателят бил поканен да заплати остатъчната главница с ненастъпил падеж към 17.06.2011г.; дължим ДДС ; просрочени и неплатени суми по договора за лизинг; заплатен от лизингодателя и подлежащ на възстановяване данък ПС за 2011г. и неустойки за забавено плащане. Причина за прекратяване на договора бил отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение, поради причини, за които отговаря лизингополучателят, съгласно чл.12.2.5 от условията за финансов лизинг на автомобил/установен бил се опит за застрахователна измама/ В този случай последният носел отговорност за нанесените на дружеството икономически вреди, представляващи всички дължими суми към датата на получаване на застрахователното обезщетение по сметка на лизингодателя, остатъчната главница с ненастъпил падеж към датата на получаване на застрахователното обезщетение, дължим ДДС, заплатен от лизингодателя, подлежащ на възстановяване данък ПС за 2011г. и неустойки за забавено плащане. Сумата била дължима в едномесечен срок от отказа на застрахователя да заплати обезщетението. Така към 26.07.2011г., дължимите от Г. суми възлизали на: задължение по лизингови вноски за м.юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2010г. и м.януари, февруари, март, април, май 2011г., включващи главница по вноски и лихва по вноски от м.юни 2010г. до м.май 2011г./вноски с поредни номера от №22 до №33 вкл./, на обща стойност 9422.03евро или - 18427.89лв.; заплатен от лизингодателя и подлежащ на възстановяване данък ПС за 2010г., представляващ задължение за еднократна вноски-593.98лв., причинени икономически вреди съгласно чл.12.2.5 от условията по договора – 42280.96лв./формирани от остатъчната главница с ненастъпил падеж към датата на застрахователното обезщетение в размер на 16147.09евро или 31580.96лв. и ДДС за внасяне в размер на 10700лв../ и неустойки за забавено плащане съгласно чл.7.6.1 от условията върху дължимите вноски от №22 до №33, общо 657.76евро - или 1286.47лв.. Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сочените суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.

Ответникът не взема становище по заявените претенции. Същият не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява и в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

На 14.08.2008г., между “Интерлийз ауто”ЕАД-гр.С. в качеството на лизингодател, и Д. Б.Г., в качеството на лизингополучател, бил сключен договор за финансов лизинг на автомобил №2012467/а/, по силата на който дружеството предало на последния за ползване, при условията на финансов лизинг, МПС БМВ 525d, срещу насрещното задължение на последния да заплаща месечно лизингови вноски в размери и срокове, посочени в погасителни планове/приложение Б към договора/. Съгласно т.ХІІІ от договора, падежът на първата лизингова вноска бил един месец от датата на подписване на удостоверението за приемане на автомобила, а останалите – на същата дата на всеки следващ месец, но не по-късно от последния календарен ден на съответния месец. Видно от т.7.6.1 от условията по договора, в случай че лизингополучателят забави плащането на дължимите вноски с повече от 5 работни дни, считано от датата на падежа, той дължи неустойка в размер на 0.03% от неизплатената част дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от размера на съответното закъсняло плащане, като размерът на неустойката във всички случаи не може да надвишава законната лихва. Съгласно приложение В към договора от същата дата, автомобилът е предаден, съответно приет от Г..

Лекият автомобил, предмет на лизинга е бил застрахован съгласно полица №50279276 по застраховка “Бонус Каско” в ЗПАД”Булстрад”АД за срок от 18.08.2009г. до 18.08.2010г.. Видно от писмо изх.№АЗ01309/09-06-2011г., застрахователят е уведомил лизингодателя на 16.06.2011г., че ответникът е заявил настъпило застрахователно събитие, но е представил декларация с неверни данни , поради което и на основание §9, т.1.3 от раздел “Общи положения”, образуваната щета №47010910108505 за “БМВ 525” с рег.№В4246РС е приключила с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. С нотариална покана, договорът бил прекратен от страна на дружеството, считано от 17.06.2011г., на основание чл.12.2.5 и чл.15 от условия на договора, като лизингополучателят бил поканен да заплати остатъчната главница с ненастъпил падеж към 17.06.2011г.; дължим ДДС ; просрочени и неплатени суми по договора за лизинг; заплатен от лизингодателя и подлежащ на възстановяване данък ПС за 2011г. и неустойки за забавено плащане.

Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, прието от съда като обективно и пълно дадено, последното плащане на ответника по договора било извършено на 18.08.2010г., с което била погасена 21 месечна вноска и частично лихви по 22 месечна вноска. Към датата на получаване на нотариалната покана/17.06.2011г., размерът на незаплатените месечни вноски/периода м.юни 2010г.-м.май 2011г./ възлизал на 9422.03евро или 18427.89лв., неустойката съгласно чл.7.6.1 от договора към 26.07.2011г., ограничена до размера на законната лихва- на 624.50евро или 1221.42лв., остатъчната главница с ненастъпил падеж към датата на застрахователното обезщетение – 16147.09евро или 31580.96лв., а ползвания ДДС-10700лв.. Видно от заключението данък ПС за 2011г. възлизал на 593.98лв., като същият бил заплатен от лизингодателя, съответно фактуриран от дружеството към лизингодопучателя с фактура №**********/18.04.2011г..

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

“Интерлийз ауто”ЕАД-гр.С. е предявило срещу Д. Б.Г. обективно съединени претенции с правна квалификация чл.79 от ЗЗД вр. с чл.345 от ТЗ и с правна квалификация чл.92 от ЗЗД.

Установи се по безспорен начин, че страните по настоящото дело са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за финансов лизинг на автомобил. Съгласно подписаното и от двете страни удостоверение за приемане, ищцовата страна, в качеството й на лизингодател е изпълнила задължението си, като е предала на ответника уговорения лек автомобил. Соченият протокол не е бил оспорен от страните касателно неговата автентичност.

Не се установи ответната страна-възложител, да е изпълнила в пълен обем своето насрещно задължение да заплаща лизинговите вноски съгласно приетия погасителен план /т.7.1 от условията на договора/. Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. В конкретния случай, тъй като ищецът претендира присъждане на неизплатените лизингови вноски за периода м.юни 2010г.-м.май 2011г., общо в размер на 18427.89лв., следвало е ответната страна да установи факта на заплащането на им в пълен размер, каквото задължение има в качеството си на лизингополучател. Последната обаче, не е депозирала доказателства в тази насока. Съобразявайки тази пасивност, съдът приема, че ответната страна не е изпълнила задължението си за престация по договора, поради което претенцията за заплащане на неизплатени вноски за периода м.юни 2010г.-м.май 2011г. се явява основателна и следва да бъде уважена в пълния предявен размер.

Предвид неизпълнението на клаузата по т.ХІІІ от договора и т.7.1 от условията, налице са и предпоставките за заплащане на неустойка съгласно т.7.6.1 за периода 18.06.2010г. до 26.07.2011г. , поради което претенцията следва да бъде уважена в размер, съобразно заключението на ССЕ – 1221.42лв./претендираният от ищеца размер не е съобразен с ограничителната клауза в договора, че размерът на неустойката не може да надвишава законната лихва/. В останалата част до пълния предявен размер от 1286.47лв., претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Установи се също, наличие на отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение по причини, които могат да се вменят във вина на лизингополучателя/невярно декларирани данни/. Предвид това и последният дължи на ищцовото дружество, съгласно т.12.2.5 от договора, нанесените на последното икономически вреди, включващи съгласно клаузите на договора: всички дължими суми съгласно договора и условията към датата на получаване на застрахователното обезщетение по сметката на лизингодателя, останалата главница с ненастъпил падеж към датата на получаване на застрахователното обезщетение и дължимия ДДС, съответстващ на ползвания данъчен кредит/. Или основателна се явява и претенцията за заплащане на икономически вреди по смисъла на чл.12.2.5 от договора в размер на 42280.96лв., представляващ размера на дължимия ДДС-10700лв. и остатъчната главница с ненастъпил падеж-31580.96лв..

Видно от представеното удостоверение за платен данък върху превозните средства №СО-07-00/0052-18.04.2011г., ответното дружество, като собственик на процесния автомобил е заплатило данък превозни средства/чл.53 от ЗМДТ/ за 2011г. в размер на 593.98лв.. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.10.3.4 и чл.10.4.2 от условията по договора, ответникът следва да бъде осъден да възстанови на последното тази сума.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 5144.90лв..

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Д. Б.Г. с ЕГН********** *** да заплати на “Интерлийз Ауто”ЕАД-гр.С., адрес на управление: бул.”...”№..., ЕИК..., представлявано от А.Х.Б., чрез адв.М.Н. при ВАК, съдебен адрес:*** сумата 18427.89лв., представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг на автомобил №20120467/А/ от 14.08.2008г. за периода м.юни 2010г.-м.май 2011г../вноски с поредни номера от №22 до №33 вкл./, сумата 593.98лв., представляваща заплатен от лизингодателя и подлежащ на възстановяване данък ПС за 2011г., сумата 42280.96лв., представляваща причинени икономически вреди съгласно чл.12.2.5 от условията по договора/формирана от остатъчната главница с ненастъпил падеж към датата на застрахователното обезщетение в размер на 31580.96лв. и ДДС за внасяне в размер на 10700лв../ и сумата 1221.42лв. - неустойка за забавено плащане съгласно чл.7.6.1 от договора за периода 18.06.2010г.-26.07.2011г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба-20.09.2011г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на неустойка за сумата над 1221.42лв. до пълния предявен размер 1286.47лв..

ОСЪЖДА Д. Б.Г. да заплати на “Интерлийз Ауто”ЕАД-гр.С. деловодни разноски в размер на 5144.90лв..

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: