Р Е Ш Е Н И Е№57

гр. Шумен, 22.03.2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменски окръжен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ДИМИТРОВА

СТЕЛА ШИПКОВЕНСКА

при секретаря С. М. като разгледа докладваното от мл. съдия Шипковенска в. гр. д. № 589 по описа за 2011 г. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 223 от 02.08.2011 г. по гр. дело № 2970/2010 г. на Шуменски районен съд е отхвърлен предявения от К.С.С. срещу Н.А.А., иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ жилищна сграда с РЗП от 108 кв. м., гараж с РЗП от 20 кв. м. и второстепенна сграда с площ от 40 кв. м, заедно с дворното място, в което са построени, съставляващо УПИ ХV-15, в кв. 24, по плана на с. В. п., община Х. и осъждане ответника да му предаде владението върху гореописания недвижим имот. С решението е отхвърлено искането, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 190, том V, рег. № 11268, дело № 875/2008г. на нотариус Св. С. рег. № 024 на НК, с район на действие ШРС и К.С.С. е осъден да заплати на Н.А.А. сумата от 500 лв.- разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от К. С.С. с оплакване, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира се възражение, че съдът не е обсъдил твърденията в исковата молба за придобиване собствеността върху спорните имоти чрез давностно владение. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да признае за установено по отношение на ответника, че наследниците на С. С. С. и З. М. С.а, един от които е ищецът, са собственици по давност и наследство на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, гараж и второстепенна сграда, построени в дворно място с площ от 810 кв.м., съставляващо УПИ ХV-15, в кв. 24 по плана на село В. п., и да осъди ответника да им предаде владението върху гореописания недвижим имот, както и да отмени нотариален акт № 190, т. V, рег. № 11268, д. № 875/2008 г. на нотариус Св. С.. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Н.А.А., чрез пълномощника си адв. Т.М. от ВАК, оспорва жалбата и поддържа становище, че решението е правилно, постановено при спазване на материалния закон, правилно възприета фактическа обстановка и обосновани правни изводи. Моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд намира, че то е изцяло вА.дно, но недопустимо. В исковата си молба ищецът твърди, че е собственик на основание наследствено правоприемство от неговите родители С. С. С. и З. М. С.а на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, гараж и второстепенна сграда, заедно с дворното място, в което са построени, съставляващо УПИ ХV-15, в кв. 24 по плана на с. В. п., общ. Х.. С оглед на спорния предмет са събрани доказателства и е установено, че С. С. С. е починал на 04.12.1989 г. и е оставил за свои наследници по закон З. М. С.а – съпруга, К.С.С. и А. С.С. – синове, Д. С. А. и С. С. С. - дъщери. В исковата молба се отправя искане към съда за признаване правото на собственост върху спорния имот на наследниците на С. С. С. и З. М. С.а, един от които е ищецът, и осъждане на ответника да им предаде владението върху имота. Предявено е съпътстващо искане и за обезсилване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с който ответника се бил снабдил.

Без да е извършено каквото и да е процесуално действие по изменение на предявения съобразно изложеното по-горе иск, районният съд е приел че е сезиран с иск по чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост на ищеца върху целия спорен имот и осъждане на ответника да му предаде владението. По тези съображения с обжалваното решение е отхвърлен предявения иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на спорния имот и е осъден ответника да му предаде владението, като е отхвърлена претенцията за отмяна на констативния нотариален акт, с който ответника е признат за собственик.

С иска по чл. 108 ЗС се цели защита на нарушено право на собственост с краен резултат възстановяване владението на собственика на имота. Въпросът за принадлежността на правото, обект на защита е част от основателността на претенцията. Съдът е длъжен да даде защита на спорното материално право в рамките и по начина, поискани от ищеца. В противен случай е нА.це произнасяне по спор, с който не е бил сезиран, което е недопустимо. С изложените фактически обстоятелства и формулираното искане с категорична яснота са очертани обективните и субективни предели на спорното право. Предмет на делото съобразно изложеното в исковата молба е отричаното от ответника право на собственост на наследниците на С. С. и З. С.а върху целия имот. Ищецът като съсобственик иска от третото на съсобствеността лице, което владее имота без правно основание, да предаде владението на целия имот. Предявяването на иска по чл. 108 ЗС относно съсобствен имот от един от съсобствениците срещу владеещия несобственик е действие на обикновено управление и дори ищеца да е собственик на идеална част от имота, може да иска ревандикация на целия имот (Решение № 251 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 879/2010 г. на на ВКС, I г. о., постановено по чл. 290 ГПК.). Недопустимо е, с оглед твърденията в исковата молба и установеното от събраните по делото доказателства, че ищецът е един от наследниците на С. С. С. и З. М. С.а, да се приема, че се претендират права на ищеца върху целия имот. В случая се претендира установяване право на собственост на наследниците на С. С. С. и З. М. С.а, един от които е ищецът, и осъждане на ответника да им предаде владението върху спорния имот. Като се е произнесъл по искане, с което не е сезиран, районният съд е постановил недопустимо решение.

По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 270, ал.3, изр.3 ГПК, атакуваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск.

С оглед изхода на делото претенцията на въззивника К.С.С. за направените пред настоящата инстанция разноски следва да бъде уважена в размер на 520 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и държавна такса в размер на 20 лв.).

Водим от горното, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 223 от 02.08.2011 г. по гр. д. № 2970/2010 г. на Шуменски районен съд и ВРЪЩА делото за произнасяне по предявения иск от друг състав на Шуменски районен съд.

ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН: **********,***, да заплати на К.С.С., ЕГН: **********, със съдебен адрес:***-13, офис 12 - адв. Ж.Й. от ШАК, сумата от 520 лв. – разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.