Р Е Ш Е Н И Е№187
гр.Ш.,10.Х.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.ският окръжен
съд,в открито съдебно заседание
на двадесет и седми септември 2012 г.в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Теодора Димитрова
2.Мирослав Маринов
при секретаря Ю.А.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 447 /2012г.,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба на „Т. Ш.”ЕАД-гр.Ш. против Решение № 422 от
17.V.2012г. по гр.д. № 43/2012 г. на Ш.ския районен съд,с което е
признато за установено по отношение на жалбоподателя и ответник в
първоинстанционното производство „Т. Ш. ЕАД-гр.Ш.,че
ищецът Г.Б.Г.,***, не дължи на ответника сумата 1946,57/хиляда деветстотин
четиридесет и шест лева и 57 стотинки/-главница и 823,92лв/осемстотин двадесет
и три лева и 92 стотинки/-неолихвяема сума-лихви и разноски/,присъдени по издаден в полза на
ответника изпълнителен лист на
26.VІ.2003г. по ч.гр.д. № 1386/2003г. на ШРС,по който има образувано изпълнително дело №
20118770402665 по описа на ЧСИ А. Т.,рег.№ 877,поради погасяване на част от вземанията по
давност и непълно плащане и с което решение ответникът е осъден да заплати на
ищеца деловодните му разноски в размер на 627,86 лева.
Оплакванията във въззивната жалба са за
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение по съображения,подробно изложени в жалбата.Основно
те се свеждат до следното:1/Давностният срок за вземанията по отрицателния
установителен иск не бил изтекъл,тъй като за
издадения изпълнителен лист били образувани три последователни изпълнителни дела,като от последното действие на всяко от тях не бил изминал период,по-дълъг
от 3-годишния давностен срок.2/За задълженията по процесните
изпълнителни дела, заплатени частично от ищеца на ответника, следвало да се
приложи разпоредбата на чл.76ал.1 и 2 от ЗЗД,като се приеме,след погасяване на разноски и лихви,че
са погасени по-старите задължения на ищеца длъжника.Заплатените
от ищеца и длъжник по процесния изпълнителен лист суми,макар и
след настъпването на давностния срок,не били
недължимо платени и не подлежали на връщане,както неправилно бил приел районният съд.
Частичните плащания на длъжника погасявали по-стари задължения,макар
и погасени по давност,а непогасеният остатък бил сбор
от главници за консумирана,но незаплатена
топлоенергия за периода м.май 2000г.до м.ІV.2003г.,за
които не била изтекла погасителна давност.Само за
тази сума било образувано висящото в момента трето изпълнително дело №
20118770402665,а именно-1116,82лв –остатък от главница ,ведно със законната
лихва от 3.VІІ.2008г./датата на последната вноска /до окончателното плащане на
задължението.
Моли
да бъде отменено обжалваното решение и
вместо него да бъде постановено друго,с което искът
да бъде отхвърлен.
Постъпил е от въззиваемата страна писмен
отговор по въззивната жалба,с
която се оспорва жалбата и се иска обжалваното
решение на районния съд да бъде потвърдено,тъй
като ответникът не бил доказал, че процесното вземане съществува.
Нови доказателствени искания страните не правят.
Въззивният съд,като обсъди оплакванията
по жалбата,доводите и съображенията на страните и
всички представени по делото доказателства,пооделно и
в тяхната взаимна връзка,прие за установено
следното:
Депозираната въззивна жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционото
производствопо реда и сроковете на чл.259 от ГПК и
отговаря на изискванията по чл.260 и 261
от ГПК.Ето защо жалбата е редовна и допустима.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна и недоказана поради следното:
Делото е напълно изяснено от районния съд
откъм фактическа страна въз основа на всестранния,задълбочен и правилен анализ на всички
представени и събрани по делото доказателства,поотделно
и в тяхната взаимна връзка.Фактическите изводи на
първоинстанционния съд са изцяло обосновани-съответни
на събрания доказателствен материал,след отделяне на
спорното от безспорното.Впрочем,ответната страна не
оспорва установените от съда фактически обстоятелства и направените въз основа
на тях фактически доказателствени изводи на районния съд,основна
част от които се свързват с процедурата по образуването и прекратяването на
трите процесни изпълнителни дела,проведените
по тях процесуални принудителни изпълнителни действия,направените от ищеца признания на съществуващия дълг и
частичните плащания по него.Тези фактически изводи
напълно се споделят и от въззивния съд,поради което и на основание чл.272ал.2 пр.последно от ГПК
настоящият въззивен съдебен състав намира,че не е необходимо отново да се възпроизвежда във въззивното
решение изцяло на установената от районния съд фактическа обстановка.
Спорът се свежда до правните изводи,които
следва да се направят въз основа на установените фактически обстоятелства.
1.
Относно
погасените по давност процесни вземания:
Правилно е прието от районния съд,че за процесните вземания е
приложима нормата на чл.111б.”в” пр.второ от ЗЗД,предвиждаща по-кратък 3-годишен погасителен давностен срок.Изложените в тази връзка правни съображения на районния съд
съответстват на закона и трайно установената съдебна практика.Жалбоподателят
също не спори за това,но твърди,че
направените по първите две изпълнителни дела частични плащания на ищеца и
сключените от него извънсъдебни споразумения с ответника-взискател
по същите изпълнителни дела, са признание изцяло на задълженията му по процесния изпълнителен лист,с
които плащания и признаване на дълга се прекъсвал давностния срок.Безспорно е по делото,че
такива частични плащания и извънсъдебни споразумения,респ.признание
на дълга от страна на ищеца,са налице.Въззивният
съд намира за обосновани и законосъобразни
изводите на районния съд,че в случая давността
за всяко от процесните
периодични задължения за плащане започва да тече след изтичане на 30-дневния
срок след края на съответния месец,тъй като оттогава
вземането става изискуемо.Процесните вземания
са за консумирана неизплатена
топлоенергия за периода м.ноември 1998-м.април
2003г.При положение,че молбата на ответника за
издаване на процесния изпълнителен лист е депозирана
на 26.VІ.2003г.,правилно е прието от районния съд,че
за вземанията за главница и лихви
,отнасящи се за трите години след м.ноември 1998г. са погасени по давност.Първото
извънсъдебно споразумение с ответника ,с което на практика е признал
задължението си към последния,ищецът сключил на
29.Х.2003г.,факт,по който страните не спорят.Съгласно разпоредбата на чл.116 б.”а” ЗЗД ,от
момента на признаване на вземането от длъжника давността се прекъсваи
започва да тече нов давностен срок.Въззивният съд
намира за правилен правния довод на първоинстанционния съд,че
признанието на дълга има действие от извършването му и поражда правните си
последици само по отношение на НЕПОГАСЕНИТЕ ПО ДАВНОСТ периодични задължения,т.е. за
тези от тях ,за които давностният срок към 29.Х.2003г. не е изтекъл.Ето
защо това признание не касае вече
погасените по давност периодични задължения .За тях при положение,че
е направено по съответния ред/в случая с предявения
от длъжника отрицателен установителен иск/ възражение за изтекла давност,принудително изпълнение не може да се търси. В тази
връзка районният съд обосновано и законосъобразно е изчислил размера на
погасената по давност главница и мораторната лихва
върху нея,позовавайки се на заключението по приетата
ССЕ.
2.Относно погасените чрез плащания задължения на ищеца:
Въззивният съд намира
за законосъобразни и изложените от районния съд правни съображения за неприложимостта на
чл.76ал.2 от ЗЗД в процесния случай,при
който следва да намери приложение нормата на чл.76ал.1 от с.з.Тези
правни изводи са съответни както на закона,така и на
съобразената с него трайна съдебна практика,задължителната
част от коята районният съд дори е посочил в
решението си. В съответствие с тази правилна трактовка на материалния закон,районният съд прецизно е изчислил размера на
частта от паричните задължения на ищеца,която той е погасил чрез ПЛАЩАНЕ.
С
оглед на гореизложеното,въззивният съд намира за
необосновано и незаконосъобразно оплакването на жалбоподателя,че
при определяне поредността за погасяване на задълженията на ищеца при
направените от него частични плащания съдът следвало да се приложи разпоредбата
на чл.76ал.2 от ЗЗД.В тази връзка
неоснователно се явява и оплакването за допуснато от районния съд
нарушение на чл.118от ЗЗД/арг./,съгласно която
разпоредба погасените по давност главници ,респ.и аксесорните задължения за лихви върху тях не са недължимо
платени и не подлежат на връщане. В процесния случай
районният съд не е постановил,че се дължи връщане на сумите,заплатени от ищеца след погасяването им по давност,като няма и такава мотивировка.Такова
връщане действителноНЕ СЕ ДЪЛЖИ.Не
се твърди в първоинстанционното решение,че тези суми
са недължимо платени,но е направен правилният извод,че при поредността ,визирана в чл.76ал.1 от ЗЗД,с така заплатените суми, добавени към тези,които са погасени по давност,ищецът
е изплатил изцяло задълженията си към ответника за главница,лихви
и разноски за процесния период,за
който е издаден изпълнителният лист, като това изплащане е ДО ОБРАЗУВАНЕТО на третото изпълнително
дело-№20118770402665 по описа на ЧСИ А. Т.,рег.№ 877
,с район на действие Ш.ски окръжен съд,за сумата 1116,82лв главница,ведно
със законната лихва от 3.VІІ.2008г.
С
оглед и във връзка с всичко изложено по-горе
въззивният съд намира,че
обжалваното решение е правилно : обосновано и законосъобразно.Няма
основания за неговата отмяна ,поради което въззивната
жалба против същото решение е неоснователна и недоказана.Ето
защо същото решение следва да бъде потвърдено.
Във
второинстанционното производство не са представени доказателства за направени
от въззиваемия деловодни разноски за тази инстанция.Няма и представен от тях или процесуалната му
представителка списък по чл.80 от ГПК.Ето защо
разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат .
Водим от горното,Ш.ският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №422 от 17.V.2012г. по гр.д.43 за 2012г. на Ш.ския
районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове :1. 2.