Р Е Ш Е Н И Е №205

гр. Ш., 25.10.2012 г.

Ш.ски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря Ю. А., като разгледа докладваното от съдия докладчика Т. Димитрова в.гр.д. № 454 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на “ А. Б. “ ЕООД, гр. Н.п., област Ш., представлявано от М. П. Д., чрез адв. М. М. от ШАК, срещу решение № 147/29.05.2012 г. по гр.д. № 62/2008 г. по описа на НпРС, с което е отхвърлен предявеният от дружеството, срещу “ С. К. “ ЕООД, гр. Н.п., област Ш., иск по чл.108 от ЗС, за предаване на владението върху незастроен УПИ ХVІІ от кв. 161 по плана на гр. Н.п., с площ от 1 610 кв.м., ведно с монтираното в него съоръжение “ Сондажен кладенец “, 356.81/57 400 ид.ч. от площ, обслужваща улица, и съответната припадаща се част от вътрешни пътища, ограда, канализации, вътрешно ел. захранване, осветление и трансформатор.

Жалбоподателят намира атакуваното решение за неправилно и необосновано, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло, като, вместо него, постанови друго, по силата на което да уважи предявения иск и му присъди извършените деловодни разноски. Възраженията му са, че, въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до необосновани фактически и правни изводи, и е нарушил материалния закон.

Въззиваемият “ С. К. “ ЕООД, гр. Н.п., област Ш., представлявано от С. А. чрез пълномощника адв. С. П. от САК, депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното:

Предмет на разглеждане по гр.д. № 62/2008 г. по описа на НпРС е заведен от жалбоподателя, срещу въззиваемия, иск по чл.108 от ЗС, за ревандикиране на 1 265 кв.м. от незастроен УПИ ХVІІ в кв. 161 по плана на гр. Н.п., област Ш., целият с площ от 1 610 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ ХІV и озеленяване, ведно с монтираното в него съоръжение “ Сондажен кладенец “– молба вх. № 3295/20.06.2011 г. / л. 261 от делото /.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.108 от ЗС, по отношение на незастроен УПИ ХVІІ в кв. 161 по плана на гр. Н.п., област Ш., с площ от 1 610 кв.м., ведно с монтираното в него съоръжение “ Сондажен кладенец “, 356.81/57 400 ид.ч. от площ, обслужваща улица и съответната припадаща се част от вътрешни пътища, ограда, канализации, вътрешно ел. захранване, осветление и трансформатор, от което следва, че за частта от имота, надвишаваща по площ 1 265 кв.м., както и за описаните 356.81/57 400 ид.ч. от площ, обслужваща улица и съответната припадаща се част от вътрешни пътища, ограда, канализации, вътрешно ел. захранване, осветление и трансформатор, решаващият орган се е произнесъл свръх петитум, което налага обезсилване на решението в тези части, като недопустимо.

В останалата част, решението е валидно и допустимо.

По съществото на правния спор, се установи, следното: За да обоснове правото си на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот, ищецът представя н.а. № 14, т. ХVІІ, рег. № 12541, н.д. № 2664/2006 г. на нотариус П. А., с район на действие НпРС, съгласно който го е закупил от “ С. – НП “ ЕООД / в ликвидация /, гр. Н.п., след спечелен явен търг, като извежда правото на собственост на праводателя си от АДС № 897/30.12.1988 г., в който е отразено, че имотът е предоставен на ЗЕИУ – гр. Н.п., без да ангажира безспорни доказателства за наличие на правоприемство между двете юридически лица. От друга страна, от приложените по делото документи, се удостоверява, че, съгласно н.а. № 131, т. ІV, рег. № 3002, н.д. № 599/2002 г. на нотариус П. А. процесният имот е бил продаден от “ Е. 2001 “ ООД, гр. С. на “ Е. “ ООД, гр. Ш., което от своя страна го е продало на “ М. г. “ ООД, гр. Т. с н.а. № 70, т. І, рег. № 444, н.д. № 38/2003 г., а последното – на въззиваемия, по силата на н.а. № 107, т. ХVІІІ, рег. № 12604, н.д. № 2904/2007 г. на посочения по-горе нотариус, като с договор за продажба на търговско предприятие от 20.03.2008 г., вписан в СВ на 20.05.2008 г. под № 236, т. ІІ, партида 69151 – 72055, преди конституирането му като ответник по настоящия иск, той пък го е прехвърлил в собственост на “ Е.г. “ ЕООД, гр. Т..

В отговора на исковата молба ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е собственик на претендирания имот и прави възражения за нищожност на сделката по н.а. № 14, т. ХVІІ, рег. № 12541, н.д. № 2664/2006 г. на нотариус П. А., поради нарушаване разпоредбите на чл.15, ал.2 и 3 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, липса на доказателства, че подавачът е бил собственик на имота, липса на решение на едноличния собственик на капитала за отчуждаване на имота и липса на идентитет между имота описан в АДС № 897/30.12.1988 г. и посочения в нотариалния акт. По повод възраженията, съдът констатира, че оспорващият не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за допуснати нарушения във връзка с провеждане на търга, поради което, приема тези по т.1 и 2 от отговора за необосновани. Освен това, те очевидно касаят законосъобразността на административната процедура и не биха могли да рефлектират върху валидността на сключеният след приключването й двустранен договор, освен евентуално при последващата й отмяна. Относно възражението по т.4, счита, че се опровергава от приложеното към н.д. № 2664/2006 г. протоколно решение № РД-21-223/01.08.2006 г. на министъра на икономиката и енергетиката. Що се касае, до възраженията по т.3 и т.5 от отговора, намира, че са изцяло несъстоятелни, тъй като релевираните пороци, а именно разпореждането с чужд имот, не са основание за нищожност на извършената покупко - продажба.

От своя страна, ищецът не прави доказателствени искания и не представя доказателства във връзка с оборване доказателствената сила на нотариалните актове, легитимиращи ответника и неговите праводатели като собственици на спорния имот.

В съответствие с изложеното и тежестта на ищеца по ревандикационен иск да докаже, при условията на пряко и главно доказване, че е носител на правото на собственост върху ревандикирания имот, настоящата инстанция приема, че жалбоподателят не е ангажирал, и в хода на процеса не са събрани безспорни доказателства, че притежава собственост върху недвижимия имот, който, след като е придобил, по силата на н.а. № 14/2006 г. по н.д. № 2664/2006 г. на нотариус П. А., очевидно е бил предмет на необорени по надлежния ред правни сделки между трети лица.

Що се отнася до наличието на другите две задължителни, кумулативно дадени предпоставки за уважаване на иска за собственост, а именно ответникът да държи имота и да няма правно основание за това, според заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ, към датата на изготвянето й – м. юни 2008 г., претендираната част от него е била във владение на “ М. г. “ ООД, гр. Т., като по делото не се доказва кой е упражнявал фактическа власт върху същия към датата на завеждане на исковата молба, респ. в чие държание се намира към момента. Предвид това, твърдението на въззиваемия, че не владее имота и безспорния факт, че през месец май 2008 г. го е продал на друго дружество, съдът намира за недоказано, че имотът се държи от ответника по иска.

В съответствие с изнесените правни доводи, заключава, че предявеният иск е изцяло недоказан и неоснователен, поради което следва да се отхвърли, а първоинстанционното решение, с което е оставен без уважение – да се потвърди.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия деловодни разноски във въззивното производство в размер на 9.20 лева – платена такса за куриерска услуга.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 147/29.05.2012 г. по гр.д. № 62/2008 г. по описа на НпРС в частта, с която предявеният иск по чл.108 от ЗС е отхвърлен по отношение на площ по-голяма от 1 265 кв.м. от незастроен УПИ ХVІІ в кв.161 по плана на гр. Н.п., област Ш., целия с площ от 1 610 кв.м. и по отношение на 356.81/57 400 ид.ч. от площ, обслужваща улица и съответната припадаща се част от вътрешни пътища, ограда, канализации, вътрешно ел. захранване, осветление и трансформатор, поради недопустимост, изразяваща се в произнасяне свръх петитум.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 147/29.05.2012 г. по гр.д. № 62/2008 г. по описа на НпРС в останалата му част.

ОСЪЖДА “ А. Б. “ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Н.п., област Ш., ул. “ П. Е. “ № 16, ет.2, ап.3, Булстат 127603899, представлявано от М. П. Д., да заплати на “ С. К. “ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Н.п., ул. Ц. О. № 36, представлявано от С. А. деловодни разноски във въззивното производство в размер на 9.20 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДЕСДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.