Р Е Ш Е Н И Е№220

гр.Шумен,7.ХІ.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври 2012 г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Ралица Хаджииванова

2.Йордан Димов

при секретаря Ю.А.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 466 /2012г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И.А.К.,***,против Решение № 140 от 28.V.2012г. по гр.д. № 948/2010г. на Новопазарския районен съд,с което по реда и на основание чл.87ал.3 от ЗЗД е обявен за развален нотариален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 32, т. ХІV, н.д. № 1687/2009 г. на нотариус П. А. с район на действие НпРС,сключен между Е. П. К.,ЕГН **********,б.ж. на с.П. м.,Шуменска област,починала на 1.ХІ.2010г., и И.А.К..

Като страна-съответник по делото,на основание чл.216ал.2 от ГПК вр. с чл.21 СК от 2009г./преди чл.19 от СК от 85г., е конституирана и съпругата на И.А.К. - А.Я.К..

В хода на първоинстанционното производство,на 1.ХІ.2010г. починала ищцата Е. П. К. ,като същата заместена в процеса от С.Й.М.,ЕГН **********,Д.Й.З.,ЕГН ********** и Ж.Й.С.,ЕГН **********,***.11,по силата на направено от починалата ищца универсално завещание в полза на тримата.

Оплакванията в жалбата са за недопустимост на решението поради недопустимост на заведения иск,респ.н постановенотопо него решение,тъй като новоконституираните ищци след смъртта на първоначалната ищца,не били активно легитимирани да участват в процеса.По същество излага ,че решението е необосновано и незаконосъобразно ,по съображения,изложени в жалбата.Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционно решение.

Постъпил е от писмен отговор от въззиваемите по въззивната жалба,с който оспорват жалбата и искат обжалваното решение на районния съд да бъде потвърдено.

Нови доказателствени искания страните не правят.

Окръжният съд,като обсъди оплакванията по въззивната жалба,доводите и съображенията на страните и всички събрани по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимнавръзка,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното производство,в срока по чл.259 от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

По оплакването за недопустимост на иска и постановеното по него решение:

Исковата молба по делото е заведена на 31.VІІІ.2010г. от ищцата Е. П. К..Районният съд правилно е квалифицирал предявения иск с основание по чл.87ал.3 от ЗЗД-за разваляне на нотариален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за гледане и издръжка, с нот.акт № 32,т.ХІV,н.д.1687/2009г.на нотариус П.А.с район на действие НПРС.Безспорно е по делото,че след завеждане на исковата молба, ищцата Е. П. К. починала в хода на производството-на 1.ХІ.2010г.,като не е оставила законни наследници по чл.5-10а от ЗНасл.Безспорно е също,че починалата ищца оставила саморъчно завещание,съставено на 26.VІІІ.2010г. ,обявено с протокол от 3.ХІ.2010г. и вписано в Сл.по вписванията-Нови пазар,като акт № 116,т.V от 10.ХІ.2010г./л.64/С това завещание тя завещала”цялото си движимо и недвижимо имущество,намиращо се на територията на Република Б.,което притежава в момента на смъртта си”,на С.Й.М.,Д.Й.З. и Ж.Й.С.. Това саморъчно завещание не е оспорено от ответника и отговаря на изискванията на закона по форма и съдържание,т.е.то е валидно и поражда съответните законови последици,свързани с правоприемството на посочените в завещанието лица.С влязло в сила определение от 20.І.2012г. по в.ч.гр.д. № 732 за 2011г. Шуменският окръжен съд се е произнесъл като за валидността на процесното завещание,така и за неговата правна природа като универсално/общо/ завещание по см. на чл.16ал.1 от ЗНасл. ,което придава качеството на наследници на лицата,в полза на които е направено.

Вярно е ,че недвижимият имот,предмет на иска по чл.87ал.3 от ЗЗД ,е бил отчужден от завещателката преди нейната смърт,т.е.преди откриването на наследството,поради което този имот не влиза в наследствената маса,оставена от нея.Лицата,в полза на които е направено завещанието и които впоследствие са конституирани като ищци ,встъпвайки в процеса на мястото на починалата ищца като нейни универсални правоприемници,по време на висящия процес не претендират за собственост на процесния имот,а за имущественото и процесуалното си право си да развалят по съдебен път договора за отчуждаването на същия имот от тяхната праводателка,респ.да продължат започналия от нея съдебен процес за това разваляне.Към момента до смъртта си починалата ищца е притежавала имущественото право да развали процесния договор и то е част от наследството й.Съгласно разпоредбата на чл.16ал.1 от ЗНасл. завещателното разпореждане,по силата на което завещателят се разпорежда посмъртно в полза на едно или повече лица с цялото си имущество,съставлява основание за универсално правоприемство,установено по силата на закона .От момента на откриване на наследството ,лицето,което е назначено/посочено/ за наследник по силата на общо/универсално/ завещателно разпореждане,придобива и става титуляр на целия комплекс или идеална част от наследими,прехвърлими имуществени права на завещателя наследодател,респ.на задълженията му/т.3 от Т.р.№1 от 19.V.2004г. на ВКС по гр.д. № 1/2004г. на ОСГК./Такава е и разглежданата хипотеза ,поради което правилно-обосновано и законосъобразно районният съд,съобразявайки и дадените му от Окръжния съд указания, е приел,че посочените три лица във валидното и отговарящо на изискванията на закона общо завещание на починалата ищца са нейни универсални правоприемници и имат правото да встъпят в започналия съдебен процес на нейно място и в същото процесуално качество-като ищци,за да продължат този процес,имащ за предмет претендираното имуществено право за разваляне на отчуждителната сделка.

С оглед и във връзка с изложените съображения, въззивният съд намира,че конституираните от районния съд трима ищци на мястото на починалата първоначална ищца са активно легитимирани в процеса,като правоприемството им настъпва по силата на закона,от момента на възникване на основанието за това.Ето защо оплакването във въззивната жалба на материалноправни и процесуални нарушения на районния съд в тази връзка,касаещи недопустимост на иска,респ.на решението,са неоснователни.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна и недоказана,поради следното:

Районният съд е отделил е спорното от безспорното и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните,като е им е дал съответните указания и възможност да докажат претенциите и възраженията си.

Неоснователно е оплакването в жалбата,че фактическите констатации на районния съд не се подкрепят от събраните по делото доказателства,в ч. от свидетелските показания.Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд изцяло и всестранно,въз основа на правилната преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка. Подробно са възпроизведени и анализирани свидетелските показания,като фактическите изводи ,направени въз основа на тях ,са обосновани.Тези фактически изводи на първоинстанционния съд ,изложени обосновано в мотивите на обжалваното решение,се споделят изцяло от въззивния съд. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК,като препраща към тези мотиви,въззивният съд намира,че не е необходимо отново изцяло да се въпроизвежда в настоящото въззивно решение приетата за установена фактическа обстановка по делото.Правилно-обосновано и съответно на доказателствения материал по делото,е прието от районния съд ,че ответниците-съпрузи,са предприели действия за изпълнение на задълженията си по процесния договор,свързани с осигуряването на храна,дърва за огрев,лекарства,пране и пр.грижи към прехвърлителката на имота.Положили са усилия да бъдат изправна страна по договора,престирайки задължения в натура,въпреки демострираното ,доказано по делото нежелание на ищцета да ги допуска до себе си и наложените им от нейна страна ограничения.

В същото време по делото се установява по несъмнен начин,че прехвърлителката на имота нееднократно е пребивавала в болницата,като не се доказва от ответниците,че са обслужвали системно ищцата по време на тези болнични престой-безспорно тяхно задължение по силата на процесния договор.

При напълно и правилно изяснената фактическа обстановка районният съд правилно е приложил и материалния закон.Съдебната практика е последователна и неизменна при тълкуване характера на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка,неговото съдържание и последиците,свързани с частичното или пълното му неизпълнение. Тази категория договори са алеаторни по своя характер и приобретателите на имота дължат на прехвърлителя договорените грижи незабавно,непрекъснато и в техния пълен обем и съдържание и с оглед нравствено-етичните изисквания за този вид договори. Съгласно трайно установената съдебна практика,отказът на прехвърлителя да приема грижи и издръжка не освобождава приобретателя от договорното му задължение и не го превръща в изправна страна. В случай на препятствие за изпълнение на дължимите грижи в натура,в т.ч. и наличито на пречки,създавани от самия прехвърлител,приобретателите са длъжни да поискат или сами да трансформират дължимите в натура грижи в паричния им еквивалент,като осигуряват на правимащия прехвърлител на имота съответната парична издръжка.По делото няма никакви доказателства ответниците да са давали на прехвърлителката и първоначалната ищца по делото необходимите за съществуването й парични средства.Ето защо,независимо от обстоятелството,че ответниците в периода веднага след сключването на договора ,а и впоследствие са полагали известни грижи за прехвърлителката,тези грижи не са били непрекъснати и в нужния за същата обем и съдържание,което прави ответниците неизправна страна по договора. Този извод се налага още повече при положението,че в процесния договор освен непосредстнвените грижи-храна,осветление,отопление,грижи при болест и немощ и пр.задължения в натура ,ответниците са поели договорно задължение за даване и на издръжка,т.е. паричната издръжка за прехвърлителката се е дължала наред с престирането на грижите в натура,и то не само при поискване.Неизпълнението на процесния договор от страна на ответниците е съществено по см.на чл.87ал.4 /арг./ от ГПК,поради което са налице основанията за неговото разваляне по съдебен ред.

С оглед на всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че предявеният иск е основателен и доказан.Като е достигнал до същия извод и е уважил исковата претенция,районният съд е постановилправилно решение-обосновано и законосъобразно.не са налице основание за отмяна същото решение,поради което въззивната жалба против него е неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора ,на въззиваемите следва да се присъдят и направените от тях деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400/четиристотин/ лева,които да се заплатят от жалбоподателя и съпругата му ,конституирана наред с него - А.Я.К.,с която са необходими другари.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140 от 28.V.2012г. по гр.д. № 948 за 2010г. на Новопазарския районен съд.

ОСЪЖДА И.А.К.,ЕГН ********** и А.Я.К.,ЕГН ********** ,и двамата от с.П. м.,обл.Шумен,,ул.”П.”№ 12,солидарно да заплатят на тримата въззиваеми С.Й.М.,ЕГН **********,Д.Й.З.,ЕГН ********** и Ж.Й.С.,ЕГН **********,***.11,всички със съдебен адрес:гр..,бул.”В.”№10-адв.Н.Д.Т.,направените от тях деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400/четиристотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:1. 2.