Р Е Ш Е Н И Е

№ .....91....... 02.08.2012г. гр.Ш.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ш.ският окръжен съд наказателна колегия

На девети юли две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар Н.И.

Прокурор Румен Рачев

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВНОХД № 229 по описа за 2012г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда от 22.03.2012г. по НОХД № 951 от 2011г. Ш.ският районен съд признал подсъдимия М.К.К. с ЕГН **********, за виновен в това, че на 13.03.2001г. в гр. Ш., самоволно не по установения от закона ред – чл. 415 във вр. с чл. 323 от ГПК, според които лицето, на което е присъден недвижим имот, се въвежда във владение на същия от съдия изпълнителя по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение – осъществил едно оспорвано от Б.Н.В. ***, чуждо действително право – на К. В. К., а именно да бъде въведен последния във владение на недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ул. “И. в.” №13а, за което К. В. К. се легитимира като собственик и извършил това чрез смяна на заключващото устройство на входната врата на имота с ново такова, като деянието не представлява маловажен случай , тъй като по този начин пострадалият е лишен от достъп до жилището в което живеел, поради което и на основание чл.323 ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 1/една/ година “лишаване от свобода”. На основание чл.66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание “лишаване от свобода” на М.К.К. за срок от 3 /три/ години, считано от влизането на присъдата в сила. Със същата присъда го признал за виновен в това, че на 30.01.2002г. в гр. Ш., самоволно, не по установения от закона ред – чл. 415 във вр. с чл. 323 от ГПК, според които лицето, на което е присъден недвижимия имот, се въвежда във владение на същия от съдия изпълнител по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение – осъществил едно оспорвано от С.Д.С., чуждо действително право – на М. Н. Д., а именно да бъде въведена последната във владение на недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ул. “Ц. О.” № ет., вх., ап., за което М. Н. Д. се легитимирала като собственик и извършил това чрез смяна на заключващото устройство на входната врата на имота с ново такова, като деянието не представлява маловажен случай , тъй като по този начин пострадалият е лишен от достъп до жилището в което живеел, поради което и на основание чл.323 ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 1/една/ година лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание “лишаване от свобода” на М.К.К. за срок от 3 /три/ години, считано от влизането на присъдата в сила. С присъдата подсъдимия М.К.К. е признат за невиновен, за това, че през периода от 16 01.2001г. до 04.10.2001г. в гр. Ш., с цел набави за себе си имотна облага в размер на 3 300 щатски долара- на стойност 7 062 лв., възбудил и поддържал заблуждение – относно клаузите на договор за наем посочени в НА №9, т. Първи, рег. №270, дело №9 от 2001г. у Т. Н. Д. и М. м. Д., и с това им причинил имотна вреда в размер на 26 800 лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, която квалификация следва от зачестилите в региона и страната случаи на такива престъпления през инкриминирания период, както и че деянието е осъществено от обвиняемия, след като е извършил друго престъпление от общ характер, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 211 от НК във вр. с чл. 209 ал.1 от НК. На основание чл. 23 ал. 1 от НК определил на подсъдимия М.К.К. едно общо наказание от така наложените с присъдата, а именно 1 /една/ година “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и на основание чл.66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното общо наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизането на присъдата в сила. Също така осъдил подсъдимия М.К.К. да заплати на гражданския ищец Б.Н.В. сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 34 000 /тридесет и четири хиляди лева/ представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.323 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 13.03.2001г., като частично уважен граждански иск, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 1560 /хиляда петстотин и шестдесет/ лева и 5 /пет/ лева такса при издаване на изпълнителен лист. Осъдил също така подсъдимият М.К.К. да заплати на гражданския ищец С.Д.С. сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 26 800 /двадесет и шест хиляди и осемстотин лева/ представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.323 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 30.01.2002г., като частично уважен граждански иск, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 1272 /хиляда двеста седемдесет и два/ лева и 5 /пет/ лева такса при издаване на изпълнителен лист. На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата и направените деловодни разноски в размер на 266 /двеста шестдесет и шест/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Така постановеният съдебен акт е обжалван от подсъдимия М.К.К. и гражданския ищец Б.Н.В..

Жалбите са подадени в срока по чл. 319 от НПК, поради което са процесуално допустими.

В жалбата подсъдимия намира, че присъдата в неблагоприятните за него части е изцяло неправилна, респективно недопустима. Моли да бъде отменена атакуваната присъда в посочените от него части, като бъде оправдан и по двете обвинения. Моли да бъде обезсилена присъдата в недопустимите и части и да бъде прекратено производството в тези части.

В жалбата на Б.В. се сочи, че не е доволна от постановената присъда и размера на уважения граждански иск. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен в пълен размер предявения от нея граждански иск.

Срещу жалбата на подсъдимия е постъпило възражение от гражданския ищец, в което се излага становище за обоснованост на присъдата на ШРС в атакуваната от подсъдимия част.

До началото на съдебното заседание пред въззивния съд са постъпили и допълнителни писмени становища от двамата жалбоподатели, в които подробно излагат аргументите си, интерпретирайки доказателствата в подкрепа на изложената от всеки от тях теза.

В съдебно заседание представителят на Ш.ска окръжна прокуратура счита, че жалбите са процесуално допустими, но по същество неоснователни. Поддържа становището на прокуратурата в първата инстанция и моли да бъдат оставени без уважение жалбите и да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, както в наказателната, така и в гражданската му част.

Процесуалният представител на гражданския ищец Б.В. поддържа жалбата си имоли същата да бъде уважена изцяло, като бъдат отхвърлени исканията на подсъдимия. Поддържа всичко изложено в писмен вид и развива отново съображенията си пред въззивната инстанция.

Гражданският ищец С.С. излага, че нищо по-различно не е очаквал и сочи, че остава единствено той да си е виновен, че е дал всичко от себе си, така че няма полза каквото и повече да каже.

Пред въззивната инстанция подсъдимия изцяло поддържа изложеното в жалбата си и в допълнението към нея. Доразвива съображенията си в тях и моли да бъде отменена изцяло първоинстанционната присъда в неблагоприятните за него части по отношение на извършеното деяние и да бъде обезсилена в частта по отношение на в частта по отношение на гражданския иск на С. и да бъде отхвърлена жалбата на В.. В последната си дума подс.К. моли да бъде постановена оправдателна присъда и да бъде отхвърлена, респективно обезсилена присъдата в частта и за гражданските искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд провел съдебно следствие по общия ред като изслушал обясненията на подсъдимия, разпитал множество свидетели и изслушал заключенията на вещи лица по делото. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел от фактическа страна, че: Подсъдимият К. през процесния период живеел в гр.Ш. и разполагал със значителни парични средства, който раздавал като парични кредити на различни граждани, като ги обезпечавал чрез ипотекирането на жилищата им. Във връзка с тази си дейност бил осъден в влязла в сила присъда за извършване на банкова дейност без надлежно разрешение. Тази дейност той развивал и като физическо лице и чрез търговското си дружество. През 2000г. между свид.В. и подс.К. възникнали договорни отношения по повод предоставен от подсъдимия на свидетелката паричен заем. За да гарантира взетите от подсъдимия средства на 07.04.2000г. В. подписала пълномощно пред нотариус даващо на подсъдимия широки права да се разпорежда с недвижимия и имот, без при това да й дължи отчет. На 10.04.2000г. между двамата бил сключен договор по силата на който задълженията на свид.В. по отношение на подс.К. били обезпечени с ипотека на собствения и недвижим имот, находящ се в гр.Ш. на ул.“И. в.“ №. В този свой имот свидетелката В. живяла от началото на 2000г. до 13.03.2001г.. на 30.11.2000г. подс.К., възползвайки се от предоставените му в подписаното от свид.В. пълномощно, като неин пълномощник, продал на баща си свид.К. К. къщата на свид.В. ***. Междувременно през месец февруари 2011г. в присъствието на свид.З., В. предложила на подс.К. да му върне заема, но според подсъдимия била се натрупала голяма лихва и предложението на В. не я покривало. Подс.К. заявил, че ще изхвърли В. от къщата й в присъствието на свид.З.. В. не желаела да напусне имота си, който смятала за свой, а и нямала къде да отиде да живее. Смятала, че е измамена и поради това депозирала редица жалби пред полицията и прокуратурата. Изпадайки във финансови затруднения В. е смятала да продаде къщата си, за да върне заема на подсъдимия, а с останалото да си купи по-малко жилище. Все още имайки доверие на К., В. му предоставила ключ, като вярвала, че подсъдимия, чрез познанствата си може да намери клиент за продажбата на къщата. Разбирайки обаче каква сума подс.К. иска да му бъде върната за погасяване на дадения кредит, както и, че къщата е продадена от подсъдимия на баща му, В. демонстрирала – вербално и с действия, нежеланието си да продължи каквито и да било взаимоотношения с подсъдимия К. и да напусне къщата. Тогава подс.К., разполагайки с ключ от къщата и подбирайки момент, в който няма никой в нея, заедно с нотариус С. проникнал в къщата, като подменил заключващото устройство и залепил стикери, че същата се охранява от СОТ.

В същия период от време през месец юни 2001г. подс.К. като управител и представител на „М-т.“ ЕООД – гр.Ш., предоставил на свид.С.С. в заем парична сума, което обезпечил с ипотека със собствен на свид.С. недвижим имот, находящ се в гр.Ш., на ул.“Ц. О.“ № вх. ет., ап., за което бил изготвен нотариален акт. Сделката била вписана в службата по вписвания при ШРС на 15.06.2001г.. На 06.07.2001г. подс.К. продал имота на майка си свид.М. Д.. Свид.С. продължил да обитава имота като свой и не смятал да го напуска. На 30.01.2002г. в отсъствие на пострадалия С.бил осъществен въвод във владзението на имота му, без участието на съдия-изпълнител, каквото било изискването на закона. При въвода свид.Д. присъствала и се легитимирала като собственик на имота, но всички фактически действия били осъществени от подс.К.. Подсъдимият сменил ключалката на имота с нова. Свид.С. останал без достъп до местообитанието си и вещите си.

В началото на 2001г. Т. Д. и М. Д. се срещнали с подсъдимия К. и провели разговор последният да им отпусне финансов кредит, тъй като по това време подсъдимият бил известен като „лихвар“, отпускащ парични заеми. На 16.07.2001г. Д. се срещнали с подс.К. и сключили договор за заем с бащата на подсъдимия – К. К., действащ чрез своя представител – подс.М.К.. Било уговорено срещу получения заем Д. да върнат сумата от 3300 щатски долара по определен погасителен план за срок от шест месеца. Паралелно с този договор Д. подписали пълномощно на подс.К. даващо му възможност да се разпорежда с техния недвижим имот, представляващ семейното жилище. На 28.08.2001г. Д. върнали заема на подсъдимия. Независимо от това на 04.10.2001г. подс. К., възползвайки се от изготвеното му пълномощно продал имота на свид. М. С. Г..

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че от обективна и субективна страна подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по чл.323 ал.1 от НК, защото между В. и К. от една страна и между К. и С. от друга страна е имало редица разговори и действия, в резултат на които на К. е било известно, че В. не желае да напусне имота, независимо, че документално е собственост на баща му – т.е. оспорва правото му – именно този спор подсъдимият е решил не по установения ред. Той е предприел действия по преустановяването на владението на В., респективно С., сменяйки патрона в присъствието на нотариус. Редът съобразно законодателството е друг – чрез съдия изпълнител съобразно чл.415 вр. чл.323 от ГПК. Именно това е същественото и релевантното за престъплението по чл.323 от НК. Така установената от районния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивния съд. Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянията е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Обосновано първата инстанция е приела, че извършител на престъплението е именно подсъдимият. В тази насока са преди всичко показанията на свидетелите, а в синхрон с тях са и събраните в хода на досъдебното производство и на съдебните производства писмени доказателства по надлежния процесуален ред, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Първостепенният съд резонно е кредитирал така обсъдените доказателства, защото те взаимно си кореспондират и се допълват, безпротиворечащи са помежду си и в своята логическа връзка водят именно до направения от районния съд извод, който се споделя и от настоящия състав. Така при правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил и законосъобразни правни изводи. С действията си подсъдимият е осъществил оспорвано от свид.В., право на баща си и оспорвано от свид.С. право на майка си. Мотивите на Ш.ския районен съд по отношение на обективната страна на деянието съответстват изцяло на събрания доказателствен материал. Те са пълни, обстойни, безпротиворечиви и така обсъдени доказателствата водят до единствено възможния извод за авторството на деянията по чл.323 ал.1 от НК то от страна на подсъдимия. Районният съд е обсъдил всички елементи на инкриминираните деяния, тяхното наличие, причинните връзки – като правилни и законосъобразни тези изводи се споделят изцяло от настоящия състав и поради това ШОС намира, че не следва да ги преповтаря. По тези съображения и при събрания доказателствен материал, доводите на подсъдимия изложени в писмен вид и пред настоящата инстанция по отношение на тези деяние не се споделят от настоящия състав на съда.

По отношение на обвинението за измама ШОС констатира, че РС правилно е преценил доказателствата и съобразявайки съдебно-счетоводната експертиза установяваща наличието на неплатени неустойки от страна на Д., е преценил че, не са налице измамливи действия от страна на К.. ШОС споделя доводите на ШРС в тази насока и следва да се отбележи, че оправдателната част на присъдата не е и атакувана.

По отношение на наложеното на подсъдимия наказание, въззивният съд намира, че наложеното наказание по вид и размер е съобразено с целите по чл. 36 от НК, като споделя напълно мотивите на районния съд да стори това. Правилно ШРС е преценил, че чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на деянието е смекчаващо отговорността обстоятелство, а липсата на критичност – отегчаващо. Първоинстанционният съд правилно е отмерил наказанието и е преценил, че за всяко от двете самоуправства следва да наложи наказание лишаване от свобода близко до минимума – 1 година, което е отложил за срок от 3 години. Присъдата в тази част е изцяло съобразена, както с дългия срок на разследването, така и със самото имуществено право, което е осъществено, с което реално подсъдимият е оставил свидетелите без подслон. Настоящата инстанция намира, че извода на ШРС, че такъв размер на наказанието, изтърпяването на което следва да се отложи, ще окаже възпиращ и предупредителен ефект на подсъдимия. РС правилно е приложил чл.23 ал.1 от НК и е определил едно общо наказание от наложените с настоящата присъда. По този начин и с това наказание, въззивният съд счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Въззивната проверка констатира, че в гражданската си част присъдата е неправилна, тъй като предявените от С.Д.С. и Б.Н.В. и приети от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове за претърпени от всеки от тях имуществени и неимуществени вреди са били недопустими. Това е така, тъй като те са конституирани като граждански ищци в наказателно производство, което се води за престъпление по чл.323 от НК и което е престъпление срещу реда и общественото спокойствие и посочените физически лица не могат да бъдат пострадали от такова престъпление. Затова и предявените от тях граждански искове са били недопустими за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство. В този смисъл е и трайната съдебна практика. Изложеното налага изменение на присъдата чрез отмяната й в цялата гражданска част, включително относно присъдената такса върху уважения граждански иск. Претенциите на гражданските ищци биха могли да намерят почва като граждански иск предявен в евентуално наказателно производство по чл.209-212 от НК или по чл.206 от НК или в отделно гражданско производство по общия исков ред.

С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на наложеното на подс.К. наказание, въззивният съд намира, че обжалваната присъда в наказателната и част следва да бъде потвърдена изцяло, а по отношение гражданската част на присъдата – тя следва да бъде отменена и производството по всички граждански искове да бъде прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК и чл.337 ал.3 предл.последно от НПК, Ш.ският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 22.03.2012г. по НОХД № 951/2011 г. по описа на Ш.ския районен съд в наказателната и част.

ОТМЕНЯ присъда от 22.03.2012г. по НОХД № 951/2011 г. по описа на Ш.ския районен съд в гражданската част и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданските искове на Б.Н.В. и С.Д.С. за имуществени и неимуществени вреди, като недопустими.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: Членове: 1.

2.