Р Е Ш Е Н И Е

№ 48 / 28.05.2012 година, гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Свилен Станчев

2. София Радославова

Секретар: Д.А.

Прокурор: Кирил Киряков

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНОХД № 233 по описа за 2012 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 17 от 11.04.2012 година постановена по НОХД № 95 / 2012 година по описа на Районен съд гр. Велики Преслав, съдът е признал подсъдимия П.И.С., ЕГН – ********** за виновен в престъпление по чл. 195, ал.1, т.2, 3 и 7 НК вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл. 28, ал.1 от НК и при условията на чл. 58-а, ал.1 от НК му е наложил наказание осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и закрит тип на затворническо заведение. Съдът го е оправдал по първоначалното обвинение за същото престъпление при квалифициращия признак опасен рецидив. Приспаднал е и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 14.02.2012 година. Съдът се е произнесъл и по дължимите такси и разноски.

Присъдата е протестирана от прокурор при Районна прокуратура гр. Велики Преслав. В протестът се излагат доводи за нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че правилната правна квалификация на деянието е при условията на опасен рецидив, а не на повторност. В тази връзка е направено искане въззивния съд да измени първоинстанционната присъда и да признае подсъдимия за виновен по първоначалното обвинение като му наложи и съответното за деянието наказание. Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен поддържа депозирания протест.

Подсъдимият П.С., чрез процесуалния си защитник излага съображения, че присъдата е правилна и законосъобразна. Моли да се отхвърли протестта на Районна прокуратура, като се потвърди присъдата на Великопреславския районен съд. Подсъдимият С. моли “да остане” присъдата на ВПРС.

Въззивният съд при проверка на присъдата на посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 - 314 от НПК, констатира следното:

За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. След преценката на събраните доказателства, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд:

Пострадалият Р. С. Р. живее в с. ****, ул. “*****” № 64. В същото село притежавал и дворно място на ул. “*****” № 2. Мястото било заградено с оградна мрежа и имало поставена метална врата на “Г” – образен метален винкел. Двата имота не се намирали в близост, поради което пострадалия рядко посещавал дворното място. На неустановена дата през периода 16.09.2011 – 17.09.2011 подсъдимия С. отишъл при дворното място и свалил металната врата и металния винкел. Пренесъл ги с количка до дома си и няколко дни по късно продал на Р. М. винкела за сумата от 5.00 лева, който от своя страна го продал на пункт за изкупуване на черни и цветни метали на фирма ЕТ “Д. С.”. След разкриване на престъплението и извършителя, подсъдимия С. предал на служители на РУП гр. Смядово металната врата с протокол за доброволно предаване от 17.09.2011 год., а управителя на пункта – Д. Д. предал “Г” образния винкел на 19.09.2011 година. С разписка от 19.09.2011 година посочените вещи били върнати на пострадалия Р. Р..

Пострадалите Н. Н. и К. Б. притежавали две различни къщи на ул. “Батак № 12 и № 14, които се намирали в едно дворно място в с. В.. Имотите посещавали рядко. В периода от 26.10.2011 до 05.11.2011 година, на неустановена дата, подсъдимия С. проникнал в къщите на Н. и Б.. С. откъртил едното крило от прозореца на първия етаж на къщата не Н. и в чувал, който намерил вътре сложил: 1 бр. тава неръждавейка с диаметър 64 см.; 1 бр. лозарска ножица, 1 бр. тесла; 1 бр. метална кутия с диаметър 24 см. пълна с гайки, пирони тръбички и др. и с тегло2, 800 кг. В къщата на Б. подсъдимият влязъл като разбил входната врата и в чувал взет от дома на Н. поставил 1 бр. тава с диаметър 30 см.; 1 бр. тава с диаметър 42 см.; 1 бр. тава с диаметър 19,5 см.; 1 бр. тенджера от алуминий с диаметър 28 см. Всички вещи подсъдимият отнесъл в дома си като смятал да ги продаде за метални отпадъци. След установяване на извършителя вещите били предадени на служители на РУП гр. С. с протокол за доброволно предаване.

От назначената по делото икономическа / оценителна експертиза се установява, стойността на всички отнети вещи от подсъдимия, която е 207.30 лева.

Горната фактическа обстановка се подкрепя от направеното от подсъдимият С. самопризнание и признаването на фактите и обстоятелствата от обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл. 271, т.2 от НПК. Негово признание се подкрепя и от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Р. Р., Д. Д., Р. М., С. А., И. Ж., М. М., В. Д.. В подкрепа на това са и приобщените писмени доказателства – протоколи за доброволно предаване, докладна записка, съдебно икономическа –оценителна експертиза. Така приетата фактическа обстановка и изложените съображения на районния съд за виновността на подсъдимия, се споделят напълно и от настоящия състав.

С оглед установеното от фактическа страна съдът е преценил, че в случая подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 195, ал.1, т.2, 3 и7 НК, вр. чл. 194, ал.1 от НК, вр. чл. 28, ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Деянието е извършено с пряк умисъл.

В случая обекта на престъплението са обществените отношения свързани със собствеността на гражданите. Подсъдимият е отнел чужди движими вещи от владението на собствениците им, без тяхното знание и съгласие, и е установил своя фактическа власт. Субекта на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая подсъдимия е пълнолетно лице, което няма причини да не може да носи наказателна отговорност.

Причините за извършване на престъплението се коренят в незачитане от страна на подсъдимия на основните правни норми в страната, гарантиращи правото на собственост на гражданите.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице следните квалифициращи признаци: разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот; отнемане на вещи, които не са били под постоянен надзор – за металната врата и винкела; повторност – от осъждането му с присъда по НОХД № 1/95 на ШОС са изтекли повече от пет години, след като е бил осъждан за също престъпление. Приемайки това първоинстанционния съд е оправдал подсъдимия за извършеното деяние при условията на опасен рецидив.

По отношение на определяне на наказанието на подсъдимия: Съдът е преценил, че не са налице условията за приложение на чл. 55 от НК. Съдът е приел, като смекчаващо вината обстоятелство, а именно: съдействието на органите на наказателното производство, възстановяване на част от отнетото, стойността на отнетите вещи. Преценил е и тежкото му материално положение, безработен, без постоянни трудови доходи, живущ в нищета – без електричество. Отчел е и наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства – предходни осъждания, висока степен на обществена опасност на деянието. Ето защо е наложил наказание под средния размер на минимума на предвиденото в закона – една година лишаване от свобода. С оглед наличие на предходни осъждания разпоредбата на чл. 66 от НК е неприложима. На основание чл. 58-а от НК така определеното наказание е намалено с една трета, поради което с присъдата си съда е постановил да се търпи реално наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода. Зачетено е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”.

Съдът се е произнесъл и по дължимите такси и разноски.

По протестът на ВПРП: В протестът се излагат доводи за нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че правилната правна квалификация на деянието е при условията на опасен рецидив, а не на повторност. В тази връзка е направено искане въззивния съд да измени първоинстанционната присъда и да признае подсъдимия за виновен по първоначалното обвинение като му наложи и съответното за деянието наказание.

За да се преценят доводите в протестът съдът съобрази следното:

Първоинстанционния съд е събрал всички възможни относими към предмета на доказване доказателства. Направил е пълен анализ на тези доказателства. Събраните по делото доказателства са обсъдени по единично и в своята съвкупност. Съдът е дал отговор на всички поставени въпроси.

Но от правилно установената фактическа обстановка съдът е направил неправилен правен извод относно приложимия материален закон. Неправилността е в преценката на квалифициращото обстоятелство – повторност или опасен рецидив. Първоинстанционният съд е приел, че деянието е осъществено при условията на повторност, тъй като от предходното осъждане и наложено наказание по НОХД № 1/95 описа на Окръжен съд Шумен от изтърпяване на наказанието са изминали пет години. Този извод на съда е неправилен и не съответствува на събраните по делото доказателства. Видно от приложеното свидетелство за съдимост и бюлетин към него подсъдимият П.С. е осъден по НОХД № 1/1995 година описа на Окръжен съд гр. Шумен на наказание лишаване от свобода за срок от 18 години по чл. 116 от НК, на наказание 2 години лишаване от свобода по чл. 216 от НК и на наказание лишаване от свобода за срок от четири години за деяние по чл. 196 от НК. На основание чл. 23 от НК е определено общо наказание в размер на 18 години лишаване от свобода при първоначален усилено строг режим на изтърпяване. С решение на ВКС определеното наказание по чл. 116 от НК и това по чл. 23 от НК е намалено от 18 години на 15 години лишаване от свобода. Присъдата е ВЗС на 12.12.1995 година. С протоколно определение от 28.02.2006 година по ЧНД № 40 / 2006 година на Окръжен съд гр. Бургас подсъдимият е освободен условно предсрочно с УПО в размер на 10 месеца и 22 дни, които са определени и за изпитателен срок с търпене на пробационни мерки. Определението е ВЗС на 28.02.2006 година. Едно наказание се счита за изтърпяно от момента на изтичане срока на търпенето му. Наказание, което е наложено условно се счита за изтърпяно от момента на изтичане на изпитателния срок – хипотеза изрично уредена в чл. 30, ал.2 от НК. Ето защо подсъдимият С. е изтърпял наказанието по НОХД № 1 / 1995 год. на ШОС, не на 28.02.2006 година / както е приел първоинстанционния съд /, когато е ВЗС определението на БОС за условно предсрочно освобождаване, а на 20.01.2007 година. Т.е. 10 месеца е 22 дни по късно от 28.02.2006 година, когато е изтекъл срока на УПО – то. И вече петгодишния срок предвиден в чл. 30 от НК тече от 20.01.2007 година и изтича на 20.01.2012 година. Деянието предмет на настоящото производство е извършено в периода 16.09.2011 – 05.11.2011година. Т.е. то е започнато и е довършено преди да изтече петгодишния срок от изтърпяване на наказание по предходно осъждане. Налице е опасен рецидив в хипотезата на чл. 29, ал.1, б. “а” от НК. И когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и деянието осъществява признаците на двата състава / какъвто е настоящия казус / се прилага разпоредбата на опасния рецидив – чл. 29, ал.3 от НК. Поради което и районния съд неправилно е приложил разпоредбата за повторно извършване вместо за опасен рецидив.

Тъй като въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ВПРП и то точно в тази насока, както и подсъдимият е имал обвинение по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т. 2, 3 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл. 29, ал.1, б.”а” от НК, както на досъдебното производство, така и с внесения обвинителен акт, то на основание чл. 337, ал.1, т.2 и, ал.2, т.1 от НПК въззивният съд ще следва да измени първоинстанционната присъда като приложи закон за същото престъпление и увеличи наказанието. По посоченият текст е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно възприетите от него смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и относно липсата на законовите предпоставки за приложението на чл. 55 от НК. Поради което и по същите съображения счита, че наказанието това престъпление следва да се определи на законопредвидения минимум, а именно – в размер на три години лишаване от свобода. В предвид на обстоятелството, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ – чл. 371, т.2 от НПК следва и наказанието да се редуцира с приложение на разпоредбата на чл. 58-а от НК – т.е. да се намали с една трета. Поради което и след приложението на посочения текст на подсъдимият С. следва да бъде определено наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно реално /с оглед на предходните осъждания/ в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

При цялостната проверка на присъдата не са констатирани процесуални нарушения, обуславящи нейното отменяне и връщане на делото за допълнително разследване или за ново разглеждане по същество. Присъдата следва да бъде изменена само досежно правната квалификация и размера на наложеното наказание.

С оглед на изложеното и водим от горното Шуменския окръжен съд

Р Е Ш И :

Отменява присъда № 17 от 11.04.2012 по НОХД № 95 / 2012 година описа на Районен съд гр. Велики Преслав само в наказателно оправдателната й част.

Изменява присъда № 17 от 11.04.2012 по НОХД № 95 / 2012 година описа на Районен съд гр. Велики Преслав както следва:

Изменя правната квалификация на извършеното от подсъдимия П.И.С. престъпление от такова по чл. 195, ал.1, т.2, 3 и 7 НК, вр. чл. 194, ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК в такова по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т. 2, 3 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл. 29, ал.1, б.”а” от НК.

Увеличава наложеното на подсъдимия П.И.С. наказание от осем месеца лишаване от свобода на две години лишаване от свобода.

В останалите и части потвърждава присъдата.

На основание чл. 346, т.2 от НПК решението е окончателно. На основание чл. 340, ал.2 от НПК на страните да им бъде съобщено, че решението е изготвено.

Председател: Членове : 1.

2.