Р Е Ш Е Н И Е

№118

гр. Шумен 15.11.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският Окръжен съд наказателна колегия на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Георгиева

ЧЛЕНОВЕ : 1. Светлин Стефанов

2.Румяна Райкова

при секретаря Д. А. и с участието на прокурора Д. Арнаудов, като разгледа докладваното от съдия Светлин Стефанов ВНОХД № 421/2012 година по описа на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и следващите от НПК.

С присъда №84 от 09.07.2012 година Районен съд град Шумен е признал подсъдимият Ю.П.Х. за виновен по чл. 206 ал.1, като го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода.

Съдът го признал за виновен и по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и го осъдил на една година лишаване от свобода, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение ,че на 12.11.2009 година с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение и у З.С.С. и с това и причинил вреда в размер на 500 лева.

На основание чл.23 ал. 1 ШРС определил общо наказание на подсъдимия за двете престъпления от една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на подсъдимият е определено общо наказание по присъда № 84 на ШРС и присъда постановена по НОХД №983/2010 година на РС- град Разград ,като определил най-тежкото от тях а именно две години лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 така опредленото общо наказание било отложено за изпитателен срок от четири години.

Съдът отхвърлил предявения от З.С.С. граждански иск за причинени имуществени вреди от престъпление по чл.209 ал.1 от НК срещу подсъдимия Ю.П.Х., като неоснователен и недоказан.

Подсъдимия бил осъден да заплати и направените по делото разноски.

В предвидения от закона срок и форма недоволна от така постановената присъда останала пострадалата З.С., поради което обжалва присъдата в оправдаталната и част като в двете въззивни жалби подробно се излагат доводи в подкрепа на тезата и. На тази база гражданската ищца и частен обвинител по делото иска присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена в оправдателната и част и вместо нея да се постанови осъдителна присъда по отношение па подсъдимия Ю.П.Х..

В открито съдебно заседание подсъдимия редовно призован не се явява за него се явава редовно упълномощения от него адвокат. Същият намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобраза и като такава счита ,че същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Жалбоподателката З.С. се явява лично поддържа така депозираната въззивна жалба ведно с направеното в нея искане за отмяна на присъдата, както и мотивите изложени в тази насока.

Представителят на прокуратурата ,намира жалбата за процесуално допустима но разгледана по същество за неоснователна, тъй като намира ,че в случая се касае за гражданско правни отношения и поради това намира ,че присъдата на ШРС следва да бъде потвърдена изцяло.

ШОС след като се запозна с материалите по делото обсъди доказателствата поединично и в тяхната съвкупонст в това число и изложените съображения в открито съдебно заседание ,както и след извършената проверка изцяло на правилността на постановената присъда установи едиствено наличието на основанията по чл.338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК.

ШОС приема за установено от към фактическа страна следното:

Пострадалият П.К.ритежавал таксимитров автомобил марка *****, който желаел да отдаде под наем. Подсъдимият Ю.Х. бил препоръчан на пострадалия и на 12.03.2009 година двамата сключили договор за наем на автомобила. По силата на договора пострадалия К. като наемодател предоставял процесния автомобил на подсъдимия като наемател, като последният се задължавал да ползва автомобила с цел таксиметров превоз на пътници и да заплаща наемна цена в размер на 25 лева на ден. Подсъдимият не изплатил нито една от дължимите вноски, и само наколко дни по-късно след сключването на договора заявил на пострадалият, че автомобилът е претърпял повреда в Кралство Белгия и е оставен на паркинг там. Подсъдимият Х. посочил и адрес на паркинга и телефонен номер на негов познат, който щял да окаже съдействие при необходимост. Пострдалият ангажирал свидетеля А. Д. да докара автомобила. Свидетелят наел влекач и отишъл до посочения от него паркинг, но установил ,че автомобилът не се намира там. Същият се обадил неколкократно на предоставения от подсъдимия телефон за връзка, но такава не се осъществила тъй като номера бил невалиден. Пострадалият отправил нотариална покана с която уведомявал подсъдимия ,че счита сключеният между тях договор за прекратен и настоявал да му бъде върнато посоченото МПС .Тъй като подсъдимият не върнал веща св. К. уведомил ШРП за случилото се. Автомобилът бил обявен за издирване но местонахождението му не било установено.

През 2010 година подсъдимият публикувал обява във вестник „ Шуменска заря” в която сочел ,че извършва различни ремонтни работи. През месец ноември св. С., която възнамерявала да ремонтира жилището си, се свързала с подсъдимия на посочения в обявата телефонен номер и на 21.11.2009 година двамата сключили договор, по силата на който подс. Х. се задължавал да постави външна топлоизолация на жилището на свидетелката със собствени материали. Било уговорено свидетелката да заплати общо сумата от 950 лева от които тя платила 500 лева предварително авансово при сключване на договора. На следващият ден подсъдимият занесъл в дома и 6 торби лепило и 20 кв.м. изолационен материал, след което не се появил повече да изпълни поетото задължение.

През месец декември 2009 година подсъдимият публикувал във вестник” Шуменска заря” и обява с която предлагал осигураването на работа за мъже и жени в Белгия. Св. А.О. и А.А., които били в приятелски отношения, се свързали с подсъдимият и се срешнали с него в заведение в град Шумен. Там подсъдимият обяснил, че има познати в гр. Гент и може да осигури на свидетелите работа на поточна линия. Двамата се съгласили и се уговорили с подсъдимия да отпътуват в началото на следващата година, като за целта трябвало да заплатят на под. Х. по 110 евро за транспортни разходи. По късно към тях се присъединил и св. П., който също пожелал да ангажира подсъдимия за намиране на работа извън страната. В края на 2009 година тримата отишли в дома на подсъдимия в кв. Дивдядово в град Шумен и му предали уговорената сума от 330 евро, а последният заявил, че ще потеглят на 04.01.2010 година с личния му автомобил. На 03.01.2010 година х. се обадил на св. А. и казал, че ще се наложи да пътуват със самолет поради силните снеговалежи, като се ангажирал да намери билети за 08.01.2010 година на която дата свидетелите трябвало да го чакат на автогара Шумен. На уговорената дата и час тримата пострадали пристигнали на автогарата, но подсъдимят не се явил. Свидетелите търсили Х. по телофона но той не се обаждал, поради което и тримата го потърсили в домът му. Като не го открили там и като не успели да се свържат с него, пострадалите разбрали, че са измамени и уведомили РУП – град Шумен за случая.

Така установената фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото, не се оспорва и присъдата в наказателно осъдителната и част. Единствено спорен е въпроса между страните по отношение на оправдателния диспозитив в присъдата и отхвърления граждански иск.

ШОС намира ,че правилно първоинстанционния съд е преценил ,че подсъдимят не е извършил престъпление по чл.209 ал.1 от НК по отношение на свидетелката З.С.. Правилно съдът е констатирал, че за да е налице измама е необходимо деецът да е встъпил в договорни отношения, без да има намерение да се задължи по тях- тоест още при сключване на сделката същият да не е имал намерение да изпълни поетите задължения. Такъм извод на базата на събраните по делото доказателства не може да се направи тъкмо обратното. Подсъдимият реално е предприел действия по осъществяване на своите договорни задължения като е складирал материали в дома на пострадалата, с това той е манифестирал намерението си да бъде коректен към обвързаностите вменени му с договора. Именно този момент по различен начин тълкува защитата на постдалата ,като според тяхната теза това е измамливо действие.Въззивният съд приема ,че казуса в тази му част би следвало да се развие по друг ред и за това има правна възможност на една друга плоскост каквато е гражданско правната пострадалата да защити правата си и да постигне целения правен резултат.

В този смъсъл ШОС намира ,че постановената от първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК ШОС,

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло присъда № 84 от 09.07.2012 година постановена по НОХД № 1922/2011 година на Районен съд град Шумен.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предложение второ от НПК да се съобщи писменно на страните за изготвяне на настоящото решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.