МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 123/2011 ГОДИНА

Подсъдимите М.Ш.А. и М.М.Ш. са предадени на съд с обвинителен акт с обвинения по чл.252, ал. 2, предложение първо и второ, вр. с ал. 1 от НК, по чл. 213а, ал. 2, т. 1, предложение първо и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 214, ал. 2, т. 2 и 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На досъдебното производство подсъдимите отказват да дават обяснения, пред съда не се признават за виновни, обясненията им са подробни за всеки един от случаите.

Прокурорът поддържа обвиненията така както са възведени с обвинителния акт.

Защитникът на подсъдимите, счита че обвиненията не са доказани. Моли, ако съдът ги намери за виновни да определи наказания при условията на чл. 55 от НК и да не налага предвидената конфискация. В последната си дума подсъдимите искат да бъдат оправдани.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: Подсъдимият М.Ш. *** заедно със съпругата си и пълнолетните си син и дъщеря. Имал основно образование, занимавал се с електротехника, от дълги години бил пенсионер по болест. Подсъдимият М.М.Ш. е син на подсъдимия А.. Има завършено средно специално образование, не работел, пенсионер по болест. Двамата получавали пенсии, но основно доходи си осигурявали като предоставяли парични суми под формата на заеми на други лица срещу лихва.

По обвинението по чл. 252, ал. 2 предложение първо и второ във вр. с ал. 1 от НК.

На подсъдимия М.А. е възведено обвинение по този текст, за това, че за времето от м. октомври 2001 г. – м. декември 2009 г. без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, съгласно Закона за банките /отменен/ и Закона за кредитните институции, като отпуснал обезпечен с ипотека заем в размер на 5000 лв. на Ю. и С. Я и заеми срещу лихва на следните лица: Ю.М.Ю. – три заема на обща стойност 6 000 лева; П.Б.Г. – 700 лева; Ю.Р.К. – 30 лева; А.Е.Х. – два заема на обща стойност 28 000 лева; Р.И.Я. – 5 000 лева; В.М.Р. – 1 000 лева; Ш.Х.Ш. – 1 500 лева; Ф. Н. А. – 2000 лева, като с дейността си причинил на част от посочените лица значителни вреди, както следва: на Ю.М.Ю. в размер на 63 500 лева; на А.Е.Х. в размер на 15 650 лева; на Ш.Х.Ш. в размер на 1 200 лева и получил значителни неправомерни доходи в размер на 82 720 лева.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

През 2001 г. свидетелят Ю.М.Ю. от свой познат разбрал, че може да вземе заем от подсъдимия А. и го помолил да ги запознае. Поискал от подсъдимия 1 000 лева, обяснил му, че има добър бизнес и ще успее да ги върне в скоро време. Подсъдимият се съгласил и му дал заем при 15% месечна лихва. Ю. плащал около четири месеца и успял да върне заема. През 2002 г. при същите условия взел още 1 000 лева, а 20 дни по- късно още 2000 лв. и започнал да плаща месечни лихви в размер на 450 лева. През 2003 г. отново имал нужда от пари и поискал от подс. А. около 3 000 лева, които също трябвало да върне с лихва. Този заем свидетелят изплащал на различни вноски през големи периоди от време до задържането на подсъдимия.

Свидетелите Ю. и С. Я имали нужда от финансови средства, от познати разбрали, че подс. А. дава пари срещу лихва. Свидетелите познавали подсъдимия и семейството му, защото живеели в съседство. Поискали от него заем в размер на 5 000 лв. и той се съгласил да им даде парите, но срещу ипотека върху жилището им – апартамент в гр. Шумен. Помежду им била уговорена лихва, като всеки месец следвало да се заплаща лихвата, а накрая да се изплати цялата сума от 5 000 лв. През м. май 2002 г. ипотеката била учредена и св. Я. започнал да изплаща лихвите, но не може да посочи каква била уговорената лихва, нито колко месеца правел вноски, нито техния размер. Имало случаи, когато семейството закъснявало с вноските, но нямали проблеми с подсъдимия. След връщане на главницата по заема, А. заличил ипотеката.

Свидетелят П.Б.Г. познавал подсъдимите, защото били съседи, поддържал приятелски отношения с тях. Многократно вземал заеми от М.А. по 200 – 300 лева, парите връщал с лихва, която за него била по- ниска отколкото за останалите, около 6-7%. Уговорката помежду им била да дава на месец лихвата, а главницата да изплати изцяло. Никога не подписвал разписки или запис на заповед, когато получавал или връщал пари. През 2004 година взел поредния заем от 700 лева с 10 % лихва. Успял да ги върне за няколко месеца.

През пролетта на 2007 г. свидетелят Ю.Р.К. поискал от подсъдимия А. заем в размер на 50 лева, които му трябвали, защото щял да пътува. Обещал да ги върне да върне след три дни, когато се прибере. Подсъдимият му дал 30 лв. Свидетелят се върнал късно от пътуването си и не се обадил на подсъдимия, но той отишъл в домът му и си поискал парите. К. му върнал 35 лева.

Свидетелят А.Е.Х. бил родственик на подсъдимите. През 2008 г. взел в заем от М.А. 14 500 лева, с 15% лихва на месец. За този заем подписал запис на заповед, когато след два – три месеца върнал заема документът бил унищожен. На 02.06.2009 г. свидетелят взел втори заем от А. в размер на 13 500 лв. Подписал запис на заповед, в която било вписано, че дължи парите с 15% месечна лихва. Три месеца плащал по 2000 лв. лихви, като един път платил сумата в евро – 1000 евро. За платените суми не получавал разписки. Двамата се срещали на посочени от подсъдимият места на кръстовища или бензиностанции в близост до гр. Шумен. След известно време св. Х. престанал да плаща лихвите и в края на месец декември подс. М.А. му се обадил, че сумата по заема вече станала 21 000 лв. с главницата. Свидетеля помолил за някакво намаление, за да може да върне парите, но подсъдимият не се съгласил като казал, че парите не са само негови, а на още четири човека и щял да говори с тях. През месец февруари 2010 г. сумата станала вече 25 000 лв. Св. Х. споделил за проблема с баща си св. Е.Ю., който продал жилището си и му дал 11 700 лева. На 02.02.2010 г. подсъдимият отишъл в гр. Варна и получил парите. На 13.02.2010 г. Ю. дал на синът си още 9000 лева, които той предел на подсъдимият, като срещата станала в близост до с. Белоградец. Св. А.Х. саморъчно попълнил запис на заповед за 4 300 лева, като 1 500 лв. трябвало за върне за една седмица. За останалите 3 000 лв. подсъдимият казал, че това са негови пари, за тях не искал лихви и можело да му ги връща по 100 – 200 лв. Тази сума от 4 300 лв. свидетелят не върнал на подсъдимия.

Свидетелят Р.И.Я. имал спешна нужда от пари. В края на 2008 г. поискал от подсъдимия М. А. заем в размер на 5 000 лв. и той се съгласил да му даде срещу 10 % лихва. Свидетелят попълнил бланка за запис на заповед, с която се задължавал да върне 5 500 лв. След два – три дни намерил парите и ги върнал, като дал само 70 лв. лихва.

Свидетелят В.М.Р. работел на строителен обект в центъра на гр. Шумен. През пролетта на 2008 г. непознат мъж го попитал получава ли заплата и има ли нужда от пари. Представил се като “М., предложил да му даде 1 000 лева, които да му връща поне по 200 лева на месец. Св. Р. се съгласил и още същата вечер непознат мъж от името на М. ме донесъл на обекта парите. Уговорили се да плаща вноските в дните, когато получава аванс и заплата. Идвали различни хора да вземат парите, първоначално по 200 – 250 лева, а по- късно по 300 лв.за няколко месеца свидетелят изплатил заема.

Свидетелката Ш.Х.Ш. познавала семейството на подсъдимите. В началото на 2009 г. имала нужда от пари, свързала се с подс. М.А. и поискала заем от 1 500 лева. Той се съгласил при условие, че подпише запис на заповед и върне парите с 15% лихва. На 18.02.2009 г. получила сумата. Трябвало да плаща по 225 лв. месечно лихва, а главницата да заплати наведнъж. Св. Ш. плащала около 11 месеца различни суми.

Свидетелката Ф. Н. А. на 18.12.2009 г. получила от подсъдимият А. заем в размер на 2 000 лева, подписала запис на заповед с падеж 27.01.2010 г. В началото на м. януари 2010 г. върнала заема без лихва.

Обвинението срещу подсъдимия М.М.Ш. по този текст е за това, че за времето от неустановена дата през 2005 г. до м. ноември 2007 г. без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение съгласно Закона за банките и Закона за кредитните институции, като отпуснал заеми срещу лихва на : А.Г.Г. – 200 лева; П.Б.Г. – 500 лева; В.В.В. – 170 лева; на С.К.Р. – 1300 лева, като с дейността си причинил на посочените лица значителни вреди, както следва: на А.Г. в размер на 10 700 лева; на П.Г. в размер на 1 400 лева; на В.В. в размер на 4 800 лева и на С.Р. в размер на 4 460 лева и получил значителни неправомерни доходи в размер на 21 360 лева.

От събраните по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Свидетелката А.Г.Г. познавала подсъдимите, тъй като живеели в съседство и знаела, че дават заеми срещу лихва. През 2005 година имала нужда от пари и на няколко пъти взела заем от подс. М.Ш., когото познавала с името М.. Парите трябвало да върне с лихва, но размерът не бил уточнен. За получените и върнати суми не били съставени никакви документи. Свидетелката плащала на месец само лихвата по заема, която с течение на времето била различна, защото не винаги успявала да плати навреме лихвата и главницата се увеличавала. През 2008 г. споделила със съпругът си – св. П.Г., за задължението си към подсъдимия. Семейството ипотекирало къща и от получения кредит дали 3 900 лева на подсъдимия, за да приключат заема.

През 2006 г. св. П.Г. взел заем от подс. Ш. в размер на 500 лв. като трябвало да плаща по 15% месечна лихва. Свидетелят плащал по 75 лв. месечно няколко месеца. Впоследствие не успявал да даде парите навреме и дължимата лихва преминавала към главницата и месечната вноска по лихвата се увеличавала. Престанал да плаща пари по заема през 2009 година, но подсъдимият го търсел по телефона докато го задържали.

През 2007 г. свидетелят С.К.Р. имал финансови затруднения и се нуждаел от пари. От св. Пл. Г. разбрал, че подс. Ш. дава заеми срещу лихва и поискал да се запознае с него. Подсъдимият отишъл в с. Лозево, където живеел Р. и му обяснил, че трябва да плаща лихва за получения заем. Свидетелят се съгласил и взел заем в размер на 600 лева, за които трябвало да плаща 15% лихва, или по 90 лв. месечно. Малко по –късно св. Р. взел още 700 лв. при същата лихва. Тогава подписал запис на заповед. За двата заема трябвало да плаща общо 195 лева – на 17 число от месеца – по 90 лв. и на 22 число – по 105 лв. Известно време плащал лихвите, после заминал извън страната и заемът не бил изплатен.

Свидетелят В.В.В. се познавал с подсъдимите, защото живеели в съседство. Ползвал услугите на подс. М. А., когато имал нужда от електротехник и на няколко пъти вземал заеми от него, като ги връщал с лихва. През 2007 г. го помолил отново да му даде заем, но подсъдимият му казал, че няма пари и го насочил към синът си. Свидетелят бил вземал заеми и преди от подс. Ш. и знаел, че парите трябва да се връщат с лихва. М.Ш. му дал 170 лв. за които трябвало да плаща около 30 лева лихва. Свидетелят плащал в началото, след което имал затруднения и престанал да плаща вноските. Неплатените лихви подсъдимият прехвърлял към главницата по заема и дължимата сума бързо нараствала. Последната сума от 270 лева свидетелят дал на подсъдимия М. А. на 25.02.2010 г. При получаването на заема и при плащането на вноските от свидетелят В. не били съставяни документи.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите получили кредитите, както и показанията на св. Н.Е.М., В. Ш. В., Е.Х.Ю., веществените доказателствени средства, изготвени при използването на специални разузнавателни средства, приложените към делото като веществени доказателства записи на заповед, частично и от обясненията на подсъдимите.

От събраните доказателства не може да се установи с точност кой от свидетелите какви суми е изплатил за получения от него заем, какви вреди са му причинени и какви неправомерни доходи са реализирали подсъдимите. Това е невъзможно, защото заемът е даван без да е съставян някакъв документ, дори когато има запис на заповед, в нея не е отразена датата, на която е получена сумата, а само датата на падежа. Никой от свидетелите не може да посочи какви суми, кога и колко пъти и плащал, тъй като срещу тях не са получавани разписки. У подсъдимите също не са намерени документи, установяващи тези обстоятелства. И в обвинителният акт те не са уточнени, посочено е “на неустановена дата през....”, или “през пролетта на.........”, което прави невъзможно да се установи какви суми са върнали свидетелите, при какъв процент лихва, какви доходи от това са реализирали подсъдимите. По тези причини, съдът не взе предвид заключенията на съдебно –икономическата експертиза от досъдебното производство и допълнението към нея, изготвено по искане на страните в съдебното производство. Експертизата не може да отговори на поставените й задачи, тъй като се позовава само на свидетелски показания, които са неконкретизирани и противоречиви.

Съдът призна всеки от подсъдимите за виновен за деяние по чл. 252, ал. 1 от НК и ги оправда по първоначалното обвинение. За предоставеният заем на св. Ф. Н. А., който както е посочено и в обвинителния акт и от събраните по делото доказателства се установи, че е върнат без лихва, съдът не постанови отделен оправдателен диспозитив, защото в случая не се касае за продължавано престъпление, а за такова на системно извършване. Деянията им осъществяват признаците на това престъпление, защото подсъдимите сключвали банкови сделки – отпускали заеми на различни лица, без да имат за това съответно разрешение. Подсъдимите осъществявали сделките системно, по занятие и така реализирали доходи за издръжката си. Не се предвижда наказателна отговорност за кредитирането между физически или юридически лица, само ако се извършва в единични случаи, а не системно и не съставлява един от основните източници на доход за кредитора, какъвто е настоящия случай. Това, че договорите за кредит са сключени без да е спазено изискването по Търговския закон за задължителна писмена форма има значение за тяхната валидност само по отношение на гражданското право. За наказателната отговорност неразрешеното сключване на такива договори системно, по занятие е достатъчно, за да е осъществен състава на чл. 252 от НК. По време на извършване на деянията са действали Законът за банките и Законът за кредитните институции. ЗБ не дава право на обикновено физическо лице да извършва банкови сделки, такава възможност не е регламентирана и в ЗКИ. Предоставянето по занятие на парични суми под формата на заеми на различни лица срещу лихва, от които заемателят реализира печалба, съответства на банково кредитиране, дейност поставена под разрешителен режим и при действието на ЗБ и при това на ЗКИ, който предвижда изключения, но при съблюдаването на конкретни правила. Безспорно по делото е че подсъдимите не са имали разрешение за извършване на банкови сделки. И двамата подсъдими са действали с пряк умисъл.

По обвинението по чл. 213а, ал. 2, т. 1 предложение първо и т. 4, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят Е.В.А. познавал подсъдимите, защото живеели в един квартал в гр. Шумен. В края на 2009 г. подсъдимият М.Ш. се обадил на свидетеля по мобилния телефон и му казал, че дължи пари на баща му и трябва да му се обади по телефона, за да се разберат. А. заявил, че не е вземал пари от тях и няма да се обади. Няколко дни след това, около 19 часа, подсъдимият М. А. отишъл в домът му и се развикал, че си иска парите – 300 лв. Св. А. му отговорил, че не дължи никакви пари и казал на подсъдимият да си отива, защото ще повика полиция и А. напуснал жилището като се заканил, че ще го оправи. Скоро след това свидетелят посетил клуб на Еврофутбол в квартала, където бил и подс. М.Ш.. Подсъдимият казал на св. А. да се обади на баща му, но той категорично отказал. Тогава подсъдимият сам се обадил на баща си и той дошъл веднага. Подс. Ш. и свидетелят излезли пред заведението. Подсъдимият А. слязъл от колата си и се отправил към тях като в ръката си държал бухалка. Приближил се до свидетеля и замахнал да го удари по главата като казал да даде парите, че ще му строши главата. Подсъдимият Ш. се намесил, възпрял баща си и двамата си тръгнали. Св. А. подал оплакване в полицията и на подсъдимия А. бил съставен предупредителен протокол.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля, от обясненията на подс. А., който признава, че по жалба на А. бил викан в полицията и от проведените очни ставки.

Обвинението по чл. 213а от НК е за изнудване осъществено в съучастие от двамата подсъдими, приключило във фазата на опит по независещи от тях причини. От доказателствата по делото не се установи подсъдимият Ш. да е отправял заплахи към св. А. нито като разговарял с него по телефона, нито при срещата им в клуба. Той с действията си прекратил скарването между баща си и свидетеля, както е посочено в обвинителния акт – възпрял баща си и двамата си заминали. Деянието по чл. 213а от НК не е резултатно. Не е необходимо заплашеният да се разпореди с вещ, със свое право или да поеме имуществено задължение. За да е осъществено престъплението е достатъчно деецът да е отправил заплаха с насилие, увреждане на имущество или както е в случая, заплаха с убийство. Невъзможен е опит към такова деяние, защото заплаха или е отправена или не. Законът не изисква тя да е предизвикала основателен страх у заплашения от осъществяването й и не предвижда наказуемост за приготовление към такова деяние. Подсъдимият А. отправял заплахи към свидетеля и при посещението си в домът му и при срещата пред клуба, но обвинението срещу него е за деяние останало недовършено по независещи от дееца причини. Поради изложените съображения, съдът оправда подсъдимите по това обвинение.

Относно престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 2 и 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 20, ал. 2,във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Обвинението срещу подсъдимите е за това, че през лятото на 2005 г. до 25.02.2010 г. в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление сами и в съучастие помежду си, с цел да набавят за себе си имотна облага принудили чрез заплашване различни лица да се разпоредят противно на волята си със свои движими вещи – различни суми пари и с това им причинили имотна вреда.

Първият епизод от това обвинение е за това, че от неустановена дата през лятото на 2005 г. до края на м. декември подсъдимите в съучастие помежду си принудили чрез сила и заплашване Ю.М. *** да се разпореди със свои движими вещи – да му предаде противно на волята си парична сума в размер на 25 000 лева, от която получили от Ю. в резултат на упражнената сила и отправените му заплахи сумата 15 400 лв. и с това ме причинили имотна вреда в размер на 15400 лева. В обстоятелствената част на обвинителния акт е описано, че тъй като свидетелят забавил плащането на лихвите по последния получен кредит, подсъдимите принуждавали пострадалия да продължи с плащането на неизплатени според тях лихви. През лятото на 2005 г. подс. А. в гаража си нанесъл удар с тесла по главата на Ю. и ме причинил разкъсно контузна рана. Месец по – късно до една чешма на пътя за с. Лозево, в лекия си автомобил “*****”, подс. А. нанесъл удар на Ю. с лакъта на дясната си ръка, в областта на долната челюст, след което седящ на задната седалка приятел на подсъдимия, нанесъл на Ю. удар по главата, отгоре и назад с чешмеджийски ключ и му причинил разкъсно контузна рана. При трети случай в края на м. октомври 2005 г. при уговорена среща в близост до сградата на “В и К” – Шумен, подс. А. попитал свидетеля кага ще му върне парите, а подс. Ш. му ударил шамар по лицето. Двамата подсъдими го съборили на земята и му нанесли множество удари с крака по тялото. Ю. успял едва след шестия – седмия удар да се отскубне, да се качи на автомобила си и да избяга. В края на 2005 г. подс. А. повикал св. Ю. в домът си и там в присъствието на обвиняемия Ш., поискал от него да подпише запис на заповед в негова полза за 25000 лева, което свидетеля сторил. След това Ю. плащал на подс. А. ежемесечно по 300 – 350 лева до задържането му на 25.02.2010 г. и в резултат на тези плащания претърпял имотна вреда в размер на 15 400 лева.

По делото не се събраха доказателства в подкрепа на това обвинение. Двамата подсъдими в обясненията си отричат да са заплашвали и нанасяли побой на свидетеля Ю.. Няма никакви свидетели на трите инцидента, при които както се твърди са нанесени побои. Свидетелят, въпреки че бил получил тежки наранявания – разкъсно – контузни рани, не потърсил медицинска помощ, нито се оплакал в полицията от действията на подсъдимите. Освен обясненията на подсъдимите, единственото доказателство са показанията на свидетеля Ю.. Те са непоследователни, нелогични и се разминават с описаното в обвинителния акт. В разпита си пред съда на 09.05.2011 г. свидетелят твърди, че проблемите му с подс. А. започнали след 06.03.2006 година, когато затворил трите си заведения и вече не могъл да покрива задълженията си към него. Случаят при чешмата бил през 2007 година, а удара с чешмеджийски ключ през 2008 г. Малко след това твърди, че първият побой бил някъде около 2005 година, а последния през 2008г. или 2009 г. Веднъж заявява ,че подсъдимият А. го е бил три – четири пъти, после твърди, че четири – пет пъти му е нанасян побой, но не от подсъдимият, а от негови приятели. От показанията на свидетеля не се установява подсъдимите да са го принудили със заплахи да подпише запис на заповед за 25 000 лв. Според него те го извикали в домът си и подс. А. казал, че задълженията му са станали вече 25 000 лв. и поискал за сигурност формално да подпише документ за тези пари. Подсъдимият бил болен и лежал в леглото си, синът му присъствал на разговора. Св. Ю. лично попълнил бланката, която му дали като вписал сумата 25 000 лева, с падеж 16.04.2006 г. и се подписал. Този документ, според думите на свидетеля, предхожда нанесените му побои, както е посочено в обвинителния акт и не те са го мотивирали да стори това. Подсъдимият А. обяснява, че запис на заповед бил издаден, защото в действителност е дал посочената сума на Ю., който обещал че ще му върне парите, след като заложи апартамента си. В показанията си пред съда, свидетелят Ю. заявява, че след като подписал документа, два месеца подсъдимите не го закачали, след това започнал да дава на М.А. суми за лихвата. В показанията си на досъдебното производство твърди, че при подписването се разбрали с подсъдимия, че ще почне да връща парите след шест месеца и той започнал през м. юли 2006 г. Свидетелят сочи и различни суми, които бил плащал, след подписване на документа - на ДП те са на месец по “200, 300, 100, колкото имам в момента”, а по – надолу в същия разпит / т. ІІІ, л. 37 от ДП/, заявява, че от м. юли 2006 г. до задържането на подсъдимия през м. февруари 2010 г. давал на месец 300 -350 лева, даже и повече. Пред съда твърди, че плащал най – малко по 400 – 500 лева на месец. Не може да се установи, какви суми свидетелят е плащал, дали те са само лихви, или погасявал главница, за кой от взетите заеми се отнасят, поради което не е ясно как обвинението е приело, че му е причинена имотна вреда в размер на 15 400 лв. Нелогични и неправдоподобни са и твърденията на свидетеля, че за взет заем от 3 000 лева, сам предложил и дълго време плащал по 100 лева дневна лихва. Това не му правело впечатление, защото по това време трите му кафенета правели оборот от по 1000 – 1500 лева. Няма логика, защото само за един месец при такава лихва се изплаща цялата сума по заема. Неправдоподобни са показанията на свидетеля и относно това, че плащал по 400 – 500 лв. на месец до задържането на подсъдимия, защото както той сам твърди, след затварянето на кафенетата, вече нямал доходи. Свидетелят Ю. плащал лихви за взетите от него кредити, но не всеки месец и не в такъв размер. Както сам признава имало периоди от време, през които не плащал нищо.

Обвинението за изнудване на свидетеля Ю. е, че то е извършено в съучастие от двамата подсъдими, а в обстоятелствената част на обвинителния акт е описано, че подсъдимият Ш. взел участие само в побоя над свидетеля нанесен му в близост до сградата на “В и К” – Шумен. За това деяние не се събраха доказателства, поради което съдът оправда подсъдимите.

Следващият епизод от обвинението по чл. 214 от НК е за това, че през м. февруари 2006 г. до есента на 2008 г. в гр. Шумен, в съучастие като съизвършители, подсъдимите принудили А.Г.Г. да се разпореди със свои движими вещи – да им предаде противно на волята си парична сума в размер на 10900 лева, от която получили от съпругът й П.Б.Г. в резултат на отправените заплахи сумата 3 900 лева и с това й причинили имотна вреда в размер на 3 900 лева.

В обстоятелствената част на обвинителния акт такова обвинение не е описано. Посочено е, че св. Г. взела кредит от 200 лв. от подс. М.Ш., но не казала за това на съпругът си. Възползвайки се от това подсъдимият я мотивирал да му плати сума многократно надвишаваща полученият заем и тя редовно плащала непосилни за нея лихви. След като при нея отишъл и подс. А. и й заявил, че може да я убие и никой нищо нямало да му направи, защото бил луд, тя споделила за проблема си със съпругът си – св. П.Г.. Той дал на подсъдимия М. А. 3 900 лв. и така двамата подсъдими получили за дадения кредит от св. Г. общо 10 900 лв.

От доказателствата по делото не се установява двамата подсъдими да са изнудвали свидетелката Г. да им даде парична сума в размер на 10900 лв. В обстоятелствената част на обвинителният акт се приема, че в резултат на отправените заплахи от подс. Ш., че ще я заведе в работилницата на мъжът й и ще вземе намиращите се там машини и отправената заплаха от М. А., свидетелката платила общо сума в такъв размер. В диспозитива на обвинението е посочено, че Г. била принуждавана да се разпореди, като предаде противно на волята си парична сума в размер на 10900 лв. и в резултат на отправените й заплахи подсъдимите получили от Пл. Г. сумата от 3 900 лв. В резултат на действията си подсъдимите причинили на свидетелката имотна вреда в размер на 3 900 лв. От описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт следва, че на Г. е причинена имотна вреда в размер на цялата сума, която е платила – 10 900 лв. Не се установява, защо се приема, че причинената й имотна вреда е само по отношение на парите дадени от св. Г., освен ако се касае за друг случай, който не е описан там. Свидетелите в показанията си твърдят, че са дали сумата 3 900 лева на подс. М. Ш., а не на подс. А., както е прието в обвинителния акт. В обвинението срещу М.М.Ш. по чл. 252, ал. 2 от НК пък е посочено, че причинените в резултат на това деяние вреди на св. Г. са в размер на 10 700 лв.

Поради изложеното, съдът оправда подсъдимите по това обвинение в тази му част.

В продължаваната престъпна дейност на подсъдимия М.А. по чл. 214 от НК е включено обвинение, за деяние което осъществил сам, а именно: през втората половина на м. юли 2009 г. в гр. Шумен, принудил чрез заплашване Ш.Х.Ш. да се разпореди със свои движеми вещи – да му предаде противно на волята си парична сума в размер на 225 лева, която получил от Ш.Ш. в резултат на отправените й заплахи и с това й причинил имотна вреда в размер на 225 лв.

От събраните по делото доказателства се установи, че свидетелката Ш.Ш. взела от подс. А. паричен заем, който трябвало да изплаща с лихва, вноската била на 18 число на месеца. През лятото на 2009 г. заминала да работи по Черноморието. Забавила вноската и подсъдимият поръчал да му се обади по телефона. Свидетелката му позвънила, подсъдимият бил много ядосан и започнал да й крещи по телефона. Казал й, че с неговото момче С., който чупел крака, ще ходи до гр. Обзор и може да мине да я види. Тя попитала какво иска да каже, подсъдимият се извинил, обяснил, че е с високо кръвно. Свидетелката заявила, че не се крие и се разплакала. Подсъдимият започнал да я успокоява, обяснил й че е ядосан на друг и си го е изкарал на нея. Двамата се разбрали, че той ще я изчака няколко дни, а тя ще плати вноската при първа възможност. Няколко дни по- късно, св. Ш. *** и платила дължимата вноска.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Ш.Ш., св. Н.Е.М., частично от обясненията на падс. А., който не отрича проведения телефонен разговор, но твърди, че не е отправял заплахи и от проведената очна ставка.

Съдът оправда подсъдимия по това, защото няма отправена заплаха, която да е мотивирала свидетелката да извърши нещо противно на волята си. Безспорно е установено, че веднага подсъдимият се извинил и обяснил поведението си. По делото не е установен и размерът на вноската и кога тя била платена от свидетелката. Той не е посочен и в обстоятелствената част на обвинителния акт, а е елемент от състава на престъплението. В диспозитива на обвинението, причинената имотна вреда на Ш. е 225 лв. От показанията на свидетелката се установява, че тя плащала вноски с различен размер, като понякога освен лихви плащала и част от главницата. Това се установява и от приложеното към ДП ксерокопие от разписка за пощенски запис, който е за сума от 440 лв./т. ІІІ, л. 55 от ДП/.

В продължаваната престъпна дейност на подсъдимия М.М.Ш. по чл. 214 от НК е включено обвинение, за деяние което осъществил сам, а именно: за това, че от неустановена дата през есента на 2008 г. до 20.02.2010 г. в гр. Шумен извършил опит да принуди, чрез заплашване П.Б.Г. да се разпореди със свои движими вещи – сума в размер на 3 000 лева, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини.

В обстоятелствената част на обвинителният акт по отношение на това обвинение е описано, че св. Г. взел заем в размер на 500 лв. от подсъдимия Ш. с уговорена лихва. Свидетелят плащал година и половина по 75 лева, на месец, след което пострадал и престанал да плаща вноските. Подсъдимият започнал да го търси по телефона и да го посещава в работилницата му в с. Лозево, за да си иска парите. При едно от посещенията си казал, че ако не го уважавал, знаел как да действа. В обвинителния акт е посочено дословно следното: “през м. февруари 2010 г. обв. М. Ш. заявил, че Г. му дължи още 3 000 лв. Седмица по- късно обв. М. Ш. е задържан и по тази причина св. Г. не бил изнудван повече за тази сума от 3000 лева.” По делото няма никакви доказателства, подсъдимият да е поискал такава сума, свидетелят също не твърди такова нещо. В разпитите си на досъдебното производство и пред съда свидетелят не споменава да са му искани други суми, освен за полученият кредит, който се увеличавал, защото не могъл да го върне навреме. По време на проведената очна ставка с подсъдимият, казва, че подсъдимият не го е бил, не го е плашил, че ще го бие, или ще му запали къщата и че ще му вземе машините. Заявява, че идеята да си заложи машините била негова, за да може да върне парите. Възприемал като психически тормоз това, че постоянно идвал при него в цеха и питал какво става с парите. Дори да се приеме, че през м. февруари 2010 г. подсъдимият Ш., поискал от свидетеля още 3 000 лева, обвинението не уточнява кога и с какви действия свидетелят бил изнудван, за да я плати. Задържането на Ш. по- късно същия месец, било причината деянието да остане недовършено по независещи от него причини. При това обвинение не са касае за опит, защото изпълнителното деяние не е започнало. Ето защо, съдът оправда подсъдимия.

Подсъдимите имат обвинение и за това, че от началото на м. декември 2009 г. до 25.02.2010 г. в съучастие като съизвършители, принудили чрез заплашване В.В.В. да се разпореди със свои движими вещи и им предаде противно на волята си парична сума в размер на 5000 лева, от която получили от В. в резултат на отправените му заплахи 270 лева и с това му причинили имотна вреда в размер на 270 лв.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Св. В.В.В. познавал и двамата подсъдими. През пролетта на 2007 г. везел от подс. М.Ш. заем в размер на 170 лв. При получаването на парите не бил съставен документ, била уговорена лихва от 15 %, месечно. Свидетелят плащал известно време само лихвата по заема, но претърпял катастрофа, останал без работа и не могъл да изпълнява задължението си. Подс. Ш. му се обаждал по телефона, когато наближавало време да се плаща лихвата, казвал, че няма проблеми, когато разбирал , че няма възможност да плати. Прибавял неплатената лихва към главницата и върху нея определял лихва. Размерът на дължимата сума, която свидетелят В. дължал непрекъснато нараствал. Той успявал на няколко пъти да даде различни суми на подс. М. Ш. и на баща му, но поради финансови затруднения престанал и започнал да се крие. Подсъдимите го търсели непрестанно по телефона искали срещи с него и му отправяли закани. Подс. Ш. му казвал, че ако не намери парите ще го остави в инвалидна количка. Подс. А. настоявал да си заложи апартамента и да върне парите, защото едвам удържал синът си да не се случели лоши неща. При един от разговорите, на 20.02.2010 година, подс. А. казал, че свидетелят вече им дължи с лихвите 4086 лв. На 23.02.2010 г. подсъдимият поискал сума от 5 000 лева, за да приключат нещата. Крещял на свидетеля, псувал го, обяснявал че други хора в неговото положение загубили апартаментите си. В разговорът се намесвал и синът му. Свидетелят казал, че ще се опита да намери някакви пари и поне да даде 1000 лева. На 25.02.2010 г. последователно се обадили и двамата подсъдими, за да разберат къде се намира в момента В.. Той им обяснил, че търси пари и ще се обади по- късно. След обяд на същия ден, свидетелят изтеглил от банка 270 лева, помолил касиерката да опише банкнотите и отишъл на среща с подс. А., която предварително уговорил, пред старата поликлиника в града. На срещата подс. А. дошъл сам. Свидетелят му дал сумата от 270 лева, в този момент подсъдимия бил задържан.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля В., частично от обясненията на подсъдимите и от веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства.

Съдът намира, че с деянието си подсъдимите осъществили от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл.

Подсъдимите умело се възползвали от социално – икономическата обстановка в страната, когато банките трудно отпускали кредити, а все повече хора оставали без работа и средства за препитание. Всички техни кредитополучатели са хора от тяхното обкръжение, които познават, защото са техни роднини или съседи, или хора който са им представяни от техни доверени лица. По този начин били сигурни, че длъжниците им имат имущество, от което биха могли да удовлетворят вземанията си. Личното познанство и приятелските отношения, от друга страна, давало спокойствие на хората, които се обръщали за помощ към тях. Имали доверие, че съседът, приятелят ще им услужи и макар с лихва, ще могат да върнат дълговете си в кратки срокове и без това да е непосилно за тях. Както се установява от обясненията на подсъдимият А. той имал тактика, когато някой ме поискал заем в по – голям размер – първоначално отказвал, ако човекът бил на зор, пак щял да го потърси и тогава се съгласявал. Така имал възможност да проучи лицето и да се убеди, че наистина има належаща нужда от пари и ще приеме условията му. Подсъдимите били и много упорити и настоятелни към длъжниците си. Не водели документация със списъци и дължими суми, но не пропускали да им се обадят по телефона или да ги посетят лично, когато наближи датата за плащате на вноските по кредитите.

При определяне на наказанията, съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство и за двамата подсъдими чистото им съдебно минало, а като отегчаващо – проявената престъпна упоритост, тъй като дейността им обхваща дълъг период от време. Съдът определи наказанията за деянията, за които подсъдимите бяха признати за виновни около средния размер на предвиденото в закона. За деянието по чл. 252, ал. 1 от НК на подсъдимия М.А., съдът наложи наказание от четири години лишаване от свобода и комулативното наказание конфискация, като конфискува ½ от имуществото му. За същото деяние предвид по – малкото сделки в продължаваната престъпна дейност, на подс. М.Ш. наказанието лишаване от свобода е определено в размер на три години и наложено наказание конфискация на ½ от имуществото. За деянието по чл. 214, ал. 2 от НК на подсъдимите, съдът наложи същите по размер наказания лишаване от свобода и съответно глоба, която за подс. А. е в размер на 5000 лева, а на подс. Ш. – 4000 лв. На основание чл. 23 от НК на подсъдимите беше определено общо наказание – на подсъдимия М.Ш.А. от четири години лишаване от свобода, на подс. М.М.Ш. - три години лишаване от свобода, които подсъдимите следва да изтърпят в затворническо заведение от открит тип, при първоначален общ режим. Към общото наказание лишаване от свобода, бяха присъединени и наказанията глоба и конфискация, съответно за всеки един от тях.

Съдът зачете предварителното задържане на подсъдимите по мерките за неотклонение задържане под стража и домашен арест. Осъди подсъдимите да заплатят направените по делото разноски и се произнесе по веществените доказателства по делото.

В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.

Съдия: