Р Е Ш Е Н И Е № 101

гр. Шумен 15.06.2012г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд в открито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година , в състав:

Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян

при секретаря Д.А. като разгледа докладваното от окръжният съдия тъгр. дело №667 по описа за 2011г. за да се произнесе , взе предвид следното:

Субективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищцата в исковата си молба твърди ,че по силата на договор за учредяване на залог върху вземане по депозитна сметка от 5.12.2008г. сключен между “Общинска банка” АД гр.София в качеството на залогоприемател и нея като залогодател тя обезпечила банков кредит отпуснат на кредитополучателя “Ралф” ЕООД по договор № В 532 от 5.12.2008г. за сума в размер на 50 000 евро. Обезпечението включвало главница по договора в размер на 47 000 евро ,заедно с лихвите ,комисионните ,таксите , неустойките ,разноски и др. Като обезпечение на договора за учредяване на залог върху вземане по депозитна сметка двамата ответници издали в полза на ищцата запис на заповед без протест от 17.12.2009г. с нотариална заверка на подписите. Кредитополучател “Ралф” ЕООД не изпълнил задълженията си по договора за кредит, банката пристъпила към принудително изпълнение и се удовлетворила от заложеното вземане по договора за учредяване на залог върху вземане. Поради това и двамата ответници били задължени по записа на заповед “Ралф” ЕООД като издател и Д.А.Д. като авалист въз основа на записа на заповед с падеж на плащане 15.04.2010г. На 3.05.2011г. ищцата депозирала заявление на осн.чл.417 ал.1 т.9 пр.1 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист на 5.05.2011г.срещу солидарно задължените двама ответници. Срещу заповедта било постъпило възражение от длъжниците.

Ищцата моли съдът да постанови решение по силата на което да признае за установено по отношение на двамата ответници ,че те дължат солидарно на ищцата сумата от 50 000 евро главница ,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението 3.05.2011г. до окончателното плащане ,както и направените в производството разноски в размер на 1 955.83лв. държавна такса и 185.70лв. за адвокатско възнаграждение , за което е издадена в полза на ищцата заповед за изпълнение на парично задължение на осн.чл.417 ал.1 т.9 от ГПК на 5.05.2011г. и изпълнителен лист от 5.05.2011г. по ч.гр.д.№489/2011г. по описа на Районен съд гр.Нови пазар.

Двамата ответници в срок са депозирали общ отговор с който признават иска частично като твърдят ,че ответникът Д.Д. лично като физическо лице бил заплатил по сметка на ищцата в Банка ДСК АД ,клон гр.Ямбол сумата от 11 00лв. и това било частично плащане от него. Отделно от това съгласно договор за банков кредит на ищцата били изплащани лихва от Общинска банка АД гр.София. Извън това плащане бил платил на ищцата 7 000лв.,за което не били съставяни документи, но плащането било извършено в присъствието на свидетели. От задължението по записа на заповед била погасена общо сумата от 18 000лв. Твърди ,че между страните имало каузално правоотношение и процесният запис на заповед като обезпечителна сделка бил акцесорен към главното задължение по сключен договор за учредяване на залог върху вземане от 5.12.2008г. ,с който ищцата обезпечила банков кредит отпуснат на “Ралд” ЕООД по договор № В 532/5.12.2008г.

Третото лице помагач “Общинска банка” АД гр.София не взема становище по исковете.

От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от договор за предоставяне на банков кредит –овърдрафт по разплащателна сметка № В 532 от 5.12.2008г. “Общинска банка “ АД гр.София е отпуснала на “Ралд” ЕООД гр.Каспичан кредит –овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 47 500 евро ,предназначен за финансиране на текущата дейност ,обезпечен със срочен влог. На осн.чл.5 ал.1 т.1 от този договор в полза на банката се учредява залог върху вземания /парични средства/ в евро ,собственост на Д.П.М. при “Общинска банка” АД в размер на 50 000 евро, които се блокират в полза на банката ,до окончателното погасяване на кредита ,лихвите ,комисионните и др. разноски по договора ,с право на предпочтително удовлетворяване от тях ,при условията на договора. Съгласно договор за учредяване на залог върху вземане по депозитна сметка от 5.12.2008г. ,сключен между ищцата и “Общинска банка” АД договорът се сключва за обезпечаване на всички вземания на банката по отпуснатият на “Ралд” ЕООД банков кредит ,включващи главница в размер на 47 500 евро ,заедно с лихвите ,комисионните ,таксите ,неустойките ,разноските и други по силата на договор № В532 от 5.12.2008г. за предоставяне на кредит ,съгласно условията уговорени в него и представляващ неразделна част от него. На осн.чл.1 ал.2 от договора ищцата учредява в полза на банката залог върху вземането си от банката в размер на 50 000 евро по посочената депозитна сметка На осн.чл.2 ал.4 от договора при неизпълнение на което и да е от условията на договора ,при предсрочна изискуемост на кредита или каквато и да е част от него ,банката има право да пристъпи към удовлетворяване на изискуемите суми по договора за кредит ,чрез служебното им събиране по реда на Наредба №3 на БНБ за паричните преводи и платежните системи. По силата на запис на заповед ,без протест от 17.12.2009г. двамата ответници са се задължили да заплатят безусловно и без протест на Д.П.М. *** сумата в размер на 50 000 евро , с падеж 15.04.2010г. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза ,не оспорено от страните и прието от съда се установява ,че по проверените банкови извлечения от банковите сметки на ищцата при БДСК АД на 16.11.2009г. ответникът по делото Д.Д. е превел сумата от 200лв., по договор за банков кредит №В532 от 5.12.2008г. на кредитополучателя “Ралд” ЕООД е отпуснат банков кредит в размер на 47 500 евро ,кредитополучателят не е внасял своевременно погасителните вноски ,поради което задължението по посоченият договор е станало предсрочно изискуемо на 4.12.2009г. ,като към 4.12.2009г. размерът на задължението е общо 50 767.70 евро от които 47 500 евро главница ,3 236.44 евро лихви ,28.82 евро неустойки ,2.25 евро комисионни ,на 4.12.2009г. Общинска банка АД е предприела принудително изпълнение върху влога на ищцата ,който е заложен на основание договор за учредяване на залог върху вземане от 5.12.2008г.,на 4.12.2009г. от депозитната сметка на ищцата са прехвърлени /удържани суми за обезпечение на кредита ,за задълженията на “Ралд” ЕООД в размер на 50 767.70 евро ,теглени суми от ищцата 648.26 евро и такса деактивиране на сметка 8 евро.

На основание депозирано от ищцата заявление в нейна полза срещу двамата ответници е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 5.05.2011г. и изпълнителен лист от 5.05.2011г. по ч.гр.д.№489/2011г. по описа на НПРС , солидарно за сумата от 50 000 евро ,ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на заявлението 3.05.2011г. до окончателното заплащане ,разноски по делото в размер на 1 955.83лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 185.70лв. Основанието за издаването на заповедта и изпълнителният лист е процесният запис на заповед от 17.12.2009г. На 5.07.2011г. двамата ответници са депозирали възражение срещу издадената заповед и изпълнителен лист и съдът е указал на ищцата ,че следва да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и този срок е спазен от ищцата.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи : Ищцата е предявила положителен установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПк във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК да се признае за установено по отношение на двамата ответници ,че те й дължат солидарно сумата от 50 000 евро , ,ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на заявлението 3.05.2011г. до окончателното заплащане ,разноски по делото в размер на 1 955.83лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 185.70лв. , за които суми има издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 5.05.2011г. и изпълнителен лист от 5.05.2011г. по ч.гр.д.№489/2011г. по описа на НПРС . `

Ищцата твърди ,че депозираното възражение от двамата ответници от 5.07.2011г. по ч.гр.д.№489/2011г. е просрочено ,тъй като не бил спазен двумесечният срок за подаването му . При връчване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ на ответното дружество с известие обратна разписка на 17.06.2011г. , същото не било намерено на адреса и следвало да се приложи чл.50 ал.2 от ГПК . Също така датата на връчване на поканата на дружеството следвало да се счита за дата на връчване и на физическото лице . Съдът счита твърденията на ищцата за неоснователни. На първо место двамата ответници са две самостоятелни лица ,като едното е физическо ,а другото юридическо с различни адреси ,поради което и за всяко едно от тях се следва изпращането и получаването на отделни покани за доброволно изпълнение от получаването на които за всяко едно от лицата тече отделен и самостоятелен срок за депозиране на възражение. В случая поканата за доброволно изпълнение до физическото лице Д.А.Д. му е било връчена от ЧСИ с известие обратна разписка на 21.06.2011г. ,а възражението е депозирано на 5.07.2011г. , което е в рамките на двуседмичният срок и не е просрочено. Поканата за доброволно изпълнение не е била връчена на “Ралд” ЕООД като връчителят е отбелязал в разписката ,че адресът е посетен на 19.06.2011г. но не е намерен представител на дружеството да получи поканата . На осн.чл.50 ал.4 от ГПК , ако връчителят не намери някой който е съгласен да получи съобщението той залепва уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК. Това не е било направено ,поради което не е налице редовно връчване на ответното дружество на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ. Даже и да се приеме ,че в случая намира приложение чл.50 ал.2 от ГПК липсва разпореждане на ЧСИ по изпълнителното дело , който след проверка на предпоставките за прилагане на фикцията по чл.50 ал.2 от ГПК да е постановил прилагане на съобщението по делото и считането на дружеството за редовно уведомено. Напротив самият ЧСИ А.Т. в писмото от 2.09.2011г. до НПРС твърди ,че поканата до дружеството не е връчена. Следователно и възражението от “Ралд” ООД гр.Каспичан от 5.07.2011г. следва да се счита за депозирано в срок.

По делото не е спорно между страните , че двамата ответници са се задължили по процесният запис на заповед в полза на ищцата за сумата от 50 000евро и че този запис на заповед обезпечавал съществуващото между страните каузално правоотношение по сключен договор за залог върху вземане от 5.12.2008г. с който ищцата обезпечила пред банката отпуснатият на “Ралд” ООД банков кредит. Ответникът “Ралд” ООД не оспорва факта ,че е спрял плащането по договора за банков кредит и че същият е станал предсрочно изискуем на 4.12.2009г. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установи ,че по проверените банкови извлечения от банковите сметки на ищцата при БДСК АД на 16.11.2009г. ответникът по делото Д.Д. е превел сумата от 200лв., по договор за банков кредит №В532 от 5.12.2008г. на кредитополучателя “Ралд” ЕООД е отпуснат банков кредит в размер на 47 500 евро ,кредитополучателят не е внасял своевременно погасителните вноски ,поради което задължението по посоченият договор е станало предсрочно изискуемо на 4.12.2009г. ,като към 4.12.2009г. размерът на задължението е общо 50 767.70 евро от които 47 500 евро главница ,3 236.44 евро лихви ,28.82 евро неустойки ,2.25 евро комисионни ,на 4.12.2009г. Общинска банка АД е предприела принудително изпълнение върху влога на ищцата ,който е заложен на основание договор за учредяване на залог върху вземане от 5.12.2008г.,на 4.12.2009г. от депозитната сметка на ищцата са прехвърлени /удържани суми за обезпечение на кредита ,за задълженията на “Ралд” ЕООД са усвоени 50 767.70 евро ,теглени суми от ищцата 648.26 евро и такса деактивиране на сметка 8 евро. С удържането на горепосочената сума от банковата сметка на ищцата ,същата е заплатила чуждо задължение и на осн.чл.74 от ЗЗД ,встъпва в правата на кредитора ,поради което на нея и се следва заплащане на сумата която е била удържана от нейната банкова сметка , ***о. Установи се по делото и не е спорно ,че издаденият запис на заповед е във връзка с каузалното правоотношение по сключеният договор за учредяване на залог върху вземане по депозитна сметка от 5.12.2008г.,с който ищцата е обезпечила отпуснатият на ответното дружество договор за кредит. Двамата ответници не са доказали ,че са изпълнили задължението си по процесният запис на заповед и са заплатили на ищцата исковата сума от 50 000евро, нито се доказа ,че те са заплатили на ищцата сумата от 18 000лв., както се твърди в отговора на исковата молба. Вещото лице е посочило ,че Д.Д. е превел на ищцата по банковата й сметка сумата от 200лв.,но не се доказа основанието на което е било извършено това плащане.

Предвид гореизложеното ,съдът счита предявеният иск по чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за основателен и доказан. Поради което следва да се признае за установено ,по отношение на двамата ответници ,че те дължат солидарно на ищцата сумата от 50 000 евро по процесният запис на заповед ,издаден във връзка с каузалното правоотношение по сключен договор за учредяване на залог върху вземане по депозитна сметка от 5.12.2008г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението 3.05.2011г. до окончателното плащане ,както и направените в заповедното производство разноски в размер на 1 955.83лв. държавна такса и 185.70лв. за адвокатско възнаграждение , за които суми е издадена в полза на ищцата заповед за изпълнение на парично задължение на осн.чл.417 ал.1 т.9 от ГПК на 5.05.2011г. и изпълнителен лист от 5.05.2011г. по ч.гр.д.№489/2011г. по описа на Районен съд гр.Нови пазар.

По представеният списък на разноските ищцата претендира да и се присъдят разноски по делото в размер на 2 000лв. за възнаграждение на адвокат ,3 911.66лв. за държавни такси ,100лв. за вещо лице и 900лв. разход командировка и транспорт. По делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 1 955.83лв. , а не в размер на 3 911.66лв. както тя твърди. В договора за правна защита и съдействие на стр.4 от делото е договорено възнаграждение в полза на адвоката в размер на 2 000лв., платимо в брой ,но липсва отбелязване в графата за внесена сума в брой , същата да е била реално заплатена от ищцата ,поради което и за тези разноски ,липсват доказателства те да са направени от ищцата. Сумата от 900лв. посочени като командировки и транспорт не следва да се присъжда в полза на ищцата. На осн.чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси ,разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника ,съразмерно с уважената част от иска. Претендираните разноски направени от адвоката на ищцата за храна , кафе ,цигари, вода, транспорт – за бензин и др. не представляват разноски по делото и не следва да се присъждат . В този смисъл е и съдебната практика.

Предвид гореизложеното и изхода от спора на ищцата като разноски по делото следва да се присъдят 1 955.83лв. за държавна такса и 100лв. за възнаграждение на вещото лице общо 2 055.83лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.Д. с ЕГН ********** *** ...” №3 вх. ет. ап. и “Ралд” ЕООД с ЕИК ... ,седалище и адрес на управление гр.Каспичан ул....” №7 представлявано от Д.А.Д. на осн.чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГП, че те двамата ,дължат солидарно на Д.П.М. с ЕГН ********** *** ,действаща ,чрез пълномощника си адв.Х.Ц.К. *** сумата от 50 000 евро по запис на заповед от 17.12.2009г. ,издаден във връзка с каузалното правоотношение по сключен договор за учредяване на залог върху вземане по депозитна сметка от 5.12.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението 3.05.2011г. до окончателното плащане и разноски в размер на 1 955.83лв. държавна такса и 185.70лв. за адвокатско възнаграждение , за които суми са издадени в полза на ищцата Д.П.М. заповед за изпълнение на парично задължение на осн.чл.417 ал.1 т.9 от ГПК на 5.05.2011г. и изпълнителен лист от 5.05.2011г. по ч.гр.д.№489/2011г. по описа на Районен съд гр.Нови пазар.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач - “Общинска банка” АД, ЕИК ... ,седалище и адрес на управление гр.София , район “Оборище” ул.... №6 представлявано от изпълнителните директори Г.Х.Б. и С.П.Ч..

ОСЪЖДА Д.А.Д. с ЕГН ********** *** ...” №3 вх. ет. ап. и “Ралд” ЕООД с ЕИК ... ,седалище и адрес на управление гр.Каспичан ул....” №7 представлявано от Д.А.Д. да заплатят на Д.П.М. разноските й по делото в размер на общо 2 055.83лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: