Р Е Ш Е Н И Е№98

гр.Ш.,8.VІ.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд,в открито съдебно заседание на осми май 2012 г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Мирослав Маринов

при секретаря Ю.А.,като разгледа докладваното от председателя В.т.д.№ 267 /2012г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Е.ОН Б. М.”АД,ЕИК .........седалище и адрес на управление:гр.В.,бул.”Вл.В.”258,В. Т.-Е, против Решение № 79/26.І.2012г. по гр.д. № 2838/2011г. на Ш.ския районен съд,с което са уважени изцяло предявените от В.Г.Т.,***,субективно съединени отрицателни установителни искове против ответниците „Е.ОН Б. П. АД,ЕИК 103533691,седалище и адрес на управление:гр.В.,ул.”О. № 13А и „Е.ОН Б. М.”АД,ЕИК .........с основание по чл.124ал.І от ГПК,за недължимост от ищеца на сумата 1317,18/хиляда триста и седемнадесет лева и 18 стотинки/,включваща главница и лихви , произтичаща от корекция на сметката му за потребена електроенергия в периода 9.ІХ.2010-14.ІІ.2011г.,в обект-жилищен дом в гр.Ш.,ул.”Ц. И. А.” № ,ет.,ап.,за която сума е издадена фактура № 0081389313 от 11.V.2011г.,както и по обективно съединен осъдителен иск против първия ответник ,с основание по чл.55 ал.І от ЗЗД,за връщане на сумата от 380 лева,заплатена от ищеца на същия ответник без основание.

Въззивната жалба е подадена само от втория ответник в първоинстанционното производство-„Е.ОН Б. М.”АД.Първият ответник по делото „Е.ОН Б. П.” АД, на 11.ІV.2012г.е депозирал до ШОС писмен отговор на въззивната жалба,в който излага,че се присъединява към твърденията в подадената от втория ответник жалба.Въззивният съд намира,че този писмен акт на първия ответник отговаря на изискванията за присъединяване към въззивната жалба по чл.265 ал.1 от ГПК вр. с чл.215 и сл. от с.з.и следва да се приеме за такъв само по отношение частта от първоинстанционното решение,с която са уважени субективно съединените отрицателни установителни искове по чл. 124ал.І от ГПК.По тези искове двамата ответници се явяват обикновени другари,като решението на съда следва да е еднакво спрямо тях,с оглед естеството на спорното правоотношение, във връзка с което те имат спрямо ищеца общи права и задължения, почиващи на едно и също основание.Независимо от обстоятелството,че правоотношенията по доставка и продажба на електрическа енергия са уредени в два отделни договора и двете ответни търговски дружества са отделни самостоятелни юридически лица,изпълняващи различни функции и дейности,по отношение на субективно предявените спрямо тях искове те се явяват обикновени другари.Видно е от правопораждащите и правопроизтичащите факти по делото,че двамата ответници използват единна законодателна и нормативна база,единна технология и взаимносвързани организационни форми по пренос,доставка ,отчитане и продажба на ел.енергия и пр.в т.ч. и процесните дейности по коригиране на сметки за ел.енергия.

Съдът намира,че по отношение на иска по чл.55ал.І от ЗЗД,предявен само против първия ответник,на когото ищецът е заплатил претендираната за връщане сума в размер на 380 лева, двамата ответници не са процесуални другари по см. на чл.215 и сл. от ГПК.Ето защо не са налице нито правен интерес на втория ответник да обжалва първоинстанционното решение в частта,с която този иск е уважен,нито предпоставките и основанията по чл.265 от ГПК да се счита ,че е налице присъединяване на първия ответник към жалбата на втория ответник в тази й част.По тези съображения следва да се приеме,че не е налице редовна и допустима въззивна жалба против първоинстанционното решение в посочената част.

Оплакванията по въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение по съображения, подробно изложени във въззивната жалба.Прави се генерално възражение за недопустимост на предявените искове,тъй като спорът бил подведомствен на административния съд.Алтернативно се излагат съображения по същество за неоснователност и недоказаност на исковете.Молят съдът да прекрати производството по делото като недопустимо или да отмени решението на районния съд и вместо него да постановено друго,с което предявените субективно съединени отрицателни установителни искове да бъдат отхвърлени изцяло,като им се присъдят и направените деловодни разноски.

Постъпил е писмен отговор от другата страна по реда и в срока на чл.263 от ГПК,с който се оспорва основателността на въззивната жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

Няма направени нови доказателствени искания от страните.

Въззивният съд,като обсъди оплакванията по жалбата,становището на въззиваемите,доводите и съображенията на страните , всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,както и заключението по изслушаната в първата съдебна инстанция СТЕ,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица-ответници в първоинстанционното производство,в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество,въззивната жалба е неоснователна и недоказана, поради следното:

По направеното по чл.15 от ГПК възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд,респ.за недопустимост на исковете и на образуваното по тях гражданско съдебно производство:

Основният довод на жалбоподателите в подкрепа на това възражение е ,че тъй като процедурата за корекция на сметките била одобрена с решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/,което е властнически акт, то и спорът породен от него бил подведомствен на административните,а не на гражданските съдилища.Съдът намира ,че тези доводи и аргументи на жалбоподателите са изцяло неоснователни и незаконосъобразни,поради следното:

Производството по гр.д. № 2838/2011 г. на Ш.ския районен съд е образувано по искова молба от 29.VІІ.2011г. на В.Г.Т. ***, съдържаща субективно съединени отрицателни установителни искове по чл.124ал.І от ГПК,предявени против ответниците „Е.ОН Б. П.”АД-гр.В. и „Е.ОН Б. М.”АД-В.,с които ищецът моли съдът да приеме за установено,че не дължи на ответниците сумата 1317,18 лв-стойност на преизчислена ел.енергия за периода от 9.ІХ.2010г. до 14.ІІ.2011г. по фактура № 0081389313 от 11.V.2011г.Тази сума представлява допълнително начислена корекционна стойност на сума и лихви,на основание чл.38ал.3,т.1 от ОУ на ДПЕЕ,въз основа на констативен протокол № 323224 от 14.ІІV2011г.,Констативен протокол № АУ-05-41/20/27.ІV.2011г. и Справка № 16375 от 9.V.2011г.,с период на корекцията 9.ІХ.2010г.-14.ІІ.2011г.,за 159 дни по която е съставен платежен документ-процесната фактура № 0081389313 от 11.V.2011г.

Спорът по делото,респ. предмет на отрицателните установителни искове,е недължимостта на процесната корекционна стойност на ел.енергия за минало време, в размер на 1317,18 лева.

Видно от изложените в исковата молба обстоятелства и нейния петитум,предмет на спора са суми,претендирани от ответниците и оспорвани от ищеца,произтичащи от облигационно отношение-договор за продажба на ел.енергия при общи условия,а не от административен акт. Наличието на такъв договор,от който страните черпят претендираните си и оспорвани права и задължения, предполага тяхното регулиране посредством метода на равнопоставеност, а не чрез метода на власт и подчинение.Оттук съществуващото между страните спорно правоотношение по своето естество е гражданскоправно,а не административно,поради което този спор е подсъден на гражданския съд.

По същество основните съображения и доводи на ищеца в подкрепа на исковете му са:

Измервателното устройство било собственост на ответниците,като съгласно чл.13 т.3 и 4 от ОУ на Е.ОН Б. М.”АД и чл.16ал.2 от ОУ на „Е.ОН Б. П.”АД двете дружества били задължени да извършват периодични и извънредни технически проверки и ремонти на измервателните уреди,но такива проверки не били правени;

Ищецът по никакъв начин не е и не бил в състояние да окаже въздействие и интервенция върху измервателния уред;

Протоколът от 14.ІІ.2011г.,на който се позовават ответниците за претенцията си спрямо ищеца,бил частен документ,съставен от служител в ответните дружества,удостоверяващ единствено изгодни за ответниците факти,поради което този документ не се ползвал с материална доказателствена сила и ответниците не следвало да черпят права от него;

Текстовете на чл.38,ал.3 и чл.61 от Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните М. на „Е.ОН Б. М.”АД,били неравноправни и дискриминационни по смисъла на чл.143,т.14 и 16 от ЗЗП,поради което съгласно Директива № 93/13/ЕИО вр. с пар.13 от ДР на ЗЗП и практиката на Е. съд по тази Директива следвало да се считат за неприложими.

Според ответниците исковете са неоснователни и недоказани,по следните наведени основни доводи и възражения:

Процесните корекции били правомерни и правилата за извършването им били посочени в чл.37 и сл. от гл.Х,р-л І ог ОУ на ДПЕЕЕМ,одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-004/6.ІV.2009г. и на основание чл.295ал.І от ТЗ и били задължителни за страните.По този начин се осигурявало равноправно третиране на всички потребители при установяване на грешка в измервателните уреди.

Процесната фактура била първичен счетоводен документ,издаден на основание чл.24 от ОУ на „Е.ОН Б. П.”АД и отговарял на изискванията по чл.6 и чл.7 от ЗСч. и Правила за измерване на количеството електрическа енергия,приети от ДКЕВР с Решение № П-1 от 10.ІV.2007г./Д.в.бр.38/2007г.

Двустранно подписаното с ищеца споразумение било извънсъдебно признание от страна на последния за дължимостта на оспорваните,респ.претендираните суми по исковете.

Предвидената корекция,в т.ч. и процесната ,не били санкция за потребителя,а с нея се целяло избягване последиците от неоснователно обогатяване на някоя от страните.

Не се спори между страните,а произтича и от съответните нормативни актове,че правоотношенията между страните по повод доставката и заплащането на електроенергията,както и на свързаните с това други дейности,се уреждат от ЗЕ и Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.ОН Б. П.”АД и Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия чрез електроразпределителните М.”/накратко ОУ на ДПЕЕЕМ/ на „Е.ОН Б. М. „АД,съобразно чл.98а от ЗЕ/ за кратко по-нататък-ОУ/.По см. на пар.1,т.42 и 43 от ДР на ЗЕ ответниците дължат пренос и продажба на ел.енергия,а ищецът като потребител на ел.енергия дължи заплащане на използваната от него ел.енергия в съответните срокове.Изискванията по чл.150ал.2 от ЗЕ за одобряването на ОУ от ДКЕВР и публикуването им в един централен и един местен всекидневник и на интернет страницата на доставчика са спазени.

Районният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните,давайки им и съответните указания, а именно,че в тежест на ответниците е доказване съществуването, респ.основателността на оспореното от ищеца парично вземане,а ищецът следва да докаже, фактите срещу съществуването на вземането.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд изцяло и правилно,след внимателна ,задълбочена и всестранна преценка на събраните доказателства ,преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и след отделяне на спорното от безспорното.Приетата от районния съд фактическа обстановка,която се възприема и от въззивния съд,е следната:

Безспорно е между страните ,като се установява и от писмените доказателства по делото,че ищецът В.Г.Т. през процесния период бил потребител на електрическа енергия,на обект:жилище в гр.Ш.,ул.”Ц. И. А.” № ,ет.,ап.,като ползваната на обекта електроенергия се заплаща по открита при първия ответник „Е.ОН Б. П. АД,ЕИК 103533691,седалище и адрес на управление:гр.В.,ул.”О. № 13А ,счетоводна партида на ищеца с клиентски №1300005012 и абонатен № 0105406076.

На 14.ІІ.2011г. служители на „Е.ОН Б. М.”АД В. посетили процесния обект и извършили техническа проверка за изправност на електромер № 33671875,отчитащ потребената на с.обект ел.енергия.При проверката констатирали,че е налице неточно измерване с отклонение -82,47%.За тези констатации в отсъствието на ищеца или негов представител бил съставен Констативен протокол на СТИ с № 323224/14.ІІ.2011г.Електромерът бил демонтиран и предаден за експертиза в отделение при Б. институт по метрология ГД”МИУ”-Регионален отдел Б.,като резултатите били отразени в Констативен протокол № АУ-05-41/20 от 27.ІV.2011г.Според съставения Констативен протокол установено било наличие на нерегламентиран достъп до измерватения уред,вследствие на което във вътрешността му било монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига чрез бял проводник,водещо до промяна на метрологичните му характеристики,с отчетено отклонение в измерването -82,63%.Въз основа на констативния протокол била съставена Справка № 16375 от 9.V.2011 г. за корекция на сметки при неточно измерване на електрическата енергия,на основание чл.38ал.3,т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ,с период на корекцията 9.ІХ.2010г.-14.ІІ.2011г.,общо за 159 дни.На ищеца е начислена корекционна сума в размер на 1277,10 лева за 6902,522165 квтч,съгласно дебитно известие № 0081389313 от 11.V.2011г. на Е.ОН Б. П.”АД.На 19.VІІ.2011г. между ищеца и „Е.ОН Б. П.” е подписан Споразумителен протокол № ДР 07255,с който задължението на ищеца за процесния период възлиза на 937,18 лева с лихвите,като остатъкът от дължимата сума ищецът се задължил да заплати на пет месечни вноски по 187,43-47 лева,обощо 1317,18 лв.на същата дата,с фискален бон 02358104 ищецът заплатил на каса на ответното търговско дружество в гр.Ш. сумата от 380 лева по фактура № 0081389313 от 11.V.2011г.,посочена в дебитното известие.

Според заключението на в.л.инж.Д. по изслушаната в първата съдебна инстанция СТЕ,констатираното отклонение в измерването на процесния електромер от порядъка на 82,47% е в резултат от неправомерна намеса в измервателната верига,а именно-единият от проводниците към токовия шунт бил прекъснат и свързан с резистор,в резултат на което се отчитала 17,5% от консумираната електроенергия.

Според чл.30 на Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия чрез електроразпределителните М.”/накратко ОУ на ДПЕЕЕМ/ на „Е.ОН Б. М. „АД,средствата за търговско измерване/СТИ/ ,каквито се явяват електромерите и таблата или шкафовете,където те са разположени,са собственост на на „Е.ОН Б. М. „АД,като дружеството поставя върху тях приспособления и знаци за ограничаване на достъпа.Ето защо върху ответниците лежи доказателствената тежест да докажат ,че в обекта е имало поставени от тях приспособления и знаци за ограничаване на достъпа до процесния електромер, че този забранен достъп е нарушен по неправомерен начин именно от ищеца или трети лица,за които той носи отговорност и че след нарушаване по този начин на забранения достъп, ищецът или други ползватели на ел.енергия в същия обект,за които той отговаря ,са оказали неправомерна манипулация върху електромера. Наличието на такава манипулация,респ.неправомерния й характер е в доказателствена тежест на ответниците,които са се позовали на такова неправомерно въздействие върху измервателния уред,за да направят процесните корекции. В процесния случай ответниците по делото не доказват с надлежни доказателства и доказателствени средства нито един от гореизброените релевантни за спора факти. Въззивният съд споделя изложените в първоинстанционното решение съображения,че констативният протокол № АУ-05-41/20/27 ІV.2011г.от направената проверка на „Е.ОН Б. М.” АД В.,сам по себе си няма материална доказателствена сила за твърдяното от ответниците нарушение на ищеца,за доказване на доставената електроенергия,която не е била измерена/отчетена/ на уреда или спазване реда на проверката и оттук-и за коректността на коригираната сметка на ищеца.Този констативен протокол е частен документ,изходящ от ответната страна и удостоверяващ изгодни за нея факти и обстоятелства,поради което констатациите по него могат да се вземат под внимание само при наличието на други надлежни доказателства по делото,които ги подкрепят.Не са представени по делото доказателства, които да установяват по каква причина ,от кого и кога е извършено манипулирането на процесния електромер,респ.че ищецът или други ползуватели на ел.енергия в процесния обект са оказали неправомерно въздействие върху измервателния уред.

Наред с горното следва да се има предвид,че ответниците не са представили доказателства,че са поддържали в изправност процесния електромер,което е тяхно задължение по силата на посочените по-горе нормативни актове,в качеството им на собственици на СТИ,както и доказателства,установяващи точната дата на въздействие върху същия уред и периода на неправилното измерване на ел.енергия по него.

По същите съображения и изготвената въз основа на констативния протокол Справка № 16375 от 9.V.2011г. съставлява частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила за съдържащите се в нея факти.

При така установената фактическа обстановка,районният съд правилно е приложил и материалния закон.

Основният спор по делото се свежда до наличието на правото у ответниците да извършват корекция на сметки за ел.енергия за минал период,респ.за законността на реда, начина,основанията,предпоставките и условията ,при които е извършена процесната корекция. Тъй като се оспорва вземане на ответниците,за което те твърдят ,че е възникнало в тяхна полза по силата на договорено с ищеца и уредено в закона потестативно право за едностранно коригиране на сметките за потребена енергия ,в тежест на същите ответници е да докажат съществуването на такова договорно правоотношение или законова разпоредба,които им дават правото на корекция ,както и че това право е било упражнено при предвидените в договор или в закон предпоставки и ред.

Правилен е изводът на районния съд,че чл.38ал.3,т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ,ЗЕ и Наредба № 6 от 9.VІ.2004г. за присъединяване на производители и потребители към преносната и разпределителните електрически М.,въз основа на които нормативни актове е изготвена процесната Справка за корекция на сметки при неточно измерване на енергия,не предвиждат възможност за извършване на корекции на подадена електроенергия едностранно от електроразпределителното предприятие,при което липсва и нормативно установено задължение на абоната да заплаща ел.енергия извън установената със СТИ.При тези свои изводи районният съд се е съобразил както със закона ,така и с трайно установената съдебна практика на ВКС за задължението на доставчика на ел.енергия да установи периода и реално консумираната ел.енергия,както и нейната цена.В този смисъл-Р.№ 165/19.ХІ.2009г. по т.д. № 103/209г.на ВКС,Решение № 104/5.VІІ.2010г. по т.д. № 885/2009г. на ВКС.

Законосъобразен и съобразен с установената съдебна практика е и правният извод на районния съд за нищожност на нормите на чл.25 от ОУ за продажба на ел.енергия от трето електро-разпределително дружество,аналогична на нормата на чл.24 от ОУПЕЕ на „Е.ОН П.”АД и на текстовете на чл.38,ал.3 и чл.61 от Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните М. на „Е.ОН Б. М.”АД ,на базата на които норми е изчислена и коригирана сметката на ответника,като неравноправни и дискриминационни по смисъла на чл.143,т.14 и 16 от ЗЗП,поради което тези недействителни норми следва да се считат неприложими,по силата на Директива № 93/13/ЕИО вр. с пар.13 от ДР на ЗЗП и практиката на Е. съд по тази Директива и съгласно чл.146ал.І от ЗЗП и чл.26ал.І от ЗЗД вр. с чл.82 от с.з.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе ШОС намира,че отрицателните установителни искове по чл.124ал.І от ГПК за недължимост на сумата 1317,18 лева,са основателни и доказани,тъй като не е установено правно основание за получаването й от ответниците,както и конкретния й размер.Ето защо обжалваното първоинстанционно решение,с което са уважени същите искове ,е правилно-обосновано и законосъобразно.Няма основание за неговата отмяна,поради което въззивната жалба против същото е неоснователна и недоказана.Поради това същото решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна направените от нея деловодни разноски за въззивната инстанция,възлизащи на 250/двеста и петдесет/ лева .

Водим от горното,Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79 от 26.І.2012г. по гр.д. № 2838/2011г. на Ш.ския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове : 1. 2.