Р Е Ш Е Н И Е № 195

гр. Шумен, 11.12.2012 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав

СЪДИЯ: Т. Димитрова

при секретаря Ю. А., като разгледа докладваното от окръжния съдия т.д. № 354 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на “ Гранд комерс – ВН “ ЕООД, гр. Варна, представлявано от управителя Б.И.Б., срещу Община – Каспичан, представлявана от кмета на общината.

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор по ЗОП от 25.06.2008 г., за възлагане и изпълнение на обществена поръчка “ Организирано сметосъбиране и извозване на ТБО на територията на 7 населени места в Община – Каспичан “, който е бил прекратен, поради изтичане на срока. С решение № 302 по протокол № 18/29.01.2009 г. на ОбС – Каспичан е била приета план-сметка за разходите на услугата през 2009 г., по чл.66 ЗМДТ, като е бил променен броя на контейнерите в повече – 32 бр.. С това се увеличила цената на услугата, като за 1 бр. контейнер тя е била определена на 600.00 лева. ОбС – Каспичан е удостоверил, че решението е влязло в сила след 14 дни, или на 13.02.2009 г.. Т.е. дружеството е следвало да съобрази визирана промяна от влизане на решението в сила, а кметът е бил длъжен да го изпълни и придвижи към изпълнителя на възложената работа. Несвоевременното изпълнение на решението и закона възпроизвело неизпълнение на договора до размера на гласуваните средства. След многократно водени разговори, ответникът се съобразил с решението и договора, като организирал изпълнението му едва в края на годината, чрез уведомление ИКК 3011/17.11.2009 г., с което препятствал ищеца да получава възнаграждение за 32 бр. контейнери, по 500.00 лева за брой без ДДС, за периода 13.02. – 17.11.2009 г., в размер общо на 11 999.97 лева. Предвид горното и, поради пълно неизпълнение на посочените задължения през месеците май – ноември 2009 г., ответникът им дължи неустойка по чл.6.3 от договора, в размер на 120 921.25 лева. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъди Община – Каспичан да заплати на “ Гранд комерс – ВН “ ЕООД, гр. Варна сумата от 120 921.25 лева – договорна неустойка, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на присъденото парично вземане, и извършените по делото разноски.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът Община – Каспичан не депозира отговор на исковата молба.

Исковата молба е заведена от и срещу надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Предявеният иск е с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.309 от ТЗ. Същият е подсъден на ШОС като първа инстанция и подлежащ на разглеждане по реда на глава ХХХІІ.

По възражението на ответника за недопустимост на иска по чл.126, ал.1 от ГПК, съдът се произнесъл с определение № 472/03.10.2012 г., като го е оставил без уважение, поради което не счита, че следва да го обсъжда повторно в настоящото изложение.

По съществото на спора, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи, че на 25.06.2008 г. между страните е бил сключен договор по ЗОП, за възлагане и изпълнение на обществена поръчка “ Организирано сметосъбиране и извозване на ТБО на територията на 7 населени места в Община – Каспичан “, съгласно който ответникът е възложил на ищеца извършването на визираните по-горе дейности, за срок до 31.12.2011 г.. С договора контрагентите са се споразумели изрично, че изпълнението ще е в рамките на осигурените средства, и ще се осъществява на етапи, съобразно осигуряваните от възложителя средства, като всеки етап започва с възложително писмо от последния. Приемането на изработеното се извършва с подписани от представители на изпълнителя и възложителя протоколи, до 5-то число на следващия месец. Ежемесечно, след извършването и приемането на изработеното, възложителят се задължава да заплаща на изпълнителя възнаграждение, в размер определен от изпълнението, в 14-дневен срок от приемането му. Месечната стойност на договора е 3 150.00 лева без ДДС, съгласно офертен формуляр № 8, представляващ част от договора, до размера на ежегодно гласуваните средства от Общината, за дейностите, предмет на договора, за всяко населено място. Месечната стойност на предоставените услуги се определя според броя обслужвани съдове във всяко населено място по цени за 1 бр. съд за ТБО, диференцирани по населени места, според приложение към договора, като възложителят си запазва правото да променя броя и честотата на обслужваните съдове за ТБО. Допълнителните видове работи се предписват от възложителя, установяват се с количествена сметка и се заплащат по единични цени, образувани на основа договорните показатели. По силата на чл.5.1 от договора, възложителят се е задължил да оказва необходимото съдействие на изпълнителя за изпълнението на възложената му работа, да приема изпълнението му и да му заплаща уговореното възнаграждение в срок. В чл.6.3 е посочено, че при забава разплащането от възложителя или изпълнението от страна на изпълнителя, установено с двустранен протокол между страните, неизправната страна дължи неустойка в размер на 0.2% от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 5%.

С решение № 302 по протокол № 18/29.01.2009 г. на ОбС – Каспичан, броят на подлежащите на обслужване от ищеца контейнери е увеличен с 32 бр., като цената на услугата за 1 бр. е определена на 600.00 лева. Решението е влязло в сила 14 дни след датата на заседанието. С уведомление изх. № ИКК 3011/17.11.2009 г. възложителят е изпратил на изпълнителя препис от визираното решение, като му е указал, във възможен за него срок, да извърши промяна в броя на съдовете за отпадъци по населени места, съгласно решението.

Ищецът твърди, че поради несвоевременното изпълнение на задължението на ответника да го уведоми и му съдейства за изпълнението на решението на ОбС – Каспичан от 29.01.2009 г. е бил препятстван да получава възнаграждение за 32 бр. контейнери, по 500.00 лева за брой без ДДС, за периода 13.02. – 17.11.2009 г., в размер общо на 11 999.97 лева, с оглед на което, на основание чл.6.3 от договора, същият му дължи неустойка за периода м. май – м. ноември 2009 г., в размер на 120 921.25 лева. Позовавайки се на разпоредбите чл.2.3 и чл.2.4 от договора за възлагане на обществена поръчка, обвързващи старите по него със силата на закон, съгласно правилото на чл.20а, ал.1 от ЗЗД, съдът приема, че, в полза на възложителя е било уговорено правото еднолично да променя броя и честотата на обслужваните съдове за ТБО и да предписва броя на допълнителните видове работи, които се установяват с количествена сметка. Поради горното, счита, че изпълнителят няма право да иска от същия да му възлага определена допълнителна работа или да извършва такава, извън уговорената първоначално с договора, нито да претендира забава на възложителя, поради обстоятелството, че му е възложил осъществяването й по-късно от датата на влизане в сила на решението на ОбС за определяне на вида и обема й. Доколкото по силата на договора, възложителят няма задължение, а право да преструктурира едностранно броя и честотата на обслужваните съдове за ТБО, следва, че единствено той може да реши кога и по какъв начин да реализира това си право, като отказът да се възползва от него или по-късното му осъществяване не биха могли да се считат за неизпълнение на договорните му задължения, нито да му се вменява договорна вина за заплащане на обезщетение за неизпълнение. На следващо място, дори да се приеме, че ответникът не е изпълнил едно свое договорно задължение, ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че е предлагал многократно изпълнение на насрещните си задължения, съобразно решението на ОбС – Каспичан и, че му е било отказано съдействие от възложителя, с оглед на което не се установява и кредиторова забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Трето, по делото не е приложен двустранен протокол, удостоверяващ претенциите и възраженията на страните във връзка с точното изпълнение на договорните им задължения, в съответствие с изискването на чл.6.3 от договора, което е условие за ангажиране отговорността на ответника по посочения текст.

Позовавайки се на изнесените фактически и правни доводи, и указаната на страните доказателствена тежест, съдът приема за недоказано, че е налице неизпълнение от ответника на задълженията му по договора, което да предпоставя правото на ищеца да претендира неустойка по чл.6.3 от него, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

Водим от горното,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от “ Гранд комерс – ВН “ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. .... № 37 – 39, ет. 1, офис № 2, ЕИК ...., представлявано от управителя Б.И.Б., срещу Община – Каспичан, със седалище и адрес на управление: гр. Каспичан, област Шумен, ул. .... № 91, представлявана от кмета на общината, иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 120 921.25 лева – неустойка по чл.6.3 от договор от 25.06.2008 г., за възлагане и изпълнение на обществена поръчка “ Организирано сметосъбиране и извозване на ТБО на територията на 7 населени места в Община – Каспичан “, поради неизпълнение от страна на възложителя на решение № 302 по протокол № 18/29.01.2009 г. на ОбС – Каспичан във връзка с увеличаване броя на съдовете за ТБО с 32 бр. през, периода м. май – м. ноември 2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: