Р Е Ш Е Н И Е №189

гр.Шумен, 05 Декември 2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски окръжен съд в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Л. Томова

Членове: 1. М. Маринов

2.С. Шипковенска

при секретаря Н.И., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.търг.дело №519 по описа за 2012 год. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №142 от 28.05.2012г. по гр.д.№366/2011г. Районен съд - гр.Н. П. е отхвърлил иска по чл.60, ал.1 от ЗН вр. чр.430 и чл. 432 от ТЗ, на „Първа инвестиционна банка” - гр.С. представлявано от Й.В. С., Е. К. Л., М. Л. Г., с пълномощници по делото П. Х. С. и юрисконсулт Д. И.И., срещу Т.Д.К. за заплащане на сумата 24 525лв., представляващи неизплатена главница по договор за кредит по програма за микрокредитиране № 76-КР-АА-1205 / 21.07.2006 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане, както и исковете по чл.60, ал.1 от ЗН вр. с чл.430, ал.2 от ТЗ за заплащане на сумата от 3624,96 лв., представляващи дължима договорна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 21.03.2011 г., за заплащане на сумата 1121,09 лв., представляващи дължима наказателна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 22.03.2011 г., и за заплащане на сумата от 379,45лв., представляващи такси и разноски по договора.

Със същото решение е отхвърлен и иска по чл.60, ал.1 от ЗН вр. чр.430 и чл. 432 от ТЗ, на „Първа инвестиционна банка” АД - гр. С. представлявано от Й.В. С., Е. К. Л., М. Л. Г., с пълномощници по делото П. Х. С. и юрисконсулт Д. И.И., срещу И.Г.К. за заплащане на сумата от 8 175лв., представляващи неизплатена главница по договор за кредит по програма за микрокредитиране № 76-КР-АА-1205 / 21.07.2006 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното и заплащане, както и исковете по чл. 60, ал.1 от ЗН вр. чр.430, ал.2 от ТЗ, за заплащане на сумата от 1208,32 лв., представляващи дължима договорна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 21.03.2011 г., за заплащане на сумата 373,70лв., представляващи дължима наказателна лихва за периода от 25.02.2010 г. до 22.03.2011 г., и за заплащане на сумата от 126,48 лв., представляващи такси и разноски по договора.

Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът приел, че ответниците не били надлежно уведомени за допуснатата забава в плащането и предсрочната изискуемост на вземането. Последната била настъпила на 21.03.2011г., а не на 08.07.2011г.. Излагат също, че двете ответници били извършили действия по приемане на наследството, изразяващо се в деклариране още през 2010г. на недвижими имоти, собственост на наследодателя, поради което не следва да се зачете извършения впоследствие от тях отказ от наследството на К., тъй като липсвал предмет на отказа. Моли, решението да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго такова, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира заплащането на разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 21.07.2006г. между ищцовото дружество “Първа инвестиционна банка” АД -гр.С. в качеството на кредитор, и Г. И. К., в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за кредит по програмата за микрокредитиране, по силата на който, кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски кредит при условията на договора и на общите условия към него, в размер на 40000лв. за инвестиции и погасяване на съществуващи задължения по други инвестиционни кредити. За ползваният кредит кредитополучателят дължал заплащане на годишна лихва в размер на основния лихвен процент плюс надбавка от 8 пункта, като банката събирала комисионна за управление на кредита-1% от разрешения кредит, в деня на подписване на договора и по 1% в началото на всяка година от срока на кредита, считано от деня на подписване на настоящия договор/чл.4 и чл.5/. Съгласно договора, сумата била преведена служебно по разплащателната сметка на кредитополучателя с № IBAN: ***, като от същата сметка се погасявали служебно от банката, дължимите от кредитополучателя суми – главница, лихви и други разноски. Отразен е крайният срок за погасяване на кредита - 25.07.2013г., като е посочено, че погасяването се извършва съгласно погасителен план – приложение №1, неразделна част от договора/чл.6/. Съгласно чл.10.1.2, б.”а” от общите условия/ неделима част от договора/, банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя, за срок, предвиден от банката, в случай на неизвършване на кое да е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на която е станало изискуемо, а съгласно чл.10.3 - ползваният кредит става изцяло и предсрочно изискуем и банката има право да предприема действия за принудително събиране на вземанията си , без да уведомява кредитополучателя и без да дава допълнителен срок за изпълнение във всички случаи, когато е налице забава в плащането, на което и да е изискуемо задължение за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на което това задължение е станало изискуемо.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници №11/10.01.2011 г., издадено от Община – гр. Н. П., Г. И. К. е починал на 03.11.2010 г., като е оставил наследници по закон: съпруга Т.Д.К. и дъщеря - И.Г.К..

С уведомително писмо № 0047/07.02.2011 г., адресирано до ответниците, ищцовото дружество е посочило, че към 07.02.2011г. задължението по договора не се обслужва по ежемесечно дължимите лихва и главница, поради което ги е поканило да встъпят в дълга на наследодателя си или да го погасят в пълен размер на 38719,85лв., дължим към 07.02.2011 г. Посочено е, че в случай на непогасяване на дълга в дадения срок, банката ще обяви задължението за изцяло и предсрочно изискуемо с предприемане на всички законови действия до окончателното издължаване на целия дължим остатък по разрешения кредит. Писмото е изпратено до ответниците с обратна разписка. Първата ответница не е получила писмото, видно от извършеното на гърба отбелязване/л.10/, че лицето се е преместило на друг адрес и същото е върнато на подателя на 08.02.2011 г. Втората ответница също не е получила писмото, тъй като видно от отбелязването писмото е върнато като непотърсено обратно на подателя.

По делото е представена и справка, извлечение от счетоводните книги на ищеца, за задълженията във връзка с предоставения кредит, по разплащателната сметка на кредитополучателя с № IBAN: ***, в която е отразена оставаща дължима сума по него към 22.03.2011 г. - 39534лв., от които 32700лв. главница, 4833,28лв. лихви за периода от 25.02.2010 г. до 21.03.2011 г., наказателни лихви в размер на 1494,79лв. за периода от 25.02.2010 г. до 22.03.2011 г., и 505,93 лв. - комисионна за управление.

Видно от депозираните пред настоящата инстанция декларации по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти вх.№270100.1249/20.12.2010г. и вх.№2701001248/20.12.2010г. Т.Д.К. е декларирала, че е получила по наследство недвижим имот - земя и сграда в гр.Н. П., ул.”М.”№, ет., ап.. Като съсобственик по наследство в декларациите е посочена и И.Г.К., но последната не е подписала същите, съответно не е и отразено, че те се подават от нейно име.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Заявени са осъдителни претенции с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ за заплащане на дадена в кредит сума, съответно с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ за заплащане на лихви по кредита.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и наследодателя на ответниците, настъпване изискуемостта на паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на ищеца по конкретното правоотношение, съответно наличието на соченото наследствено правоприемство между кредитополучателя и ответниците по делото. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимите месечни вноски в уговорените срокове.

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищцовото дружество и Г. К. са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит. Не се установи, обаче, ищцовото дружество да е изпълнило задължението си по него и да е предоставило уговорената сума, съгласно чл.2 /това обстоятелство не се признава от ответната страна/. Дори да се приеме, че е изпълнено задължението за превеждане по сметка на кредитополучателя на сума в размер на 40000лв., то спорни са въпросите – настъпил ли е падежа на задължение на ответната страна по договора, настъпила ли е предсрочна изискуемост на вземането, а също - ответниците явяват ли се правоприемници на кредитополучателя.

По искане на ищцовата страна, на основание чл.51 от ЗН, съдът е определил на ответниците срок, в който да заявят приемат ли наследството на К. или се отказват от него. В съдебното заседание, след констатирана липса на заявление за приемане или не, на наследството, съдът е приел, че Т. Д.К. и И.Г.К. са загубили правото да приемат наследството на Г. К., като това е обусловило изводът му, че те не могат да отговарят за задлъженията на последния. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗН, съдът, пред който делото е висящо, по искане на заинтересованата страна, дава срок на призованите по закон да заявят приели ли са наследството на починалия длъжник, или са направили отказ и ако да, да представят доказателства за това. В случая липсват доказателства за направен отказ от ответниците, поради което и липсата на отговор от тяхна страна в дадения срок, не е равнозначна на наличие на отказ, а на липса на такъв. В наследството на К. има недвижим имот /видно от приложените декларации по чл.14 от ЗМДТ/, поради което и за да е налице отказ в този случай, следва да е спазена формата на чл.100 от ЗС /извършен в писмена форма с нотариална заверка на подписа/. По делото не са представени доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че съпругата на К. и дъщеря му отговарят по заявените срещу тях претенции /Р №438/15.12.2011г. по гр.д.№1338/2010г., ІVг.о. на ВКС/. Освен това, в настоящата хипотеза се установи, видно от представената с жалбата декларация по чл.14 от ЗМДТ, че ответницата Т.К. е декларирала като собствен, получен по наследство от съпруга й имот. Т.е. налице е приемане на наследството от нейна страна, чрез конклудентни действия, преди постановеното от съда определение. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на чл.5 и чл.9 от ЗН, когато починалият е оставил едно дете и съпруга, то частите на последните от наследството са равни, т..е. всеки получава по 1/2 част от наследството, съответно всеки отговаря до обема на своя наследствен дял. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, Т. К. може да отговаря само за 1/2 част от задълженията на наследодателя, а не за 3/4 ид.ч. от тях. Предвид това и исковете срещу й за заплащане на 1/3 част от претендираните от нея суми се явяват неоснователни.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, в случай на смърт на длъжника, наследниците му изпадат в забава след изтичането на 7 дни от поканата. В настоящия случай не се установи, че адресираните до ответниците уведомителни писма са били получени от последните /съгласно отразеното в обратните разписки/. Не се установи и че същите са уведомени за предсрочната изискуемост на вземането /в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя/. Не би могло да се приеме, че посоченото от наследодателя в договора относно адрес за кореспонденция обвързва и наследниците му, т.е. че и последните се считат призовани на този адрес. Същите отговарят само за задълженията към момента на откриване на наследството, и не са обвързани от уговорки относно сочен адрес за кореспонденция направени преди приемане на наследството /ответниците на се преподписали договор с ищцовото дружество/. Или наследниците не са били известени нито за отправената им от ищеца покана, нито за това, че кредита е станал предсрочно изискуем. Освен това видно от текста на самото писмо, същото съдържа предупреждение, че след изтичането на дадения срок, банката ще обяви задължението за изцяло и предсрочно изискуемо, а не че автоматично е станало такова.

Не са налице доказателства и досежно изискуемостта на вземането и неговия размер. По делото е депозиран единствено договорът за кредит, но без приложение №1, отразяващо дължимите вноски и падежа на всяка от тях. Що се касае до представеното извлечение от счетоводните книги касателно длъжника Г. К., в същото само е отразено, че към 22.03.2011 г. задължението на последния към банката възлиза на горепосочените суми. Т.е., то не отговаря на изискванията за минимално необходимо съдържание – не е посочено как е формиран размера на дълга, как са изчислени лихвите, откъде произтичат и при какъв лихвен процент са изчислени, кои са просрочените вноски и размера им, началната дата на обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане и основанието за това. Освен това, извлечението от сметка на длъжника не притежава доказателствена сила, равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. То е частен свидетелстващ документ, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща другите данни, за които документа свидетелства. Предвид това и доказателствената му сила се преценява от съда с оглед на всички доказателства по делото /Р №2/20.01.2011г. по гр.д.№478/2010г., ІІІг.о. на ВКС/. По делото не са ангажирани други доказателства – икономическа експертиза, приложение №1 към договора даващи възможност на съда да формира извод досежно наличието на дълг и неговият размер /още повече, че крайният срок за погасяване на кредита е 25.07.2013г. и все още не е настъпил/.

Предвид изложеното съдът намира, че заявените претенции се явяват недоказани и неоснователни, и следва да бъдат отхвърлени. В случая не се касае за иск, установен по основание, за да е налице задължение на съда да определи размера му по смисъла на чл.162 от ГПК.

Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, макар и не изцяло по изложените мотиви..

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №142 от 28.05.2012г. по гр.д.№366/2011г. по описа на Районен съд - гр.Н. П..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.