Р Е Ш Е Н И Е № 53

гр. Шумен, 22.02.2013 г

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

при секретар С.М., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов г д. № 724 описа за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба на Д.М.Й., ЕГН ********** и В.Д.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Ш. против “Лавена” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Ш., “И.з.”, представлявано от изп. директор К.Д.Ш.. Ищците претендират ответника да им заплати сумата от 40 000 лв., представляваща увеличената стойност на недвижим имот, представляващ апартамент № 53, находящ се в гр. Ш., ул. “...”, №.., вх..., ет..., с идентификатор ..., в резултат на направените от тях подобрения в него, ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на влизането на решението в сила до пълното изплащане на главницата.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество освен писмения отговор на исковата молба е депозирало и насрещен иск за сумата от 28 200 лв., представлява- ща обезщетение за ползването на имота без основание от ищците в периода от 19. 07.2004 г. до 19.05.2012 г.

С определение от 24.01.2013 г., влязло в сила на 14.02.2013 г. съдът е пре- кратил производството по делото в частта му относно предявения от Д.М.Й. и В.Д.Й. *** осъдителен иск за сумата от 40 000 лв., ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на влизането на решението в сила до пълното изплащане на главницата. Производството по делото е продължило само по предявения от “Лавена” АД гр. Ш. срещу Д.М.Й. и В.Д.Й. насрещен иск. В исковата си молба ищецът твърди, че собствеността на дружеството върху апартамент № ..., находящ се в гр. Ш., ул. “...”, № .., вх..., ет..., с идентификатор ... с площ от 110.50 кв. м., заедно с из- бено помещение № 6 и ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху местото е установена с влязло в сила съдебно решение на ШРС по г. д. № 1713/2008 г., потвърдено от ШОС с решение по в.г.д. № 746/2009 г. и от ВКС с решение на І ГО по г.д. № 891/2010 г. В предходни искови процеси това право е установено и с други съдебни актове - решение на ШРС по г.д. № 1156/2001 г., и решения на ШОС по в.г.д. № 438/2002 г. и в.г.д. № 1154/1999 г. Д.М. Й. и В.Д.Й. са владеели и ползвали процесния имот в периода от 19.07.2004 г. до 21.05.2012 г. без правно основание. Вследствие на това ответниците по насрещния иск са се обогатили със сумите, които те би следвало да платят при възмездно ползване на имота, в размер на дължимия за съответния период пазарен наем при наличието на договор за наем. Същевременно търговското дружество, в качеството на собственик на имота е било лишено от възможността да го ползва и да извлича доходи от него в размер на дължимите за съответния период наеми. С исковата молба се претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 28 200 лв., представляваща обезщетение за ползването на имота без основание за периода от 19.07.2004 г. до 19.05.2012 г., ведно със законната лих- ва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска – 06.08. 2012 г. до окончателното изплащане на главницата, както и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски. В съдебно заседание ищецът поддържа претенцията си чрез процесуалния си представител ад. П. Т. от АК гр. София.

В отговора на исковата молба Д.М.Й. посочва, че искът е неоснователен. Той е държал и ползвал имота на годно правно основание. При закупуване на имота и до получаване на поканата за доброволно предаване на владението по изпълнителното дело той не е знаел и не е могъл да знае, че имотът е собственост на трето лице. Счита, че претенцията за наем е погасена по давност, тъй като е налице периодично плащане и за нея е приложима тригодишния давностен срок.

От събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза, преценени по отделно и в съвкупно- ст съдът приема за установено следното:

От представеното Удостоверение за сключен граждански брак № ..., издадено на 13.11.1994 г. от Общински народен съвет гр. Шумен е видно, че на същата дата ответниците са сключили граждански брак. Бракът не е прекратен към настоящия момент – Удостоверение за семейно положение от 29.11.2012 г. На 19.07.2004 г. ответниците са закупили от К.Т.К. и С.С.К. недвижим имот, находящ се в град Ш., ул. “...”, № .., вх..., ет..., представляващ апартамент № .., състоящ се от три стаи, трапезария, кухня и сервизни помещения с обща застроена площ от 110.50 кв. м., при граници: от изток – двор, от запад – двор и ап.25, от север – стълбище и ап.50, от юг – двор, отгоре – трети етаж и отдолу – първи етаж, заедно с избено помещение № .., при граници: от север – абонатна станция, от запад – изба № .. от изток – изба № .., от юг – кори- дор, отгоре – първи етаж и отдолу земя, заедно с 0.02151 ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, находящо се в кв. 615 по плана на гр. Ш., а съгласно схема № 6982/21.05.2008 г. на СГКК гр. Шумен имотът представлява самостоятелен обект с идентификатор № ..., находящ се в сграда № .., разположена в поземлен имот с идентификатор № 83510. 668.174, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж № 83510.668.174.7. 50, под обекта № 83510.668.174.7.48 и над обект № 83510.668.174.7.54.

С Решение № 268 от 29.07.2009 г. по г. д. № 1713/2008 г. по описа на ШРС (потвърдено с Решение от 02.03.2010 г. по в.г.д. № 746/2009 г. на ШОС и Решение от 10.01.2012 г. по г.д. № 891/2010 г. на ВКС, І г.о.), влязло в сила на 10.01.2012 г., е установено в отношенията между страните, че “Лавена” АД е собственик на не- движимия имот.

Не се спори между страните и съдът приема за безспорно установено об- стоятелството, че ответниците са владели имота в периода от 19.07.2004 г. до 19. 05.2012 г. В хода на процеса е разпитан един свидетел – С. Х.Д.А. прокурист на “Лавена” АД. В изпълнение на служебните си задължения тя е присъствала на въвода в имота извършен от съдебния изпълнител. Ответниците са предали ключовете доброволно, поради което и въвода е станал бързо. Имотът е бил изключително занемарен.

В приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, не- оспорено от страните и от допълнителните разяснения дадени от вещото лице в съдебно заседание се установява, че общия размер на месечния наем за жилищни площи в кв. “Тракия” гр. Ш. находящи се в близост и с подобни характеристики на процесния имот за периода от 19.07.2004 г. 19.05.2012 г. е 22 255 лв. Сумата е получена на база осреднени реално регистрирани пазарни цени на двете агенции за недвижими имоти в гр. Шумен, занимаващи се с отдаване под наем на жилища през този период. Представен е и втори вариант на осреднени реално регистрирани пазарни цени, включващ наемните цени на двете агенции и на “Общински жилища и имоти” ЕООД гр. Шумен, предвид обстоятелството, че общинското търговско дружество е значителен участник на пазара свързан с предоставянето на жилищни площи под наем. Общия размер на месечния наем за периода от 19.07.2004 г. до19.05. 2012 г. е 19 725 лв.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно неоснователно обогатяване на ответниците, поради осъщественото от тях държане и ползване без правно основание, както и акцесорна претенция за законна лихва, върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане. Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По допустимостта на исковете съдът се е произнесъл с определението си по чл.140 от ГПК Разгледани по същество исковите претенции на “Лавена” АД са час- тично основателни, поради следните съображения:

Основните елементи на фактическия състав за неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД са: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на другото лице; липса основание за обогатяването и отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия. Процесния недвижим имот, е собственост на ищеца. Ползването му от ответниците в периода от 19.07.2004 г. до 19.05.2012 г., без да е налице правно основание за това е довело до тяхното облагодетелстване със спестения пазарен наем за него, който те би следвало да заплащат. От друга страна упражняването на фактическа власт върху имота от страна на ответниците, без наличието на правно основание за това е довело до обедняване на собственика му, като е бил лишен от получаването на наема, който той е можело да получи при отдаването на имота под наем. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на пазар- ния наем за търговски обект от типа на процесния имот за периода от 19.07.2004 г. до 19.05.2012 г. е 22 255 лева.

Съдът, в настоящия си състав, възприема първия от вариантите дадени в заключението на вещото лице. При него общия размер на наема е определен въз основа осреднената стойност на реално действащите пазарните цени за процесния период за идентични жилищни имоти в същия район. Във втория вариант са взети предвид наемните цени на общинското търговско дружество, които са утвърдени с наредба на Общински съвет гр. Шумен. Но наемната цена за общинските жилища не е съобразена само и единствено с пазарните условия, а и с редица социални цели на общината, свързани със задоволяване на жилищните нужди и подпомагане на крайно нуждаещи се граждани с ограничени доходи или необходими специалисти работещи в държавни бюджетни структури- чл.2, чл.4 и чл.5 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и за продажба на общински жилища (приета с Решение № 222 от 08.10.2008 г., изм. и доп. с Решение № 743 от 0212.2010 г. на Общински съвет Шумен – www. shoumen.bg). Следователно наемната цена на общинските жилища не може да отрази точно размера на обедняването на ищеца, който би предоставил под наем имота си по действащите пазарни цени, без да е обвързан с нормативно определените цели, изисквания и цени на общинската наредба.

Своевременно с отговора на исковата молба е направено възражение за изтекъл тригодишен давностен срок относно част от претендираната сума за периода от 19.07.2004 г. до 19.05.2009 г. Но в конкретния случай породеното между страните облигационно отношение не произтича от сключен между тях договор за наем или друго поето от ответниците задължение с повтарящо се периодично изпълнение по сключена с ищеца правна сделка. Облигационното отношение между страните произтича от извъндоговорен източник – неоснователно обогатяване. Следователно в конкретния случай следва да се приложи общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, а не специалната тригодишна давност за погасяване на периодични плащания, предвидена в чл. 111, б. “в” от ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск. В случая на неоснователно обогатяване давността започва да тече от момента, в кой- то настъпи обедняването и свързаното с него обогатяване. В конкретния случай това е момента, в който ответниците са започнали да упражняват фактическата власт върху недвижимия имот – 19.07.2004 г. Т. е. към датата на подаването на исковата молба – 06.08.2012 г. петгодишния давностен срок е изтекъл за частта от претенцията, отнасяща се за периода от 19.07.2004 г. до 05.08.2007 г., която, предвид колонка 6 от таблицата, съдържаща се в заключението на вещото лице, е в размер на 7 526.17 лв. Вземането, за тази сума, е погасено по давност. За останалата част от претенцията в размер на 14 728.83 лв., касаеща периода от 06.08.2007 г. до 19.05. 2012 г. петгодишния давностен срок не е изтекъл. С оглед на това предявения на основание чл.59 от ЗЗД иск е основателен и доказан и следва да се уважи в размер на 14 728.83 лв., а за разликата до 28 200.00 лева следва да бъде отхвърлен.

Основателна е и претенцията за законна лихва върху претендираната сума в уважения й размер от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане, тъй като исковата молба се явява и покана за изпълнение до ответното дружество.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказателства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите му в размер на 2 579.11 лв.

С оглед обстоятелството, че в настоящото производство ответниците не са представили доказателства за направени разноски, такива не следва да им бъдат присъдени, съразмерно с отхвърлената част от претенцията.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Осъжда Д.М.Й., ЕГН ********** и В.Д.Й., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на “Лавена” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр. Ш., “И.з.”, представлявано от изп. директор К.Д.Ш. сумата от 14 728.83 (четиринадесет хиляди седемстотин двадесет и осем лева и осемдесет и три стотинки) лева, с която ответниците се обогатили неоснователно за сметка на ищеца и сумата от 2 579.11 (две хиляди петстотин седемдесет и девет лева и единадесет стотинки) лева, представляваща направените от ищеца деловодни разноски, съразмерно с уважената част от претенцията му, ведно със законната лихва върху 14 728.83 лева, считано от датата на завеждане на иска – 06.02. 2012 г., а в останалата част над уважения размер от 14 728.83 лева до претендирания размер от 28 200 лева отхвърля.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: