гр. Ш., 20.02.2013 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ш.ски окръжен съд, Гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ДИМИТРОВА
СТЕЛА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Ю.А. като
разгледа докладваното от мл. съдия Шипковенска в. гр. д. № 124 по описа за 2012 г. на Ш.ски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№ 1044 от 15.12.2011 г. по гр. д. № 3839/2010 г. Ш.ски
районен съд е уважил предявените от Й.М.Т.
срещу В.Д.С. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване
за установено по отношение на ответницата, че ищецът не дължи сумите, като
следва: 1) 1.60 лв., представляваща дължима лихва по изпълнително дело №
477/1998 г. по описа на СИС при ШРС, образувано по изпълнителен лист от 06.11.1998
г., издаден по гр. д. № 1387/1998 г. на ШРС; 2) 3201.24 лв., от които 1133.10
лв. - главница, 116 лв. – разноски,
1952.24 лв. – лихва по изпълнително дело № 478/1998 г. по описа на СИС при ШРС,
образувано по изпълнителен лист от 06.11.1998 г., издаден по гр. д. № 1386/1998
г. на ШРС, като погасени по давност; уважени са предявените от Й.М.Т. срещу И.В.Л. искове, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумата 3757.59 лв., от които 2955 лв. - главница,
686.59 лв. - лихва, 116 лв. - разноски, претендирани
по изпълнително дело № 145/1999 г. по описа на СИС при ШРС, образувано по
изпълнителен лист от 27.04.1999 г., издаден по гр. д. № 569/1999 г. на ШРС,
като погасени по давност; отхвърлени са обективно и субективно съединените
искове в останалата им част до пълните предявени размери; осъдена е В.Д.С. да заплати на Й.М.Т. сумата 106.04 лв.
- разноски в производството, съразмерно на уважената част от предявените
искове; осъден е И.В.Л. да заплати на Й.М.Т. сумата 276.53 лв. – разноски в
производството; осъден е Й.М.Т. да заплати на В.Д.С. сумата от 246.12 лв. –
разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове.
Решението
се обжалва от ответника И.В.Л. в частта,
в която са уважени предявените отрицателни установителни искове за недължимост на сумите по изпълнително дело № 145/1999 г. по описа на СИС при ШРС,
образувано по изпълнителен лист от 27.04.1999 г., издаден по гр. д. № 569/1999
г. на ШРС, като погасени по давност, и ответникът е осъден да заплати на Й.М.Т. сумата 276.53 лв. –
разноски по делото. Навежда оплакване, че решението е неправилно,
постановено в противоречие със събрания доказателствен материал. Излага
съображения, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес
относно принудителното осъществяване на вземането. Поради изложеното, моли да
се отмени решението и постанови друго, с което да се отхвърлят предявените
искове. Твърди, че в първото по делото съдебно заседание пред първата инстанция
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, по което съдът не
се е произнесъл, съответно не бил отхвърлил искането по чл.239 от ГПК.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Й.М.Т. оспорва
жалбата и моли решение да бъде потвърдено, в обжалваната част.
Не
претендира разноски.
Предявени
са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
В исковата
молба Й.М.Т. твърди, че въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен
лист от 27.04.1999 г. по гр. д. № 569/1999 г. по описа на ШРС, срещу ищеца било
образувано изпълнително дело № 145/1999 г. по описа на СИС при ШРС, като
вземанията по него били погасени по давност. Претендира разноски.
Ответникът
И.В.Л. оспорва предявените искове. Излага съображения, че погасителната давност
не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване
на вземането. Предвид изложеното счита, че вземането по образувано изпълнително
дело № 145/1999 г. по описа на СИС при ШРС не е погасено по давност, поради
което предявените искове са неоснователни. Моли съдът да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и
правилно. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми, а доводите
срещу правилността му са неоснователни. Въззивният
състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на Ш.ски районен
съд.
Във
връзка с искането за постановяване на неприсъствено решение въззивният
съд намира следното:
Когато
първоинстанционният съд прецени, че не са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, той продължава съдебното производство
по общия ред и постановява решение, в което обсъжда всички твърдения, доводи и
възражения на страните, преценява събраните доказателства, формира фактически и
правни изводи и въз основа на тях се произнася по релевирания
спор. Оплакванията във въззивната жалба очертават
рамките на въззивното производство, но не променят
неговия характер, което означава, че въззивният съд
извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция
доказателствен материал и по вътрешно убеждение прави своите фактически и
правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което съответно намира
отражение и в мотивите на съдебния акт, включително и при препращане към
мотивите на първоинстанционния съд /чл.272 ГПК/. В този смисъл постановяване на
неприсъствено решение от въззивната инстанция се
явява несъвместимо с характера на нейните правомощия.
Предявените отрицателни
установителни искове се основават на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на
което основание съдът дължи произнасяне. С процесните
отрицателни установителни искове се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност,
т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.
В случая по
делото е представен изпълнителен лист от 27.04.1999 г., издаден по гр. д. № 569/1999г. на ШРС на несъдебно
изпълнително основание /запис на заповед/ по реда на чл. 242, вр. чл. 237 ГПК (отм.), с който “Тадисто” ООД, гр. Ш. и Й.М.Т. са осъдени солидарно да
заплатят на И.В.Л. сумата 2955 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
тази сума от 11.01.1999 г. до окончателното й изплащане и сумата 161.10 лв. –
разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист и по молба на кредитора от
04.05.1999 г. е било образувано
изпълнително дело № 145/1999 г. по описа на СИС при ШРС /понастоящем продължено
под № 1068/2010г. на ЧСИ Д. З.. Съгласно приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вземанията по посоченото
изпълнително производство, които все още не са събрани към датата на изготвяне
на заключението /30.11.2011г./, са главница – 2955 лв., разноски - 116 лв. и
лихви - 686.59лв. Съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ вземането срещу издателя на записа
на заповед се погасява с изтичането на тригодишна давност (решение № 94/27.07.2010
г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г. на І т.о.). От
прекъсването на давността по чл. 116, б. "в" ЗЗД с подаването на
молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание,
започва да тече нова давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД, която съвпада с давността
за погасяване на вземането. В случая изпълнителният лист по гр. д. № 569/1999
г. по описа на ШРС е издаден на 27.04.1999 г., от която дата е започнала да
тече нова тригодишна давност за погасяване на вземането. Законът предвижда прекъсване
на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116,
б. "в" ЗЗД, като в ППВС № 3/1980 г. е прието, че погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. В настоящият случай, погасителната давност е
прекъсната с подаване на молбата от взискателя от 04.05.1999 г. за образуване
на изпълнителното дело под № 145/1999 г. на СИС при ШРС. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 12.05.1999г. Видно от запорно съобщение от
01.11.1999г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като
съобщението е получено от неговия работодател на 11.11.1999г. След тази дата
взискателят не е поискал и не са извършвани други изпълнителни действия в
продължение на две години. От това изпълнително действие по това производство -
11.11.1999 г., двегодишният срок по чл. 330, ал. 1, б. “д” от ГПК(отм.) е изтекъл на 11.11.2001 г. Изпълнителното
производство се прекратява автоматично по силата на закона, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Постановлението на държавния съдебен изпълнител само констатира настъпилото
прекратяване и обявява същото като юридически факт. Двегодишният срок по чл.
330, ал. 1, б. “д” от ГПК(отм.) тече през цялото
време след образуване на изпълнителното производство, независимо дали е било
спирано или не и по чие искане, като взискателят не се освобождава от
задължението да следи за извършваните в изпълнителното производство действия и
да поддържа висящността му, сезирайки съдебния
изпълнител със съответни искания. Прилагането на неблагоприятните последици по
чл. 330, ал. 1, б. “д” от ГПК(отм.) е санкция за
пасивното поведение на взискателя в изпълнителния процес. Изложеното води на
извода, че към 11.11.2001 г. по силата на закона производството по изпълнително
дело № 145/1999 г. по описа на СИС при ШРС е било прекратено. От този момент е
преустановено и действието на спирането на давността. Прекратяването на
изпълнителното производство не води до заличаване с обратна сила на ефекта на
прекъсването на давността, настъпило с подаването на молбата от 04.05.1999 г.,
нито на спирането й за времетраенето на висящия изпълнителен процес. Ето защо
от прекратяването на изпълнителното дело, т. е. считано от 11.11.2001 г., е
започнала да тече нова тригодишна погасителна давност. Не се установява след
11.11.2001 г. и до изтичане на тригодишната давност за вземането да е
настъпило основание за спирането или прекъсването на давността. По-специално въззивният съд намира, че молбата на взискателя от
14.11.2005 за налагане запор
върху пенсията на ищеца не е довела до прекъсване на давността. Същата е била
подадена по вече прекратено по силата на закона изпълнително производство, а
след прекратяването по него не са могли да бъдат извършвани валидни процесуални
действия нито от страните, нито от съдебния изпълнител. Същевременно, тази
молба не може да се разглежда като молба за образуване на ново изпълнително
производство, доколкото не такава е била волята на самия взискател, който я е
подал именно във връзка с изпълнително дело № 145/1999 г., което е считал за
висящо. Ето защо от прекратяването на изпълнителното дело, т. е. считано от
11.11.2001 г., е започнала да тече нова тригодишна погасителна давност, която е
изтекла на 11.11.2004 г. Започналата да тече нова
погасителна давност е изтекла към датата на предявяване на исковете по чл. 124,
ал. 1 ГПК - 01.10.2010 г., поради което
предявените исковете за признаване за установено, че вземанията по посоченото
по-горе изпълнително производство не се дължат като погасени по давност, са
основателни.
Предвид
гореизложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд, решението на Ш.ски
районен съд следва да бъде потвърдено, в обжалваната част.
При
този изход на спора само въззиваемата страна има
право на разноските в настоящото производство. Същата обаче не е релевирала искане в тази насока, поради което няма
основания за ангажиране отговорността на въззивника
по реда на чл.78, ал.3 ГПК.
Водим
от горното, Ш.ски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1044 от
15.12.2011 г., постановено по гр. д. № 3839/2010 г. на Ш.ски
районен съд, в обжалваната част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.