Р Е Ш Е Н И Е

№ 153

град Шумен, 21.06.2013 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов

при секретаря Н. И. като разгледа докладваното от окръжния съдия гр. д. №291 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Н.Х.Р., ЕГН-********** и С.М.Р., ЕГН-********** и двамата с адрес – гр. Каолиново, общ. Каолиново, обл. Шумен, ул. „...” №2, със съдебен адрес – гр. Шумен, ул. „...” №9-13, оф.18 – адв. Г. В. от ШАК против Н.С.Н., ЕГН-********** и С.Д.Н., ЕГН-********** и двамата с посочен в ИМ адрес - гр. Шумен, ул. „...” №4, вх.3, ет., ап., както и с посочен от тях по делото адрес – гр. Несебър, обл. Бургас, ж.к. „... бл.53, вх.2, ет.3, ап.327, със съдебен адрес – гр. Шумен, ул. „...” №9-13, оф.20 – адв. Св. М. от ШАК. Излага се следната фактическа обстановка: по силата на НА №.../15.10.2010 г. на Нотариус с №... на Нотариалната камара и район на действие – района на ШРС ищците закупили от ответниците Апартамент №41, находящ се в гр. Шумен, ул. „...” №50 в кв. „...”, с идентификатор №... и с площ от 40.08 кв. м. ведно с избено помещение №12 и 620/100000 ид. ч. от общите части на сградата и 310/100000 ид. ч. от правото на строеж върху мястото. С решение по гр. д. №399/2011 г. по описа на ШРС по иск с правно основание чл.24, ал.4 от ГПК, заведен от Л.Г.З. е признато за установено, че последната и съпругът и са собственици в режим на СИО на посочения недвижим имот и ищците в настоящото производство на основание чл.108 от ЗС са осъдени да предадат владението върху жилището. Посоченото съдебно решение е влязло в сила. Ищците желаят поради настъпващата по отношение на тях евикция съдът да осъди ответниците да заплатят продажната цена в размер на 30 000 лв., разноските по сделката – 600 лв., заплатена комисионна на посредника - 237 лв., нотариалната такса – 350 лв., местния данък за придобит имот – 17 лв., както и разноските по воденото срещу тях дело в размер на 800 лв.

От страна на ответниците не е депозиран писмен отговор по смисъла на чл.131 от ГПК. Те депозират обратен иск (ОИ), предявен от тях против Л.К.Х., ЕГН-**********,***, с посочен в отговора към ИМ по обратния иск съдебен адрес – гр. Шумен, ул. „...”, №9-13, ет.3, кантора №32 – адв. Б. Б. от ШАК. В обратния иск ответниците признават, че са продали процесния недвижим имот на ищците за сумата от 30 000 лв., но твърдят, че не са знаели за опасността от евикция за купувачите. Сочат, че имота са придобили от продавача Л.К.Х. по силата на НА за покупко-продажба №... г. на Нотариус с рег. №... на Нотариалната камара и район на действие – района на ШРС за сумата от 28 000 лв. Сочат, че в НА е записана като продажна цена сумата от 14 400 лв., но сочат, че в сключения преди това предварителен договор е записана действителната сума от 28 000 лв. молят ответницата по обратния иск да бъде осъдена да им заплати сумата от 28 000 лв., представляваща действителната продажна цена за процесния имот, 240.84 лв. – нотариална такса за изповядване на сделката, 360 лв. – заплатен местен данък за придобиване на недвижим имот, 14.40 лв. – такса за вписване на НА, 1000 лв. – комисионна за посредника по сделката, 1500 лв. – дължима по предварителния договор част от задатъка, получен от продавача, поради неизпълнение на задължението си да прехвърли собствеността върху имота, както и сумата от 5606.61 лв. – представляващи мораторна лихва за периода от 02.08.2010 г. до 09.07.2012 г. върху сумата от 28 000 лв. Молят да им бъдат присъдени и законна лихва върху сумите за главници от датата на завеждане на иска им, както и всички направени в производството разноски.

В дадения от съда срок от ответницата по обратния иск – Л.К.Х. е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че оспорва признанието на ответниците по първоначалния иск, че същите дължат на ищците сумата от 30 000 лв., тъй като твърди, че размера на заплатената сума е 14 000 лв. Намира, че претенцията по обратния иск е неоснователна поради обстоятелството, че записаните в нотариалния акт суми са действително заплатените. Записаното в предварителния договор не е обвързващо страните, тъй като до сключването на окончателен такъв страните са свободни да променят съществените условия. Не оспорва дължимостта на сумите за прехвърляне на имота по нотариален ред – нотариална такса, такса за вписване на НА и платения местен данък. Оспорва се обстоятелството, че ответниците (ищци по обратния иск) са заплащали суми за посредник за реализиране на сделката. Оспорва задължението за сумата от 1500 лв., тъй като то е записано в предварителния договор и няма отражение в нотариалният акт за покупко-продажба. Твърди също така, че не е настъпила изискуемостта по главното вземане, тъй като основанието на претенцията на ответниците след влизане на решението по евикцията.

В съдебно заседание за ищците се явява адвокат Г. В. ***. Последната сочи, че поддържа иска, така, както е бил предявен, като отбелязва, че в производството категорично се установява евинцирането на нейните доверители от процесния имот. Сочи, че неговата действителна цена е 30 000 лв., а не записаното в предварителния договор. Твърди, че в предварителния договор изрично е посочено плащането на 3 000 лв., 14 000 лв. са заплатени при изповядване на сделката, което се установява от Нотариалния акт, плащането на 5 000 лв. се установява със свидетели, а останалите 8 000 лв. са преведени с приложено по делото платежно нареждане, в което макар да е вписано друго основание за превода следва да се счита за превод по посочената сделка, тъй като е установено, че между страните няма други облигационни отношения. За ответниците по първоначалния иск се явява адв. М. от Шуменска АК. Въпреки, че в становището си по първото по делото заседание последната признава претенцията и не оспорва твърденията на процесуалния представител на ищците в пледоариите по същество тя не заема категорично становище. По отношение на предявения от ответниците по първоначалния иск обратен иск сочи, че същия е основателен и моли да бъде уважен, като на ответниците бъдат присъдени направените в производството разноски. За ответниците по обратния иск се явява адв. Б. Б. ***. Последният намира, че е недопустимо установяването на обстоятелствата свързани с реалната цена на процесният имот при двете разглеждани в производството прехвърлителни сделки със свидетелски показания. Намира, че реалната цена по договорите за пукупко-продажба е записаното в нотариалните актове, а не записаното в предварителните договори, така както твърдят ищците по първоначалния и по обратния иск. Моли да бъде отхвърлена претенцията по обратния иск.

Страните са представили и писмени бележки в даденият от съда срок, в които в основни линии се подкрепят изразените до този момент становища.

Молбата

Първоначалната искова молба, отговаря на законовите изисквания е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Обратната искова молба също отговаря на законовите изисквания и следва да бъде разглеждана като допустима.

Разгледана по същество тя се явява частично основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: Ответниците в настоящото производство Н.С.Н. и С.Д.Н. по силата на Нотариален акт (НА) за покупко-продажба на недвижим имот №... г. по описа на Нотариус с №... на Нотариалната камара (НК) и район на действие района на ШРС на 02.08.2010 г. придобили от Л.К.Х., ответница по ОИ, собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №41, със застроена площ 40.08 кв. м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение №12, заедно с 620/100 000 идеални части от общите части на сградата и 310/100 000 идеални части от правото на строеж върху мястото, намиращ се в гр. Шумен, кв. „...”, ул. „...” №50, вх.2, ет.6, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №... по кадастралната карта, намиращ се в сграда с идентификатор №... разположена в ПИ с идентификатор №... Като продажна цена в НА била записана сумата от 14 400 лв. По-късно - на 03.09.2010 г. бил съставен НА за поправка на посочения НА под №... г. на Нотариус с №... на НК и район на действие – района на ШРС. Впоследствие на 15.10.2010 г. ответниците в производството Н.С.Н. и С.Д.Н. препродали процесния имот на ищците в производството – Н.Х.Р. и С.М.Р. по силата на НА за покупко-продажба №.../2010 г. на Нотариус с №... на НК. Записаната в договора цена на имота, на която се изповядва сделката е 14 000 лв. По делото се установява, че и по двете продажби има сключени предварителни договори по реда на чл.19 от ЗЗД. Този по силата, на който имота е придобит от ответниците по първоначалния иск – семейство ... е от 26.07.2010 г., като в него е записано, че продажната цена е 28 000 лв., като 1 500 от тях се предават в момента на сключване на договора, а остатъкът от 26 500 лв. ще бъде предаден при прехвърляне на имота по нотариален ред. Предварителният договор, по силата на който ответниците ... са се задължили да прехвърлят на ищците Реджебови собствеността върху процесния имот е сключен на 08.10.2010 г. в него е записано, че общата продажна цена на целия имот е 30 000 лв., като при сключване на предварителния договор е платена изцяло сумата от 3000 лв., а остатъкът от 27 000 лв. следва да бъде заплатен при прехвърлянето на имота по нотариален ред.

По делото се установява, че ответницата по ОИ Л.Х. е придобила правото на собственост върху процесния имот на основание покупко-продажба, отразена в НА от ... г. на Нотариус с №... на НК. Като продавач е записан З.Г.З., кайто се е легитимирал като собственик с НА за покупко-продажба №... г. на Нотариус при ШРС.

По делото – л.110 и сл. е представено влязло в сила решение №989/01.12.2011 г. по гр. д. №339/2011 г. по описа на ШРС, от което е видно, че е било признато за установено по отношение на ищците в настоящото производство на основание чл.108 от ЗС, че Л.Г.З., род. на *** г. в РСФСР е собственик в режим на СИО със съпруга си З.Г.З. на процесния недвижим имот. В края на решението е посочено, че с решение от 28.09.2012 г. по в. гр. д. №77/2012 г. по описа на ШОС е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е присъденото по иск с правно основание чл.108 от ЗС. Въззивното решение е влязло в законна сила на 11.10.2012 г.

Като цяло установената по-горе фактическа обстановка не се оспорва от страните. Те не оспорват основанията да се приеме, че ищците по първоначалния иск (ПИ) са евинцирани от процесния имот.

Спорните въпроси във връзка, както с допустимостта на доказателства в производството, така и с оглед тяхното ценене се оформят относно обстоятелствата, касаещи установяването размерите на цените платени по двете процесни сделки, които са основание за завеждане на ПИ и ОИ.

В определението си по доклада съдът е приел, че са били недопустими свидетелски показания във връзка с установяване на обстоятелствата свързани с цената на сделките по двата нотариални акта във връзка с прехвърлянето на собствеността на процесният апартамент от страна на ответниците към ищците по ПИ и преди това по прехвърлянето на същия апартамент, но този път от ответницата по ОИ към ответниците по ПИ. Впоследствие съдът е преразгледал това свое становище и е допуснал свидетели за ответниците и ищците по ПИ. С оглед на решаването на посочените спорове, които се оформят като основни в настоящото производство съдът прие следното: Нотариалните актове притежават обвързваща съда материална доказателствена сила относно фактите, които удостоверява нотариусът във връзка с представените му по закон компетенции. Това на първо място е датата и мястото на сключване на сделката, страните между които сделката се сключва, а както следва да произтича от естеството на удостоверяване при продажба на недвижим имот и обстоятелството, че се касае за конкретен имот, обект на продажба, като следва да се приеме, че в тази част нотариалното удостоверяване има правопораждащо действие, тъй като нотариалния ред е единственият начин за придобиване право на собственост чрез покупко-продажба. В подобен смисъл е и Р по гр. д. №5166/2008 г. на ІV ГО на ВКС – „Нотариалният акт, с който е оформена една сделка материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Следователно, има характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на осн. чл. 179 от ГПК. ... Самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството ... ”. В този смисъл не е недопустимо оспорване на посочената цена в един нотариален акт, тъй като същата е частно изявление на страните. Т.е. страните могат да оспорват документа в тази част, съобразно с правилата за оспорване на частни документи, също така съобразявайки общите правила за допустимост на доказателства. Съобразно с правилата за допустимост на свидетелски показания такива са недопустими за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала чл.164, ал.1, т.5 от ГПК. В този смисъл недопустими са свидетелски показания по отношение на оспорване на цената записана в един нотариален акт. Това изискване на закона обаче не е абсолютно, тъй като съобразно с нормата на чл.164, ал.2 от ГПК свидетелски показания могат да бъдат допуснати при изрично съгласие на страните. В настоящото производство страните по ПИ са дали съгласие за разпит на свидетели, касателно цената на прехвърлителната сделка сключена между тях. В протокола по делото от 11.03.2013 г. – л.126 от делото представителят на ответниците по първоначалният иск се е съгласил да бъдат допуснати свидетели за това. По отношение доказването на по-голяма продажна цена по сделката между страните по ОИ съгласие за разпит на свидетели по обратния иск не е било дадено от ответника по ОИ. С оглед на това дадените в производството свидетелски показания на свидетелите на ответниците по ПИ – Д.Н.С. и И.Г.К. в частта им, в която следва да установят друга продажна цена по-голяма от записаната по НА №... г. по описа на Нотариус с №... на НК

Не се споделят от съда възраженията на представителя на ответницата по ОИ, който твърди, че упоменаването на различна цена в НА в сравнение с предварителния договор и позоваването на цената в предварителния договор е симулация по договора и доказването на това със свидетелски показания може да стане само при наличие на писмено начало, което да е основание за допускане на свидетели по реда на чл.165, ал.2 от ГПК, за което цитира Р по т. д. №528/2009 г. на І ТО на ВКС. Посоченото решение касае симулация по една правна сделка отразена в НА. В настоящият казус не е налице симулация. Материално правната симулация е правна фигура, която цели прикриване на действителното основание на една сделка. В случая не сме изправени пред подобна хипотеза, доколкото упоменаването на по-ниска цена по сделката не е прикриване на правното основание, особено, ако не есме изправени пред хипотеза да е посочено в самия НА, че за остатъка от сумата има дарствено изявление. В подобен смисъл е и цитираното от представителя на ответницата по ОИ (макар и цитирано в друга част) Р по т.д. №682/2010 г. на І ТО на ВКС, в което е записано, че „продажбата с окончателен договор при цена, различна от договорената в предварителния договор, не е симулативна само на това основание, ако не са налице останалите елементи на чл.17 от ЗЗД.” В подобен смисъл е и т.2 от Р по т. д. №682/2010 г. на І ТО на ВКС.

Становищата изразени от процесуалните представители на ищците и ответниците по ПИ, че наличието на предварителен договор, в който е записана по-висока продажна цена от окончателната отразена в НА е доказателство за действително уговорената цена не се споделя от съда. Налице е практика, която постановява, че когато договореното в предварителния договор и след това в НА се разминава, следва да се приеме, че обвързващото страните, доколкото е изявлението им направено в НА, тъй като промяната на клаузата следва да се разглежда като свобода на договаряне между страните и новиране на облигационното им отношение. В този смисъл Р по т.д. №1053/2009 г. на І ТО на ВКС и цитираното по-горе Р по т.д. №682/2010 г. на І ТО на ВКС. Преценката на съда не се променя от цитираната от страна на ищците по ПИ практика. Цитираното Р по гр. д. №1104/2009 г. на ОС – София сочи, че страните по делото не са оспорвали, че договорената в НА сума е симулативна и са налице данни от писмени документи, които установяват заплатена по-висока сума. Т.е. от страна на ищеца има твърдение за това, че цената по НА е по-ниска от действителната, което обстоятелство не се оспорва от ответника, а и са представени доказателства, които установяват твърдението. В настоящият случай подобни данни има по ПИ, но не и по ОИ. Не внася промяна в преценката на съда и цитираното Определение на ВКС №356/12.04.2010 г. по гр. д. №1577/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС. След запознаване с мотивите по свързаните с него Решение по в. гр. д. №161/2009 г. на Варненски Апелативен Съд и първоинстанционното Р по гр. д. №646/2008 г. на ОС – Шумен може да се установи, че и двете страни по спора са твърдели, че договорената цена по сделката, отразена в НА е по-ниска от действителната, като ответниците са признали този факт.

С оглед на спецификите на казуса и нормата на чл.164, ал.2 от ГПК следва да се приеме, както се отбеляза и по-горе, че свидетелските показания на свидетелите на ищците по ПИ са допустими предвид съгласието на ответниците по ПИ, но свидетелските показания на свидетелите на ищците по ОИ са недопустими с оглед несъгласието на ответницата по ОИ.

Разпитаните в производството свидетели В.И.И., В.Н.Ф., Н.Ю.Ш. и И.А.В. установяват от една страна, че сумата за продажба на недвижимия имот по сделката отразена в НА №.../2010 г. на Нотариус с №... на НК, която е 14 000 лв. не е действителната цена, като страните са се считали обвързани от клаузата за по-голяма продажна цена в размер на 30 000 лв. от събраните в производството доказателства се установява плащането на 30 000 лв. като суми по тази сделка. Свидетелите установяват плащането на сумата от 5000 лв. „на ръка” в деня на сделката. Предварителният договор за покупко-продажба на имота установява към момента на сключването му предаването на сумата от 3000 лв. Впоследствие в деня на сделката се установява плащането по банков път на сумата от 22 000 лв. Последното е видно от представено по делото – л.109 извлечение от сметка, собственост на ответниците по първоначалния иск, от което се установяват два превода с дата 15.10.2010 г. първият в размер на 8000 лв., а вторият от 14 000 лв. С нарочно изявление на представителя на ответниците по ПИ е посочено, че не се оспорва, че сметката от която са постъпили сумите е на ищците. За тези суми са представени и две платежни нареждания приети като доказателства по делото, от които е видно, че касаят посочените две суми преведени на 15.10.2010 г. В едното платежно за сумата от 14 000 лв. е записано изрично, че основанието е придобиване на имот. В другото е записано, че се касае за закупуване на части за втора употреба. С оглед събраните доказателства съдът приема, че записаното основание в платежното за сумата от 8000 лв. е невярно с оглед данните по сделката. От една страна твърдението е оспорено от ищците, но не е оспорено от ответниците по ПИ. От друга с оглед плащането на 3000 лв. по предварителния договор и плащането на 14 000 лв. вече е видно, че записаната в НА продажна цена не отговаря на действителната, а също така по делото има данни, че страните не са се познавали и няма как да са имали други облигационни отношения. Практически ответниците по ПИ не оспорват твърдението на ищците, че основанието записано в посоченото платежно е невярно. С оглед на това, че липсата на други отношения между страните е отрицателен факт, то страната която го твърди – ищците по ПИ ще са изправени пред невъзможност да го установят. Следователно в доказателствена тежест на ответниците по ПИ е било да установят, че такива други облигационни отношения между страните са били налице. Това обаче не е установено. С оглед на изложеното съдът намира, че между страните по ПИ е била уговорена действителна продажна цена в размер на 30 000 лв., които са били и реално платени. При обосноваване на правните си изводи в тази насока съдът предпочита да не се позовава на признанието на ПИ от ответниците, каквото е отправено в ИМ, с която последните завеждат ОИ, тъй като признанието не е проведено последователно и в следващите заседания то не е било изрично поддържано. Въпреки това ответниците по ПИ не оспорват твърденията на ищците, нито провеждат линия на оспорване на представените от тях доказателства.

По отношение на процесуалното поведение на ответниците по ПИ, които в ИМ по ОИ признават претенцията на ищците по ПИ от страна на представителя на ответницата по ОИ е изразено становище, че се води симулативен процес. Подобно становище не се споделя от съдът. По отношение на основателността на евикцията, макар и приравнено на доказателство по делото, е налице влязло в сила съдебно решение, което по смисъла на закона е задължително за всички държавни органи в това число и за настоящият съд. Т.е. няма как в тази част да има симулативност, доколкото решението е постановено между други страни, а не страните по ПИ в настоящото производство. Що се отнася до размера на претенцията по ПИ тя касае само ответниците по ПИ, но не и ответницата по ОИ, за която практически не настъпват последствия касаещи гражданско правната и отговорност, при признаване на по-висок размер на иска. Въпреки това съдът не цени признанието на иска, доколкото, както бе посочено по-горе то не се поддържа в рамките на целия процес от ответниците по ПИ.

От правна страна съдът е приел още с доклада си по делото, че ПИ следва да бъде разглеждан като такъв за евикция на основание чл.189, ал.1 от ЗЗД – за изплащане на продажната цена по договор за покупко-продажба, както и направените разноски по договора. По делото безспорно се установи, че ищците по ПИ са придобили процесният имот от ответниците по ПИ. С оглед данните по влязлото в сила съдебно решение се установява, че друго лице, начален праводател по веригата от покупко-продажби, е установило с влязло в сила съдебно решение, че е собственик. Това е причина да се приеме, че искът е доказан в своето основание. Що се отнася до неговият размер съдът приема, че са доказани данните за заплащане на сумата от 30 000 лв. като продажна цена за имота. По делото са налице писмени доказателства под формата на платежни документи, които установяват, че са заплатени нотариалната такса от 237 лв. за изповядване на сделката, 17 лв. такса за вписване на сделката и 350 лв. заплатен местен данък за придобиване на недвижим имот. Не се доказа претенцията на ищците в пълния размер за направените разноски по производството, с което е осъществена евикцията срещу тях, която претенция е в размер на 800лв., доколкото видно от диспозитива на първоинстанционното решение ищеца Н.Р. е осъден да заплати на ищцата сумата от 655 лв. разноски в това производство, а не претендираните 800 лв. следва да бъдат заплатени и сумите за посредничество, които ищците по ПИ са заплатили на фирмата посредник и за които има данни, че са били платени и са в размер на 600 лв. Така ответниците по ПИ следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 30 000 лв., представляващи продажната цена на имота, както и сумата от 1859 лв., представляващи сторените от ищците по ПИ разноски във връзка с прехвърлянето на собствеността.

Законната лихва по иска предявен от ищците по ПИ се дължи не от датата на завеждане на ИМ, а от датата на осъществяване на евикцията – т.е. влизане в сила на решението, което е дата след завеждане на ИМ, а именно – 10.11.2011 г.

Що се отнася до предявените от ответниците по ПИ претенции по ОИ съдът е посочил в доклада си по делото, че това са претенции с правно основание чл.55 от ЗЗД, относно претендираните суми за заплащане на продажната цена на придобития имот и по чл.45 от ЗЗД, относно сумите претендирани във връзка с изповядване на сделката. Действително ищците по ОИ нямат качеството на евинцирани от процесния имот, но постановеното съдебно решение, с което са отстранени ищците по ПИ е постановено с тяхно участие и то им е противопоставимо. Всъщност те участват по веригата от лица, които са придобили и продали имота и следва да се третират като лица, които са платили нещо на отпаднало правно основание. Т.е. те имат възможността, с оглед постановяване на решението, с което се извършва евикцията и при постановяването на което те са участвали, да търсят от ответницата по ОИ обезщетение на щетите претърпени поради обстоятелството, че прехвърлителната сделка, с която те са станали собственици е оборена и основанието на което те са извършили плащането е отпаднало. По искът с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД ищците по ОИ е следва да докажат налице договорни отношения между страните по ПИ, заплащане на сумите, които се претендират, както и отпаднало основание за плащането. Що се отнася до претенцията за заплащане на разноските, които са извършили във връзка с прехвърлителната сделка съдът намира, че същите следва да бъдат репарирани по общия текст на чл.45 от ЗЗД. Тук важат правилата за доказване на всички въпроси стоящи пред деликтната отговорност – вреда, противоправно поведение, причинна връмка между поведението и вредоносния резултат, както и вина, като вината по чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

С оглед изложеното подробно по-горе защо съдът не приема като допустими свидетелските показания по ОИ, се установява като платена от ищците по ОИ само сумата от 14 400 лв. Не се установи заплащане на по-голямата твърдяна сума от 28 000 лв., както е записано в предварителния договор. Ответницата по ОИ оспорва заплащането на по-голямата сума, не са представени и други писмени доказателства, които да установят заплащане на такава сума. Ето защо искът с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД се явява частично основателен до размера на 14 400 лв., в която си част следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния предявен размер – отхвърлен.

Претенцията по реда на чл.45 от ЗЗД се явява също частично основателна. Безспорно е установено с писмени доказателства заплащането на сумата от 14.40 лв. като такса за вписване на НА, сумата от 360 лв. – заплатен местен данък за придобиване на имота, сумата от 240.84 лв. нотариална такса по сделката. Не се установи в пълен размер претенцията за заплащане на сумата от 1000 лв. на посредника по сделката. От страна на ищците по ОИ е представена квитанция, от която се установява плащане на сумата от 600 лв. за посредническата услуга. Последната представлява редовен платежен документи и съдържанието и не е оборено. Претендираната сума за задатък от 1500 лв. се претендира неоснователно, доколкото се претендира на основание неизпълнение на договорно задължение по прехвърляне на собствеността върху имота. Явно хипотезата не е подобна, доколкото задължението за прехвърляне на имота е изпълнено добросъвестно от ответницата по ОИ, а последствията, които са довели до отпадане на основанието не са в причинна връзка с поведението на ответницата по ОИ. Т.е. по претенцията с основание чл.45 от ЗЗД следва да бъде присъдена сумата от 1215.24 лв., а в останалата част до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Основателно е възражението на процесуалния представител на ответницата по ОИ, че мораторни лихви върху сумите по ОИ не се дължат, тъй като те може да се претендират считано от влизане в сила на процесното съдебно решение, с което евикцията е осъществена. Видно е, че ОИ е предявен през юли 2012 г., а решението е влязло в сила на 10.11.2011 г. с оглед на това претенцията по ОИ за заплащане на мораторни лихви следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По делото има предявени претенции за разноски от всички конституирани страни. От страна на ищците по ПИ има данни за извършени следните разноски: 1280.16 лв. – д.т. по ПИ, 1800 лв. за адвокатски хонорар, 60 лв. за графична експертиза, 13.80 лв. – д. т. за заявление за вписване, 30 лв. за държавна такса за скица на имота и 5 лв. д.т. за удостоверение, съдът не признава претендирани разноски от 5 лв. като такса за данъчна оценка, тъй като такова доказателство не е било необходимо по спора. Общо разноските за ищците по ПИ възлизат на 3188.96 лв. Ответниците по ПИ следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците по ПИ сумата от 3174.51 лв. представляващи дължими разноски, съобразно с уважената част от ПИ. За ответниците по ПИ и ищци по ОИ има данни за разноски в размер единствено на 1468.87 лв. за държавната такса по обратния иск. Ответницата по ОИ следва да бъде осъдена да заплати на ищците по ОИ сумата от 624.62 лв. съобразно с уважената част на предявените обратни искове. За ответницата по ОИ има данни за извършени в производството разноски в размер на 1428 лв. за адвокатски хонорар. С оглед това ищците по ОИ следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по ОИ и сумите за разноски съобразно с отхвърлената част на ОИ или сумата от 820.77 лв.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН-********** и С.Д.Н., ЕГН-********** и двамата с посочен в ИМ адрес - гр. Шумен, ул. „...” №4, вх., ет., ап., както и с посочен от тях по делото адрес – гр. Несебър, обл. Бургас, ж.к. „... бл.53, вх.2, ет.3, ап.327, със съдебен адрес – гр. Шумен, ул. „...” №9-13, оф.20 – адв. Св. М. от ШАК да заплатят солидарно на Н.Х.Р., ЕГН-********** и С.М.Р., ЕГН-********** и двамата с адрес – гр. Каолиново, общ. Каолиново, обл. Шумен, ул. „...” №2, със съдебен адрес – гр. Шумен, ул. „...” №9-13, оф.18 – адв. Г. В. от ШАК сумата от 31 859 (тридесет и една хиляди осемстотин петдесет и девет) лева, дължими като обезщетение за съдебно отстраняване на основание чл.189, ал.1 от ЗЗД, настъпило по силата на влязло в сила на 10.11.2011 г. решение №989/01.12.2011 г. по гр. д. №339/2011 г. по описа на ШРС, потвърдено с решение от 28.09.2012 г. по в. гр. д. №77/2012 г. по описа на ШОС по отношение на АПАРТАМЕНТ №41, със застроена площ 40.08 кв. м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение №12, заедно с 620/100 000 идеални части от общите части на сградата и 310/100 000 идеални части от правото на строеж върху мястото, намиращ се в гр. Шумен, кв. „...”, ул. „...” №50, вх.2, ет.6, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №... по кадастралната карта, намиращ се в сграда с идентификатор №... разположена в ПИ с идентификатор №... предмет на покупко-продажба по НА за покупко-продажба №.../2010 г. на Нотариус с №... на НК, от която сума 30 000 (тридесет хиляди лева) са продажната цена на имота, 17 (седемнадесет) лева държавна такса за вписване на сделката, 237 (двеста тридесет и седем) лева платена нотариална такса за прехвърляне на имота, 350 (триста и петдесет) лева за местен данък за придобиване на имота, 600 (шестстотин) лева за посредничество по сделката и 655 (шестстотин петдесет и пет) лева разноски заплатени от ищците в производството, с което е осъществена евикцията, ведно със законната лихва върху сумите за главница, считано от 10.11.2011 г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.Р., ЕГН-********** и С.М.Р., ЕГН-********** против Н.С.Н., ЕГН-********** и С.Д.Н., ЕГН-********** иск в останалата му част до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА Л.К.Х., ЕГН-**********,***, с посочен в отговора към ИМ по обратния иск съдебен адрес – гр. Шумен, ул. „...”, №9-13, ет.3, кантора №32 – адв. Б. Б. от ШАК да заплати на Н.С.Н., ЕГН-********** и С.Д.Н., ЕГН-********** ** 615.24 лв. (петнадесет хиляди шестстотин и петнадесет лева и двадесет и четири стотинки), от които сумата 14 400 (четиринадесет хиляди и четиристотин) лева, дължими на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, като суми дадени на отпаднало основание – покупко-продажба на АПАРТАМЕНТ №41, със застроена площ 40.08 кв. м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение №12, заедно с 620/100 000 идеални части от общите части на сградата и 310/100 000 идеални части от правото на строеж върху мястото, намиращ се в гр. Шумен, кв. „...”, ул. „...” №50, вх.2, ет.6, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №... по кадастралната карта, намиращ се в сграда с идентификатор №... разположена в ПИ с идентификатор №... предмет на покупко-продажба по НА за покупко-продажба №.../2010 г. на Нотариус с №... на НК, отразена в НА за покупко-продажба на недвижим имот №... г. по описа на Нотариус с №... НК, поправен с НА за поправка №... г. на Нотариус с №... на НК, както и сумата от 1215.24 лв. (хиляда двеста и петнадесет лева и двадесет и четири стотинки), представляващи дължими на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД суми за причинени виновно вреди, вследствие на сделката, както следва 14.40 лв. (четиринадесет лева и четиридесет стотинки) такса за вписване на НА, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева – заплатен местен данък за придобиване на имота, сумата от 240.84 лв. (двеста и четиридесет лева и осемдесет и четири стотинки) - нотариална такса по сделката и 600 (шестстотин) лева за посредничество по сделката, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.11.2011 г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.Н., ЕГН-********** и С.Д.Н., ЕГН-********** против Л.К.Х., ЕГН-********** искове в останалите им части до пълните предявени размери, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН-********** и С.Д.Н., ЕГН-********** да заплатят на Н.Х.Р., ЕГН-********** и С.М.Р., ЕГН-********** сторените от последните разноски за водене на настоящото производство, съобразно с уважената част на ПИ (първоначалния иск) в размер на 3 174.51 лв. (три хиляди сто седемдесет и четири лева и петдесет и една стотинки).

ОСЪЖДА Л.К.Х., ЕГН-********** да заплати на Н.С.Н., ЕГН-********** и С.Д.Н., ЕГН-********** сторените от последните разноски за водене на настоящото производство, съобразно с уважената част на ОИ (обратния иск) в размер на 624.62 лв. (шестстотин двадесет и четири лева и шестдесет и две стотинки).

ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН-********** и С.Д.Н., ЕГН-********** да заплатят на Л.К.Х., ЕГН-********** сторените от последната разноски за водене на настоящото производство, съобразно с отхвърлената част на ОИ (обратния иск) в размер на 820.77 лв. (осемстотин и двадесет лева и седемдесет и седем стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.

Окръжен съдия: