Р Е Ш Е Н И Е № 152

гр. Шумен, 21.06.2013 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

Окръжен съдия: Константин Моллов

при секретар А.А., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов г. д. № 351 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от А.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Б., общ. К., обл. Ш, ул. “...”, № == и А.Л.А., ЕГН **********, с постоя- нен адрес с. Ц., общ. Н.К., обл. Ш., ул. “...”, № .., чрез ад. М. М. от ШАК срещу ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., район “..., ж.к. “...” ул. “....”, № .., ет..., представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.. Ищците твърдят, че са дъщери на М.Х.Ю. и Л.А. М., починали на 04.04.2011 г., вследствие на ПТП, причинено от К.Н.А. при управление на т.а. марка “Скания”, с ДК № РВ .... АМ, с прикачено ремарке с ДК № РВ ... ЕН. Ищците са преживели тежко смъртта на родителите си, която е породила у тях непреодолими душевни страдания и мъка. Между тях е съществувала изключително силна емоционална връзка, отношения на душевна топлото, доверие, доброта, грижа и любов. По случая е било образувано НОХД № 203/2011 г. по описа на ОС гр. Г., което е завършило с влязла в сила присъда на 05.12.2011 г., с която К.Н.А. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление при управлението на т. а. “Скания”, като в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП го е управлявал със скорост около 108 км/час при максимално разрешена 70 км./час. За товарния автомобил, управляван от К.Н.А. е имало сключен договор за за- дължителна застраховка “Гражданска отговорност” между собственика на товарния автомобил и ЗАД “ОЗК – Застраховане” АД. Договорът е обективиран в застрахователна полица № ... от 18.11.2010 г., с валидност от 19.11.2010 г. до 18.11.2011 г. Към настоящия момент претърпените от ищците неимуществени вреди свързани със загубата на близки роднини не са били обезщетени по никакъв начин. Ищците претендират ответникът да им заплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди, причинени, вследствие смъртта на техните родители – М.Х.Ю. и Л.А. М.. Претендираните от ищците суми са съответно по 110 000 лв. за всеки ищец за загубата на всеки един от починалите родители (общо по 220 000 лв. на всеки ищец), ведно със законната лихва върху всяка сума от по 110 000 лв. за всеки ищец, считано от датата на увреждането 04.04.2011 г. до окончателното им изплащане. В съдебно заседание поддържат исковите си претенции, чрез процесуалния си представители ад. М. М. ***.

Ответникът ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД в отговора си оспорва предявените искове, по основание и размер. Не е налице застрахователен договор, сключен в предвидената от закона форма. Счита, че ПТП не е настъпил по изключителна вина на К.Н.А., а виновен за него е Л.А. М.. Последният е предприел маневра изпреварване, без да се убеди, че насреща се движи товарния автомобил, поради което настъпва ударът. С оглед на това прави възражение за съпричиняване. Оспорва, че ищците са претърпели неимуществени вреди, предвид обстоятелството, че за ПТП е виновен единствено, техния баща Л.А. М.. На следващо място посочва, че претенциите не кореспондират с обективните критерии на чл.52 от ЗЗД, като по отношение смъртта Л.А. М. не следва да се изплаща обезщетение за неимуществени вреди, с оглед изложените в отговора аргументи. В съдебно заседание застрахователното дружество, чрез процесуалния си представител ад. Н. Г. от АК гр. С. подържа становището си, изразено в отговора на исковата молба. Допълва, че по отношение на пострадалата Ю. също счита, че е налице съпричиняване, тъй като тя е била без поставен предпазен колан. Мястото на което е седяла се счита за едно от най опасните при челен сблъсък, тъй като се появява безконтролно движение напред. В случай, че бил поставен предпазния колан, вероятно по-голяма част от травмите е нямало да настъпят.

От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

С влязла в сила, на 04.02.2013 г., Присъда № 48 от 07.05.2012 г. на Габров- ския окръжен съд, постановена по НОХД № 41/2012 г. по описа на съда, К.Н.А., ЕГН ********** е бил признат за виновен за това, че на 04.04.2011 г. около 13.00 ч. на главен път І-4 , гр. С. – гр. В., около 72.350 км., в землището на община С. при управление на МПС – товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ .... АМ с прикачено товарно ремарке с ДК № РВ ... ЕН, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост от 108 км./ч. и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – водачът на лек автомобил марка “Рено Лагуна” с ДК № Н ... АР Л.А. М. и возещите се в автомобила С.С. и М.Х.Ю. и телесни повреди на повече от едно лице – средна телесна повреда на А.Л.А., изразяваща се във фрактура на дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник и средни телесни повреди на А.Л.А. – фрактура на костите на лява предмишница, довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник и фрактура на лява бедрена кост, довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.3, б. “б” във вр. с ал.4, във вр. с ал.1, б. “б”, пр.2 и б. “в”, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК го осъжда на три години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от четири години, счита- но от влизане на присъдата в сила.

От съдържащите се в НОХД № 41/2012 г. на ГОС документи – свидетелство за регистрация от 11.07.2007 г. (л.121 от досъдебно производство № 237/2012 г.) се установява, че товарния автомобил, с който К.Н.А. е причинил ПТП е собственост на “Универс транс” ЕООД гр. П..

По НОХД № 41/2012 г. на ГОС е представено заверено копие от застрахователна полица № ... (л.117 от досъдебно производство № 237/2012 г.) за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ .... АМ, издадена на 18.11.2010 г. От полицата се установя- ва, че между “Универс транс” ЕООД и ответното застрахователно дружество е сключен застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” относно товарния автомобил, с който е извършено ПТП, в резултат, на което е настъпила смъртта на М.Х.Ю. и Л.А. М.. Заст- раховката е валидна за периода от 19.11. 2010 г. до 18.11.2011 г. Наличието на застрахователен договор, обективиран в горепосочената полица не се оспорва от ответника (протокол от съдебно заседание на 14.05.2013 г. стр.10).

Видно от Удостоверения за наследници № 002191 и № 002193 от 15.12.2011 г., издадени от община Столична, район Сердика ищците А.Л.А. и А. Л.А. са дъщери на починалите М.Х.Ю. и Л.А. М..

По делото е допусната и извършена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза. Заключенията са изготвени въз основа на приложените по делото документи, включително и тези по НОХД. От депозираните заключения, които не са оспорени от страните, се установява, че на 04.04.2011 г. товарен автомобил “Скания” с ДК № РВ .... АМ, с прикачено към него товарно ремарке с ДК № РВ ... ЕН се е движил през светлата част на денонощието по дясната лента за движение по път І-4 С. – В., в посока гр. В. със 108 км./ч., по наклон 3.4% надолу по посока на неговото движение. Пътния участък е прав, платното е било сухо с ширина 8.1 м., разделено на две еднакви по ширина ленти. Срещуположно се движи колона от автомобили, като един от автомобилите – л.а. “Рено Лагуна” с ДК № ... АР, управляван от Л.А. М. предприема маневра изпреварване и навлиза в насрещната лента за движение като скоростта му достига 107 км./ч. Поради високи- те скорости на двете срещуположно движещи се МПС разстоянието между тях бързо намалява и водачите на двата автомобила употребяват аварийно спирачки. МПС се удрят челно с предните си части, като скоростта на то- варния автомобил в този момент е била около 76 км./ч., а тази на лекия автомобил 55 км./ч. След удара лекия автомобил е бил спрян и върнат обратно на посоката, от която идва, след което излиза на десния банкет и се преобръща по таван, а товарния автомобил намалява скоростта и преустановява движението си. Видимостта на двамата водачи един спрямо друг е била не по-малко от 400 метра. Двамата водачи са имали техническа възможност да се възприемат един друг незабавно след започване маневрата за изпреварване на л.а. “Рено Лагуна”. В пътния на участък на ПТП максимално допустимата скорост на движение на лек автомобил е била 90 км./ч., а на товарен автомобил – 70 км./ч. Пътната маркировка е била “единична прекъсната линия” – М3, даваща възможност за изпреварване. В съдебно заседание (л.61) вещите лица категорично уточняват, че високата скорост на двете МПС, които са се движили доста над максимално разрешените скорости и маневрите, които са били извършени съчетано комплексно са направили непредотвратима катастрофата.

Лекия автомобил “Рено Лагуна” е бил технически и фабрично оборудван с колани за задната седалка. М. Ю. е седяла на задната седалка по средата. Единствено водачът на лекия автомобил Л. М. е бил с поставен предпазен колан. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че за разлика от водача няма сигурни данни М. Ю. да е поставила предпазен колан. Предпазните колани намаляват травмите у пътниците, но при висока скорост и челен сблъсък из- ползването на предпазен колан не може да гарантира оцеляването на пътуващите в автомобила.

Заключението на вещите лица относно механизма на ПТП потвърждават показанията на разпитания пред съда свидетел С.И.Г., очевидец на ПТП. Свидетелят е карал колата си зад л.а. “Рено Лагуна”, пред който имало огромен камион ТИР и в насрещната лента също се задавал ТИР. Л.а. “Рено Лагуна” за- почнал да изпреварва, но се колебаел, излизал и се прибирал в лентата и в един момент тръгнал да изпреварва, като почти веднага след като излязъл в насрещната лента се сблъскал с товарния автомобил, който се движел по нея. И двете МПС са ударили спирачки. Свидетелят заявява, че му е трудно да прецени дали е имало достатъчно място да се извърши изпреварването, но той лично не би предприел маневра за изпреварване в тази ситуация.

Разпитани в съдебно заседание свидетелите Б. А. М. (брат на починалия Л.А. М.) и С.А.Х. (сестра на починалия Л.А. М.) твърдят, че до смъртта на Л.А. М. и М.Х.Ю. между тях и децата им са съществували отношения на обич и разбирателство. Починалите се грижели за децата си. Л. М. работел в С. и бил взел и децата. Смъртта на Л.А. М. и М.Х.Ю. е причинила голяма болка и страдание на дъщерите им. Те много тежко са изживели загубата на родителите си. Наложило се да прибягнат до помощта на психиатър и да приемат медикаменти. И досега те не могат да преодолеят сполетялата ги трагедия.

С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявените от ищците субективно и обективно комулативно съединени искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Разгледани по същество исковите претенции на ищците срещу застрахова- телното дружество са частично основателни, поради следните съображения:

Съгласно чл.223, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.226, ал.1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отговорност- та на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.226, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането за съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички комулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.

В конкретния случай е безспорно, че на 04.04.2011 г е осъществено ПТП с участието на товарен автомобил, управляван от К.Н.А., при което е настъпила смъртта на Л.А. М. и М.Х.Ю.. Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, негова- та противоправност и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила, за понесените от ищците неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила смърт на трети лица, вследствие, на което ищците са претърпели неимуществени вреди.

Съдът, в настоящия си състав, приема за установено съществуването на застрахователно правоотношение към момента на настъпването на ПТП между ответника ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, в качеството на застраховател и собственика на товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ .... АМ, участвал в произшествието, породено от валидно сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Действително към момента на инцидента, автомобилът е управляван от трето лице, което не е страна по застрахователния договор, но това обстоятелство е ирелевантно и не изключва отговорността на ответника – застраховател по чл. 226, ал. 1, във вр. с чл. 223, ал. 1 от КЗ. За да възприеме този извод, съдът, в настоящия си състав, се основава на разпоредбите на чл.257, ал.1 и ал.2 от КЗ. Съгласно чл. 257, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл.257, ал.2 КЗ, са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В конкретния случай виновният водач - К.Н.А. е управлявал МПС в качеството на негов шофьор, липсват твърдения и доказателства, включително и по наказателното дело, че управлението е осъществено от него против волята на застрахования собственик, от което следва че отговорността му за причинените във връзка с използването на автомобила неимуществени вреди е покрита от задължителната застраховка “Гражданска отговорност” по сключения от застрахователното дружество и собственика на автомобила застрахователен договор. Валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника – заст- рахователното дружество по чл.226, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети неимуществените вреди, претърпени от ищците, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.

Разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД задължава съдът да обсъди дали по дело- то са налице обстоятелства, от които да се направи извод за съпричиняване от страна на увредения и за степента на съпричиняването. От събраните в хода на процеса- доказателства и по-специално от заключението на съдебната медико-автотехническа експертиза се установи, че починалата М. Ю. е била седнала по средата на задната седалка на лекия автомобил и не е била поставила предпазен колан. Предвид механизма на ПТП поставянето на предпазния колан от страна на пострадалата не би намалил вредосния резултат. При високата скорост и на двете МПС и осъществения челен сблъсък използването на предпазен колан не е можело да гарантира оцеляването на пътуващите в автомобила. Следователно М. Ю. не е допринесла по никакъв начин за настъпване на вредоносния резултат при процесното ПТП.

Л.А. М. е управлявал лекия автомобил и е предприел маневра за изпреварване. Съгласно чл.25 от ЗДвП той е бил длъжен преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В конкретния случай Л. М. непосредствено преди да започне маневрата е имал техническата възможност да възприеме движещия се в насрещното платно товарен автомобил. Въпреки това е направил грешна преценка и е предприел рискована маневра, с което е допринесъл за настъпването на ПТП. Настъпилата катастрофа е резултат от комбинацията на високата скорост на двете МПС, която значително е надвишавала максимално допустимата от закона и предприетата маневра за изпреварване. Със своето поведение увреденият е допринесъл за причинените му вреди, поради което отговорността на деликвента следва да се ограничи при отчитане последиците от поведението на Л.А. М.. Анализирайки събраните по делото и релевантни за спора факти, съдът приема че при- носът на Л.А. М. следва да се определи на ½, до който размер следва да се намали отговорността на прекия причинител, респективно на застрахователя, който с оглед съществуващото застрахователно правоотношение следва да възмезди претърпените от ищците неимуществени вреди, причинени от смъртта на роди- телите им в резултат на ПТП .

Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности. В случая е доказано, че неимуществената сфера на ищците е била засегната. Смъртта на техните родители им е нанесла сериозна психологическа травма. Обезщетението за неимуществени вреди имат за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Тези нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към момента на осъществяването на увреждането страдания, а продължават и след това. Починалите Л.А. М. и М.Х.Ю. са били млади, жизнени, работоспособни, в разцвета на житейските си и трудови сили, само, съответно на 41 и 38 години. От събраните по делото доказателства се налага извода, че тяхната смърт е причинила сериозен стрес, който не е преодолян и към настоящия момент. Ищците са претърпели и продължават да търпят негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близки за тях хора – баща и майка. Това е една нормална човешка реакция за нещастие с близък човек. Те завинаги, до края на живота си ще трябва да живеят с болката от шокира- щата и нелепа загуба на най-близкия си хора, изгубвайки ги при трагични обстоятелства. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, след като взема в предвид преживя- ваните от ищците страдания, които са претърпени, търпят и ще продължават да търпят и с оглед на житейски оправданото, съдът в настоящия си състав приема, че претенциите на ищците А.Л.А. и А.Л.А. за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на родителите им се явяват основателни и доказани, както следва: за А.Л.А. по 40 000 лв. за смъртта на всеки един от починалите й родители. Отчитайки приноса на пострадалия Л.А. М. на ½ и след приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 20 000 лв., а за разликата до претендираните размери от по 110 000 лв. да бъдат отхвърлени. За А.Л.А. по 40 000 лв. за смъртта на всеки един от починалите й родители. Отчитайки приноса на пострадалия Л.А. М. на ½ и след приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 20 000 лв., а за разликата до претендираните размери от по 110 000 лв. да бъдат отхвърлени.

Основателна е и претенцията за законна лихва върху претендираните от ищците суми за претърпените от тях неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на вредоносния резултат – 04.04.2011 г. до датата на тяхното окончтелно заплащане. Отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, т. е. застрахователят дължи на увредения това, което последния би имал право да получи като обезщетение от деликвента. Следователно на ищците следва да се присъди законна лихва върху обезщетението, от датата на увреждането – 04.04.2011 г., в който момент е настъпила изискуемостта на вземането, съгл. чл.84, ал.3 от ЗЗД. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.223, ал.2 от КЗ, съгласно която застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност”, заплаща обезщетение на застрахования, вкл. и за лихви за забава, когато последния отговоря за тяхното заплащане пред увреденото лице. Т. е. ако застрахованият дължи лихви за забава на увреденото лице от момента на увреждането, съгл. правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД, застрахователят също дължи плащане на лихвите от посочения момент, в случаите, когато обезщетението се претендира пряко от него, при предпоставките на чл.226, ал.1 от КЗ. Разпоредбата на чл.233, ал.2 изр.2 от КЗ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящия случай.

Следва да се има предвид и чл.227, т.2 от КЗ, която изрично предоставя на застрахователя право да предяви регресен иск срещу застрахования за платените лихви за забава от датата на застрахователното събитие до датата на съобщаването на обстоятелствата по чл.224, ал.1 от КЗ.

В писмените си бележки ответникът се е позовал на разпоредбата на чл.268, т.10 от КЗ, като не е цитирал в цялост текста й. Действително съгл. чл.268, т.10 от КЗ застрахователят не заплаща обезщетение за лихви и съдебни разноски, освен в случаите на чл.223, ал.2 и ал.4 от КЗ. Следователно същата не намира приложение в случаите когато деликвента носи отговорности за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. Функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Ответникът се е позовал и на чл.271, ал.5 от КЗ. Тази разпоредба е приложима само в хипотеза- та на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящия случай – увредените са потърсили застрахователно обезщетение по съдебен ред – чл.273, ал.1, предл. второ от КЗ.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да се заплатят направените по делото разноски, съобразно уважената част от претенциите. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.02.2012 г. е уговорено възнаграждение в общ размер на 13 500 лв., което следва да бъде изплатено след приключване на делото с влязло в сила решение. Т.е. към настоящия момент не е извършено реално заплащане, поради което на ищците не следва да се присъждат разноски.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответното дружество следва да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 8 705.45 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът, следва да бъде осъден да за- плати държавна такса в размер на 4 800 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Осъжда ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., район “..., ж.к. “...” ул. “....”, № .., ет..., представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати на А.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Б., общ. К., обл. Ш., ул. “...”, № .. сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяна болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на майка й М.Х.Ю., ЕГН **********, причинена по непредпазливост при ПТП, станало на 04.04.2011 г., причинено от К.Н.А., който е нарушил правилата за движение, при управление на товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ .... АМ на основание застрахователна полица № 23110011 4908 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения то- варен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдения размер на главница- та от 04.04.2011 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част за разликата над уважения размер от 40 000 (четиридесет хиляди) лева до претендирания размер от 110 000 (сто и десет хиляди) лв. отхвърля.

Осъжда ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., район “..., ж.к. “...” ул. “....”, № .., ет... представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати на А.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Б., общ. К., обл. Ш., ул. “...”, № .. сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяна болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на баща й Л.А. М., ЕГН **********, причинена по непредпазливост при ПТП, станало на 04.04.2011 г., причинено от К.Н.А., който е нарушил правилата за движение, при управление на товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ .... АМ на основание застрахователна полица № ... за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдения размер на главницата от 04.04.2011 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част за разликата над уважения размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева до претендирания размер от 110 000 (сто и десет хиляди) лв. отхвърля.

Осъжда ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ..., със седалище и ад- рес на управление гр. С., район “..., ж.к. “...” ул. “.....”, № ..., представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати на А.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Ц., общ. Н.К., обл. Ш., ул. “...”, № .., сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяна болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на майка й М.Х.Ю., ЕГН**********, причинена по непредпазливост при ПТП, станало на 04.04.2011 г., причинено от К.Н.А., който е нарушил правилата за движение, при управление на товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ .... АМ на основание застрахователна полица № 2311 00114908 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдения размер на главницата от 04.04.2011 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част за разлика- та над уважения размер от 40 000 (четиридесет хиляди) лева до претендирания размер от 110 000 (сто и десет хиляди) лв. отхвърля.

Осъжда ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., район “..., ж.к. “...” ул. “....”, № .., ет..., представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати на А.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Ц., общ. Н.К., обл. Ш., ул. “...”, № .., сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживяна болка, мъка и стрес от преждевременната смърт на баща й Л.А. М., ЕГН **********, причинена по непредпазливост при ПТП, станало на 04.04.2011 г., причинено от К.Н.А., който е нарушил правилата за движение, при управление на товарен автомобил марка “Скания” с ДК № РВ .... АМ на основание застрахователна полица № ... за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения товарен автомобил, ведно със законната лихва върху присъдения размер на главницата от 04.04.2011 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част за разликата над уважения размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева до претендирания размер от 110 000 (сто и десет хиляди) лв. отхвърля.

Осъжда А.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Б., общ. К., обл. Ш., ул. “...”, № .. и А.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Ц., общ. Н.К., обл. Ш., ул. “...”, № ... да заплатят солидарно на ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., район “..., ж.к. “...” ул. “....”, № .., ет..., представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. сумата от 8 705.45 (осем хиляди, седемстотин и пет лева и четиридесет и пет стотинки) лева, представляваща напра- вените от дружеството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.

Осъжда ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., район “..., ж.к. “...” ул. “....”, № ..., представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лева.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: