гр. Ш., 27.02.2013 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ш.ски окръжен съд,
Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ДИМИТРОВА
СТЕЛА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Ю.А. като разгледа докладваното от мл.
съдия Шипковенска в. гр. д. № 375 по описа за 2012 г. на Ш.ски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 82 от 06.04.2012 г. по гр.
д. № 565/2011 г. Районен съд – гр. Н. п. е уважил предявения от К.И.А. срещу Потребителна кооперация “З.”, с.
П. м., обл. Ш. иск по чл. 224, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата 272.50 лв. – обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск; уважил е предявените
от К.И.А. срещу Потребителна
кооперация “З.”, с. П. м., обл. Ш. и К.М.Г. обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ за заплащане на сумата 510 лв. -
обезщетение за имуществени вреди от неиздаване на
необходимите й документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото й правоотношение,
изразяващи се в обезщетението за безработица за 4
месеца, и за заплащане на сумата
400 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху посочените суми, считано
от 16.05.2011 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за
обезщетяване на причинени имуществени вреди, за разликата над 510 лв. до пълния
предявен размер от 720 лв. и е отхвърлил иска за обезщетяване на причинени
неимуществени вреди, за разликата над 400 лв. до пълния предявен размер от 600
лв.; отхвърлил е предявения от К.И.А. срещу Потребителна кооперация “З.”, с. П.
м., обл. Ш.
иск с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ за заплащане на сумата 800 лв.;
осъдил е Потребителна кооперация “З.”, с. П. м., обл.
Ш. да заплати на К.И.А. направени по делото разноски в размер на 89.88 лв.;
осъдил е К.М.Г. да заплати на К.И.А. направени по делото разноски в размер на
51.72 лв.; осъдил е К.И.А. да заплати на Потребителна кооперация “З.”, с. П.
м., обл. Ш. направени по делото разноски в размер на
124.43 лв.; осъдил е К.И.А. да заплати на К.М.Г. направени по делото разноски в
размер на 18.09 лв.; осъдил е Потребителна кооперация “З.”, с. П. м., обл. Ш. и К.М.Г. да заплатят по сметка на съда сумата
123.50 лв. – изплатено възнаграждение за вещо лице; осъдил е К.И.А. да заплати
по сметка на съда сумата 123.50 лв. – изплатено възнаграждение за вещо лице;
осъдил е Потребителна кооперация “З.”, с. П. м., обл.
Ш. да заплати по сметка на съда сумата
50 лв. – държавна такса за уважения иск по чл. 224, ал. 1 КТ; осъдил е Потребителна
кооперация “З.”, с. П. м., обл. Ш. и К.М.Г. да
заплатят по сметка на съда сумата 100 лв. – държавна такса за уважените искове
по чл. 226, ал. 1 КТ.
Решението е обжалвано от ответниците
Потребителна кооперация “З.”, с. П. м., обл. Ш. и
К.М.Г., в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.
224, ал. 1, чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ,
както и в частта за разноските. Жалбоподателите
поддържат, че решението е неправилно, тъй като ищцата не е представила
доказателства за регистриране като безработна в Агенция по заетостта и за
подадено заявление до ТП на НОИ, съгласно разпоредбите на чл. 54а, ал. 3 и ал.
4 КСО. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, поради което се иска решението
да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с
което да се отхвърлят предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата-ищца К.И.А. оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение.
Претендира разноски.
Ш.ски окръжен съд като взе предвид
изложените от страните доводи и представените по делото доказателства, намира въззивната жалба за редовна и допустима, и приема за
установено следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл. 224, ал. 1, чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ, които са
предмет на разглеждане във въззивното производство.
В исковата си молба ищцата К.И.А. твърди, че в периода
от 01.12.2008
год. до 03.03.2010г. е работила по трудово
правоотношение при ответната страна Потребителна
кооперация “З.”, с. П. м., обл. Ш., представлявана от
К.М.Г., на длъжност “магазинер” в смесен магазин.
Трудовото й правоотношение било прекратено въз основа на нейна молба със
заповед № 1/02.03.2010 год., в която било посочено,
че на ищцата следва да се изплати обезщетение по чл. 224 КТ - за неползван отпуск. Обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск не й било изплатено. Ищцата счита, че за отработени 15 месеца й се
полага платен отпуск в размер на 25 работни дни, за които й се дължи
обезщетение в размер на 272.50 лв. При прекратяване на трудовото й
правоотношение ищцата получила трудовата си книжка с вписан трудов стаж,
посетила Бюро по труда гр. К. за да се регистрира като безработна, и съответно
да направи регистрация в ТП на НОИ за изплащане на обезщетение за безработица в
продължение на 4 месеца. Служителка на ТП на НОИ констатирала, че трудовата
книжка на ищцата не е оформена по надлежния ред, поради което ищцата не можела
да се регистрира и съответно да й се изплаща обезщетение за безработица. Председателя
на кооперацията – ответницата К.Г. заявила, че по този начин оформяла трудовите
книжки. Ищцата отново посетила ТП на НОИ, като служителката написала на гърба
на заповедта, че трудовата книжка следва да се оформи надлежно или да се
изготви УП-3, но председателят на кооперацията отново не отстранила
нередовността на трудовата книжка. В резултат ищцата не получила обезщетение за
безработица в размер на 720 лв. Ищцата претърпяла и неимуществени вреди в
размер на 600 лв., изразяващи се в причинено страдание, влошаване на
здравословното състояние. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди Потребителна
кооперация “З.”, с. П. м. да й заплати сумата 272.50лв., представляваща
обезщетение за неползван отпуск, както и да осъди
Потребителна кооперация “З.”, с. П. м. и К.М.Г. солидарно да й заплатят сумата
от 720 лв. - причинени й имуществени вреди, представляващи
обезщетението за безработица, което ищцата би получавала при надлежното
оформяне на трудовата й книжка от работодателя, както и сумата от
600 лв., представляваща причинени й неимуществени вреди. Претендира разноски.
Ответниците са оспорили
предявените искове по основание. Поддържат, че ответницата Г. е оформила
трудовата книжка на ищцата съобразно изискванията на нормативните актове и
същата й била връчена на 06.04.2010г. Липсвали доказателства за представени от
ищцата в срок документи за регистрация в Бюро по труда и ТП на НОИ.
Ш.ски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
представения трудов договор № 21/27.11.2008г. се установява, че страните са
били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по което К.И.А. е
заемала длъжността “магазинер” в смесен
магазин.
Представена е заповед № 1/02.03.2010 г.
на Председателя на ПК “З.”, с. П. м.
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата К.И.А. на основание чл.
326, ал. 1 КТ. Наредено е да й се изплати обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал.1 КТ. Обезщетение за неползван
отпуск не е било заплатено на ищцата, което обстоятелство не се оспорва от
ответната страна.
От заключението на вещото лице по съдебно–счетоводната експертиза, изслушано в съдебно
заседание на 23.11.2011г., което съдът кредитира като
обективно и комП.ентно дадено, се установява,
че размера на обезщетението за неползван платен
годишен отпуск от общо 25 дни /за 2008г. - 2 работни дни; за 2009г. - 20
работни дни; за 2010г. - 3 работни дни/, възлиза на 371.70 лв. В експертното
заключение е отразено, че обезщетението за неползван
отпуск на ищеца е начислено от страна на работодателя във ведомостта за заплати
за м. март 2010г., но не е изплатено. Размерът на обезщетението за безработица,
платимо от НОИ за 4 месеца при регистрация през м. март 2010г., възлиза на 510
лв. Вещото лице заявява в съдебно заседание, че ищцата не е била регистрирана в
Бюро по труда гр. К. и гр. Н. Козлево, след извършена
справка на място.
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 226, ал.1, т.1 КТ
работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите,
причинени на работника или служителя, поради неиздаване или несвоевременно
издаване на документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. Обезщетението, съгласно чл.226,
ал.3, изр.1 КТ, обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя,
включително и неимуществените. Следователно чрез иска по чл. 226, ал. 1 КТ се
репарират вредите, които работникът или служителят понася от ненадлежното упражняване от работодателя на
удостоверителната му функция относно обстоятелства, свързани с трудовото
правоотношение. За да бъде ангажирана отговорността
на кооперацията –работодател по чл. 226 ал. 1 т.1 от Кодекса на труда следва да
бъде установено, че ищцата е претърпяла вреди, причинени й от неиздаване или
несвоевременното издаване на необходимите й документи, удостоверяващи факти,
свързани с трудовото й правоотношение, в случая ненадлежното
оформяне на трудовата й книжка от работодателя се приравнява на липса на
издаден надлежен документ, свързан с трудовото правоотношение.
По делото няма никакви
данни, въз основа на които да се направи извода, че ищцата не е получавала
обезщетение за безработица именно поради ненадлежното
оформяне на трудовата й книжка от работодателя. Изплащането на парични
обезщетения за безработица предпоставя подаване на заявление
по образец в Териториалното поделение на Националния осигурителен институт,
съгласно разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата за отпускане и
изплащане на паричните обезщетения за безработица. За да твърди, че е
претърпяла вреди, изразяващи се в неполучаването на
такова обезщетение, ищцата следва да докаже на първо място, че е
поискала изплащането на обезщетение за безработица и такова й е било
отказано, както и че този отказ е свързан с неиздаване на съответния документ
от работодателя. Данни за подаване на заявление за обезщетение за
безработица изобщо липсват по делото, т.е. ищцата не е установила да е
претърпяла вреда, която да е в причинна връзка с неправомерното поведение на
работодателя.
В чл. 1, ал. 5 и ал. 7 от
Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е
предвидена възможност ако се подаде заявление без към него да е приложен
необходим документ, страната да бъде уведомена в седемдневен срок да го
представи. Нещо повече, предвидено е, че ако в 15-дневен срок от датата на
уведомяване документа не бъде представен, преценката на правото и определянето
на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на
наличните документи. Съобразявайки изложеното по-горе, както и изискванията
на Кодекса за социално осигуряване /паричните обезщетения за безработица се
получават по реда, предвиден в глава ІV „а” от Кодекса за социално
осигуряване/, съдът намира, че неполучаването на
обезщетение за безработица от ищцата не се дължи на виновно поведение на
ответната кооперация, респ. на нейни служители. Неполучаването на обезщетението се дължи на липсата на
заявление от страна на ищцата до комП.ентния орган –
съответното териториално поделение на НОИ, както и на липсата на другите
предпоставки, предвидени в КСО за отпускането му, а не на виновно поведение на
работодателя.
За да се получава
обезщетение за безработица е необходимо лицето да е безработно и да е
регистрирано като такова в Агенцията по заетостта – чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО
и чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на
паричните обезщетения за безработица, както и подаване на заявление
до Териториалното поделение на НОИ, наред с други предвидени в закона
предпоставки. Ищцата не е била регистрирана като безработна, а и до настоящия
момент няма данни тя да е подала заявление за получаване на обезщетение за
безработица.
При това положение не са
налице изискванията на чл. 226, ал. 1, т.1 от Кодекса на труда за ангажиране
отговорността на работодателя за вреди, причинени на ищцата. Дори да е
претърпяла някакви вреди, те не се дължат на ненадлежното
оформяне на трудовата й книжка от работодателя, поради което искът за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди е неоснователен. По горните
съображения, че разглежданият случай не може да се подведе под хипотезата на
чл.226, ал.1, т.1 КТ, неоснователен се явява и искът за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Елементи на фактическия състав на
правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ,
за периода на съществуване на процесното трудово
правоотношение, са прекратяване на трудовото правоотношение и работникът или
служителят да не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск за годината,
в която е прекратено трудовото правоотношение или през предходни години.
Размерът на обезщетението се определя по реда на чл.177 КТ към деня на
прекратяването на трудовото правоотношение, т. е. от полученото среднодневно трудово възнаграждение за месеца, през който
работникът или служителят е отработил най - малко 10 работни дни. Изчислено на тази легална база обезщетението за неизползвания от ищцата
отпуск за 25 работни дни /за 2008г. - 2 работни дни; за 2009г. - 20 работни
дни; за 2010г. - 3 работни дни/, чиято дължимост е
призната от работодателя в заповедта, обективираща
прекратяването на трудовото правоотношение, възлиза на 371.70 лв., съгласно неоспореното от страните заключение
на съдебно-счетоводната експертиза. В хода на
производството ответникът не е провел насрещно доказване, че този отпуск е
ползван и че е платил обезщетение за неизползвания отпуск. Ето защо искът по
чл. 224, ал.1 КТ е основателен до посочения размер. С
оглед изложеното решението на първоинстанционния съд в тази част следва да
бъде потвърдено.
При така развитите съображения и предвид
несъвпадане на приетите от двете инстанции крайни
изводи, обжалваното решение, в частта, в която са уважени предявените от К.И.А.
искове с правно основание чл. 226, ал.
1, т. 1 КТ, следва да бъде отменено, и вместо това следва да бъде
постановено решение за отхвърляне на предявените искове. Решението следва да се
отмени и в частта, в която
ответната кооперация е осъдена да заплати на К.И.А. направени по делото
разноски - над размера от 38.11 лв. до 89.88 лв.; в частта, в която К.М.Г. е
осъдена да заплати на К.И.А. направени по делото разноски в размер на 51.72
лв.; в частта, в която ответната кооперация и К.М.Г. са осъдени да заплатят по сметка на съда депозит за
изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза - над размера от 28.13 лв. до 123.50 лв.; в частта, в която
ответната кооперация и К.М.Г. са осъдени
да заплатят по сметка на съда държавна такса по уважените искове по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ, в размер на 100
лв.
На ответната кооперация следва да се
присъди сумата от 53.11 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК; на К.М.Г. следва да се присъди
сумата от 53.16 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
При този изход на спора въззиваемата страна дължи да заплати на въззивниците разноски за въззивното
производство, в размер на 57.72 лв., на основание чл. 273, вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК, а въззивниците дължат да заплатят
на въззиваемата страна разноски за въззивното производство, в размер на 46.09 лв., на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, Ш.ски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 82 от 06.04.2012 г. по гр.
д. № 565/2011 г. на Районен съд – гр. Н. п., в частта, в която са уважени
предявените от К.И.А. срещу Потребителна кооперация “З.”, с.
П. м., обл. Ш. и К.М.Г. обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ за
заплащане на сумата 510 лв. - обезщетение за имуществени вреди от неиздаване на необходимите й документи, удостоверяващи
факти, свързани с трудовото й правоотношение, изразяващи се в обезщетението за безработица за 4 месеца, и за заплащане на сумата 400 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, заедно със
законната лихва върху посочените суми, считано от 16.05.2011 г. до
окончателното изплащане, както и в частта, в която ответната кооперация е
осъдена да заплати на ищцата разноски над размера от 38.11 лв. до 89.88 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК; в частта, в която К.М.Г. е осъдена да заплати на
ищцата разноски в размер на 51.72 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; в
частта, в която ответната кооперация и К.М.Г. са осъдени да заплатят по сметка
на съда депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза - над размера от 28.13 лв. до 123.50 лв.; в частта, в която
ответната кооперация и К.М.Г. са осъдени
да заплатят по сметка на съда държавна такса по уважените искове по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ, в размер на 100
лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от К.И.А., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: с. П. м., обл. Ш., ул. “Х. К.” № 16 срещу Потребителна кооперация “З.”, с
ЕИК: 000913260, със седалище и адрес на управление: с. П. м., обл. Ш., ул. “В. Л.” № 18 и К.М.Г., с ЕГН: **********,*** обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ за заплащане на сумата 510 лв. -
обезщетение за имуществени вреди от неиздаване на
необходимите й документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото й
правоотношение, изразяващи се в обезщетението
за безработица за 4 месеца, и за
заплащане на сумата 400 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху посочените суми, считано
от 16.05.2011 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82 от 06.04.2012 г. по гр. д. № 565/2011 г.
на Районен съд – гр. Н. п., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К.И.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. П. м.,
обл. Ш., ул. “Х. К.” № 16, да заплати на Потребителна
кооперация “З.”, с ЕИК: 000913260, със седалище и адрес на управление: с. П.
м., обл. Ш., ул. “В. Л.” № 18, сума в размер на 53.11
лв. – разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА
К.И.А., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: с. П. м., обл. Ш., ул. “Х. К.” № 16, да
заплати на К.М.Г., с ЕГН: **********,***, сума в размер на 53.16 лв. - разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
К.И.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
с. П. м., обл. Ш., ул. “Х. К.” № 16, да заплати на
Потребителна кооперация “З.”, с ЕИК: 000913260, със седалище и адрес на
управление: с. П. м., обл. Ш., ул. “В. Л.” № 18 и
К.М.Г., с ЕГН: **********,***, сума в размер на 57.72 лв. - разноски за въззивното производство,
на основание чл. 273, вр. чл.78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
Потребителна кооперация “З.”, с ЕИК:
000913260, със седалище и адрес на управление: с. П. м., обл.
Ш., ул. “В. Л.” № 18 и К.М.Г., с ЕГН: **********,***, да заплатят на К.И.А.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. П. м., обл.
Ш., ул. “Х. К.” № 16, сума в размер на 46.09 лв. - разноски за въззивното производство, на основание чл. 273, вр. чл.78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.