Р Е Ш Е Н И Е№33

гр. Ш. 15.02.2013 г.

Ш.ският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Ралица Хаджииванова

Йордан Димов

при секретар Н. И., като разгледа докладваното от окръжния съдия Констан- тин Моллов в. г. д. № 503 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 181 от 21.06.2012 г., постановено по г. д. № 1174/2010 г. по описа на Новопазарския районен съд, първоинстанционният правораздавателен орган е отхвърлил изцяло иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Б.Х.С., ЕГН **********, с адрес: с. И. обл. Ш. Й.А.Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: Р. Т., Й. Б. гр. И., С.А.Т., ЕГН **********, с адрес: с. Т. И.- м., обл. Ш. Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес: с. Б., обл. Ш. и С.Б.М., ЕГН **********,*** против Х.М.А., ЕГН ********** и Н.Х.А., ЕГН ********** и двамата с адрес: с. Т. И. обл. Ш. ул. “О.”, № 3 да им предадат владението върху собствения им недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1 170 кв. м., ведно с построената в него жилищна сграда, находящ се в с. Т. И. обл. Ш. ул.”К.”, № 9, за който имот е отреден УПИ ІХ-207, в кв. 23 по плана на с. Т. И. при граници на имота: от две страни улица, УПИ Х-201 и УПИ VІІІ-208, съобразно признатите им в идеални части квоти за възникнала собственост по давностно владение и наследство и направеното на основание чл.537, ал.2 от ГПК искане да бъде частично отменен Нотариален акт № 171, т. ХVІІ, дело № 2578 от 2008 г. на нотариус П. А. вписан в Службата по вписванията под вх. рег. № 4217 от 27.10.2008 г., Акг № 11, т.ХІV, дело № 2857/2008 г. в размер на 132/144 (11/12) ид. части.

Недоволни от така постановеното съдебно решение ищците С.Б.М., Б.Х. С., Й.А.Т., С.А.Т. и Д.А.Т., чрез своя процесуален представител ад. Г. К. от ШАК го обжалват пред Ш.ския окръжен съд. В жалбата им са изложени доводи, че съдебния акт е неправилен и постановен в противоречие със събраните по делото доказателства.. Молят съда да постанови решение, с което да отменят решението на НПРС и да се постанови ново решение по същество на спора, с което да се уважи предявения от тях иск по чл. 108 от ЗС и да им се присъдят направените от него деловодни разноски в двете съдебни инстанции, както и на основание чл.537 ал.2 от ГПк да се отмени частично Нотариален акт № 171, т. ХVІІ, дело № 2578 от 2008 г. на нотариус П. А. вписан в Службата по вписванията под вх. рег. № 4217 ат 27.10.2008 г., Акг № 11, т.ХІV, дело № 2857/2008 г. В съдебно заседание поддържат въззивната жалба, чрез процесуалния си представител ад. Г. К. от ШАК.

Въззиваемите Х.М.А. и Н.Х.А. в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не са депозирали отговор на въззивната жалба, редовно призовани не се явяват в съдебно заседание и не изпращат представител.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.

След като обсъди доводите, изложени във въззивната жалба и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Първоначално исковата молба е депозирана от О.Б. Ю., С.Б.М., Б.Н.С., Н.Р. Ш., Н. Р.Н., М. Р. Н., Б.Х.С., Й.А.Т., С.А.Т. и Д. А.Т. против Х. М.А. и Н.Х.А.. В исковата си молба ищците, твърдят, че в качеството си на наследници на Б. Ю. Т., ЕГН **********, бивш жител на с. Т. И. починал на 04.04.1988 г. са собственици по давностно владение и наследство на недвижим имот находящ се с. Т. И.обл. Ш. ул. ”К.”, № 9, представляващ дворно място с площ от 1170 кв. м.,ведно с построената в него жилищна сграда, за който имот е отреден УПИ ІХ-207 от кв.23 по плана на с. Т. И.. Имотът е придобит от наследодателя на ищците с договор за покупко-продажба от 12.08.1953 г. с нотариална заверка на подписите и до смъртта си през 1988 г. необезпокоявано е живял в него. След смъртта му имотът е преминал в собственост на ищците. През м. септември 2010 г. ищецът Й.А.Т. при подаване на молба за издаване скица на имота в Община К. е установил, че за имота има издаден констативен нотариален акт за собственост придобит по давностно владение на имено на Х. М.А.. При издаването на констативния нотариален акт нотариуса е изслушал трима свидетели. Единия от тях Х. С. С. заявил,че купил имота от наследника на Б. Ю. Т. – Х. Б.- ловТ. през 1991 г. и го продал на Х.М.А. през 1995 г. Но Х. Б. Т. не е порадвал имота. Той и наследницата А.Б. Т. са упълномощили Х. С. С. да пази имота и да го наглежда, да живее в него и да заплаща консумативните разходи и данък сгради. В пълномощното изрично било посочено, че след върщането им от Т. Х. С. следва да освободи имота. Молят съда да постанови решение с което, след като установи, че всеки от тях е собственик на съответната идеална част от процесния имот да осъдят ответниците да им предадат владението върху него съобразно притежаваните от тях идеални части от имота, подробно посочени в исковата молба и да бъде частично отменен Нотариален акт № 171, т. ХVІІ, дело № 2578 от 2008 г. на нотариус П. А. вписан в Службата по вписванията под вх. рег. № 4217 ат 27.10.2008 г., Акг № 11, т.ХІV, дело № 2857/2008 г. в размер на 132/144 (11/12) ид. части.

В отговора по чл.131 от ГПК, Х.М.А. и Н.Х.А., оспорват предявения иск. Посочват, че ищците не владеят имота след м. юни 1989 г. Към този момент владението върху него е започнало да се упражнява от Х. С., от който през 1995 г. ответникът Х.А. закупил имота.От 1995 г. до снабдяването с нотариален акт през 2008 г. ответниците са владелми имота като свой, спокойно, открито, непрекъснато и неоспорвано от никой. През 1997 г. в имота е идвал ищеца Й.А.Т. и се е срещнал с ответника Х.А., като със собственик на имота и не е изявил претенции за собствено- стта върху имота.

Въз основа на направени, на основание чл.233 от ГПК, изрични откази от иска, с определение от 11.04.2011 г., НПРС е прекратил производството по делото по отношение на ищците О.Б. Ю., Н.Р. Ш., Н. Р.Н. и М. Р. Н..

От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че починалия на 04.04.1988 г. Б. Ю. Т. (Б. Й. Т.), б.ж. на с. Т. И. е имал четирима преки наследници – Х. Б. Т. - син, А. Б. К. - дъщеря, О.Б. Ю. - син и С.Б.М. – дъщеря.

Починалия на 19.08.2004 г. Х. Б. Т. има четирима преки на- следници – Б.Х.С. – съпруга, Й.А.Т. – син, С.А.Т. – дъщеря и Д.А.Т. – дъщеря.

Наследници на починалата на 27.06.2004 г. А. Б. К. са Н.С. К. – съпруг, починал на 06.08.2004 г., Б.Н.С. – син, Р. Н. С. син, починал на 14.08.1999 г. и Н. Н. К. – син.

Наследници на Р. Н. С. са Б. М. С.а – съпруга, Н. Р. Ш. – дъщеря, Н. Р.Н. - син и М. Р. Н. – син.

На 12.08.1953 г. общият наследодател Б. Ю. Т. с договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите, извършена от съдия при Новопазарския околийски съд (л.13) е закупил недвижгим имот – дворно място в с. Т. И.. Видно от заключението на назначената съдебно техническа експертиза, неоспорено от страните, закупения през 1953 г. имот представлява по сега действащия план на селото УПИ ІХ-207 в кв.23, при граници: от изток и юг – улица, от запад УПИ Х-210 и от север – УПИ VІІІ-208. Площта на имота е 1 170 кв. м. В разписните листи за имота са налице записвания по плана от 1966 г. – собственик Б. Ю. Т., а по сега действащия план от 1984 г. - Б. Ю. Т. без посочен документ за собственост и Х.М.А. с посочен документ за собственост – нотариален акт № 171, т. ХVІІ от 2008 г.

От приложените по делото (л.14 – л.20) строителни книжа е видно, че в периода 1953 г. – 1981 г., Б. Ю. Т. е построил в дворното място жилищна сграда, стопанска постройка и гараж, прокарал е ток и водопровод. Не се спори между страните и съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че след закупуване на имота до смъртта си на 04.04.1988 г. е живял в имота, упражнявал е фактическата власт върху него непрекъснато и необезпокоявано.

От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 171, т.ХVІІ, рег.№13726, дело№ 2528 на нотариус П. А. рег.№346 на НК, с район на действие НПРС, вписан в Службата по вписванията под вх. рег. № 4217 от 27.10.2008 г., Акг № 11, т.ХІV, дело № 2857/2008 г. е видно, че Х.М.А. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. Т. И. община К., област Ш. а именно: дворно място с площ от 1170 кв. м., ведно с построената в него жилищна сграда, находящо се в с. Т. И. ул. К.”, № 9, съставляващо по плана на същото село УПИ ІХ-207 от кв.23, при граници: от двете страни улица, УПИ Х-210 и УПИ VІІІ-208. От удостоверение за сключен граждански брак (л.167) се установява, че ответниците Х.М.А. и Н.Х.А. са сключили граждански брак на 20.09.1992 г.

Пред районният съд са разпитани петтима свидетели: Х. С.Са- ., Р. С. Х. (син на ищцата С.Б.М.) С. К. С. и С. К. С.. Свидетелят Х. С. заявява, че къщата е била на Б. Ю. Т., който живал в нея до смъртта си, а след това са живели Х. Т., сина му Ю. и снаха му. През 1990 г. свидетелят е закупил процесния имот за сумата от 1 500 лв. от Х. Б. Т., преди последния да замине в Р. Т.. Не е живял в имота. От 1991 г. работи и живее в с. К. През 1995 г. продал имота на Х. за 700 лв. без да подписват документ. През 2007 г. ходили при нотариуса. Свидетелят Р. Х., потвърждава, че дядо му Б. Ю. Т. е живял в процесния имот до смъртта си през 1988 г. Неговия чичо Х. му казал, че той имал споразумение с Х. да наглежда къщата, докато чичо му се върне. Свидетелят не познава Х. Няма информация чичо му да е продал къщата. наследниците които живеят в Т. не са коментирали да продават къщата в Б. Според свидетеля братовчед му Й. научил, че къщата се владее от друго лице през 2008 г. На свидетелят Р. Х. не е е известно някой от наследниците да се е интересувал за имота и да е вризал във владение след 1990 г.

Свидетелят С.С. няма преки впечатления от уговорките свързани с процесния имот. Докато живеел в Т. Х. Т. му споменал, че е оставил имота на един от съседите да го пази. По - късно сина на Х. Й. му казал че някакви хора си извадили нотариален акт. Свидетелят посочва, че Й. след заминаването си в Т. е идвал два – три пъти в Б., но едва миналата година открил нотариалния акт.

Свидетелката С. И., която живее в с. Т. И. в съседния имот на ул. „К.”, № 7, заявява, че единия от ищците Й.А.Т. е идвал в имота през 1997 г. Не е чула да предявява претенции за имота. След като са заминали за Т. Х. и съпругата му Б. не са идвали в имота.

В отговор на зададените й по реда на чл.176 от ГПК въпроси ищцата Б.С. заявява, че процесния имот не е бил продаден на Х. С., а му е бил оставен да го наглежда, да се грижи за него и да плаща водата и тока. Х.С. не е давал пари за имота.

От показанията на свидетелите се установява, че до смъртта си на 04.04.1988 г. общия наследодател на ищците Б. Ю. Т. е живял в процесния имот. След неговата смърт в имота са живяли наследникът му Х. Б. Т. и неговото семейство до заминаването им за Република Т. през периода 1989 г. – 1990 г. След тяхното заминаване фактическата власт върху имота е упражнявана от Х. С. С., който през 1995 г. се разпорежда с него предавайки владението му на ответника Х.М.А. за сумата в размер на 700 лв.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав счита, че предявения иск, с правно основание чл. 108 от ЗС е процесуално допустим. Разгледан по същество същия е неоснователен поради следните съображения:

За бъде уважен искът за предаване собствеността и владението на един недвижим имот, с правно основание чл. 108 от ЗС, е необходимо да бъдат налице посочените в разпоредбата предпоставки, а именно: че ищецът е собственик на процесния имот и че ответникът се намира във владение или държане на същия, без да има основание за това. В конкретния случай общия наследодател на ищците Б. Ю. Т. след 12.08.1953 г. до смъртта си е владял необозпокояван и непрекъснато процесния имот. Налице е както обективния елемент на владението по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС – упражняване на фактическа власт върху имота, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Приложените по делото строителни книжа (л.14 – л.20) установяват не само неговата представа и съзна- ние, че дължи имота за себе си, но и доказват че те многократно са обективирани чрез волеви изявления пред трети лица. Т.е. към датата на смърта му е осъществен фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС включващ трайно установяване на владението върху имота (т.е. фактическото господство върху имота с намерение да се свои) и това владение да продължи необезпокоявано 10 години, като се манифестира такова поведение, което да не оставя никакво съмнение, че лицето упражнява фактическата власт за себе си. С оглед на това Б. Ю. Т. е станал собственик на процесния имот. След неговата смърт неговите преки наследници са станали собственици на съответните идеални части от процесния имот. Но от 1995 г. Х.М.А. и Н.Х.А. са установили фактическо господство върху имота, съответствуващо на собствеността и то с намерение да своят владяната вещ. Това намерение за своене е обектгивирано и потвърдено с волеизявлението на ответника Х.М.А. пред нотариуса в производството по снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Ответниците са владели имота непрекъснато в периода от 1995 г. до 2008 г., т.е. по- вече от 10 години. Владението е осъществявано спокойно, тъй като не е установено от тях чрез насилие и в горепосочения период не им е отнето, в резултат на външна намеса, вследствие на която е наложена фактическата власт на трето лице. Не са налице и доказателства, че ответниците са загубили владението в продължение на повече от шест месеца. В този период ищците не са предприели действия да оспорят и прекъснат владението на Х.М.А. и съпругата му и да защитят правото си на собственост, въпреки че през 1997 г. са узнали, че ответниците владеят имота. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р. Х. относно твърдението му, че през 2008 г. ищците са научили, че имота се владее от трети лица, предвид неговата близка родствено връзка с ищците и заинтересоваността му от изхода на делото. Следователно по отношение на ответниците е осъществен фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС и те са придобили собствеността върху процесния имот.

Следователно не са налице комулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска, по чл.108 от ЗС. Ищците не са активно материалноправно легитимирани да предявят ревандикация, тъй като не са собственици на вещта, а ответниците владеят вещта на основание придобиване правото на собственост върху нея по давност. С оглед на това предявения от ищците иск, с правно основание чл. 108 от ЗС, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на иска по чл.108 от ЗС води до не уважаване на направеното на основание чл.537, ал.2 от ГПК искане за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 171, т.ХVІІ, рег.№13726, дело№ 2528 на нотариус П. А. рег.№346 на НК, с район на действие НПРС, вписан в Службата по вписванията под вх. рег. № 4217 от 27.10.2008 г., Акг № 11, т.ХІV, дело № 2857/2008 г. Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право, в този смисъл е и Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК.

В предвид гореизложеното Ш.ският окръжен съд, в настоящия му със- тав, счита, че въззивната жалба на се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а поради съвпадане на крайния резултат решението на Новопазарският районен съд да бъде потвърдено.

Предвид не представянето на доказателства за направени от въззиваемите деловодни разноски, пред въззивната инстанция, такива не следва да бъдат присъждани

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 181 от 21.06.2012 г., постановено по г. д. № 1174 от 2010 г. по описа на Новопазарския районен съд.

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Ре- публика Б., в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1.

2.