Р Е Ш Е Н И Е№42

гр. Ш., 21.02.2013 г.

Ш.ски окръжен съд, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря Г. Стоева, като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Димитрова в.гр.д. № 556 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Ц.А.К., П.Н.К. и Г.П.Н., чрез пълномощника адв. Т. М. от ШАК, срещу решение № 166/11.06.2012 г. по гр.д. № 850/2011 г. по описа на НпРС.

Жалбоподателите намират решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което молят въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, по силата на което да отхвърли предявения срещу тях иск по чл.135 от ЗЗД, и осъди ППК “ П. “, с. П. да им заплати направените деловодни разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият ППК “ П. “, с. П., област Ш., чрез процесуалния представител адв. Г. В. от ШАК, депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени и извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна, поради следното:

Гр.д. № 850/2011 г. по описа на НпРС е образувано по искова молба на въззиваемия ППК “ П. “, с. П., в която твърди, че, с решение на ВАпС по в.гр.д. № 568/2009 г. първата жалбоподателка – Ц.А.К. е осъдена да му заплати сумата от 45 100.00 лева – по акт за начет. Исковото производство е започнало с гр.д. № 689/2007 г. по описа на ШОС. След влизане на въззивното решение в сила, срещу ответницата е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 279/2011 г. по описа на ЧСИ Д. З., с район на действие ШОС. Четири години след започване на гр.д. 689/2007 г. на ШОС и месеци преди образуване на изпълнителното производство, К. се разпоредила с притежаваното от нея жилище с идентификатор 52009.501.473.2.2 по КК на гр. Н. п., област Ш., в полза на сина си – жалбоподателя Г.П.Н., по н.а. за покупко-продажба № 143, т. І, рег. № 835, н.д. № 129/03.02.2011 г. на нотариус рег. № 346, с район на действие НпРС, с което съзнателно се е поставила в невъзможност да заплати задълженията си по изпълнителното дело, като разпоредителните действия са извършени след възникване задължението й към кредитора и по отношение на цялото притежавано от нея имущество. Позовавайки се на изложеното, въззиваемият е поискал прогласяване недействителност на сделката по н.а. № 143, т. І, рег. № 835, н.д. № 129/03.02.2011 г. на нотариус рег. № 346, с район на действие НпРС, по отношение на тримата жалбоподатели, на основание чл.135 от ЗЗД, и присъждане на извършените по делото разноски.

Първоинстанционният съд е квалифицирал претенцията като иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД и я е уважил изцяло, като е осъдил ответниците да заплатят на ищеца деловодни разноски, в размер на 65.36 лева. Решението се обжалва изцяло от тримата ответници.

При извършена проверка по чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По съществото на спора, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното от фактическа и правна страна: По молба от В.Д. В. - финансов ревизор към НСЗКБ, във връзка с издаден акт за начет № 7/21.08.2007 г., е било образувано изп.д. № 2251/2007 г. по описа на СИС при ШРС, по което, за обезпечаване на задължението по цитирания акт за начет, в размер на 54 100.00 лева, ведно със законната лихва от 23.07.2007 г. до окончателното изплащане на вземането, е бил наложен запор върху банковата сметка на длъжника Ц.А.К. в “У. Б.” АД, клон Ш., до размера на сумата от 55 378.68 лева, като запорното съобщение е връчено на длъжника на 04.09.2007 г.. Във връзка с акта за начет, при ШОС е било образувано гр.д. № 689/2007 г., по което предявения от ППК ”П.”, с. П., срещу З. Н. С. и Ц.А.К., иск за солидарно заплащане на сумата 55 378.68 лева, преставляваща стойността на констатирана вреда за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2005 г., по акт за начет № 7/21.08.2007 г. е бил отхвърлен изцяло, с решение № 241/16.10.2009 г.. Решението на ШОС е било частично обжалвано и частично отменено с решение № 14/12.02.2010 г. по в.гр.д. № 568/2009 г. по описа на ВАпС, като, вместо него е постановено друго, с което З. Н. С. и Ц.А.К. са осъдени солидарно да заплатят на ППК “П.”, с. П. сумата от 45 100.00 лева, представляваща стойността на констатирана вреда за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2005 г., по акт за начет № 7/21.08.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на откриване на щетата с ревизионен акт № 5/23.07.2007 г. до окончателното й плащане, и 2 606.00 лева – деловодни разноски. В останалата обжалвана част, за разликата над 45 100.00 лева, до 48 188.68 лева, първоинстанционното решение е било потвърдено. За сумата над 48 188.68 лева, до пълния предявен размер от 55 378.68 лева, същото не е било обжалвано и е влязло в сила. Въззивното решение е било атакувано пред ВКС, като с определение № 1181/15.11.2010 г. по гр.д. № 851/2010 г. на І. г.о. не е допуснато до касационно обжалване. С определение № 314/11.03.2011 г. по гр.д. № 689/2007 г. по описа на ШОС, на ищеца ППК ”П.”, с. П. е издаден изпълнителен лист от 14.03.2011 г., за присъдените му по в.гр.д. № 568/2009 г. на ВАпС суми, въз основа на който е образувано изп.д. № 20118760400279 по описа на ЧСИ Д. З., с район на действие ШОС, по което призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Ц.К. на 05.04.2011 г.. В периода от време между постановяване решението на ВАпС /12.02.2010г./ и връчване на призовката за доброволно изпълнение по изпълнителното дело /05.04.2011г./, Ц.К. и вторият жалбоподател – П.Н.К. са продали на третия жалбаподател – Г.П.Н., собствените си недвижими имоти, представляващи: ЖИЛИЩЕ с идентификатор 52009.501.473.2.2, находящо се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.501.473, в гр.Н. п., област Ш., ет.2, ап.2, при съседни самостоятелни обекти в сградата: под обекта - обект с номер 52009.501.473.2.1, А/ ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, състоящ се от две спални, всекидневна, кухня, баня, клозет, с общ вход за първи жилищен етаж от запад, при граници на етажа: улица, от три страни - празно дворно място, отдолу - първи жилищен етаж, отгоре - таванско помещение и покрив, Б/ ГАРАЖ, ИЗБЕНА КЛЕТКА и ПОЛОВИНАТА ОТ КОРИДОРА, обслужващ избените клетки на двата етажа, при граници: улица, празно дворно място, зидове на избените клетки, обслужващи първи етаж, стълбище, отдолу - земя, отгоре - първи жилищен етаж с общ вход от запад и В/ 1/2 ид.ч. от ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, с общ вход от запад, при граници на цялото таванско помещение: улица, от три страни - празно дворно място, отдолу - втори жилищен етаж и отгоре - покрив, заедно с половината от общите части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС, който етаж е в двуетажна жилищна сграда, построена в общинско място от 420 кв.м., находящо се в гр. Н. п., област Ш., ул.П. Б. № 43А и съставляващо по плана на града УПИ ХІV в кв.155, при граници: улица, УПИ ХІІІ-304, ХІІ-2002, V-316, ХV-317, за сумата от 5 920.00 лева, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 143/03.02.2011 г., том І, рег. № 835, дело № 129/2011 г. на нотариус рег. № 346, с район на действие НпРС. Между страните не се спори, че продавачите по сделката са съпрузи, а купувачът – техен син. От представените по делото документи и заключението по допусната ССЕ, възприето като обективно и компетентно дадено, се изяснява, че към 24.11.2011 г. и към 20.02.2012 г. запорираната по изп.д. № 2251/2007 г. сума по сметката на Ц.К. в “У. Б.” АД, гр. С. е в размер на 3 405.03 лева, съответно – в размер на 3 415.26 лева, а общо удържаните й суми по това дело са 2 488.00 лева, към 01.03.2012 г., като, след извършено разпределение по протокол от 16.02.2012 г., размерът на непогасените задължения по същото дело се равнява на 72 021.36 лева. До 21.02.2012 г. от другия длъжник по изпълнението – З. Н. С. са постъпили суми в общ размер на 123.08 лева.

Позовавайки се на изнесените факти, съдът приема за безспорно, че, с влязло в сила на 15.11.2010 г., решение № 14 от 12.02.2010 г. по в.гр.д. № 568/2009 г. по описа на ВАпС, което е задължително за съда и страните по него, Ц.А.К. е осъдена да заплати на ППК “П.”, с.П. сумата от 45 100 лева – констатирана вреда за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2005 г., по акт за начет № 7/21.08.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от момента на откриване на щетата с ревизионен акт № 5/23.07.2007 г. до окончателното й изплащане и 2 606.00 лева – деловодни разноски. Видно от приложеното по делото съобщение по чл.259 от ГПК, препис от решението на ВАпС е връчен на процесуалния представител на жалбоподателката на 12.02.2010 г.. На 17.03.2010 г., същата е депозирала касационна жалба срещу решението. На 15.11.2010 г., с определение по гр.д. № 851/2010 г. по описа на ВКС, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в осъдителната му част за посочените по-горе суми. След датата на постановяване определението на ВКС, на 03.02.2011 г., първата и вторият жалбоподатели са се разпоредили със собствените им имоти, в полза на третия жалбоподател – техен син, на основание валиден договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. по н.д. № 129/2011 г. на нотариус рег. 346, с район на действие НпРС. Жалбоподателката твърди, че е узнала за определението на ВКС, когато е получила призовка за доброволно изпълнение по изп.д. № 279/2011 г. по описа на ЧСИ Д. З., с район на действие ШОС, или на 05.04.2011 г., което е след датата на извършване на покупко-продажбата. Съдът счита, че, дори това обстоятелство да отговаря на действителността, то не би могло да я ползва, доколкото, след като е инициирала касационното производство и съдът не е бил длъжен да й връчва препис от крайния си акт, съгласно правилото на чл.7, ал.2 от ГПК, тъй като е окончателен, в съответствие с принципа за добросъвестност, залегнал в чл.3 от ГПК, К. е следвало сама да предприеме действия във връзка с узнаване за произнасянето на определението, след изтичане на инструктивния срок за постановяването му. На следващо място, както правилно е посочил в мотивите си районен съд, от датата на узнаване на въззивното решение – 12.02.2010 г., жалбоподателката е могла и е била длъжна да съобрази, че кредиторът има субективно право и би могъл да се снабди с изпълнителен титул за вземанията си по него, на основание чл.404, т.1, предл. ІІ от ГПК, както и да пристъпи към принудителното им събиране, считано от момента на постановяването му. Освен това, е трябвало да предположи, че, ако касационната й жалба бъде отхвърлена, изпълнителната сила на въззивното решение ще се запази и ще важи и занапред. В тази връзка, следва да се отбележи още, че визираните правни последици би следвало да са разяснени на жалбоподателката от процесуалните й представители по делото, но, дори и това да не е така, тя е била длъжна да положи усилия да се информира за тях по друг начин, тъй като в правото важи правилото, че незнанието на закона не оправдава никого.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция приема за доказано, че жалбоподателката има парични задължения към въззиваемия, установени с влязло в сила решение по в.гр.д. № 568/2009 г. по описа на ВАпС, които са възникнали и са били съдебно признати преди датата на процесната разпоредителна сделка, като и, че към момента на сключването й тя е знаела, че с извършването й уврежда кредитора, намалявайки имуществото си, от което той би могъл да получи удовлетворение за вземанията си. Предвид обстоятелството, че купувачът по сделката е син на продавачите, законовата презумпция по чл.135, ал.2 от ЗЗД и отсъствието на доказателства за оборването й, следва да се приеме за доказано и, че другата страна по договора за продажба също е знаела за увреждането на кредитора на праводателката си.

Що се отнася до възражението на жалбоподателката, че вземанията на въззиваемия са били обезпечени със запор върху банковата й сметка, наложен по изп.д. № 2251/2007 г., счита, че е изцяло необосновано, доколкото се установи, че наличната в запорирана сметка сума е много по-малко от 1/10 от размера на задълженията й.

Като необосновано следва да се отхвърли и възражението, че тя погасява дълга си по изп.д. № 279/2011 г., тъй като се доказа, че към 16.02.2012 г. е била изплатена само незначителна част от него.

По възражението, че въззвиемият е могъл да търси изпълнение от солидарния й длъжник З. Н. С., настоящата инстанция възприевма изцяло доводите на районен съд за неоснователност на същото, поради обстоятелството, че, по силата на чл.122, ал.1, предл. І от ЗЗД, при солидарна отговорност на задължените лица, кредиторът има право на избор от кого да търси изпълнение, и може да го реализира срещу когото и да е от тях за целия дълг.

Досежно възражението за несеквестируемост на имотите, както правилно е посочил НпРС, по делото не са ангажирани доказателства, че те са единствено жилище за съпрузите – продавачи по сделката. Но, дори да е така, съгласно трайната съдебна практика, включая задължителна такава / решение № 456/25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/2009 г. на ВКС, решение № 357/11.05.2010 г. по гр.д. № 100/2010 г. на ВКС, /, когато длъжникът, в т.ч. и неговият съпруг, са отчуждили свои несеквестируеми права, следва да приеме, че те сами са се отказали от защитата по чл.444 от ГПК, преценявайки, че съответното имуществено право не е сред необходимите за оцеляването им.

Що се отнася до това дали, в резултат на извършената разпоредителна сделка, за кредитора е настъпило увреждане, т.е. дали е бил поставен в по-неизгодно положение за удовлетворяване на вземането му в сравнение с възможностите, които е имал преди сключването й, намира, че, се налага категорично утвърдителен отговор, предвид факта, че общият размер на неизплатените задължения по изп.д. № 279/2011 към дата 16.02.2012 г. е 72 021.36 лева и до приключване на съдебното дирене длъжникът Ц.К. не е ангажирала доказателства за погасяването им. Задълженията й очевидно не се гарантират и от наличността по запорираната й банкова сметка, ***.26 лева, нито се покриват от плащанията на солидарния длъжник З. Н. С., в размер на 123.08 лева, тъй като неизплатеният дълг е около 12 пъти по-голям.

В съответствие с изложеното, настоящата инстанция приема за доказани изискуемите се от закона предпоставки по чл.135, ал.1 от ЗЗД, а именно: ищецът да е кредитор на ответника за вземане, което е възникнало преди осъществяване на сделката, чиято отмяна се иска, извършването й да уврежда правата на кредитора във връзка с реализиране на вземането му, тъй като намалява имуществото на длъжника, и към датата на изповядването й последният и съконтрагентът му да са знаели за увреждането. Поради горното, заключава, че са налице основания за прогласяване недействителност на атакуваната сделка по отношение на кредитора – ищец по иска.

Относно частта от сделката, която подлежи на обезсилване, от доказателствата по делото се установява и не се спори между страните, че отчуждените имоти са съпружеска имуществена общност между Ц.К. и П.К., по отношение на която липсват данни, че е приложим режимът на разделност по чл.33 – чл.36 от СК, респ. – договорен режим по чл.37 – чл.43 от СК, както и, че длъжник за вземанията на кредитора е само първата от продавачите, а вторият няма качеството на неин длъжник или съдлъжник. Ето защо и по аналогия с чл.28 от СК, приема, че сделката следва да бъде прогласена за недействителна само по отношение на собствената на жалбоподателката 1/2 ид.ч. от недвижимите имоти, за която искът е основателен и доказан и следва да се уважи. В останалата част, по отношение собствената на съпруга й 1/2 ид.ч., искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. / В този смисъл са и решение № 229/08.06.2010 г. по т.д. № 37/2009 г., ІІ т.о. на ВКС и решение № 566/18.06.2010 г. по гр.д. № 1473/2009 г., ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК и задължителни за съда. /

Позовавайки се на изложеното, заключава, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която сделката е призната за недействителна и по отношение на частта от имотите, която не е собствена на жалбоподателката, равняваща се на 1/2 ид.ч., а в останалата част, по отношение на собствената й 1/2 ид.ч. – да се потвърди.

Съобразно уважената част от иска, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за разноските, като, вместо него се постанови друго, по силата на което ответниците Ц.А.К. и Г.П.Н. да бъдат осъдени да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 45.18 лева, а ищецът да заплати такива на ответника П.Н.К. в размер на 275.00 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателите Ц.А.К. и Гален П.Н. следва да заплатят на въззиваемия деловодни разноски във въззивното производство в размер на 490.53 лева.

Молбата на жалбоподателя П.Н.К. за присъждане на разноски във въззивното производство следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, поради липса на доказателства за извършването на такива.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 166/11.06.2012 г. по гр.д. № 850/2011 г. по описа на НПРС, в частта, в която е прогласена относителна недействителност, спрямо ППК “ П. ” с.П., община Н. п., област Ш., на нотариален договор за покупко - продажба № 143 от 03.02.2011 г., том І, рег. № 835, дело № 129/2011 г. по описа на на нотариус П. А., рег. № 346, с район на действие ШРС, сключен между П.Н.К., ЕГН ********** и Ц.А.К., ЕГН ********** /продавачи/ и Г.П.Н., ЕГН ********** / купувач /, по отношение на собствената на П.Н.К. 1/2 ид.ч. от отчуждените недвижими имоти, а именно: ЖИЛИЩЕ с идентификатор 52009.501.473.2.2, находящо се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.501.473, в гр. Н. п., област Ш., ет.2, ап.2, при съседни самостоятелни обекти в сградата: под обекта - обект с номер 52009.501.473.2.1, А/ ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, състоящ се от две спални, всекидневна, кухня, баня, клозет, с общ вход за първи жилищен етаж от запад, при граници на етажа: улица, от три страни - празно дворно място, отдолу - първи жилищен етаж, отгоре - таванско помещение и покрив, Б/ ГАРАЖ, ИЗБЕНА КЛЕТКА и ПОЛОВИНАТА ОТ КОРИДОРА, обслужващ избените клетки на двата етажа, при граници: улица, празно дворно място, зидове на избените клетки, обслужващи първи етаж, стълбище, отдолу - земя, отгоре - първи жилищен етаж с общ вход от запад и В/ 1/2 ид.ч. от ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, с общ вход от запад, при граници на цялото таванско помещение: улица, от три страни - празно дворно място, отдолу - втори жилищен етаж и отгоре - покрив, заедно с половината от общите части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС, който етаж е в двуетажна жилищна сграда, построена в общинско място от 420 кв.м., находящо се в гр. Н. п., област Ш., ул.П. Б. № 43А и съставляващо по плана на града УПИ ХІV в кв.155, при граници: улица, УПИ ХІІІ-304, ХІІ-2002, V-316, ХV-317, като, вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ППК “ П. “, с. П., община Н. п., област Ш., срещу Ц.А.К., П.Н.К. и Г.П.Н., иск по чл.135 от ЗЗД, за прогласяване недействителност на

нотариален договор за покупко - продажба № 143 от 03.02.2011 г., том І, рег. № 835, дело № 129/2011 г. по описа на на нотариус П. А., рег. № 346, с район на действие ШРС, сключен между П.Н.К., ЕГН ********** и Ц.А.К., ЕГН ********** /продавачи/ и Г.П.Н., ЕГН ********** / купувач /, по отношение на собствената на П.Н.К. 1/2 ид.ч. от отчуждените недвижими имоти.

ОТМЕНЯ решение № 166/11.06.2012 г. по гр.д. № 850/2011 г. по описа на НПРС в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 65.36 лева, като, вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ц.А.К. и Г.П.Н. да заплатят на ППК “ П. “, с. П., община Н. п., област Ш. деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 45.18 лева.

ОСЪЖДА ППК “ П. “, с. П., община Н. п., област Ш. да заплати на П.Н.К. деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 275.00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 166/11.06.2012 г. по гр.д. № 850/2011 г. по описа на НПРС, в останалата му част, с която е прогласена относителна недействителност, спрямо ППК “ П. ” с.П., община Н. п., област Ш., на нотариален договор за покупко - продажба № 143 от 03.02.2011 г., том І, рег. № 835, дело № 129/2011 г. по описа на на нотариус П. А., рег. № 346, с район на действие ШРС, сключен между П.Н.К., ЕГН ********** и Ц.А.К., ЕГН ********** /продавачи/ и Г.П.Н., ЕГН ********** / купувач /, по отношение на собствената на Ц.А.К. 1/2 ид.ч. от отчуждените недвижими имоти, а именно: ЖИЛИЩЕ с идентификатор 52009.501.473.2.2, находящо се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.501.473, в гр. Н. п., област Ш., ет.2, ап.2, при съседни самостоятелни обекти в сградата: под обекта - обект с номер 52009.501.473.2.1, А/ ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, състоящ се от две спални, всекидневна, кухня, баня, клозет, с общ вход за първи жилищен етаж от запад, при граници на етажа: улица, от три страни - празно дворно място, отдолу - първи жилищен етаж, отгоре - таванско помещение и покрив, Б/ ГАРАЖ, ИЗБЕНА КЛЕТКА и ПОЛОВИНАТА ОТ КОРИДОРА, обслужващ избените клетки на двата етажа, при граници: улица, празно дворно място, зидове на избените клетки, обслужващи първи етаж, стълбище, отдолу - земя, отгоре - първи жилищен етаж с общ вход от запад и В/ 1/2 ид.ч. от ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, с общ вход от запад, при граници на цялото таванско помещение: улица, от три страни - празно дворно място, отдолу - втори жилищен етаж и отгоре - покрив, заедно с половината от общите части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС, който етаж е в двуетажна жилищна сграда, построена в общинско място от 420 кв.м., находящо се в гр. Н. п., област Ш., ул.П. Б. № 43А и съставляващо по плана на града УПИ ХІV в кв.155, при граници: улица, УПИ ХІІІ-304, ХІІ-2002, V-316, ХV-317.

ОСЪЖДА Ц.А.К. и Г.П.Н. да заплатят на ППК “ П. “, с. П., община Н. п., област Ш. деловодни разноски във въззивното производство, в размер на 490.53 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.