Р Е Ш Е Н И Е№45

гр. Шумен, 22.02.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател:Р.Хаджииванова

Членове:1.Й.Д.

2.мл.с.ст.Шипковенска

при секретаря П.п. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №672 по описа за 2012год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.341 и сл. от ГПК.

С решение №185 от 27.06.2012г. по гр.дело №915/2010г., поправено и изменено в частта за следващата се държавна такса с решение от 26.07.2012г. и определение №516/31.08.2012г., Районен съд-гр.Нови пазар е отхвърлил като неоснователна претенцията по сметките с правно основание чл.346 от ГПК,във вр.чл.74 ал.2 от ЗС от Н.З.Х. против Н.З.С. и М.З.Й. за сумата в общ размер на 12 692лв.и представляваща подобрения, извършени в процесния недвижим имот за периода 1985г.-1987г., възложил е на Н.З.С. допуснатият до съдебна делба недвижим имот,представляващ ПИ с идентификатор 52009.502.106 по кадастралните регистри и кадастралната карта на гр.Нови пазар, одобрени със Заповед РД 18-18/25.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот – гр.Нови пазар, ул. “С. п.” №35, с площ от 681 кв.м. ведно с построената в него жилищна страда със застроена площ от 43 кв.м. с идентификатор 52009.502.106.1, при граници и съседи на поземленият имот: 52009.502.105, 52009.502.107, 52009.126.212, 52009.126.2, 52009.126.612,52009.502.532. Със същото решение е осъдил Н.З.С. да заплати на Н.З.Х. и на М.З.Й. за уравнение на дяловете им парична сума в размер на по 1805.00лв., като е присъдил и следващите се държавни такси.

Решението е обжалвано от съделителя Н.З.Х. само в частта, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията му по сметките за сума в общ размер от 12692лв., представляваща стойността на извършени в делбения имот от него подобрения през периода 1985-1987г.. Претенцията му по сметките, като такава по чл.12, ал.2 от ЗН, била своевременно предявена и основателна. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което заявената пертенция бъде уважена изцяло.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: До делба при квоти: 1/8ид.ч. за Н.З.Х., 1/8ид.ч. за М.З.Й. и 6/8ид.ч. за Н. З. С. е допуснат следния недвижим имот – ПИ с идентификатор 52009.502.106 по кадастралните регистри и кадастралната карта на гр.Нови пазар, одобрени със Заповед РД 18-18/25.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот – гр.Нови пазар, ул. “С. п.” №35, с площ от 681 кв.м. ведно с построената в него жилищна страда със застроена площ от 43 кв.м. с идентификатор 52009.502.106.1, при граници и съседи на поземленият имот: 52009.502.105, 52009.502.107, 52009.126.212, 52009.126.2, 52009.126.612,52009.502.532.

На основание чл.346 от ГПК съделителят Н.Х. е депозирал претенция по сметките срещу съделителките М.З. и Н.С. за заплащане на извършените от него подобрения в делбения имот през периода 1985г.-1987г., както следва: 1/ изграждане на подпорна стена /1985г./-2870лв.; 2/изграждане на постройка от две стаи/1985г./-2618лв.; 3/изграждане на остъклено салонче-1292лв.; 4/канализация-455лв.; 5/асмалък-280лв.; 6/изграждане на пътеки и подпорна стена пред къщата/1987г./-904лв.;7/изграждане на ограда и външна врата/1986г./-2264; 8/изграждане на стая и салонче/1987г./-2009лв., на обща стойност 12 692лв., съобразно квотите на съделителките/ по 6346лв./.

Претенциите се квалифицират с оглед изложените в обстоятествената част на молбата фактически обстоятества. Така в настоящия случай, доколкото ищецът Н.Х. твърди, че сочените СМР са направени през 1985-1987г., т.е. преди смъртта на наследодателите, тази претенция по естеството си представлява такава по чл.12,ал.2 от ЗН, т.е ищцът твърди, че извършвайки сочените дейности е спомогнала да се увеличи стойността на наследството и иска това увеличение да се пресметне в негова полза в пари.

Претенцията в случая е осъдителна и е предявена своевременно –в първото по делото заседение от от втората фаза на делбата /определение № 327/26.102005 г. по ч.гр.д. № 216/2005 г., ВКС, І г.о./.

В настоящия случай от показанията на на разпитаните по делото свид.Х.А., О.Ос., Х.Ю. Р.С. се установи, че строително-ремонтните дейности по всички сочени пунктове с изключение на п.5 са извършени от съделителя Н.З.Х., през периода 1985г.-1987г., преди смъртта, както на майката на страните З. М. Н., така и на баща им З.Х. Н.. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетелите, доколкото същите са непосредствени и изхождат от лица, лично участващи в извършването на сочените дейности, а и не са събрани доказателства в обратна насока. Свидетелите на ответната страна Д.Д. и Д.Д. заявяват, че не знаят, кой е извършил сочените СМР, а показанията на свид.С.С. не следва да се кредитират, както с оглед връзката му със съделителката Н.С.-съпрузи/, така и с оглед тяхната неконкретизираност.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза, стойността, с която сочените СМР са увеличили делбения имот, възлиза на 4481лв., както следва: изграждане на подпорна стена /1985г./-607лв.; изграждане на постройка от две стаи/1985г./-2589лв.; канализация-271лв., изграждане на стая и салонче-2014лв.. Те съществуват към момента на откриване на наследството. Останалите сочени СМР, не са довели до увеличаване стойността на имота. При определяне размера на увеличението обаче е от значение не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество, като разходите могат да бъдат по-малки или по-големи от увеличението.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемите, че претенцията касаела и постройки, които не били въведени в предмета на делото. Постройките,които нямат самостоятелен характер,а представляват подобрения се делят винаги заедно с дворното място,независимо дали изрично такова искане се съдържа в исковата молба, такова е и процедирането по отношение на останалите постройки, които представляват самостоятелен обект на правото на собственост - те подлежат на делба заедно с дворното място,т.е. включват се в предмета на делбеното производство,освен ако в исковата молба изрично не е посочено,че се предявява иск за делба само на дворното място без построените в него сгради. Не рефлектира върху извода на съда и обстоятеството, че същите били незаконни, доколкото вещото лице е съобразило това обстоятество при изготвяне на заключението си. Същите са изградени преди 1987г. и съгласно заявеното от експерта биха могли да получат удостоверение за търпимост, съгласно §16 ПР ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗН, за да се пресметне увеличението в полза на наследника, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, следва същият да не е бил възнаграден по друг начин. Ответната страна сочи, че Х. е бил възнаграден, тъй като дълги години е живял в имота. Действително, по делото се установи, че ищецът е живял/ първоначално сам, а след това и със семейството си/при родителите си в делбения имот, като след направата на подобренията през 1989г. е заминал заедно със семейството си в РТурция. Така сочените подобрения са били направени именно във връзка с предоставеното ползване на имота от ищеца и семейството му и следователно същите са били възнаградени. Стойността на това възнаграждението, отчитайки обстоятелството, че след направата на подобренията ищецът е живял в имота със семейството си само до 1989г., съдът определя на 2240.50лв.-/50%/. Така съобразявайки стойността на увеличението-4481лв. и стойността на възнаграждението – 2240.50лв., то ищецът не е бил възнаграден за половината увеличение в размер на 2240.50лв.. Предвид това и съобразно квотата си от наследството на З. М. Н. и З.Х. Н., съделителките М.З. Б. и Н.З.С. следва да заплатят на Х. по 746.83лв./280.06лв.съобразно дела от наследството на майка им/по 1/8/ и 466.77лв. съобразно дела от задължението на баща им/1/3 от 5/8/, или общо 1493.66лв.. Задължението по чл.12, ал.2 от ЗН е било на наследодателите въпреки, че съгласно разоредбата на закона отношенията се уреждат след смъртта им. Ето защо и всеки от низходящите наследява съответна част от задължението от наследствата, както на майката, така и на бащата, независимо от възмездното придобиване на 5/8ид.ч. на З.Х. Н. от Н.С.. В останалата част, до пълния предявен размер, претенцията следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено само в частта, с която претенцията на Н.Х. по сметките , на основание чл.12, ал.2 от ЗН/първоинстанционният съд само цифрово е посочил непрецизно правната квалификация, като е разгледал всички правнорелевантни факти-период, извършени СМР и пр./, е отхвърлена за сумата 1493.66лв., като вместо това бъде постановено друго, с което съделителките М. З.т Б. и Н.З.С. следва да заплатят на Х. по сметките по 746.83лв., или общо 1493.66лв.. В останалата обжалвана част, като правилно, решението следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.2 от ГПК Н.З.Х. следва да заплати на Н.З.С. разноски, съобразно отхвърлената част от претенцията в размер на 47.07лв..

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №185 от 27.06.2012г. по гр.дело №915/2010г., поправено и изменено в частта за следващата се държавна такса с решение от 26.07.2012г. и определение №516/31.08.2012г. на НПРС, само в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметките, предявена от Н.З.Х. против Н.З.С. и М.З.Й. за заплащане на подобрения ,извършени в процесния недвижим имот за периода 1985г.-1987г. за сумата 1493.66лв., съответно в частта, с която Х. е осъден да заплати държавна такса в размера над 520.13лв. до 579.86лв., като вместо това в тази част постановява:

ОСЪЖДА Н.З.С. *** и М.З.Й. ***, да заплатят на Н.З. *** досежно претенцията по сметките на основание чл.12, ал.2 от ЗН, по 746.83лв., общо 1493.66лв..

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част касателно претенцията по сметките.

В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА ГПК Н.З.Х. да заплати на Н.З.С. разноски, съобразно отхвърлената част от претенцията в размер на 47.07лв..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ. в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.