Р Е Ш Е Н И Е№55

гр. Ш., 27.02.2013 г.

Ш.ски окръжен съд, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря Г. С., като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова в.гр.д. № 683 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Х.Т.Х., чрез пълномощника адв. Д. Н. от ШАК и въззивна жалба на “ Р. “ АД, гр. Ш., чрез пълномощника адв. Д. Р. от ШАК, двете срещу решение № 666/23.07.2012 г. по гр.д. № 2914/2011 г. по описа на ШРС.

Х.Т.Х. обжалва решението в частта, с която е признато за установено, че не съществува вземане на Х.Т.Х. за 11 782.04 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода м. 01.2010 г. – м. 12.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 18.04.2011 г. до окончателното й плащане и 236.00 лева – деловодни разноски, за които е издадена заповед за изпълнение № 955/19.04.2011 г. по ч.гр.д. № 1549/2011 г. по описа на ШРС, както и вземане на Х.Т.Х. за 24 811.56 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода м. 01.2008 г. – м. 12.2009 г., ведно със законната лихва за периода от 18.04.2011 г. до окончателното изплащане на вземането и 497.00 лева – деловодни разноски, за които е издадена заповед за изпълнение № 956/19.04.2011 г. по ч.гр.д. № 1550/2011 г. по описа на ШРС, както и в частта, в която Х.Т.Х. и Кооперация “ П. В. “, с. П. В. са осъдени да заплатят на “ Р. “ АД, гр. Ш. 2 513.06 лева – деловодни разноски. Възраженията му са, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, тъй като, в противоречие със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до неверен извод, че, създалото се между Х.Т.Х. и Кооперация “ П. В. “, с. П. В. правоотношение няма характер на трудово, а е аналогично на договор за управление на търговско дружество, и е приел вземанията му за несъществуващи. Позовавайки се на изложеното, жалбоподателят моли въззивният съд да отмени атакуваното решение в обжалваните части и постанови друго, по силата на което да признае съществуването на вземанията му, и му присъди извършените по делото разноски за две инстанции.

С молба рег. № 14322/20.08.2012 г. Кооперация “ П. В. “, с. П. В., област Ш., представлявана от пълномощника адв. Е. Г. от ШАК се присъединява изцяло към жалбата на другия ответник в първоинстанционното производство Х.Т.Х., на основание чл.265 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият по жалбата “ Р. “ АД, гр. Ш., действащ чрез процесуалния представител адв. Д. Р. от ШАК, депозира отговор, в който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени и извършените във въззивното производство разноски.

“ Р. “ АД, гр. Ш. обжалва решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от него отрицателен установителен иск, че не съществува вземане на М.Х.Т. спрямо Кооперация “ П. В. “, с. П. В., област Ш. за сумите от 16 014.49 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода м. 01.2008 г. – м. 03.2010 г., ведно със законната лихва за периода от 18.04.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, и 236.00 лева – деловодни разноски. Съображенията му са, че в обжалваната част решението е незаконосъобразно, с оглед на което, моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи исковите му претенции, ревизира първоинстанционното решение в частта за разноските, съобразно уважаването на иска, и му присъди направените във въззивното производство разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите по жалбата Кооперация “ П. В. “ , с. П. В., област Ш., действаща чрез пълномощника адв. Е. Г. и М.Х.Т., чрез пълномощника адв. Д. Н., подават отговори на същата, в които я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение. Първият от тях моли и за присъждане на направените пред втора инстанция разноски.

Въззивните жалби са депозирани в срок, от надлежно легитимирани лица, редовни и допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради следното:

Гр.д. № 2914/2011 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на “Р.” АД, гр. Ш., срещу Х.Т.Х., М.Х.Т. и Кооперация “П. В.”, с. П. В., представлявана от председателя Х.Т.Х., в която ищецът твърди, че е взискател по изп.д. № 111/2010 г. на ЧСИ Д. З., по изпълнителни листи, по които третият ответник и длъжник по изпълнителното дело е осъден да му заплати определена сума. По това изпълнително дело първият и вторият ответници имали качеството на присъединени кредитори, въз основа на представени изпълнителни листи, издадени по гр.д. № 1549/2011 г., гр.д. № 1550/2011 г. и гр.д. № 1551/2011 г. по описа на ШРС. Вземанията им били за не получени трудови възнаграждения и същите се ползвали от привилегията по ЗЗД, указваща реда на удовлетворяване на вземанията. Съдебният изпълнител бил разпределил сумите на кредиторите - първи и втори ответник, като за ищцовото дружество не останало нищо за изплащане. В тази връзка, счита, че на първия ответник Х.Х. не се дължат присъдените суми, понеже трудовият договор на председателя на кооперацията бил недействителен, като сключен сам със себе си, лицето не е било в трудови правоотношения с кооперацията, а е работило по граждански договор, липсва решение на УС или ОС за определяне на възнаграждението, което му се дължи през 2006 г., мандатът му бил изтекъл и същият не бил преизбран, извлечението от баланса на сметките, представено по гражданските дела не било подписано от счетоводител. Присъдените на втория ответник суми също не били дължими, понеже липсвал трудов договор, такъв не можел да бъде сключен, понеже бил изтекъл мандата на председателя и извлечението от баланса на сметките, представено по гражданските дела не било подписано от счетоводител. Поради изложеното и на основание чл.464 от ГПК, ищецът моли съдът да установи по отношение на длъжника и двамата кредитори: 1/ че вземането на Х.Т.Х. за сумите от 11 782.04 лева - за трудово възнаграждение за периода м. 01.2010 г. - м. 12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011г., и 236.00 лева - разноски по дело № 1549/2011 г. по описа на ШРС не съществува, и обезсили издадения изпълнителен лист; 2/ че вземането на Х.Т.Х. за сумите от 24 811.56 лева - за трудово възнаграждение за периода м. 01.2008 г. - м. 12.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011 г., и 497.00 лева - разноски по дело № 1550/2011 г. по описа на ШРС не съществува, като обезсили издадения изпълнителен лист и 3/ че вземането на М.Х.Т. за сумите от 16 014.49 лв. - за трудово възнаграждение за периода м. 01.2008 г. - м. 03.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011 г., и 236.00 лева - разноски по дело № 1551/2011г. по описа на ШРС не съществува, като обезсили издадения изпълнителен лист. Същият оспорва и истинността на протокол № 3 от 22.06.2002 г. от ОС на Кооперация “ П. В. “, досежно автентичността на вписано изявление в частта му относно решение за размера на възнаграждението на председателя на кооперацията, за което е открито производство по чл.193, ал.1 от ГПК, с определение на съда в открито съдебно заседание. Наред с това е оспорил и верността на съставените от Кооперация “П. В.“ счетоводни баланси за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., като молбата му по чл.193, ал.1 от ГПК е оставена без уважение с влязло в сила определение от 06.04.2012 г.

Първоинстанционният съд е квалифицирал предявените претенции като субективно и обективно съединени искове по чл.124, ал.1, вр. чл. 464 от ГПК, като, с решението си е признал за недоказано оспорването на протокол № 3 от 22.06.2002 г. от ОС на Кооперация “ П. В. “, за неавтентичност на вписано изявление в частта му относно решение за размера на възнаграждението на председателя на кооперацията, приел е за установено, че не съществува вземане на Х.Т.Х. за сумите от 11 782.04 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. 01.2010 г. до м. 12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2 011 г. и 236.00 лева – разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1549/2011 г. по описа на ШРС, както и вземане на Х.Т.Х. за сумите от 24 811.56 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. 01.2008 г. до м. 12.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011 г. и 497.00 лева – разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1550/2011 г. по описа на ШРС, отхвърлил е иска за признаване несъществуването на вземане на М.Х.Т. за сумите от 16 014.49 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. 01.2008 г. до м. 03.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011 г. и 236.00 лева – разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1551/2011г. по описа на ШРС, както и искането за обезсилване на издадените в полза на ответниците Х.Т.Х. и М.Х.Т. изпълнителни листи по ч.гр.д. №№ 1549/2011 г., 1550/2011 г. и 1551/2011 г. по описа на ШРС, и е осъдил Х.Т.Х. и Кооперация “ П. В. “ да заплатят на “ Р. “ АД деловодни разноски в размер на 2 513.06 лева, а “ Р. ” АД да заплати на М.Х.Т. и Кооперация “П. В.” деловодни разноски в размер съответно на 730.00 лева – на първия и 296.67 лева – на втората. Решението е обжалвано изцяло, като ищецът “ Р. “ АД го обжалва в частта, в която исковете му са отхвърлени и е осъден да заплати деловодни разноски на ответниците М.Т.Х. и Кооперация “ П. В. “, а ответниците Х.Т.Х. и Кооперация “ П. В. “ – в частта, в която предявените искове са уважени и са осъдени да заплатят деловодни разноски на ищеца “ Р. “ АД.

При извършена проверка по чл.269 от ГПК, настоящата инстанция намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не се допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Изп.д. № 20108760400111 на ЧСИ Д. З., с район на действие ШОС е образувано по молба на взискателя “ Р. ” АД, въз основа на три изпълнителни листа срещу длъжника Кооперация “П. В.”. По същото дело Х.Т.Х. и М.Х.Т. са присъединени взискатели, първият от които на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение № 955/19.04.2011 г. по ч.гр.д. № 1549/2011 г. на ШРС, за сумите от 11 782.04 лева - трудово възнаграждение за периода от м. 01.2010 г. до м. 12.2010 г., законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011 г. и 236.00 лева - разноски по делото, и изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение № 956/19.04.2011 г. по ч.гр.д. № 1550/2011 г. по описа на ШРС, за сумите от 24 811.56 лева - трудово възнаграждение за периода от м. 01.2008 г. до м. 12.2009 г., законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011 г. и 497.00 лева - разноски по делото, а вторият – на основание изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение № 957/27.04.2011 г. по ч.гр.д. № 1551/2011 г. на ШРС, за сумите от 16 014.49 лева - трудово възнаграждение за периода от м. 01.2008 г. до м. 03.2010 г., законната лихва върху тази сума за периода от 18.04.2011 г. и 236.00 лева - разноски по делото. На 07.07.2011 г. по изп.д. № 111/2010 г. е било предявено разпределение на постъпили суми, като, видно от разпределителния протокол, съгласно чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД, на Х.Т.Х. е била разпределена сума в размер на 22 252.60 лева, включваща главница, лихви и разноски, на М.Х.Т. – сума в размер на 9 737.52 лева, включваща главница, лихви и разноски, а на “Р.” АД – сума за разноски по изпълнителното дело, в размер на 591.60 лева.

В съответствие с изнесените факти, настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че е налице фактическият състав на чл.464 от ГПК, който обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на исковете, предмет на разглеждане срещу тримата ответници, с оглед на което и, че са заведени в преклузивния срок по чл.464, ал.1 от ГПК, същите са допустими и следва да се приемат за разглеждане по същество.

Досежно тяхната основателност:

І. От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че Х.Т.Х. е бил избран за председател на Кооперация “ П. В. “, с. П. В. с решение на ОС на членовете й, състояло се на 19.04.2003 г. и продължава да е вписан като такъв в ТР към 08.08.2011 г.. След служебна справка по фирменото дело на ответната Кооперация се установи, че с решение на ОС от 13.05.2006 г., вписано в Регистъра на кооперациите при ШОС на 12.06.2006 г., Х. е бил преизбран на длъжността за нов 3-годишен мандат. На 25.06.2007 г., същият е подписал, в качеството си на служител, трудов договор за длъжността председател, заемана на основание чл.107 от КТ, срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 900.00 лева и допълнително възнаграждение в размер 324.00 лева. Договорът не е подписан от работодател, с оглед на което и, на основание чл.26, ал.2, предл. ІІ от ЗЗД е нищожен поради липса на съгласие, тъй като, макар и работникът и работодателят да са едно и също лице, което е допустимо в конкретната хипотеза / съгласно логиката на закона – чл.26, ал.2, т.4 от Зкооп., и задължителната за съда практика, обективирана в решение № 826/13.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1273/2010 г., ІV г.о. /, законовото изискване на чл.62, ал.1 от КТ за писмена форма на трудовия договор, като предпоставка за неговата действителност, налага необходимост от подписването му от лицето и на двете места, като отсъствието на един от подписите е липса на съществен елемент от съдържанието му и на изразена воля от насрещната страна по двустранното правоотношение. Според справка актуално състояние за всички прекратени трудови договори от ТД на НАП – В., преди този договор, Х. е имал сключени договори по трудово правоотношение с Кооперацията за периодите от 02.01.2002 г. до 18.04.2003 г., от 21.04.2003 г. до 12.05.2006 г. и от 15.05.2006 г. до 18.06.2007 г.. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗКооп., в редакцията й обнародвана в ДВ, бр.13/2003 г., в сила от 11.02.2003 г. и устава на Кооперацията, приет с решение на ОС от 19.04.2003 г., след избора му с решение на ОС от 19.04.2003 г. мандатът на жалбоподателя като председател на Кооперацията е бил 3 години, а с решение на ОС от 13.05.2006 е преизбран за още 3 години. От данните по делото обаче се доказва, че същият е продължил да заема длъжността и след изтичането на мандата му, поради липсата на избор на нов председател. По делото са приложени протокол № 21/08.01.2002 г. от заседание на УС на Кооперацията, в който е отразено решение на управителния орган на юридическото лице за определяне заплатата на председателя в размер на 5 минимални работни заплати, както и протокол № 3 от 22.06.2003 г. от ОС на член - кооператорите, в който е отразено, че на събранието е прието решението на УС по протокол № 21 от 08.01.2002 г. за определяне възнаграждението на председателя на ЗК. В тази му част ищецът в първоинстанционното производство оспорва протокола от ОС, относно автентичността на изявлението за определяне размера на възнаграждението. От събраните доказателства не се установи неавтентичност на оспореното изявление, с оглед на което оспорването следва да се приеме за недоказано. Относно правната релевантност на посочените документи, съдът намира, че, независимо от обстоятелството, че в края на протокола от ОС, състояло се на 22.06.2003 г. е отразено, че е взето решение за определяне заплатата на председателя на Кооперацията, в съответствие с чл.17, ал.1, т.22 от действащия към момента устав, от останалото му съдържание или от друг документ не се установява такова решение да е било гласувано и прието с изискуемото се мнозинство, поради което следва да се приеме, че решение на ОС на Кооперацията в цитирания по-горе смисъл липсва. Що се касае до трудовия договор от 25.06.2007 г., счита, че също не е основание за пораждане правото на жалбоподателя на трудово възнаграждение за длъжността председател, поради неговата нищожност, на посоченото вече основание. Според заключението по допуснатата ССЕ, по ведомост за заплати на последния е начислявано трудово възнаграждение за периода 2008 г. – 2010 г., но от експертизата и събраните по делото доказателства не се установява на какво основание и за изпълнението на каква трудова функция, в качеството му и на член-кооператор. На следващо място, самият жалбоподател твърди, че, преди подписване на трудовия му договор от 25.06.2007 г., трудовото му правоотношение за длъжността председател е било прекратено, поради придобиване на право на пенсия, от което следва, че, за да е възможно да я заеме отново и да я изпълнява през процесния период е необходимо ново решение на ОС на Кооперацията за избирането му за председател, в съответствие с императивната норма на чл.15, ал.4, т.2а от Зкооп., респ. – за определяне на правоотношението му като трудово, каквото не е налице.

В съответствие с изнесените факти и доводи, настоящата инстанция намира за недоказано, че на Х.Т.Х. е било определено и е следвало да се заплаща възнаграждение за длъжността председател.

Независимо от горното, и във връзка с възражението на въззиваемия, че правоотношението, по което ответникът е работил като председател на Кооперацията не е трудово, както правилно е посочил в мотивите си ШРС, съгласно чл.83, ал.1 от КТ, длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. В случая, нито в ЗКооп., нито в акт на МС, нито в устава на Кооперация е предвидено, че между кооперацията и председателя й следва да възникне трудово правоотношение въз основа на избирането му за такъв от ОС, за да са налице основания да се заключи, че той е заемал въпросната длъжност по трудов договор, а не по договор за управление или друг вид граждански договор. Нито законът, нито уставът в конкретната хипотеза предвиждат, че избраният за председател следва да встъпи в трудово правоотношение с кооперацията за тази длъжност, което категорично изключва възможността за квалифициране на правоотношението помежду им като трудово по смисъла на чл.83 от КТ. В този смисъл е и задължителната за съда практика, цитирана от ШРС, а именно: определение № 823/29.07.2010 г. по гр.д. 387/2010 г. на ВКС и определение № 739/29.11.2010 г. по търг.д. № 438/2010 г. на ВКС, както и определение № 313/27.04.2012 г. по ч.гр.д. № 261/2012 г., ІV г.о. на ВКС. Ето защо, прима за недоказано, че през процесните периоди от време жалбоподателят е работил по трудово правоотношение, във връзка с което му се дължи възнаграждение.

В съответствие с изложеното и, че въз основа на издадените му изпълнителни листи по ч.гр.д. №№ 1549/2011 г. и 1550/2011 г. Х.Т.Х. се легитимира като кредитор за вземания за трудово възнаграждение за длъжността председател на Кооперация “ П. В. “, подлежащи на предпочтително удовлетворяване на основание чл.136, ал.5, т.1 от ЗЗД, което не отговаря на действителното материално правно положение, съдът заключава, че исковете за установяване несъществуване на вземанията му, обективирани в посочените по-горе изпълнителни основания са основателни и доказани и следва да се уважат.

ІІ. Касателно претенциите за несъществуване вземания на ответника М.Х.Т., по делото е приложен трудов договор № 4а от 02.01.2001 г., съгласно който от тази дата, до прекратяването му със Заповед № 22/25.03.2010 г., на основание чл.325, ал.1 от КТ, посоченото лице е работило в Кооперация “ П. В.“ на длъжността тракторист - комбайнер, на пълен работен ден, за неопределено време. Обективираното в договора правоотношение е възникнало към момент, в който безспорно председател и лице, оправомощено да сключва трудови договори, е бил бащата на работника - Х.Т.Х., който факт обаче е ирелевантен по отношение на валидността му, доколкото, страни по него са първият ответник и представляваното от втория юридическо лице, а не последният като физическо лице и законът не предвижда забрана за сключването му при наличие на подобна родствена връзка между двамата. Що се отнася до възражението на ищеца, че трудовият договор с ответника не е бил регистриран в НОИ, очевидно трудовото правоотношение е възникнало преди влизане в сила нормите на чл.63 от КТ / обн. ДВ, бр. 120/2002 г. /, с оглед на което те не са могли да предпоставят валидността му и началото на негово изпълнение, като последващото не регистриране на трудовия договор би могло да се вмени във вина на работодателя, но не и в тежест на работника. Предвид горното, че визираният трудов договор отговоря на изискванията на закона за действителност, и на основание чл.9, ал.2 от ЗКооп. и пар.2 от ДР на КТ, приема за безспорно, че през периода м. януари 2008 г. – м. март 2010 г. ответникът е полагал труд в Кооперация “П. В.” по трудово правоотношение. В тази връзка, за неоснователно следва да се приеме възражението на ищеца, че извлечението от баланса на сметките, представено по заповедното производство не било подписано от счетоводител, по причина, че законът не поставя изискване за прилагане на писмени доказателства към заявлението по чл.410 от ГПК, поради което в случая, представения от заявителя счетоводен баланс не е бил необходим и не е послужил като основание за издаването на заповедта за изпълнение.

Досежно размера на дължимото на ответника възнаграждение, от заключението на допуснатата ССЕ, прието като обективно и компетентно, се установява, че присъденото му възнаграждение е било начислено и осчетоводено в разплащателните ведомости на кооперацията и е намерило отражение в ГФО за 2008 г., 2009 г. и 2010 г.. Съгласно тези документи, размерът му за периода м. 01. 2008 г. – м. 03.2010 г. възлиза общо на 16 014.49 лева, която сума е идентична с посочената в заповед за изпълнение № 957 от 27.04.2011 г. по ч.гр.д. № 1551/2011 г. на ШРС.

В съответствие с изложеното, и, че на установяване по реда на чл.464 от ГПК подлежи вземането на конкуриращия взискател в изпълнителното производство като цяло, ведно с акцесорните вземания за лихви и разноски по начина, посочен в изпълнителния титул, намира, че искът за признаване несъществуване вземанията на ответника за сумите от 16 014.49 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея за периода от 18.04.2011 г. до окончателното й изплащане и 236.00 лева - разноски по ч.гр.дело № 1551/2011 г. на ШРС е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

Относно искането за обезсилване на издадените изпълнителни листи за оспорените вземания, както правилно е отбелязал в мотивите си първоинстанционният съд, законът посочва изчерпателно случаите, в които съдът има право и задължение да обезсили издаден изпълнителен лист, като хипотезата на уважаване на иск по чл.464 от ГПК за признаване несъществуване на вземането, за което е издаден изпълнителен титул не попада сред тях. Ето защо, счита, че искането е неоснователно и следва да се отхвърли.

Позовавайки се на изнесените факти и правни доводи, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди, включая в частта за разноските.

С оглед изхода от правния спор, деловодните разноски във въззивното производство следва да се възложат на страните така, както са извършени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪЖДАВА изцяло решение № 666/23.07.2012 г. по гр.д. № 2914/2011 г. по описа на ШРС.

ВЪЗЛАГА извършените във въззивното производство деловодни разноски на страните така, както са направени от всяка от тях.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от датата на връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.