Р Е Ш Е Н И Е№49

гр.Ш.,25.ІІ.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд,в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари 2013 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Стела Шипковенска

при секретаря Т.К.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 751 /2012г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М.С.А.,***,офис № 100-адв.Ан.Д.,против Решение № 688/9.VІІІ.2012г. по гр.д. № 3348/2010г.на Ш.ския районен съд,,в ЧАСТТА относно квотите при която е допусната делбата на процесния имот,а именно: ¼.и.ч. за жалбоподателката-прекратена СИО и ¾ и.ч. за ответника-дял от прекратена СИО.

Оплакванията във въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му част,като не са развити фактически и правни доводи и съображения във връзка с оплакванията.Моли да бъде отменено решението на районния съд в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго,с което делбата на процесния имот да бъде допусната между страните при равни квоти.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба по реда и в срока на чл.263ал.І от ГПК,с който се оспорва въззивната жалба с аргументи в подкрепа на твърдението ,че процесният делбен имот е изключителна собственост на въззиваемия,поради което делбата му изобщо не следва да се допуска.Моли да бъде оставена без уважение жалбата.

В срока за отговор е депозирана насрещна въззивна жалба от И.К.И.,ЕГН **********,***,ул.”Добри Войников” №9-13,ет.3,кантора 32,адв.Б.Б.,против ЧАСТТА от първоинстанционното решение,с което на съделителката М.А. е определена делбена квота ¼ и.ч. от целия процесен имот.

Оплакванията в насрещната въззивна жалба са за допуснати от районния съд нарушения на материалния закон,със съображения,развити и пред първата съдебна инстанция,а именно,че насрещният жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство е изключителен собственик на процесния недвижим имот,поради което не следва да се допуска делба на същия имот.Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго,с което искът за делба да бъде отхвърлен.

Постъпил е от другата страна писмен отговор по насрещната жалба,с който се оспорва същата и моли да бъде отхвърлена,като бъде потвърдено решението в обжалваната му част.Не са изложени доводи и аргументи срещу насрещната жалба.

Нови доказателствени искания страните не правят.

Въззивният съд,като обсъди направените с въззивните жалби оплаквания,възраженията на страните по тях,доводите и аргументите им и всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено следното:

Първоначалната и насрещната въззивни жалби са подадени от процесуално легитимирани лица-страни в първоинстанционното производство,в сроковете по чл.259 от ГПК и чл.263ал.2 ГПК, отговарят на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явяват редовни и допустими.

Разгледани по същество ,и двете въззивни жалби са неоснователни и недоказани ,поради следното:

Безспорно е по делото,като се установява и от писмените доказателства по делото,че страните-съделители,са бивши съпрузи.Бракът им е сключен на 19.ХІ.1987 година и е прекратен с решение № 616 от 7.VІІ.2006г.по гр.д. №1779/2005г. на Ш.ския районен съд,влязло в сила на 5.ІХ.2006 година.

Имотът,чиято подялба се иска от бившата съпруга,е подробно описан в предявения делбен иск ,в първоинстанционното решение и представения нотариален акт за собственост на жилище,дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ,№ 33,т.ІІ,нот.дело № 684/1990г. от 6.VІ.1990г. на Ш.ския районен съд .Този имот представлява апартамент № 48 в жилищна сграда на ул.”В.” №3 в гр.Ш.,заедно с прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата.

Ищцата твърди,че процесният имот е съсобствен на страните,като тя притежавала на свое собствено основание ½ и.ч. от него,придобита с нейни лични средства.Ответникът по нейно признание притежавал останалата ½ и.ч. от същото жилище в резултат на трансформация на негови лични средства.Искането й е делбата на имота да се допусне при равни квоти между двете страни.

Ответникът не признава иска за делба,като твърди,че процесният имот изцяло е негова изключителна лична собственост ,тъй като го придобил със свои лични средства,получени като обезщетение за отчужден негов личен имот,както и със средства-обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на баща му и наследствени лични средства от стойността на онаследени вещи-животни.Ето защо иска отхвърляне на исковата претенция за делба.

За да разреши спора по делото,районният съд е събрал всички представени от страните писмени и гласни допустими,относими и необходими доказателства.След отделяне на спорното от безспорното,след правилен анализ на събрания доказателствен материал,първоинстанционният съд е изяснил и всестранно,точно и изцяло фактическата обстановка по делото.Всички фактически изводи на районния съд са обосновани-базирани на събраните доказателства и съответстващи на съдържащите се в тези доказателства факти и обстоятелства.Въззивният съд споделя фактическия извод на районния съд,че по делото няма убедителни доказателства,от които може категорично да се заключи,че ищцата е вложила в закупуването на процесния имот свои лични средства.В тази връзка правилно е приложен и материалния закон,като законосъобразно е прието от районния съд,че в периода след откриване на спестовния влог на ищцата-13.VІІ.1988г.,което е станало по време на брака й с ответника,е действала презумпцията по чл.19ал.3 вр. с ал.1 от СК/отм./ за семейна имуществена общност на паричните средства по влога,която презумпция не е оборена по делото.

Обосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд и досежно въведеното от ответника възражение по чл.21ал.1 от СК/отм./за пълна трансформация.Установява се по несъмнен начин от представените писмени доказателства-че процесният имот е придобит на основание Заповед № 1053/2.ХІІ.1987 г.,изд. От Об.НС-гр.Ш..Същата заповед за обезщетяване с имот срещу друг отчужден имот,по силата на чл.134ал.4 от ЗТСУ/отм./ се явява документ за собственост на обезщетеното лице върху имота ,с който се обезщетява.Нотариалният акт за собственост на жилище,дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 6.VІ.1990 г.№ 33,т.ІІ,нот.д.684/1990 г. на ШРС ,има само констативен характер. Въззивният съд споделя напълно фактическите констатации на районния съд,че твърдяната от ответника пълна трансформация не е доказана изцяло,тъй като несъмнени доказателства за трансформация на лични средства на ответника в процесния имот има само за сумата 3620,18 лева,на колкото възлиза оценката на отчуждения личен имот на ответника,по протокол на Комисията по чл.265 от ППЗТСУ от 24.ХІ.1987 година и Заповед № 1053 от 2.ХІІ.1987г. за отчуждаване на недвижим имот,издадена от Об.НС-Ш.. Правилно обаче районният съд,като е съобразил изискването на чл.175 от ГПК и е преценил признанието на ищцата с оглед и във връзка с всички останали обстоятелства по делото,съдържащи се в доказателствения материал,е приел за установено,че възражението за трансформация по чл.21 от СК/отм./, направено от ответника,се явява основателно и доказано до размер на ½ и.ч. от целия делбен имот.

През въззивната инстанция не се представиха от страните други доказателства,които да налагат фактически и правни изводи,различни от тези на районния съд.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,решението на районния съд,в обжалваната му част,с която делбата на процесния имот е допусната при квоти 1/4 и.ч. за ищцата-дял от бивша семейна имуществена общност и ¾ за ответника,от които: ½ и.ч.-бивша семейна общност и 2/4 и.ч.-лична собственост по трансформация ,е напълно обосновано и законосъобразно.Ето защо въззивните жалби на страните против тази част на същото решение са неоснователни и недоказани. Не са налице основания за отмяна на първоинстанционно решение в обжалваната му част,поради което същото следва да бъде потвърдено и в тази част.

Водим от горното,Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 688 от 9.VІІІ.2012г. по гр.д. № 3348/2010г. на Ш.ския районен съд,в обжалваната му част досежно квотите ,при които е допусната подялбата между страните на процесния делбен имот.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове : 1. 2.