Р Е Ш Е Н И Е№31

гр.Ш.,15.ІІ.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд,в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари 2013 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Мирослав Маринов

2.Стела Шипковенска

при секретаря С.М.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 773 /2012г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Р.М.К.,ЕГН **********, против Решение № 776/2.Х.2012 г. по гр.д. № 38/2012г. на Ш.ския районен съд,с което са отхвърлени като неоснователни ` предявените от жалбоподателката и ищца в първоинстанционното производство искове против П.Х.Н.,ЕГН **********,от които главният иск-за заплащане на сумата от 2466.66 лева , представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС , поради лишаването й от право на ползване на собствените си 1/2 ид.ч. от недвижим имот, състоящ се от: апартамент № 8 на ІV жилищен етаж със застроена площ от 108 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, избено помещение №5 със застроена площ от 18 кв.м., таванско помещение № 4 със застроена площ от 18 кв.м, гаражна клетка № 5 със застроена площ от 18 кв.м., ведно с 11574/ 100000 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на жилищната сграда и отделно 927/100000 идеални части от правото на гараж построени от ЖСК “М.” върху държавно място, парцел І, бивше дв.пл.№ 4843 в квартал 218 по плана на град Ш., находящо се на улица Т. «№ 18 в гр.Ш., за периода от 20.09.2010 г. до 30.09.2011г. , както и аксесорен иск на основание чл.86 от ЗЗД,за сумата от 104,19 лв. – лихва за забава от датата на изискуемост на всяко едно от задълженията до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 05.10.2011г.,като ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 5 /пет/ лева, представляващи направените по делото разноски за призоваване на свидетели.

Оплакванията във въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение по съображения,подробно развити в жалбата.Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете да бъдат уважени.Няма направени нови доказателствени искания.

Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба по реда и в срока на чл.263ал.І от ГПК.

В съдебно заседание представителят на въззиваемата страна оспори жалбата,без излагане на съответни доводи и аргументи за това.Не направи нови доказателствени искания.

Окръжният съд,като обсъди оплакванията по въззивната жалба и събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство,в срока по чл.259 от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна и недоказана, поради следното:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и нейния петитум,районният съд правилно е квалифицирал обективно съединените искове,с които е бил сезиран,с основание по чл.31ал.2 от ЗС-главния иск и по чл.86 от ЗЗД-аксесорния иск за лихви върху главницата Исковете са установителни,предявени по реда на чл.422 вр. с чл.124 от ГПК.

Безспорно е по делото,като се установява и от приетите писмени доказателства ,че страните са съсобственици на процесния имот,притежаващи по ½ и.ч. от него.Имотът представлява жилище-апартамент,състоящо се от четири стаи,кухня и сервизни помещения със застроена площ от 108 кв.м.,избено помещение с площ със застроена площ от 18 кв.м.,таванско помещение от 18 кв.м.застроена площ, гаражна клетка със застроена площ 18 кв.м.и съответните идеални части от общите части на сградата.

Безспорно е също ,че ищцата и ответникът не живеят в процесния апартамент.Според показанията на разпитаната свидетелка Св.Ц.,ищцата има свой личен багаж в две от стаите –северната и западната,в т.ч. и мебели.

Районният правилно е приел откъм фактическа страна,въз основа на признанията на самата ищца,съвпадащи и с показанията на посочената свидетелка,че ищцата е имала безпрепятствен достъп до процесното жилище,включително и през процесния период.Обоснован се явава и фактическият извод на съда,че от събраните доказателства не се установяват по убедителен и безспорен начин твърденията на ищцата,че е била лишена от ответника да ползва изцяло своята част от съсобствения имот,респ.че през процесния период ответникът ползвал целия имот само за себе си.Последният не оспорва,че за известен период от време отдавал под наем едната стая от апартамента.Подобни обстоятелства се съдържат и в показанията на свидетелите Х.Х. и Н.Х.. В съдебно заседание от 19.VІ.2012 г.,проведено в първоинстанционното производство, процесуалният представител на ответника представил писмен договор за наем на процесния недвижим имот,сключен между ответника и лицето Н. М. И. ,с който на последната е отдадена под наем една стая от същия имот,за срок от 19.ІХ.2010г. до 30.VІ.2011г.,срещу наем в размер на 100 лв месечно.Процесуалният представител на ищцата оспорил истинността на представения договор по отношение на съдържанието и подписите,въпреки,че това писмено доказателство е в подкрепа и на изложените в исковата молба твърдения.Районният съд изключил процесния договор за наем от доказателствата по делото,приемайки,че при проведеното производство по чл.193 от ГПК ответникът не е успял да докаже автентичността на подписа на лицето,посочено в договора като наемател.

При така изяснената фактическа обстановка районният съд правилно е приложил и материалния закон,приемайки исковите претенции за неоснователни недоказани.Изложените в тази връзка правни съображения и правни изводи на районния съд се споделят и от въззивната инстанция,поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Пред въззивната инстанция не се събраха нови допустими доказателства,които да налагат други фактически и правни изводи,различни от тези на районния съд.Не се констатираха от въззивния съд допуснати процесуални нарушения на районния съд при разглеждане и решаване на делото.Няма основания за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение ,което е правилно-обосновано и законосъобразно.Поради това въззивната жалба против същото решение се явява неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски за въззивната съдебна инстанция,възлизащи на 600/шестотин/ лева.

Водим от горното,Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 776 от 2.Х.2012г. по гр.д. № 38/2012г. на Ш.ския районен съд.

ОСЪЖДА жалбоподателката Р.М. К.,ЕГН **********,*** да заплати на въззиваемия П.Х.Н.,ЕГН **********,***, направените от последния деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 600/шестотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове :1. 2.