Решение по Гражданско дело 794/2012г.

Р Е Ш Е Н И Е№51

гр.Ш.,27.ІІ.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд,в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари 2013 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Стела Шипковенска

при секретаря Т.К.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 794 /2012г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Н.З.Ж.,*** и съдебен адрес:гр.Ш.,9700,ул.”Л.К.”№2,ет.1,офис №100-адвокат А. Д.,ШАК,тел.089/832 89 15,против Решение № 983 от 5.ХІ.2012г.,постановено по гр.д.№ 2372 за 2012г. на Ш.ския районен съд,с което се

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство осъдителен иск срещу ответниците “Н. С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С. бул.”Ц. Б.ІІІ”№136, с ЕИК831160078, представлявано от изпълнителния директор Е. К.П. и “Н. С.” ЕАД – клон Ч. м. - В., със седалище и адрес на управление: гр.В., район О., ул. ”Х. Б.”№, с ЕИК 8311600780024, представлявано от управителя В. К. К.,с правно основание на иска по чл.357, ал.1 от КТ, във вр. с чл.50 и сл. от КТ, във вр. с чл.26, ал.3 от КТД за 2007 год. с искане да бъдат осъдени ответните дружества да му заплатят солидарно сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща еднократна помощ за раждане на дете, съгласно чл.26, ал.3 от КТД от 2007 год.и с което обжалвано решение същият ищец е ОСЪДЕН да заплати на първия ответник “Н. С.” ЕАД-С. с ЕИК831160078, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща направените от дружеството разноски за юрисконсултско възнаграждение,както и да заплати на втория ответник“Н. С.” ЕАД – клон Ч. м. - В., с ЕИК8311600780024, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща направените от дружеството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Оплакванията във въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение по съображения,подробно развити в жалбата.Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете да бъдат уважени.Няма направени нови доказателствени искания.

Постъпили са писмени отговори на въззивната жалба по реда и в срока на чл.263ал.І от ГПК,в които двамата въззиваеми и ответници в първоинстанционното производство оспорват основателността на въззивната жалба и молят съдът да потвърди първоинстанционното решение.Нови доказателствени искания не са направени.

Въззивният съд,като обсъди оплакванията по жалбата, становищата в писмените отговори по нея,доводите и аргументите на страните и всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство,в срока по чл.259 от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество,въззивната жалба е основателна и доказана,поради следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по предявен от ищеца Н.З.Ж.,ЕГН **********, осъдителен иск против ответниците “Н. С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С. бул.”Ц. Б.ІІІ”№136, с ЕИК 831160078, и “Н. С.” ЕАД – клон Ч. м. - В., със седалище и адрес на управление: гр.В., район О., ул. ”Х. Б.”№10, с ЕИК8311600780024,за заплащане на дължима на основание чл.26,ал.3 от КТД 2007г. еднократна парична помощ при раждане на детето му П. Н. З.,ЕГН **********.

Районният съд правилно е квалифицирал предявения иск с основание по чл.357, ал.1 от КТ, във вр. с чл.50 и сл. от КТ, във вр. с чл.26, ал.3 от КТД за 2007 год.

Безспорно е по делото,като се установява и от събраните писмени доказателства , материали и решения по приложените гр.д.1621/06г. на ШРС,в.гр.д.297/2007г. на ШОС,кас.гр.д.№22/2997г. на АС-В.,гр.д. № 4605/09г. на ШРС, гр.д.3648/07г. на ШРС и в.гр.д. 600/08г. на ШОС,че ищецът Н.З.Ж. от 1.VІІ.1998г. е в трудови правоотношения с “Н. С.” ЕАД – клон Ш.,където работи като „въоръжена охрана” на постоянен трудов договор. Със Заповед №37 от 3.V.2006г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328ал.1,т.2,пр.2 от КТ,считано от 3.V.2006г.С влязло в законна сила на 4.ХІІ.2007г. решение № 104 от 8.ІІ.2007г. по гр.д. № 1621/2006г. на ШРС уволнението на ищеца е признато за неправилно и отменено,като същият е възстановен на предишната заемана от него длъжност”въоръжена охрана”.Съобщението за съдебното решение,с което е отменено уволнението му и е възстановен на работа,ищецът получил на 22.І.2008г.На 4.ІІ.2008г. същият подал писмена молба до работодателя с искане да бъде възстановен на работа,но не бил допуснат на работа.По тази причина ищецът предявил на 29.ХІІ.2009г. нов иск срещу работодателя си за заплащане на обезщетение на основание по чл.225 ал.3 от КТ,по който иск е образувано гр.д. № 4605/09г. на ШРС.С влязло в сила на 10.VІІІ.2010г. Решение № 431 от 20.VІІ.2010г. по посоченото гр.дело първият ответник в настоящото дело е осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл.225ал.3 от КТ-за недопускане до работа, за периода от 4.ІІ.2008г. до 5.ІІ.2010 година,в размер на 7741,44 лева.Със Заповед № РД 56037/27.V.2011г. клонът на „Н. С.”ЕАД в Ш. е закрит,като пасивите и активите на същия са поети от”Н. С.”ЕАД-клон Ч. м.-гр.В.-вторият ответник по гр.д.2372/2012г. на ШРС.

Не се спори по делото,че на 14.І.2008г. се родил син на ищеца- П.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че ищецът е бил член на ФНСЗ при “Н. С.” ЕАД – клон Ш. от 2001 год. до освобождаването му на 03.05.2006 год.Този фактически извод е направен и от районния съд.

Към момента на раждането на детето на ищеца,е бил в действие Колективния трудов договор на работещите в системата на „Н. С.”ЕАД,сключен на 31.VІІ.2007г. Съгласно клаузата на чл.26ал.3 от същия КТД,при раждане на дете на работник или служител от „Н. С.”ЕАД ,се изплаща еднократна парична помощ в размер на 500 лева от издръжката на клона.По силата на чл.2 от този колективен трудов договор,клаузите му се прилагат спрямо работниците и служителите от системата на „Н. С.”ЕАД,членуващи в национално представени синдикални организации.

При тази по принцип правилно изяснена и установена от районния съд фактическа обстановка,съответстваща на събрания доказателствен материал,първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон,което го е довело до незаконосъобразни правни съображения и изводи.Въззивният съд намира за незаконосъобразен извода на районния съд,че в периода от уволнението на ищеца на 3.V.2006г.,признато впоследствие по съдебен път за неправилно,до датата на подаване от същия ищец на молбата за възстановяване на работа-4.ІІ.2008г.,”въпреки,че този период се зачита за трудов стаж,не е съществувало трудово правоотношение”, а такова имало от момента на подаването на молбата за възстановяване до датата на допускането му на работа-5.ІІ.2010г.”,който последен свой извод районният съд самоопровергава при тълкуване на друга правна норма-тази на чл.354ал.І,т.1 от КТ. Подобно тълкуване на разпоредбата на чл.352,ал.1,т.6 от КТ от районния съд противоречи на вложения от законодателя смисъл в тази норма,а също и на правната и житейска логика.Освен това в случая се касае и до неправилен прочит от първоинстанционния съд на посочения зоконов текст,тъй като той буквално гласи”За трудов стаж се признава и времето ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ,през което работникът или служителят не е работил,в следните случаи...”.През времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа,не му се полага трудово възнаграждение,той като с него се овъзмездява само положен труд,но всички останали права и задължения на страните по трудовото правоотношение се запазват такива,каквито биха били,ако работникът е бил допуснат до работа от работодателя за съответния период.В процесния случай ищецът не претендира за трудово възнаграждение или други свързани с положен труд възнаграждения и облаги,а еднократна помощ за раждане на дете,която е предвидена в КТД от 2007г.Във връзка с изложеното по-горе ,въззивният съд намира за неоснователен и незаконосъобразен извода на районния съд,че тъй като ищецът не бил в трудови правоотношения с ответното дружество за периода от уволнението му на 3.V.2006г.до подаване на молбата за възстановяване на работа-4.ІІ.2008г.,той не се явявал и член на ФНСЗ при „Н. С.”ЕАД,откъдето следвало ,че няма право на еднократната помощ по чл. чл.26ал.3 от КТД от 2007г.,за роденото на 14.І.2008г.негово дете П.Следва да се отбележи,че е налице и вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното решение ,доколкото в частта от решението относно приетата за установена от съда фактическа обстановка,районният съд е направил фактическия извод,че”Ищецът е бил член на синдикалната организация в предприятието ,като на 11.І.2008г. му се родил син-П.”.Освен това никой от ответниците не е направил възражение досежно членството на ищеца в съответната синдикална организация към момента на раждане на детето,за което се претендира еднократната помощ.

Въззивният съд намира за основателен и законосъобразен доводът на жалбоподателя,че трудовото му правоотношение с ответника-работодател не е възникнало с молбата му за възстановяване на работа от 4.ІІ.2008г. ,а следва да се счита,че това правоотношение не е прекъсвано от датата на уволнението му,признато за неправилно с влезлите в сила съдебни решения,до датата на реалното му допускане до работното място на заеманата до уволнението му работа,на която е възстановен със съдебно решение.От една страна, съдебното решение,с което уволнението на работника или служителя е признато от съда за незаконно и отменено и с което той се възстановява на заеманата преди уволнението работа,има обратно действие,т.е. счита се ,че работникът или служителят не е бил уволняван и трудовият му договор не е бил прекъсван.От друга страна,обстоятелството,че ответникът –работодател не се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение за отмяна уволнението на ищеца и възстановяването му на работа и не е изпълнил това съдебно решение,е неправомерно поведение на този работодател,от което той не може да черпи права.

Незаконосъобразен е изводът на районния съд за погасяване правото на иск на ищеца поради изтичане на предвидената в закона 3-годишна давност за неговото предявяване,по силата на чл.358ал.1,т.3 от КТ.Съгласно разпоредбата на чл.358ал.2,т.2 от КТ,сроковете по предходната алинея започват да текат от деня,в който правото,предмет на иска,е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.Ищецът е могъл да упражни претендираното по настоящия иск право не от момента на подаване молбата за възстановяване на работа на 4.ІІ.2008г.,както неправилно приема районният съд,а от 5.ІІ.2010 година,когато ищецът е получил достъп до работното си място,дотогава възпрепятстван от ответника-работодател и когато реално е могъл да се запознае със сключения през 2007г. Колективен трудов договор,в ч.с клаузата му по чл.26,ал.3 ,даваща право на еднократна помощ за раждане на дете.От 4.ІІ.2008г.,когато ищецът подал молба да бъде допуснат до работата на която е възстановен с влязло в сила съдебно решение,до 5.ІІ.2010 година работодателят му неправомерно и без основателни причини не го е допускал до работното място.От 5.ІІ.2010г. до датата на завеждане на настоящия иск-19.VІІ.2012 година,не са изтекли три години.Ето защо въззивният съд намира,че за ищеца не е изтекла 3-годишната законова давност за предявяване на иска по настоящото дело.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе Ш.ският окръжен съд намира,че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно-необосновано и незаконосъобразно.Ето защо въззивната жалба против същото решение се явява основателна и доказана.Поради това обжалваното решение на Ш.ския районен съд следва да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което предявеният от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство Н. З.Ж.,ЕГН **********, срещу ответниците “Н. С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С. бул.”Ц. Б.ІІІ”№136, с ЕИК831160078, представлявано от изпълнителния директор Е. К.П. и “Н. С.” ЕАД – клон Ч. м. - В., със седалище и адрес на управление: гр.В., район О., ул. ”Х. Б.”№, с ЕИК 8311600780024, представлявано от управителя В. К. К.,осъдителен иск с правно основание на иска по чл.357, ал.1 от КТ, във вр. с чл.50 и сл. от КТ, във вр. с чл.26, ал.3 от КТД за 2007 год. за заплащане солидарно от ответните дружества на сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща еднократна помощ за раждане на дете, съгласно чл.26, ал.3 от КТД от 2007 год. да бъде уважен изцяло.

При този изход на спора ответниците и въззиваеми следва да заплатят на ищеца и жалбоподател направените от него деловодни разноски за двете съдебни инстанции,възлизащи общо на 350/триста и петдесет/ лева-заплатен адв.хонорар за адв.А.Д.-ШАК.

Водим от горното,Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 983 от 5.ХІ.2012г.по гр.д. № 2372 за 2012г. на Ш.ския районен съд,както вместо него постановява:

ОСЪЖДА ответниците “Н. С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С. бул.”Ц. Б.ІІІ”№136, с ЕИК831160078, представлявано от изпълнителния директор Е. К.П. и “Н. С.” ЕАД – клон Ч. м. - В., със седалище и адрес на управление: гр.В., район О., ул. ”Х. Б.”№, с ЕИК 8311600780024, представлявано от управителя В. К. К.,да заплатят солидарно на ищеца Н.З.Ж.,*** и съдебен адрес:гр.Ш.,9700,ул.”Л.К.”№,ет.,офис №100-адвокат А. Д.,ШАК,

сумата 500/петстотин/ лева, представляваща еднократна помощ за роденото на 14.І.2008г. дете на ищеца-П. ,съгласно чл.26, ал.3 от Колективния трудов договор на работещите в системата на „Н. С.”ЕАД-С.сключен на 31Х.2007г.

ОСЪЖДА същите ответници и въззиваеми в настоящото производство да заплатят солидарно на същия ищец и жалбоподател във въззивното производство направените от последния деловодни разноски за двете съдебни инстанции,възлизащи общо на сумата 350/триста и петдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове : 1. 2.