Р Е Ш Е Н И Е№34

гр.Ш., 19 Февруари 2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Л. Томова

Членове:1.М. М.

2.С. Шипковенска

при секретаря С.М. като разгледа докладваното от съдия М. В.гр.дело №796 по описа за 2012 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №951 от 01.11.2012г. по гр.д.№654/2012г., Районен съд - гр.Ш. е уважил предявените от ППК "К." с.М. срещу Й.М.Д. искове, като е осъдил ответника да заплати на ищеца 667,20 лева неустойка, и 183,49 лева пропусната полза, по Договор за внасяне на земя в кооперацията за съвместно обработване от 21.07.2008г. Ответника е осъден да заплати и деловодни разноски на ищеца в размер на 284,50 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност на решението, и моли съда да го отмени. Претендира деловодни разноски

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата. В съдебно заседание оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение, и да му бъдат присъдени деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

Районен съд - гр.Ш. е бил сезиран с искови претенции по чл.92 от ЗЗД от ППК "К." с.М. срещу Й.М.Д., първата от които за сумата от 667,24 лева - стойността на договорената между страните неустойка, и втората за сумата от 183,49 лева - представляваща разликата между действително претърпените вреди и търсената неустойка, като ищеца е посочил, съответно изчислил действителните си вреди /пропуснати ползи/, въз основа на получаваните помощи на основание на Закона за подпомагане на земеделските производители - по 22,50 лева на дка, и по 3 лева на дка помощ по схемата за националните доплащания за всяка година. От приложеният по делото договор наименуван - "Договор за внасяне на земя в кооперацията за съвместно обработване" е видно, че в съответствие с чл.31, ал.4, т.3 от ЗК, страните са сключили договор, по силата на който ответникът е внесъл за ползване в кооперацията 16,681 дка земеделска земя. Срокът на договора е бил пет годишен - от 01.10.2008г. до 01.10.2013г. Съобразно договора вносителят има право да получава рента в натура, съответно левовата и равностойност, а кооперацията има право на добивите. В чл.6.3 е уговорено, че при едностранно прекратяване на договора, виновната страна дължи неустойка в размер на 20 лева на декар за всяка останала година, до края на периода, за която е сключен договора. Не е спорно твърдението на ищеца, а и видно от представеното заявление от ответника, на 06.07.2011г. ищеца е заявил искане за прекратяване на членството си в ответната кооперация и връщане на земята след изтичане на стопанската година. С писмо до ответника от 28.07.2011г., ищеца е бил поканен да заплати дължимата неустойка по чл.6.3 от договора. Несъстоятелни са възраженията на ответника за нищожност на процесния договор. Възможността за сключване на подобен договор е изрично регламентирана в чл31, ал.4, т.3 от ЗК, като формата е писмена, без нотариална заверка и вписване, и по никакъв начин не е заобиколена императивна правна норма. Следващото възражение на ответната страна е за липса на виновно неизпълнение на договорни задължения, и нищожност на клаузата за неустойка. На първо место е необходимо да се отбележи, че договорът е сключен за определен срок, и до изтичането му, същия би могъл да се прекрати на предвидените в него основания - след изтичане на срока, при взаимно съгласие, и при прекратяване дейността на кооперацията, при които основания няма да се дължи неустойка, а при едностранното прекратяване преди изтичане на срока, от която и да е страна, без съгласието на другата, прекратяването винаги ще е виновно, и предпоставка за търсене на обезщетение за вреди, което не прави клаузата за неустойка нищожна. От друга страна, прекратяването на членственото правоотношение на ответника с кооперацията, не би могло да се отрази на действието на процесния договор, както поради самостоятелния му характер, така и предвид едностранното прекратяване и на двете правоотношения от ответника, поради което той не би могъл да черпи изгоди от собственото си виновно поведение. Основателно е единствено възражението на ответника касаещо търсените от ищеца действителни вреди. Сочените от ищеца помощи, които се отпускат на земеделски производители, са целеви - за подпомагане на дейността по обработване на земята, сеитби, третиране с торове и препарати, и няма как тази сума да представлява чист доход, който ищеца ще получи по необходимост. След влагане на тези средства в производството, и допълнително но собствени такива, предвид размера на първите, е напълно възможно производителя не само да не приключи стопанската година с положителен финансов резултат, но и да е на загуба. Ищеца не е осъществил при условията на главно и пълно доказване соченият от него по голям размер на действително претърпените вреди от ответното неизпълнение. Ето защо искът за неустойка следва да бъде уважен, а този за обезщетение до пълния размер на претърпените от ищеца вреди, следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважена ищцовата претенция за присъждане на пропуснати ползи в размер на 183,49 лева, и вместо това постановено друго, с което иска бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. В останалата си обжалвана част решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно присъдените разноски. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 223,12 лева пред първата инстанция, след приспадане на горната сума, от присъдените с първоинстанционното решение разноски на ищеца в размер на 284,50 лева, и в размер на 117,64 лева пред въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от иска. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 21,57 лева за първата инстанция, и 11,43 лева за въззивната, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №951 от 01.11.2012г. по гр.д.№654/2012г. на Районен съд - гр.Ш., САМО В ЧАСТТА, с която Й.М.Д. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на Производствено - потребителна кооперация "К." с.М., обл.Ш., обезщетение за пропуснати ползи по Договор за внасяне на земя в кооперацията за съвместно обработване от 21.07.2008г. в размер на 183,49 лева /сто осемдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/, както и в частта, с която същият е осъден да заплати съдебно деловодни разноски на ищеца за разликата над 223,12 лева /двеста двадесет и три лева и дванадесет стотинки/, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Производствено - потребителна кооперация "К." с.М., обл.Ш. срещу Й.М.Д. с ЕГН ********** ***, иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи /действително претърпени вреди над дължимата неустойка/ в резултат на виновно неизпълнение на Договор за внасяне на земя в кооперацията за съвместно обработване, сключен между страните на 21.07.2008г. в размер на 183,49 лева /сто осемдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ПОТВЪРЖДАВА решение №951 от 01.11.2012г. по гр.д.№654/2012г. на Районен съд - гр.Ш. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Й.М.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Производствено - потребителна кооперация "К." с.М., обл.Ш., направените по делото разноски в размер на 117,64 лева /сто и седемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Производствено - потребителна кооперация "К." с.М., обл.Ш., да заплати на Й.М.Д. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 21,57 лева /двадесет и един лева и петдесет и седем стотинки/ за първата инстанция, и в размер на 11,43 лева /единадесет лева и четиридесет и три стотинки/ за въззивната инстанция.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.