Р Е Ш Е Н И Е№26

град Ш., 01.02.2013 г.

Ш.ският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове:1.Ралица Хаджииванова

2.Йордан Димов

при участието на секретаря П. П., като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №801 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №872/19.10.2012 г. постановено по гр. д. №1662/2012 г. по описа на Ш.ския районен съд (ШРС) е признато за незаконно уволнението на М.П.Х., ЕГН-**********,*** и е отменена Заповед №213/15.03.2012 г., издадена от Директора на СОУ „П. В.”, гр. Ш., ул. „С.” №100, представлявано от Директора Е. Р.. М.П.Х. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „учител по физика”. СОУ „П. В.”, гр. Ш. са били осъдени да заплатят на М.П.Х. сумата от 4000.68 лв., представляващи обезщетение за времето от 15.03.2012 г. до 15.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2012 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Училището в качеството на ответник е било осъдено да заплати на ищцата и сторените от нея в производството разноски в размер на 500 лв., както и да заплатят по сметка на ШРС сумата от 220.03 лв., представляваща държавна такса върху уважените искове, както и 80 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство - СОУ „П. В.”, гр. Ш., който обжалва същото пред Ш.ски окръжен съд. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и необосновано. Твърди, че първоинстанционния съд не е приложил правилно нормативната уредба касаеща възстановяване на неправомерно уволнен работник (служител) по смисъла на разпоредбта на чл.10, ал.3, т.3 от Наредба №3/18.02.2008 г. Твърди, че посочения текст не касае процесната хипотеза, а само промените настъпващи в разпределението на преподавателската работа в течение на учебната година. Твърди, че уволнението е незаконосъобразно и поради обстоятелството, че длъжността, на която е възстановена ищцата – „учител по физика” вече не съществува. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде постановено ново, като бъдат отхвърлени предявените обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани.

От страна на въззиваемата е депозиран отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, в който се сочи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че уволнението е незаконно, тъй като не са били представени каквито и да са доказателства установяващи хипотезата, при която е извършено уволнението – съкращаване на щата. – най-вече няма представено щатно разписание. Твърди, че въззивника неправилно интерпретира законовите норми в свой интерес, като сочи, че по смисъла на чл.10, ал.4 от Наредба №3/18.02.2008 г. е предвидена нарочна възможност за възстановяване на уволнени служители, дори при липса на длъжност, предвидена в актуалното щатно разписание. Сочи, че с оглед преди това извършеното неправомерно уволнение и възстановяването на въззиваемата на заеманото от нея работно място, тя е законно възстановена на длъжността „учител по физика”, като не съществува правна възможност да бъде възстановена на друга длъжност. Моли съдът да остави в сила постановеното от първоинстанционния съд решение.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция за въззивника се явява адв. К. С. от Ш.ска АК. Последния се придържа към становището изразено във въззивната жалба. За въззиваемата се явява адв. Д. Р. от ШАК. Тя, от своя страна, поддържа становището си дадено отговора на въззивната жалба. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното: В настоящото производство са предявени три иска. Един с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на преди това заеманата длъжност и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на дължими, но незаплатени трудови възнаграждения на работник за шестмесечен период след уволнението.

С оглед събраните в производството доказателства се установи следното от фактическа страна: Ищцата в производството М.П.Х. е работила при ответника на длъжност „учител по физика”. Същата е била неправомерно уволнена, като това първо уволнение е било обжалвано и отменено, както може да се установи от Заповед №213/15.03.2012 г., където е записано, че в изпълнение на Решение №664/2010 г. на ШОС ищцата е възстановена на работа при ответника по силата на издадена Заповед №205/12.03.2012 г. По наличието на предходно прекратяване на трудовия договор от страна на работодателят и възстановяването на ищцата на заеманата от нея длъжност съдът намира, че такова уволнение действително е извършено, макар наличието му да не е установено с надлежни доказателства.

След като ищцата е възстановена на работа с посочената Заповед №205/12.03.2012 г., три дни по-късно и е връчена Заповед №213/15.03.2012 г., с която, както пише в титулната и част на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, във връзка с чл.326, ал.2 от КТ и длъжностно щатно разписание, утвърдено със Заповед №329/14.09.2011 г. и е било прекратено трудовото правоотношение. Уволнението е извършено без спазване на срока за предизвестие, считано от датата на издаване на заповедта – 25.03.2012 г., като в нея е записано, че на служителката следва да се заплати обезщетение за неспазено предизвестие.

По делото други доказателства касаещи уволнението, извън заповедта, не са били представени. Не са представени щатни разписания – старо и ново, нито трудовото досие на ищцата.

По делото е приета ССЕ, която установява, че претендираното обезщетение по смисъла на чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е в размер на 666.78 лв. месечно или 4000.68 лв. за шест месеца.

С оглед установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Издадената то работодателят заповед не дава възможност да се прецени на кое основание е извършено уволнението на ищцата. Текстово в титулната част е изписано на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Видно е, че в този законов текст присъстват две отделни основания за прекратяване на трудовото правоотношение – закриване на част от предприятието или съкращаване в щата. В целия текст на заповедта няма изрично изписване коя от двете хипотези е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Това би могло да стане чрез изписване на законовия текст – напр. - чл.328, ал.1, т.2, предложение 1-во или чрез текстово изписване на хипотезата – напр. прекратява трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. Първоинстанционния съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване в щата, тъй като в мотивационната част на заповедта за уволнение е записано, че по силата на новото щатно разписание не съществува длъжност „учител по физика”. Настоящият съдебен състав не споделя този извод. От заповедта се вижда, че мотивите на работодателя записани в заповедта за уволнение са: „ ... не може да бъде осигурено реално изпълнение на трудовите функции за длъжността „учител по физика”, тъй като с влязло в сила щатно разписание ... тази длъжност не съществува, поради липса на часове за пълен норматив.” В този текст няма твърдение, че длъжността „учител по физика” е съкратена. Това съдът тълкува по-скоро като формален повод търсен от работодателят да уволни ищцата. Всъщност, както по смисъла на чл.26, т.6 от Закона за народната просвета среднообщообразователно училище е това с класове от І-ви до ХІІ-ти, а според чл.7, ал.1 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план е видно, че в средната степен се изучава предмет „физика и астрономия”. Т. е. работодателят е посочил, че няма длъжност „учител по физика”, но е избегнал да коментира, че най-вероятно в училището присъства „учител по физика и астрономия”, поради задължителния учебен план, като не коментира по същество какви са изискванията за заемане на двете длъжности. В тази насока съдът намира, че са напълно резонни твърденията на представителя на въззиваемата, който сочи, че не е можело ищцата да бъде възстановена от съда, след първото и неправомерно уволнение на друга длъжност освен заеманата от нея преди уволнението, която е „учител по физика”.

С оглед на изложеното съдът намира, че Заповед №213/15.03.2012 г. не съдържа посочване на законово основание за уволнението. Това е поради обстоятелството, че независимо от това, че няма длъжност „учител по физика” въззиваемата не е можело да бъде възстановена на друга такава от съда при постановяване на решението му за отмяна на предходното уволнение, а от друга страна поради липса на посочване в заповедта на основание на коя хипотеза предвидена в чл.328, ал.1, т.2 от КТ се извършва уволнението. Това съобразно съдебната практика и становищата в теорията е достатъчно основание за отмяна на уволнението.

От друга страна, дори да се приеме, че не е налице горното нарушение при налагане на уволнението, то в тази насока напълно резонни са изложените от първоинстанционния съд мотиви, че не са спазени законовите изисквания за извършване на уволнение поради съкращаване в щата. За да е законно извършена процедурата по уволнение поради съкращаване на щата работодателят следва да установи (докаже) реално премахване, считано от определен момент за в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от утвърдения общ брой на служителите за заеманата длъжност, което се извършва от работодателя по съответния ред – Р по гр. д. №956/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС. Т.е. следва да бъде установено, чрез представянето на предходното щатно разписание и действащото към момента на уволнението ново щатно разписание, че бройките за конкретна длъжност са по-малко и това налага уволнението. В настоящото производство ответника, който носи доказателствената тежест за установяване на това, не представи никакво щатно разписание, от което да може да се установи уволнението. Т.е. не се установи по никакъв начин необходимостта от уволнението, което е основна предпоставка то да бъде извършено. Освен това с оглед спецификата на прекратяване на трудовото правоотношение със служител поради съкращаване на щата следва след констатиране на бройката еднакви длъжности или длъжности, за които се изискват сходни длъжностни характеристики да бъде извършен подбор, каквото задължение има работодателят с оглед нормата на чл.329, ал.1 от КТ. Наличието на подбор следва да бъде доказано самостоятелно, като тежестта за това отново е върху работодателят. Критериите за подбор са в преценката на работодателя, но те в крайна сметка са подчинени на установените по закона критерии на работа да останат по-добре квалифицираните и по-добре работещи служители. В настоящото производство не беше установено извършването на какъвто и да е подбор.

С оглед мотивировката на заповедта за уволнение, както и поддържаните от ответното училище възражения, а именно, че няма достатъчно часове, които да доведат до самостоятелен нов щат при възстановяването на ищцата на работа следва да се има предвид, както правилно е отбелязано от първоинстанционния съд, че по силата на чл.10, ал.3, т.3 от Наредба №3/18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета промени в разпределението на преподавателската работа се допускат когато е възстановен от съда на работа незаконно уволнен служител. Т.е. издавайки процесната заповед с посочените мотиви ответника-работодател не е съобразил нормативните си правомощия и е нарушил предвидения ред за възстановяване на незаконно уволнен преподавател.

В този смисъл заповедта, с която е наложено уволнението следва да бъде отменена, ищцата следва да бъде възстановена на работа и следва да и се присъди обезщетението претендирано на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ в пълния предявен размер за шест месеца.

С оглед на изложеното дотук съдът намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Поради неоснователността на въззивната жалба въззивника следва да бъде осъдена да заплати и сторените от въззиваемата разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 500 лв.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №872/19.10.2012 г. постановено по гр. д. №1662/2012 г. като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА СОУ „П. В.”, гр. Ш., ул. „С.” №100, представлявано от Директора Е. Р. да заплати на М.П.Х., ЕГН-**********,*** разноски за водене на производството пред въззивната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, който тече от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.