Р Е Ш Е Н И Е№44

гр. Ш., 21.02.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател:Р.Хаджииванова

Членове:1.Й.Димов

2.мл.с.Ст.Шипковенска

при секретаря П.П. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №7 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1069 от 21.11.2012г. по гр.д.№2541/2012г. Районен съд-гр.Ш. е признал за установено, че “Ш. М”АД-гр.Ш., представлявано от управителя Й. В. Й. дължи на “Л.”ООД-гр.Ш., представлявано от управителите Й. А. Г. и К. Др. Г.ва, сумата от 1958,64лв.- главница с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за извършване на обслужване от служба по трудова медицина от 21.05.2009г., като сумата от 799,20лв. е по фактура №00000000179/29.12.2009г., а сумата от 1159,44лв. е по фактура № 0000000923/23.05.2012г.; мораторна лихва върху главницата от 799,20лв. за периода от 30.12.2009г. до 01.06.2012г. в размер на 200,29лв., както и законната лихва върху главницата от 04.06.2012г. до окончателното заплащане на вземането, на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, във връзка чл.258 и чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 215.00лв. , присъдени по ч.гр.д.№1836/2012г. по описа на ШРС. Исковете в останалата им част, до пълния предявен размер от 3197,89лв. и разноски 318,46лв., са отхвърлени като неоснователни.

Решението е обжалвано от ответника само в частта, с която е призната дължимостта на сумата 1159,44лв. по фактура № 0000000923/23.05.2012г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.06.2012г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че по делото не са представени доказателства, сочещи, че ищецът е изпълнил задължението си по договора. Предвид това и немотивиран се явявал изводът на съда, че ищецът осъществил услуга, а ответното дружество останало задължено за цената на изработката. Съдът неоснователно бил уважил претенциите на ищеца, тъй като към настоящия момент процесното вземане не било дължимо. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което предявения иск бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: На 21.05.2009г. между страните е сключен договор за възлагане обслужването на работещите във фирмата от служба по трудова медицина, по силата на който, “Ш.-М”АД-гр.Ш., в качеството на възложител, възложил на “Л.”ООД-гр.Ш. извършването на обслужване от служба по трудова медицина, съгласно изискванията на Наредба №3 на МЗ, ДВ бр.14/2008г. , за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина, по ред и условия, посочени в договорните , срещу задължението му да заплаща цена в размер на 20лв./на човек/ годишно без ДДС./р.ІV, чл.1/ Плащането на договорената сума се извършвало еднократно, при подписване на договора и, при подновяването му-от датата на подновяването. Заплащането на периодичните профилактични прегледи се извършвало по допълнително изготвен анекс и сумата не се включвала в цената по раздел ІV, чл.1. Съгласно р.V, чл.1, действието на договора е за една година, считано от 21.05.2009г., като чл.9 предвижда възможност, ако в седмодневен срок след изтичане срока на договора няма писмени възражения от страните, същият се счита подновен за неопределено време. Договорът е подписан от представители и на двете страни.

На 29.12.2009г. ищцовата страна издала на ответната фактура №179, за сумата 1099.20лв., представляваща стойността на обслужване по СТМ, вноска обслужване и подадени документи по ЗБУТ, с ДДС. Фактурата е подписана от представители и на двете страни. На 23.05.2012г. ищцовата страна е издала на ответната фактура №923, за сумата 2198.40лв., за обслужване от СТМ по договор от 21.05.2009г.. Същата не носи подписа на представител на ответника.

С писмо №8/04.02.2011г. ответното дружество е уведомило ищцовото, че задължението му към 31.12.2010г. е в размер на 799.20лв. по фактура №179/29.12.2009г. поради извършено частично плащане в размер на 300лв. на 27.01.2010г.. С писмо изх.№53/23.05.2012г. “Л.”ООД-гр.Ш. е уведомило ищеца във връзка с договора от 21.05.2009г., че очаква отчет за дейността, извършена от “Л.”ООД за 2011г..Посочило е, че договорните отношения между дружествата подлежали на предоговаряне съгласно р.V, пради което и прекратявали действието на договора, считано от 28.05.2012г..

Представено е и писмо вх.№432/05.06.2012г.,с което ответното дружество във връзка с т.ІV, чл.1 от договора, изпратило на ответното броя на работещите от 01.01.2010г. до 28.05.2012г. и поименен списък за 2012г..

Видно от удостоверение за декларирани данни изх.№270191200116970/01.10.2012г., издадено от НАП, ТД-Варна, “Ш.-М4АД-гр.Ш. е декларирало 34бр. трудови договори за периода 01.05.2010г.-31.05.2012г..

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, дължимото възнаграждение на ищеца, съобразно уговореното в договора/20лв. на човек без ДДС/, на база реално работещите в ответното дружество за втората и трета година от договора, според броя на трудовите договори, отразени в справката от НАП, възлиза на 966.20лв. без ДДС, а дължимото възнаграждение на ищеца, съобразно уговореното в договора, на база реално работещите в ответното дружество, според броя на трудовите договори, отразени в справката от “Ш.-М”АД-гр.Ш., възлиза на стойност 1040лв. без ДДС..

Въз основа на депозирано от ищеца заявление по чл.410 от ГПК , ШРС по ч.търг.д.№1836/2012г. е издал заповед №1081/06.06.2012г., съдържаща разпореждане длъжникът “Ш.-М”АД-гр.Ш. да заплати на “Л.”ООД-гр.Ш. сумата 2997.60лв.-главница, задължение по фактура и №179/29.12.2009г. и №923/23.05.2012г., произтичащо от договор за служба по трудова медицина, 200.29лв. мораторна лихва за периода от 30.12.2009г. до 30.06.2012г., ведно със законната лихва от 04.06.2012г. до изплащане на вземането, както и 313.96лв. деловодни разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, поради което и кредиторът, съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК е предявил настоящите искове.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Доколкото е депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение само в частта, с която е призната дължимостта на сумата 1159,44лв. по фактура № 0000000923/23.05.2012г., то е предмет на разглеждане в настоящото производство. В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Заявена е установителна претенции с правно основание чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните по предоставяне на обслужване от служба по трудова медицина и изпълнението на задължението му по него.

Съдът намира, че по делото се установи, че страните са били в облигационни отношения, уредени от договора за възлагане обслужването на работниците в ответното дружество от служба по трудова медицина от 21.05.2009г., имащ характера на договор за изработка. Безспорно е, че в седемдневен срок след изтичане на срока му - на 21.05.2010г., никоя от страните не е депозирала писмени възражения по него, поради което и същият се е трансформирал в такъв за неопределено време, т.е. договорът е бил в сила и през последващите две години -до 21.05.2011г., съответно до 21.05.2012г..

Спор е налице, изпълнила ли е ищцовата страна задължението си по този договор, за да може да претендира изпълнение на насрещната парично престация.

Както бе посочено по-горе, предмет на договора е възлагане от страна на възложителя на изпълнителя извършването на обслужване от служба по трудова медицина, съгласно изискванията на Наредба №3 за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина, като по силата на същия, изпълнителят се задължава да осигури качествено, отговорно и своевременно изпълнение на поетите с договора ангажименти и възложените от възложителя задачи, да информира периодично възложителя за хода на изпълнение на програмата, съответстваща на изискваният на ЗЗБУТ, изготвена с конкретни мерки за укрепване здравето на работещите във фирмата на възложителя въз основа на оценката на риска, както и след извършване на годишните профилактически прегледи, съгласно Нардеба №3, да изготви обобщен анализ за здравното състояние на работещите във фирмата, както и да разработи индивидуални здравни досиета на работещите във фирмата, в обем и съдържание съгласно Приложение №6 към чл.11, чл.10 от Наредба №3, както и да води с надлежна акуратност документацията, предвидена в раздел ІІІ от Наредба №3/2008г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина. По делото не се ангажираха каквито и да е доказателства, ищцовата страна, в качеството на изпълнител да е изпълнила сочените задължения през втората и третата година от действието на договора.

Не може да бъде споделено разбирането на ищеца, че неизпълнението му се дължало на това, че кредиторът не му съдействал за изпълнение на договора, т.е че бездействал /забава на кредитора/. За да има неоправдано неприемане, е необходимо наличието не само на надлежно предлагане на изпълнението, но и на отказ /изричен или мълчалив/ на кредитора да извърши съответните помощни действия. По делото няма данни ищецът въобще да е предлагал изпълнение , а още по-малко такива, че ответникът е отказал да го приеме, поради което и изпълнителят не може да се счита за освободен от последиците на собствената си забава. В договора изрично страните са уговорили задължение на изпълнителя да уведоми незабавно възложителя за възникнали пречки, които правят невъзможно или забавят изпълнението на възложените задачи, но доказателства за наличието на такова уведомяване по делото липсват.

В тази връзка неоснователно се явява възражението на ищеца, че не е изпълнил задължението си по договора, поради липса на изготвено писмено задание. Видно от р.ІІ, чл.1 от договора даването на задание е обвързано от предложена преди това оферта от изпълнителя, каквато липсва да е отправяна през втората и третата година от действието на договора. Тълкуването разпоредбата на р.ІІ, чл.3, ал.2 от договора също не налага извод, че на изпълнителя се следвало заплащане на възнаграждение въпреки, че не е изпълнил задълженията си по договора.

Предвид това и доколкото не се установи ищцовата страна, в качеството на изпълнител да е изпълнила задължението си по договора през втората и третата година, тя не може да претендира изпълнение от насрещната страна.

Без значение за настоящия спор се явява обстоятелството, че законът изисквал работодателят организира СТМ или възложи тази дейност на друго лице с договора. Санкционирането на евентуално закононарушение е предмет на друго производство.

Ето защо и претенцията за запращане на сумата 1159,44лв. по фактура № 0000000923/23.05.2012г., представляваща възнаграждение по договор за възлагане обслужването на работещите във фирмата от служба по трудова медицина от 21.05.2009г. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответната страна е осъдена да заплати на ищцовата сумата 1159,44лв. по фактура № 0000000923/23.05.2012г., представляваща възнаграждение по договор за възлагане обслужването на работещите във фирмата от служба по трудова медицина от 21.05.2009г., като вместо това постанови друго, с което сочената претенция бъде отхвърлена.

Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно присъдените разноски.

На основание чл.78 ГПК въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 362.94лв./при определянето им съдът е съобразил, че жалбоподателят е надвнесъл държавна такса, която не следва да се възлага върху насрещната страна/, както и доплати такива в размер на 163.15лв. за първоинсатнционното производство.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №1069 от 21.11.2012г. по гр.д.№2541/2012г. на ШРС само в частта, с е признато за установено, че “Ш. М”АД-гр.Ш., представлявано от управителя Й. В. Й. дължи на “Л.”ООД-гр.Ш., представлявано от управителите Й. А. Г. и К. Др. Г.ва, сумата от 1159,44лв. по фактура № 0000000923/23.05.2012г. представляваща незаплатено възнаграждение по договор за извършване на обслужване от служба по трудова медицина от 21.05.2009г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.06.2012г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която ответната страна е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер над 113.44лв. до 245.02лв., като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Л.”ООД-гр.Ш., представлявано от управителите Й. А. Г. и К. Др. Г., срещу “Ш. М”АД-гр.Ш., представлявано от управителя Й. В. Й. иск с правно основание чл.415 вр. с чл.124 от ГПК2 за признаване за установено, че “Ш. М”АД-гр.Ш., дължи на “Л.”ООД-гр.Ш. сумата от 1159,44лв. по фактура № 0000000923/23.05.2012г., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за извършване на обслужване от служба по трудова медицина от 21.05.2009г..

В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА “Л.”ООД-гр.Ш., представлявано от управителите Й. А. Г. и К. Др. Г. да заплати на “Ш. М”АД-гр.Ш., представлявано от управителя Й. В. Й., деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 362.94лв. и да доплати такива за първа инстанция в размер на 163.15лв..

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.