Р Е Ш Е Н И Е№37

град Ш., 21.02.2013 г.

Ш.ският окръжен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Ралица Хаджииванова

Членове:1. Йордан Димов 2.Стела Шипковенска

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №10 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1034/15.11.2012 г. постановено по гр. д. №123/2012 г. на Ш.ския районен съд (ШРС) е било признато за установено, че в полза на „Национална агенция за разпространение” АД, ЕИК-175239360 гр. С., бул. „Ц. ш.” №113А, представлявано от изпълнителния директор В. К. Г., съществува вземане срещу „Ш. в.” ООД, ЕИК-127025598, гр. Ш., ул. „М.” №31, ет.7, ап.26представлявано от управителя С.С. С., представляващо дължима сума по договори за покупко-продажба от 13.01.2010 г., 25.01.2010 г., 05.02.2010 г., 12.02.2010 г. и 19.02.2010 г., обективирани във фактури №6000002317, №600000253, №6000002806, №6000002942 и 6000003080, в размер на 5789.39 лв. – главница – 1115.49 лв. – лихви върху главниците, за периода от 5 дни от датата на издаване на всяка от фактурите до 23.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 5789.39 лв., считано от 23.11.2011 г. до окончателното им изплащане. В останалата част до пълния предявен размер обективно съединените искове са били отхвърлени. Ответника е бил осъден да заплати на ищеца и сумата от 743.92 лв., представляващи направените по делото разноски пред първата инстанция. С определение №4630/23.11.2012 г. по същото дело първоинстанционния съд е осъдил ищеца да заплати по сметка на ШРС и разноски за назначена в производството експертиза в размер на 75 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответника „Ш. в.” ООД, ЕИК-127025598, гр. Ш., който обжалва същото пред Ш.ски окръжен съд. Във въззивната жалба се сочи, че вещото лице по експертизата не е извършило възложената му задача след проверка на всички взаимоотношения между страните. Намира, че е следвало да се изяснят всички търговски отношения между страните. Намира, че с оглед естеството на отношенията между страните и по-точно обстоятелството, че ищеца доставя на ответника периодични печатни издания – ежедневници, седмичници и месечни издания, които са както вестници, така и списания, а също и с оглед обстоятелството, че последните ако не бъдат реализирани се връщат на ищеца, то за това следва да бъдат изследвани общо всички имуществени отношения между тях Намира, че плащането по фактура от 13.01.2010 г. е извършено предварително на 11.01.2010 г. Намира, че плащането на фактура от 25.01.2010 г. е станало с частични плащания от 25.01.2010 г., 29.01.2010 г. и 01.02.2010 г. Сочи, че по фактурата от 05.02.2010 г. плащането е станало по силата на касов бон, авансово на 02.02.2010 г. Оспорва твърденията залегнали в приетата от първоинстанционния съд експертиза, че сумите, които ответника сочи, като погасили задължения по процесните фактури са погасили предходни доставки. Иска събиране на нови доказателства под формата на допълнителна експертиза. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на ШРС, както и да отхвърли напълно предявените от ищеца искания.

Ответника депозира отговор на въззивната жалба. В него се сочи, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни. Намира, че първоинстанционния съд е постановил правилно решение, при пълна преценка на доказателствения материал. Сочи, че назначената пред първоинстанционния съд експертиза е обоснована, вярна и пълна и не следва да се уважава направеното от жалбоподателят доказателствено искане. Сочи, че е неоснователно твърдението на жалбоподателят, че задълженията по процесните фактури са били погасени с авансови плащания. Сочи, че няма данин за такива плащания по делото. Моли да бъдат оставени без уважение сторените от ищеца доказателствени искания. Моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение.

В съдебно заседание за въззивника се явява процесуален представител – адв. Д. Р. от АК - Ш.. Последната поддържа застъпеното във въззивната жалба становище. За въззиваемото дружество се явява адв. Н. М. от Р. АК. Последната поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество депозиравана въззивна жалба е неоснователна.

След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното: на 23.11.2011 г. е образувано ч. т. д. №4488/2011 г. по описа на ШРС, по което е издадена заповед за изпълнение №2839/24.11.2011 г., по силата на която ответника „Ш. в.” ООД е осъден да заплати на ищеца „Национална агенция за разпространение” АД сумата от 10 914.81 лв. главница за задължения по фактури №6000002317/13.01.2010 г., №600000253/25.01.2010 г., №6000002806/05.02.2010 г., №6000002942/12.02.2010 г. и №6000003080/19.02.2010 г. за извършени доставки на вестници и списания, сумата от 1 115.49 лв. – лихва за забава, както и 393.60 лв. – деловодни разноски.

По делото са представени и фактури, като копия – извлечения от счетоводството на ищцовото дружество.

В рамките на първоинстанционното производство са били приети две съдебно-счетоводни експертизи. От тях се установява, че процесните фактури са намерили отражение в счетоводствата на двете дружества. За тях и двете дружества са издали кредитни известия. Ответното дружество е ползвало и данъчен кредит. Посочено е изрично, че по фактурите има постъпили частични плащания, отбелязани в счетоводството на ищцовото дружество. Експертизата заключава, че в счетоводството на ответника не се констатират дължими суми по фактурите, но в счетоводството на ищеца като непогасени са отбелязани 7171.25 лв. сочи, че се дължат и лихви в размер на 2557.10 лв. В изготвената втора експертиза се твърди, че се дължат като главница сумата от 6188.71 лв., а като мораторни лихви 2366.99 лв. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание – изрично посочва, че кредитните известия, които следва да съдържат информация за погасяване на задължения на ответника не съдържат информация по коя фактура се извършва погасяване. Твърди, че това е нарушение на счетоводните изисквания. По този начин не може да се установи кои от задълженията е погасил ответника при плащанията си. Във втората експертиза е изрично отбелязано, че ако се вземат предвид и кредитни известия издадени след периода на петте процесни фактури – 13.01 – 19.02.2010 г. задълженията за главница са в размер на 6188.71 лв. посочва се, че представения касов бон от 02.02.2010 г. за сумата от 6664 лв. не установява плащане по никоя от фактурите.

Направеното с въззивната жалба искане за назначаване на нова експертиза е оставено без уважение, тъй като същото е направено несвоевременно. Видно е, че приетите две съдебно счетоводни експертизи пред първата инстанция са приети без възражение, както и че са отговорили на поставените им въпроси. Назначаването на нова такава би било в нарушение на правилото на чл.266, ал.1 от ГПК. От друга страна в първоинстанционното производство е имало три съдебни заседания, в които да се направят съответните доказателствени искания.

С оглед на приетото от фактическа страна, съдът направи и следните правни изводи: Производството по чл.422 от ГПК е производство за устаняваване на дължимост на суми, предявени преди това в производство за издаване на заповед за изпълнение. В частният случай става въпрос за издаване на заповед за изпълнение на чл.410 от ГПК. В настоящия случай се установява наличие на задължения от страна на ответника към ищеца произтичащи от обичайните търговски отношения между тях, които произтичат от извършваните от ищеца доставки на периодични издания – вестници и списания към ответника. Доставките по правило са ежедневни. А заплащането става по издадени фактури, които обхващат доставки за повече от един ден.

Съдът намира, че в настоящото производство е изрично доказано, че доставките по фактурите са извършени. Това не се оспорва от ответника. Последният твърди единствено, че след получаване на доставките е погасил своите задължения. Това обаче остава недоказано що се касае до сумите, за които първоинстанционния съд е приел за установено, че се дължат. Видно е, че и двете страни в производството са търговци извършващи значителна по обем търговска дейност. Извършваните периодично и многократно доставки между тях, които са на значителна стойност би следвало да намерят отражение в една по-добра счетоводна отчетност. Единият от вариантите е кредитните известия да са съдържали основание на което се извършва плащането. Друг вариант е да се извършва разплащане чрез банка на каса с посочване на основанието в платежното нареждане. Трети вариант е електронно разплащане със съответен софтуерен продукт и отново с посочване на основанието. Трудно е да се допусне, че при такъв голям обем от суми и постоянни търговски отношения ще има плащания на ръка или чрез касов бон. За съдът те не са годни доказателства, за да установят плащанията по процесните фактури. В тази насока съдът не споделя залегналото в мотивите на първоинстанционния съд, че приложения по делото касов бон от 02.02.2010 г. на стойност от 6664 лв. установява погасяване пофактури №6000002317/13.01.2010 г. за остатъка от 76.99 лв., както и №6000002536/25.01.2010 г. за остатъка от 323.33 лв. Няма основание да се приеме, че това е така, независимо, че касовия бон е след издаване на посочените фактури. Многобройните доставки, които явно са извършвани от ищеца за ответника и то на значими стойности не дават основание да се приеме, че има извършено плащане точно по процесните фактури. Все пак при установяване на налично задължение, каквато е настоящата хипотеза в тежест на ответника е да установи плащането, а плащане по процесните фактури не се установи. С оглед на мотивите и поради това , че първоинстанционния съд е приел, че остатъците по фактури №6000002317/13.01.2010 г. и №6000002536/25.01.2010 г. са били погасени с плащането по касовия бон, то явно е, че ШРС счита, че дължимите 5789.39 лв. – главница са за задължения по останалите три бр. фактури - №6000002806/05.02.2010 г., №6000002942/12.02.2010 г. и №6000003080/19.02.2010 г. Въпреки, че настоящата съдебна инстанция не намира, че са погасени остатъците от задължения по първите две фактури, доколкото няма жалба от ищеца по отношение на решението в тази му част, това обстоятелство не може да бъде взето предвид.

С оглед изложеното съдът приема, че първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно. Същото следва да бъде потвърдено.

Въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия и сторените разноски в размер на 840 лв. за адвокатско възнаграждение.

Тъй като настоящото производство касае доставки между търговци, следва да се приеме, че производството е търговско. Въпреки, че става въпрос за отделни доставки те са еднородни и почиват на едно основание и въпреки, че няма договор еднородността на доставките сочи на едно правопораждащо основание. Както може да се установи претенцията за главница пред първоинстанционния съд надхвърля 10 000 лв., ето защо съдът счита, че по правилата на чл.280, ал.2 от ГПК решението може да се обжалва пред ВКС.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1034/15.11.2012 г. постановено по гр. д. №123/2012 г. на Ш.ски районен съд.

ОСЪЖДА „Ш. в.” ООД, ЕИК-127025598, гр. Ш., ул. „М.” №31, ет.7, ап.26представлявано от управителя С.С. С. да заплати на „Национална агенция за разпространение” АД, ЕИК-175239360 гр. С., бул. „Ц. ш.” №113А, представлявано от изпълнителния директор В. К. Г. сумата от 840 (осемстотин и четиридесет лева), представляващи разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в месечен срок от узнаването..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.