Р Е Ш Е Н И Е№40

гр.Ш. 19.02.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в открито заседание на пети февруари две хиляди и тринадесета година ,в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1. Азадухи Карагьозян

2. Ралица Хаджииванова

при секретаря А.А. като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№15 по описа за 2013г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №295 от 12.11.2012г. по гр.д.№1086/2011г. по описа на НПРС ,съдът е осъдил ответниците Н.А.А. и Ф.И.А. *** да заплатят на непълнолетният ищец А.Х.Ч. ,със съгласието на неговите родители и законни представители Х.Г.Ч. и Г. Д. Ч. сумата от 1 000лв. , представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на противоправното поведение на малолетното дете на ответниците А.Н.А. ***. , отхвърлил е искът в останалата му част за разликата до пълният размер от 1 500лв. като неоснователен и недоказан , присъдил е на ищеца разноски по делото в размер на 40лв., а на двамата ответници разноски по делото в размер на 66лв.

Решението е обжалвано от двамата ответници Н.А.А. и Ф.И.А. , действащи ,чрез пълномощника си адв.Г.К. от ШАК в частта му с която те са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1 000лв. обезщетение за неимуществени вреди , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено в тази му част и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли искът като неоснователен или недоказан , а при условията на евентуалност да го намали по размер.

Въззиваемата страна А.Х.Ч. не е депозирал отговор на жалбата и не взема становище по нея.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Видно от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение №287 от 1.09.2011г. , издадено от съдебен лекар д-р Г. В. , в отделение “Съдебна медицина” на МБАЛ –Ш.” АД след извършен преглед на ищеца е констатирано ,че той има оток с кръвонасядане на ляво око ,оток и кръвонасядане на ляво подочие ,оток и кръвонасядане в областта на носа ,оток на ограничена площ на долната челюст в ляво и дясно срепоочна област , като травматичните увреждания могат да се получат по време и начин съобщен от пострадалия – на 31.08.2011г. около 21.30ч. познато момче му нанесло удари с юмруци в областта на главата , причинени са болка и страдание. От приложените 3 броя амбулаторни листи за проведени медицински прегледи от посочените в тях лекари на ищеца на 1.09.2011г. се установява ,че той е с диагноза травма на окото и очната орбита ,закрито счупване на костите на носа . От показанията на разпитаните по делото свидетели в първата инстанция се установява ,че между ищеца А. и А. е възникнало спречкване и сбиване при което А. е нанесъл удари в областта на лицето на ищеца ,в следствие на което по лицето на А. е имало кръв. Самият ищец преди спречкването отправил обидни думи по адрес на А.. По депозирана тъжба от ищеца е било образувано НДЧХ №513/2011г. по описа на НПРС ,С определение от 3.10.2011г. делото е прекратено и тъжбата е изпратена на МКБППМН гр.Н. п. , С решение №6/3.04.2012г. по възп.д.№20/2011г. на осн.чл.21 ал.1 т.1 , МКБППМН налага на А.Н.А. възпитателна мярка “предупреждение” по чл.13 ал.1 т.1 от ЗБППМН .

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи : Ищецът е предявил срещу двамата ответници в качеството им на родители на А.Н.А. иск с правно основание чл.48 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД да му заплатят сумата от 1 500лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на претърпени травматични увреждания , причинени на ищеца от А.Н.А. ***.

На осн.чл.48 ал.1 от ЗЗД родителите и осиновителите ,които упражняват родителските права , отговарят за вредите ,причинени от децата им ,които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. В случая не е спорно ,че двамата ответници са родители на малолетният А. , че те упражняват родителските права върху него и че той живее при тях. Предпоставките за ангажиране отговорността на родителите по чл.48 от ЗЗД са детето да е осъществило обективният състав на непозволеното увреждане , а именно да е причинило противоправно вреди другиму и да е налице причинна връзка между вредите и деянието на детето. В случая както и по чл.45 от ЗЗД важи презумцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД като вината се предполага до доказване на противното . От събраните по делото доказателства –писмени и гласни съдът приема за безспорно установено по делото ,че А. е причинил лично на ищеца травматични увреждания в областта на лицето вследствие на които той е претърпял болки и страдания ,които подлежат на обезщетяване. Следователно е налице противоправно поведение в следствие на което са причинени вреди ,които са пряка и непосредствена последица от това поведение. Предвид гореизложеното ,съдът счита ,че са налице всички предпоставки по чл.48 ал1 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за носенето на деликтна отговорност от двамата ответници за причинените на ищеца болки и страдания . Съдът счита ,че те не са доказали по безспорен и несъмнен начин , че са изпълнили задължението си по надзираването и възпитанието на детето им и са направили всичко възможно , за да предотвратят вредите. Направените от ответниците допълнителни възражения в писмените бележки пред първоинстанционният съд и във въззивната жалба с които се оспорват писмените доказателства по делото са недопустими и не следва да се разглеждат ,тъй като не са направени своевременно в отговора на исковата молба и са преклудирани.

На осн.чл.52 от ЗЗД , обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост.Обезщетението за неимуществени вреди цели да репарира болките ,страданията и другите нематериални последици ,възникнали от деликта . В случая съдът приема ,че вследствие от причинените на ищеца травматични увреждания той е претърпял болки и страдания , които подлежат на обезщетяване, поради което на него му се следва обезщетение , което съдът определя в размер на 1 500лв. съдът приема за доказано ,че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на деликта и е налице съпричиняване от негова страна , изразяващо се в отправени към деликвента А. обидни думи , които са провокирали противоправното му поведение. Ето защо размера на обезщетението следва да се намали до 1 000лв. , до който размер искът е основателен и доказан.

Ето защо решението на НПРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Предвид неоснователността на жалбата на жалбоподателите не им се следват разноски по делото , а въззиваемата страна не е поискала такива по делото.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №295 от 12.11.2012г. по гр.д.№1086/2011г. по описа на НПРС.

Разноски не се присъждат.

Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.