Р Е Ш Е Н И Е№54

гр.Ш., 28 Февруари 2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Л. Томова

Членове:1.Т. Димитрова

2.М. Маринов

при секретаря Г. С. като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №29 по описа за 2013 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №933 от 30.10.2012г. по гр.д.№2303/2010г. Районен съд - гр.Ш. е отхвърлил предявеният от П.А.Х. срещу К.Г.К. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от разгласяването на позорни обстоятелства, изложени в жалба вх.№1672/22.12.2005г. до ВОП гр.В., в размер на 1050 лева, като неоснователен. Като такъв е отхвърлен и насрещния иск на К.К. срещу П.Х., по чл.45 от ЗЗД, за заплащане на 1100 лева неимуществени вреди, причинени от клеветнически обстоятелства, изложени в Рапорт от 16.01.2006г. по проверка по преписка №В-1672/2005г. на ВОП гр.В..

Недоволни от така постановеното решение останали и двете страни, като ищеца обжалва решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен неговия иск, и моли съда да го отмени в тази част и постанови друго, с което да уважи предявения иск, а ответника обжалва решението в частта, с която е отхвърлен насрещния му иск, и моли да бъде отменено в тази част, а претенцията му уважена.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемите страни са депозирали отговори на жалбите, в които излага, че жалбите на насрещните страни са неоснователни.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Ш. е бил сезиран с искова претенция от П.А.Х. срещу К.Г.К. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от разгласяването на позорни обстоятелства, изложени в жалба вх.№1672/22.12.2005г. до ВОП гр.В., като по образуваното производство ответника предявил насрещен иск срещу първоначалния ищец за заплащане на 1100 лева неимуществени вреди, причинени от клеветнически обстоятелства, изложени в Рапорт от 16.01.2006г. по проверка по преписка №В-1672/2005г. на ВОП гр.В.. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявените искове също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По депозираните в жалбите оплаквания по съществото на спора: На първо место за да е приложима хипотезата на чл.45 от ЗЗД, е необходимо при условията на главно и пълно доказване, ищеца да установи наличието на деликт - противоправно поведение на причинител на сочената вреда, което да е в причинна връзка с нея. Всеки от ищците не е установила каквото и да било противоправно поведение от ответника по предявения срещу него иск, което да е довело да причиняване на неимуществени вреди на съответния ищец. Само по себе си сезирането на надлежни органи на властта и излагането пред тях на известни на молителя факти е упражняване на конституционно гарантирано право, и не представлява деликтно /противоправно/ поведение. Такова безспорно би било налице ако се злоупотребява с правото, като сезирайки органа, лицето действа със знанието, че изложените от него обстоятелства са неверни, и целта му е именно по този начин да причини вреди. Тежестта да установи тази злоупотреба с право /противоправността/ лежи върху претендиращия вредите /в който смисъл е налице и задължителна практика по чл.290 от ГПК - Р№758/11.02.2011г. ІV г.о. на ВКС/, а в настоящото производство никоя от страните не е доказала по безспорен и безсъмнен начин, действието на насрещната страна да е било със знание за неверност на сочените факти. Ето защо и двата предявени иска следва да се отхвърлят.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №933 от 30.10.2012г. по гр.д.№2303/2010г. по описа на Районен съд - гр.Ш..

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.