Р Е Ш Е Н И Е№59

гр. Шумен, 04.03.2013 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на пети февруари две хиляди и тридесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Ралица Хаджииванова

при секретар А.А., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 33 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1056 от 21.11.2012 г., постановено по г. д. № 1215 по описа на Шуменския районен съд за 2012 г., първоинстанционният правораздавателен орган е признал за установено по отношение на Х.Х.Б., ЕГН ********** ***, че не съществува вземане в полза на Т.В.К., ЕГН ********** от В.А.Д., ЕГН ********** за сумата от 2 140 лева по изпълнителен лист от 20.12.2011 г., издаден по ч.г.д.№ 1412/2011 г. по описа на Новопазарския районен съд и е осъдил оттветниците Т.В.К. и В.А.Д. да заплатят на ищеца Х.Х.Б. сумата от 385.60 лв. деловодни разноски в първоинстанционното производство.

Недоволна от така постановения съдебен акт остава Т.В.К. - ответник в първоинстанционното производство, която го обжалва, изла- гайки във въззивната си жалба доводи за неправилност на решението, постановено от ШРС. Неправилно районният съд е уважил искът, поради това, че ответниците не са доказали наличието на каузална сделка. Този извод на районният съд е в противоречие със същността на записа на заповед, който е едностранна, формална и абстрактна сделка и не е необходимо доказване на основание за задължението по него. Поемателят не е обвързан от доказването на каузалното правоотношение, за да се възползва от менителничния ефект и да получи вземането си. В съдебно заседание Т.В.К., чрез процесуалния си представител ад. Н. К. от ШАК подъдржа депозираната от нея въззивна жалба.

В отговора на въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ад. Р. П. от ШАК, възиваемия Х.Х.Б. изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивният съд да потвърди решението на ШРС, предвид неговата обоснованост и законосъобразност.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депози- рана от Х.Х.Б., в която твърди, че ответника В.А.Д. е бил осъден да му заплати сумата от 6 000 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.09.2007 г. до окончателното заплащане на сумата, както и 466.66 лв. деловодни разноски. Въз основа на съдебното решение ищецът се е снабдил с изпълнителен лист от 18.08.2011 г. и е образувано изп. д.№ 967/2011 г. по описа на ЧСИ Д. З., рег. № 876 на КЧСИ. На 29.03.2012 г. е проведена публична продан на ½ ид. част от недвижим имот собственост на длъжника. Непосредствено след търга към изпълнителното дело е присъединен нов взискател – Т.В.К., която се е снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника, който е нейн баща въз основа на издаден от него запис на заповед за сумата от 2 000 лв. Изпълнителния лист на Т. К. е издаден по ч.г.д. № 1281/2011 г. по описа на НПРС. Ищецът счита, че присъединяването е извършено с цел да се осуети изпълнеието по изп.д. №967/2011 г. по описа на ЧСИ Д. З.. С оглед на това моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че не съществува вземане в полза на Т.В.К. от В.А.Д. зя сумата от 2 140 лв. и обезсилване на изпълнителния лист, издаден по ч.г.д. № 1281/2011 г. по описа на НПРС.

Ответницата в представения отговор по чл. 131 от ГПК оспорва иска, считат че е недопустим и неоснователен. Не оспорва твърдението на ищеца за наличие на родствена връзка между нея и другия ответник. Счита, че не уврежда интересите на ищеца, тъй като не възпрепяства възможността да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението срещу друго имущество на длъжника.

Ответникът В.А.Д. не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание заявява, че е взел от дъщеря си заем в размер на 2 000 лв., поради което е подписал записа на заповед.

Видно от приложените по делото изп. д. № 20118760400967 и № 2011876040 1037 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. № 876 на КЧСИ и ч.г.д.№ 1412/2011 г. по описа на НПРС В.А.Д. на 05.01.2011 г. е издал запис на заповед, с който неотменимо и беузловно се задължава да плати сумата от 2 000 лв., с уговорка “без протест” и “без предявяване”, платим на 30.06.2011 г.

На 20.12.2011 Т. К. е подала заявление за издаване на заповед за из- пълнение по чл.417 от ГПК, основаващо се на издадения на 05.01.2011 г. запис на заповед. На 20.12.2011 г. по ч.г.д.№ 1 412/2011 г. по описа на Новопазарския районен съд е издадена Заповед № 916 за изпълнение по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист от същата дата. По него ответникът В.А.Д. е осъден да заплати на Т. К. сумата от 2 000 лв. ведно със законната лихва от 20.12.2011 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 140 лв. Въз основа на изпълнителния лист еобразувано изп.д. № 20118760401037 по описа на ЧСИ Д. З., което на 29.03.2012 г. е присъединено към изп. д. № 20118760400967 по описа на същия ЧСИ.

Изп. д. № 20118760400967 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.08.2011 г., издаден на основание влязло в сила решение по г.д. № 130/2010 г. по описа на НПРС. По него ответникът В.А.Д. е осъден да за- плати на ищеца Х.Х.Б. сумата от 6 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.09.2007 г., както и 466.66 лв. деловодни разноски. По искане на Х.Х.Б. ЧСИ е изнесъл на публична продан и е продал чрез търг на 29.03.2012 г. недвижим имот собственост на В. Д. за сумата от 2 481.00 лв.

Не се оспорва от ответниците, а и от приложената по делото справка от ГРАО се установява, че Т.В.К. е дъщеря на В. А. Д..

В хода на производството, не са представени доказателства за твърдяното от ответници наличие на сключен между тях договор за заем в размер на 2 000 лв.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав, счита, че предявения от Х.Х.Б. иск с правно основание чл.464, ал.1 от ГПК е допустим Разгледан по същество е основателен, поради следните съображения:

Налице е запис на заповед, съдържащ задължителните реквизити, предвидени в чл. 535 от ТЗ, поради което същия е действителен. В качеството си на едно- странна и абстрактна правна сделка записът на заповед е породил задължение за автора му да заплати посочената в него сума.. Сделката е абстрактна, тъй като извършването й не се обуславя от някакво основание. Но абстрактният характер на записа на заповед не следва да се абсолютизира и не означава, че във всеки конкретин случай неговото издаване няма основание. Поемането на парично задължение, включително и при издаването на менителничните ефекти, става с определена цел, която е свързана с други извънменителнични, каузални право- отношения между издателя и ремитента. То има своето значение относно възможността на издателя или на трето лице, в случай, че са засегнати неговите права и интереси, да се защити, при едно неправомерно упражняване на менителничните права, посредством възражения, произтичащи от това правоотношение между издателя и ремитента.

Въвеждането на твърдения или възражения за наличие на каузални правоотношения послужили като причина за менителничното задължаване изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната редовност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение и евентуалното погасяване на възникналите вследствие на нея задължения. В настоящия случай ответниците са възразили, че записът на заповед е подписан с цел обезпечаване вземането на ответницата Т. К. по сключен между нея и другия ответник В. Д. договор за заем. При направено от първоначалния взискател - ищец в производството по иск с правно основание чл.464, ал.1 от ГПК твърдение за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ответниците следва да посочат каузалното правоотношение, във връзка с изпълнението на което е издаден записа на заповед и да докажат пораждането на задължението по него. Това е съобразено от районният съд при разпределение на доказателствената тежест в доклада му по чл.146 от ГПК, в който е указано, че ответниците следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между тях и задължението произтичащо от него единия ответник да заплати на другия определена сума и нейния размер. Въпреки дадените с доклада указания, ответниците в хода на процеса не са представили доказателства, които да установят съществуването на вземането, правоотношението, от което то произтича, неговата ликвидност и изискуемост. С оглед на това предявения от ищеца установителен иск по чл.464, ал.1 от ГПК следва да бъде уважен, предвид неговата основателност.

С оглед на гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия си състав, считайки за правилно обжалваното решение намира, че то следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, предвид представените доказателства и направеното искане на Х.Х.Б. следва да се присъдят направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 200.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 1056 от 21.11.2012 г., постановено по г. д. № 1215 от 2012 г. по описа на Шуменския районен съд.

Осъжда Т.В.К., ЕГН ********** с постоянен адрес:*** да заплати на Х.Х.Б., ЕГН ********** *** сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща направените от него деловодни разноски във въззивната инстанция.

Решението, предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.