Р Е Ш Е Н И Е № 127

гр. Шумен, 06.06.2013 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на девети май две хиляди и тринадесета година, в състав

СЪДИЯ: Т. Димитрова

при секретаря Н. И., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова гр.д. № 58 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Р.А.Я., в която твърди, че с ответника И.М.Б. са братовчеди и съсобственици, по наследство от баба им Д.С.Б., на недвижим имот, представляващ дворно място от 235 кв.м., с идентификатор № ..., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – за ниско застрояване, с административен адрес: гр. Ш., ул. ... № .., при съседи: имоти с №№ ... и ..., при квоти – по 1/2 ид.ч. за всеки. С н.а. № ... г. на нотариус К. М., рег. № 222, с район на действие ШРС, първият ответник продал на ответника Н.Б.Н. жилищния си имот, застроен в процесното дворно място, заедно с припадащата му се част от него, за сумата от 33 899.70 лева, без да го предложи преди това за изкупуване от съсобственика, при същите условия, при които го е отчуждил в полза на третото лице. Позовавайки се на изложеното и като счита, че има правен интерес, моли съдът да постанови решение, с което да допусне да изкупи съсобствената на първия ответник 1/2 ид.ч. от въпросното дворно място, като замени втория ответник – купувач по продажбата, по действително уговорените между двамата условия, и му присъди извършените по делото разноски.

Ответниците И.М.Б. и Н.Б.Н. депозират отговори на исковата молба, в които оспорват предявения иск като неоснователен, по съображения, че между жилищата на ищеца и жилището на първия от тях съществува етажна собственост, при която земята, върху която е построена сградата съставлява обща част и следва съдбата на сградата, съответно на отделните части от собствеността за различните собственици. Позовавайки се на изложеното, молят искът да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът възразява, че първият ответник има учредено право на строеж, а дворното място е придобито от него по наследство, поради което не съставлява идеална част към етажната собственост в изградената върху него сграда.

При извършена проверка по реда на чл.140, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

Предявеният иск е с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС. Същият е заведен от надлежно легитимирано лице, в изискуемия се от закона двумесечен срок от датата на продажбата, допустим и подсъден на ШОС като първа инстанция.

По същество, от събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се доказва, че ищецът и първият ответник са внуци на Д./Д./С.Б., б.ж. на гр. Шумен, починала на 12.06.1980 г., и оставила за наследници дъщеря Л.И.Я., б.ж. на гр. Ш., починала на 07.07.1981 г. и син М.И. Б.,***, починал на 26.03.2005 г.. От своя страна Л.Я. е оставила за наследници съпруг А.М. Я., починал на 16.03.1992 г., син М. А.Я. и син Р.А.Я. – ищец. Видно от приложените 2 бр. удостоверения №№ 75/12.11.1997 г. и 1/05.01.1982 г. на ШРС, М. А.Я. се е отказал от наследството на родителите си. След смъртта си М.И. Б. е оставил за наследник първия ответник И.М.Б.. С н.а. № 59, т. ІІІ, н.д. № 711/1965 г. по описа на КНС, общата наследодателка Д.С.Б. е призната за собственик, по давностно владение, на дворно място, пл. № 2125 в кв.76 по плана на гр. К., ведно със застроените в него масивна жилищна сграда и паянтово жилище, което има общо застроено и незастроено място 285 кв.м. и, за което се отрежда парцел ІІ-2125 в кв.76 по тогава действащия план на града, при граници: от изток – п. ІІІ-2126, от юг и запад – п. І, от север – улица ..., в който парцел е застроена масивната жилищна сграда, включващ собствено място от 204 кв.м., а урегулиран – 207 кв.м.. С н.а. № 51, т. VІ, н.д. № 1536/1968 г. на ШНС, Д.Б. е подарила на дъщеря си Л.Я. и зет си А. Я. правото на строеж на втори етаж, а на сина си М. Б. и снаха си Е.Б. – правото на строеж на трети етаж, които ще се построят, съобразно одобрен архитектурен проект, в собственото й дворно място, пл. № 2125, представляващо парцел ІІ-2125 в кв. 76 по плана на гр. Ш., в който има застроена масивна жилищна сграда и включващо се дворно място от 204 кв.м., а урегулиран ще съдържа 207 кв.м., при граници – п. ІІІ-2126, п. І и ул. .... Според приложените скица № 12574/26.09.2012 г. и схема № 11858/05.09.2012 г., описаният по-горе п. ІІ-2125, в кв.76 е с идентификатор по КК на гр. Ш. № ..., с площ от 235 кв.м., а построената в него жилищна сграда – с идентификатор ....1, относно които обстоятелства страните не спорят. С н.а. № ... г. на нотариус К. М., рег. № 222, с район на действие ШРС, първият ответник И.М.Б. е продал на втория ответник Н.Б.Н. собственото си, по наследство от баща му, жилище – апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ....1.3, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор № ..., ведно с 1/2 ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, с площ от 235 кв.м.. Ищецът твърди, че, преди да се разпореди с 1/2 ид.ч. от съсобственото им дворното място в полза на трето лице, ответникът е следвало, на основание чл.33, ал.1 от ЗС, да му го предложи за изкупуване, при същите условия.

Съобразно изявленията на страните и изнесените по-горе факти, съдът приема, че, по наследство от родителите си, ищецът и първият ответник са собственици на самостоятелни обекти в сграда етажна собственост, както и на съответните идеални части от поземления имот, в който е застроена сградата, които идеални части майката на ищеца и бащата на ответника са придобили по наследство от майка си Д.С.Б.. Безспорно, към датата на придобиване правото на собственост от спорещите, в процесния поземлен имот е била изградена сграда етажна собственост, от която всеки е станал собственик на самостоятелен обект. Предвид наличието на сграда етажна собственост в поземления имот, от момента на изграждането й, на основание чл.38, ал.1 от ЗС, същият е придобил статут на обща част, с несамостоятелно, обслужващо значение. Според константната практика на съдилищата, когато в съсобствен парцел съществуват отделни сгради, принадлежащи на различни собственици или сграда, от която етажи или части от етажи са собственост на различни лица, разпоредбите на чл.33 от ЗС не се прилагат и изкупуване не се допуска, като собственикът на индивидуално обособен обект може да го отчужди, заедно със съответната идеална част от поземления имот, в който се намира, без да е длъжен да го предлага първо на останалите съсобственици.

Позовавайки се на изложеното, съдът намира за доказано, че към момента на сделката по н.а. № 96/2012 г. ищецът и първият ответник са били съсобственици на поземления имот, в който е застроена сграда етажна собственост, от която всеки е бил индивидуален собственик на самостоятелно обособен обект, поради което вторият не е бил длъжен да предлага на първия да изкупи правото му собственост върху неговата идеална част от дворното място, преди да го продаде на трето лице. В тази връзка, следва да се отбележи, че обстоятелството, че праводателите на страните са придобили първо само правото на строеж на отделни етажи от намиращата се в имота сграда, а впоследствие и по 1/2 ид.ч. от дворното място е ирелевантно, тъй като то е придобило статут на обща част по смисъла на чл.38 от ЗС с факта на надстрояване на първоначално изградената в него сграда.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, съдът приема, че предявеният иск е изцяло неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на първия ответник деловодни разноски в размер на 350.00 лева – адвокатски хонорар.

Молбата на втория ответник за присъждане на деловодни разноски следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, поради липса на доказателства за извършването на такива.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от Р.А.Я., ЕГН **********,***, срещу И.М.Б., ЕГН **********,*** и Н.Б.Н., ЕГН **********,***, иск по чл.33, ал.2 от ЗС, за изкупуване на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор ... по КК на гр. Шумен, подробно описан в н.а. № ... г. по описа на нотариус К. М., рег. № 222, с район на действие ШРС.

ОСЪЖДА Р.А.Я., ЕГН **********,*** да заплати на И.М.Б., ЕГН **********,*** деловодни разноски в размер на 350.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Врана, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :