Решение по Гражданско дело 62/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е№146

гр. Ш., 18.06.2013год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в публичното съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател:К.Моллов

Членове:1.А.Карагьозян

2.Р.Хаджииванова

при секретаря Ю.А., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.д.№62 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №814 от 10.10.2012г. по гр.д.№1026/2012г. Районен съд-гр.Ш. е осъдил Д.Д.П. да заплати на “А.ф.”АДСИЦ-гр.С., на основание чл.42, ал.1 от ЗЗД, обезщетение в размер на 6880.82лв. за имуществени вреди от действия на представител без представителна власт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2012г. до окончателното й изплащане. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ответника Д.Д.П. изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Решението почивало на изводи на съда, които били в разрез с представените по делото доказателства. По НОХД №937/2008г. ищецът не се бил конституирал като граждански ищец, въпреки предоставената му възможност. Не се явил и по гр.д.№779/2010г. на ВПРС, за да се противопостави на претенциите на ищците по него. В нотариалния акт било записано, че продавачите били получили сумата изцяло, чрез свой представител, но не станало ясно точно от кого, тъй като в пълномощното били упълномощени двама души. В акта било отбелязано и че сумата е броена изцяло на продавачите. От събраните по НОХД доказателства ставало ясно, че продавачите са си получили цената за имота, поради което и ищцовото дружество следвало да насочи претенциите си не към ответника, а към трето лице-С.. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената претенция бъде отхвърлена изцяло.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Съгласно нотариален акт №64, т.VІ, рег.№1629, д.№1160/2007г. на ВПРС, Р. П. Х., В. Л. С., С.Л. П. и М. Л. М., действащи чрез пълномощника Д.Д.П., продали на “А.ф.”АДСИЦ-гр.С., действащо чрез пълномощника К. Р.л., недмижим имот-нива с площ 25.282дка, ІV кат. в мест.”К. ч.”, представляваща имот №013011 по плана за земеразделяне на с.М. за сумата 6573.32лв., като в акта е отразено, че същата е получена от продавачите чрез техния представител. При изповядване на сделката П. се е легитимирал като пълномощник на купувачите с пълномощно №58/25.06.2007г. , заверено при кметство с.Б. община С. С присъда №500 от 02.12.2009г. по НОХД №937/2008г. Д.П. е признат за виновен в това, че на 05.07.2007г. в гр.В. П., съзнателно се ползвал от преправен частен документ - пълномощно рег.№58/25.06.2007г., като от него за самото съставяне не може да се търси отговорност, поради което и на основание чл.316, вр. с чл.309, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” и чл.36 от НК му е наложено наказание пробация..

С решение №72 от 11.05.2012г. по гр.д.№779/2010г. на ВПРС е признато за установено по отношение на ищцовото дружество, че В. Л. С., С.Л. П. и М. Л. М. са собственици по наследство на гореописания недвижим имот-нива с площ 25.282дка, представляваща имот №013011 по плана за земеразделяне на с.М., като същото е осъдено на основание чл.59 от ЗЗД да им заплати сумата 1000лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползата на собствения им недвижим имот. Със същото решение е отхвърлен предявеният от В. Л. С., С.Л. П. и М. Л. М. срещу Д.П. установителен иск за собственост по отношение на процесния имот.

По делото е представен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №65, т.№1630, д.№1161/2007г. на ВПРС, по силата на който Р. П. Х., В. Л. С., С.Л. П. и М. Л. М., Г. С. Х. и С. К. Х., действащи чрез пълномощника Д.Д.П. и К.С. М., действащ чрез пълномощника Д.П., преупълномощен от пълномощника С. К. Х. продали на “А.ф.”АДСИЦ-гр.С. три поземлени имота в землището на с.М., съответно само Кирил М. чрез пълномощника си продал негов собствен имот в същото землище.

Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи: Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищецът претендира заплащане от ответника на сумата 6573.32лв.-заплатена му цена на имота, предмет на сделката по нотариален акт №64, т.V№І, рег.№1629, д.№1160/2007г. на ВПРС, поради това, че се ползвал с преправено пълномощно, както и сумата 307.50лв.-направени от ищцовото дружество разноски по гр.д.№779/2010г., имащо за предмет заявена срещу него установителна претенция за собствеността на имота и претенция за запращане на обезщетение за лишаване на сочените за продавачи по нотариален акт №64/2007г. от ползването му, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство са осъдителни искове с правно основание чл.42, ал.1 от ЗЗД. Сочената норма дава възможно страната, която е договаряла с лицето, което е действало без представителна власт да претендира обезщетение от последното, при условие, че е била добросъвестна. В настоящия случай безспорно се установи, че при изповядване на процесната сделка/по нотариален акт №642007г./ ответникът не е разполагал с представителна власт по отношение на отразения в акта имот, а липсата на представителна власт е равнозначно на липса на представителство. По делото не се установи и ищцовото дружество да е знаело, че договаря с мним представител. Напротив, същото е заплатило на последния продажната цена, съответно установяване ползването на преправения документ е станало впоследствие – в хода на НОХД№937/2008г. Предвид това и П. дължи на ищеца-лицето, с което е договарял, заплащане на обезщетение, за причинените му вреди, които в случая се изразяват в цената, заплатена от “А.ф.”АДИСЦзгр.С. по сделката на ответника-6573.32лв. и които са пряка последица от извършеното от П. противоправно действие. Следва да се отбележи, че същият в хода на производството изрично признава факта на получаване на цената от ищцовото дружество/л.54/.

Не рефлектира върху горния извод на съда обстоятелството, че ищецът не се бил конституирал като граждански ищец в хода на производството по НОХД№937/2008г. на ГОРС, съответно не се явили по гр.д.№779/2010г. на ВПРС, за да доказват собствеността си. Наличието на вреда не е елемент от състава на извършеното от ответника престъпление -обект на документните престъпления по Глава девета от Особената част на Наказателния кодекс, каквото е престъплението по чл. 316 от НК, са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват реда и правната сигурност на документирането и затруднява дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите, но документните престъпления са формални такива и не съдържат в обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице. Предвид това и не съществува задължение реално увредения да претендира обезвреда на вредите си именно в наказателното производство. Не може да се приеме и че ищцовото дружество не е реализирало адекватна защита на правата си по гр.д.№779/2010г. на ВПРС, доколкото в случая се касае до безспорно обстоятелство, че по сделката ответникът е ползвал преправен документ-пълномощно рег.№58/25.06.2007г., съответно безспорно транслативният ефект не е настъпил и имотът не е преминал в патримониума на купувача-ищцовото дружество.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че не дължал заплащането на сумата-дадената му цена за имота, тъй като продавачите по сделката получили пари срещу продажбата на имота. На първо място, именно мнимият представител, какъвто в случая се явява ответникът, дължи обезщетение на третото лице за причинените му вреди, поради което без значение е обстоятелството отчел ли е последният на продавачите парите по сделката. На второ място, в хода на производството не се и събраха надлежни доказателства, че П. е изплатил продажната цена на последните. Действително , по делото са представени две разписки, но те касаят отчетността по сделката по нотариален акт №65/2007г., не и по процесния №64/2007г.. Свидетелските показания, дадени по друго дело не могат да се ползват в настоящото производство, а и не е било налице искане за прилагане на НОХД№937/2008г. на ГОРС от ответната страна. Отразеното в нотариалния акт/№64/2007г./, че сумата е броена изцяло на продавачите също не рефлектира върху извода на съда за основателността на претенцията, доколкото както бе посочено по-горе, сочените за продавачи не са упълномощавали П. за извършване на разпоредителната сделка, съответно липсва волеизявление от тяхно име в този смисъл. Предвид това и акта няма обвързваща доказателствена сила по отношение на сочените като продавачи в него, че са получили цената по сделката. Правните действия, извършени от представител без представителна власт, нямат юридическо действие за представлявания и за третото лице.

Що се касае до претенцията за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 307.50лв., представляващи направени от ищцовото дружество разноски по гр.д.№779/2010г., имащо за предмет заявена срещу него установителна претенция за собствеността на имота и претенция за запращане на обезщетение за лишаване на сочените за продавачи по нотариален акт №64/2007г. от ползването му, то същата като недоказана следва да бъде отхвърлена. По делото не са ангажирани доказателства, че сочените разноски реално са изплатени от ответното дружество на ищците по гр.д.№779/2010г. на ВПРС, за да се приеме, че е налице вреда настъпила в патримониума му.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество, на основание чл.42, ал.1 от ЗЗД, сумата 307.50лв., представляващи направени от ищцовото дружество разноски по гр.д.№779/2010г., като вместо него в тази част постанови друго, с което тази претенция бъде отхвърлена. В останалата част, като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №814 от 10.10.2012г. по гр.д.№1026/2012г. на Районен съд-гр.Ш. само в частта, с която Д.Д.П. е осъден да заплати на “А.ф.”АДСИЦ-гр.С., на основание чл.42, ал.1 от ЗЗД, обезщетение в размера над 6573.32лв. до 6880.82лв./307.50лв./, ведно със законната лихва, както и деловодни разноски в размера над 262.93лв. до 275.23лв. , като вместо това в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “А.ф.”АДСИЦ-гр.С. срещу Д.Д.П. иск за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 307.50лв., представляващи направени разноски по гр.д.№779/2010г. на ВПРС, като недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението в частта, касателно произнасянето по иска за заплащане на обезщетение в размер на 6573.32лв., подлежи на обжалване пред ВКС на РБ. в едномесечен срок от връчването му на страните.

В частта, касателно произнасянето по претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 307.50лв., на основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.