Р Е Ш Е Н И Е № 151

град Шумен, 20.06.2013 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов

при секретаря Н. И. като разгледа докладваното от окръжния съдия гр. д. №82 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Бул- Юнион Комерс” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., ул. „...” №..., представлявяно от управителите П.Н.П. и В.Н.П. заедно и поотделно против С.И.П., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес – гр. Ш., ул. „...” №... – адв. Г. Г. от ШАК иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 26300 лв., платени от ищцовото дружество на ответника с оглед реализиране на сделка за придобиване на земеделска земя в полза на дружеството в качеството му на доверител от страна на ответника в качеството му на довереник. На 15.12.2009 г. е бил сключен договор, по силата на който ответника се е задължил да следи за предлаганите за продажба земеделски земи в определени области и да уведомява дружеството за предлаганите такива за продажба. Впоследствие на 20.07.2010 г. въз основа на посочения договор било сключено споразумение между страните, с когато ответникът предложил на дружеството да закупи определени земеделски земи в землището на с. Д., общ. В.Д., обл. В.. С оглед предстоящата сделка и по силата на споразумението дружеството представило на ответника сумата от 25100 лв., които да послужат за придобиване на земята, а на ответника била изплатена сумата от 1200 лв., като възнаграждение. Било договорено освен това, ако ответникът постигне по-ниска цена по сделката за придобиване на земеделската земя от нарочно представените за това 25 100 лв. последния да има право да получи сумата представляваща разликата. Сочи, че с нотариален акт №... г. на Нотариус с рег №465 на НК и район на действие – района на районен съд – гр. Д. третото по спора лице С.Г.С. продал за закупуване земите, който ответника С. П. предложил за закупуване, а именно Поземлени имоти №... в землището на с. Д.. С влязло в сила решение по в. гр. д. №573/2012 г. на Варненски ОС е прието за установено по отношение на ищцовото дружество, че Е.Д.А. е собственик на описаните по-горе имоти. С оглед на това сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си по сключените между страните договорености да проучи предлаганите за продажба недвижими имоти. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 26 300 лв. платени от ищцовото дружество на ответника, от които сумата от 25 100 лв., заплатена за придобиване на имотите и сумата от 1200 лв. – заплатена за възнаграждение в полза на ответника за изпълнение на задълженията по договорите между страните. Моли да му бъдат присъдени и сторените в производството разноски. Моли да бъде изискано и приложено към материалите в производството и гр. д. №1549/2010 г. по описа на Д. РС.

В дадения от съда срок ответника е депозирал писмен отговор. В него се сочи, че претенцията е неоснователна. Моли искът да бъде отхвърлен. Признава, че между страните има сключен договор в посочения от ищеца смисъл, че ответника е сключил прехвърлителна сделка по силата на която е придобил посочените имоти. Не оспорва обстоятелството, че по отношение на ищцовото дружество е проведен установителен иск, който установява, че трето по спора лице е собственик на процесния имот. Въпреки това твърди, че претенцията на ищеца почива на погрешни заключения. Намира, че е изпълнил задълженията си по сключените между страните договор и споразумение. Намира, че е проявил нужната грижа предвидена по силата на договора при подготвяна на сделките, но не е можел да узнае, че имотите на са собственост на продавача. Това не е било сторено и от нотариуса, който е изповядал сделката. Намира, че изявлението на ищеца с отправена до ответника покана за разваляне на сключения между страните договор не може да настъпи, тъй като той не се прекратява по право и не се прекратява с обратно действие. Намира, че независимо от настъпилата евикция посредникът не дължи връщане на сумите, които са заплатени при покупко-продажбата. Твърди, че ответникът е изпълнил всички свои договорни задължения.

В съдебно заседание за ищеца се явява адвокат Т.Р. ***. Последната сочи, че поддържа иска, така, както е бил предявен, като отбелязва, че искът е предявен като такъв за отговорност при неизпълнение по договора, така, както претенцията е квалифицирана от съда, а не като отговорност при евикция.. Поддържа становището изразено с исковата молба. Оспорва аргументите на ответника. Счита, че в случая се касае за договор за поръчка, по който има пълно неизпълнение. Претендира връщане на цялата предадена на ответника сума по договора. За ответника се явява адв. Г.Г. от АК – В.. Последният се придържа към аргументите изложени в писмения отговор. Намира, че ответника е изпълнил обязаностите си по процесния договор. Извършил е проучване на имотите, както това се е изисквало от него. Намира, че е проявил нужната грижа и добросъвестност по отношение на това си задължение и с оглед обстоятелството, че третото по спора лице, с което е сключен договора за покупко-продажба и представило се като собственик на процесната земя, е било вписано като собственик на земята в службата по вписванията. По този начин счита, че е проявена нужната грижа с оглед вменените му по договор задължения. Моли искът да бъде отхвърлен.

Страните са представили и писмени бележки в даденият от съда скрок, в които в основни линии се подкрепят изразените до този момент становища.

Молбата, отговаря на законовите изисквания е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично снователна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: Ищеца в производството - „Бул- Юнион Комерс” ООД, ЕИК-..., гр. Ш. е дружество, което по занятие осъществява посредничество при сделки с недвижими имоти. На 15.12.2009 г. дружеството сключило в качеството си на възложител договор с ответника С.И.П., ЕГН-**********, по силата на който последния се задължил да извършва проучване на пазара на недвижими имоти в областите Ш., В., Д., Т. и Р., като следи за предлаганите за продажба земеделски земи и при получаване на информация да уведоми дружеството за възможността за закупуването им – пункт първи от раздел І от договора. Предвидено е съгласно пункт 2, че при уведомяване на възложителя (явно от страна на изпълнителя) за налични имоти, към които той прояви интерес да закупи между страните се сключва допълнително споразумение за индивидуализация на земята, начините на закупуване, както и отношенията между страните. Предвидено е, че съгласно този договор изпълнителя участва в преговорите за договоряне на условията за закупуване на земеделки земи. Посочения договор е сключен на 15.12.2009 г. за срок от една година с клауза за неговото продължаване при липса на противопоставяне на страните и изпълнение от изпълнителя на задълженията по договора. Впоследствие явно след получаване на информация за конкретни земеделски земи и отправено предложение към възложителят между страните на 20.07.2010 г. между страните е сключено допълнително споразумение, на основание горепосочения раздел І, пункт 2, по силата на който изпълнителят е предложил, а възложителят приел да извърши закупуване на 8 бр. земеделски имота, представляващи намиращи се в землището на с. Д., общ. В.Д., обл. В. поземлени имоти, както следва: 1). Имот №..., с площ от 5.002 дка, находящ се в местността „...”, 2).Имот №.., с площ от 4.315 дка, находящ се в местността „..”, 3).Имот №.., с площ от 26.683 дка, находящ се в местността „..”, 4).Имот №.., с площ от 5.488 дка, находящ се в местността „..”, 5).Имот №.., с площ от 4.999 дка, находящ се в местността „..”, 6).Имот №.., с площ от 5.841 дка, находящ се в местността „..”, 7).Имот №.., с площ от 3.679 дка, находящ се в местността „..”, и 8).Имот №034019, с площ от 11.000 дка, находящ се в местността „..”. В пункт 4 от посоченото споразумение е предвидено дословно, че” „изпълнителят се задължава да участва в преговорите с продавачите на земеделските земи и се запознае с документацията по отношение на прехвърляне на правото на собственост върху земите.” В пункт 2 от споразумението е посочено, че изпълнителя по договора е получил при подписване на споразумението сумата от 25 100 лв., за закупуване на посочените земеделски земи. В пункт 3 е посочено, че изпълнителя при подписване на споразумението е получил и сумата от 1200 лв. възнаграждение по договора. Пункт 5 предвижда, че ако при договарянето изпълнителя договори за земите по-ниска цена от посочената по пункт 2, разликата остава в негова полза. Пункт 6 предвижда след прехвърляне на правото на собственост изпълнителя следва да представи на възложителя документите установяващи извършената сделка. Видно от НА за покупко-продажба №... г. на Нотариус с №465 на Нотариалната камара и район на действие – района на РС – Девня е, че дружеството ищец е придобило описаните в споразумението и описани по-горе 8 недвижими имота чрез покупко-продажба от третото по спора лице С.Г.С., ЕГН-**********. Общата продажна цена на имотите, отразена в НА е в размер на 8860 лв., като под всеки имот е написана цената, за която се закупува същия, като е видно, че продажните цени на имотите с малко надвишават техните данъчни оценки. По делото се установява, че праводателят на дружеството при покупката – продавачът С.Г.С. е придобил собствеността върху процесните земи по силата на НА за покупко-продажба №.... г. на Нотариус с №465 на Нотариалната камара и район на действие – района на РС – Девня чрез закупуването им от Е.Д.А.. Видно е, че втората сделка – по НА №.. касае общо девет поземлени имота с качеството на земеделски земи, като в тях са включени процесните осем земеделски имота, като само описания в пункт 2 от НА №.. имот не е предмет на сделката на дружеството - ищец. Разликата между двете сделки е шест дни. Под НА №.. и положен подпис за продавач като от негово име саморъчно са изписани имената „Е.А.Д.”, като явно е сбъркан редът на имената, разменени са местата на бащиното и фамилно име на продавача, който видно от НА се именува Е.Д.А.. С оглед приложеното по делото гр. д. №1549/2010 г. по описа на РС Д., съдържащо в себе си и в гр. д. №573/2012 г. на ОС – В. се установява, че с влязло в сила Решение №308/22.12.2011 г. по гр. д. №1549/2010 г. на ДРС за нищожен на основание чл.26, ал.2, предл. 2от ЗЗД договорът за покупко-продажба обективиран в НА за покупко-продажба №... г. на Нотариус с №465 на Нотариалната камара и район на действие – района на РС – Д.. В тази част решението не е обжалвано пред В. ОС. По силата на влязло в сила Решение №812/25.04.2012 г. по въззивното гр. д. №573/2012 г. по оп иса на ОС – В. е признато за установено спрямо ищеца в настоящото производство - „Бул- Юнион Комерс” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., че Е.Д.А., ЕГН-********** е собственик на осемте процесни имота.

Констатираното по-горе от фактическа страна не е спорно между страните споровете са във връзка с правната преценка на установените факти.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: В настоящото производство е заведен иск за заплащане на обезщетение за пълно неизпълнение на поето договорно задължение – иск по чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД. Тук важи общата доказателствена тежест, като всяка от страните следва да установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея. Ищеца следва да установи наличието на договор между страните, неговото пълно неизпълнение, както и настъпилите за него вреди, като вид и размер, които дават право да претендира обезщетяване. Ответника има възможност да се насочи към доказване на няколко групи факти и обстоятелства – че между страните няма договор, че е изпълнил договора съобразно с предвиденото в него и че няма вреди подлежащи на обезщетение, както и всички други факти и обстоятелства, освобождаващи го от гражданска отговорност.

В настоящото производство безспорно се установи наличие на договор между страните, обстоятелство, което се твърди и не се оспорва в производството. Същият следва да се определи като договор за поръчка. Договорът за поръчка е едностранен, неформален и безвъзмезден договор. Той се изразява в задължението изпълнителя (довереника) да извърши правни действия в полза и за сметка на възложителя (доверителя). В настоящият случай клаузите на двата акта подписани между страните включват задължения за извършване както на фактически, така и на правни действия от страна на довереника. В първия договор – от 15.12.2009 г. е предвидено, че довереника следва да проучи пазара. Това следва да се възприема като съвкупност от фактически действия, които са насочени към намиране на информация за предлаганите за закупуване недвижими имоти. Всъщност делегираните с първия договор правомощия касаят преди всичко фактически действия, но предвиденото в раздел ІІІ, пункт 2, буква „б” от първия договор, че довереника участва в преговори за договаряне на условията по бъдещите сделки говори несъмнено, че става въпрос за подготвяне на акта за юридическо прехвърляне на земята, така, че тези действия следва да се разбират само като отношения по мандатен договор. Вторият договор между страните, сключен на основание раздел І, пункт 2 от първия договор изрично предвижда в своя пункт 2, че доверителят ще получи сумата от 25 100 лв. за закупуване на посочените земи. Разплащането като елемент от една правна сделка, поето като задължение от изпълнителя по посочения договор е правно действие (вж. „Облигационно право. Втора част. Отделни видове облигационни отношения.” проф. Л.В.), което води до единствения възможен извод – посочените два договора установяват наличието на договор за поръчка между страните с произтичащите от това правни последствия. Не се споделят от съда и твърденията на ответника, че става въпрос за договор за търговско посредничество не само поради изложеното по-горе, което дава основание да се приеме, че става дума за договор за поръчка, но и доколкото в случая довереника не е търговец и не отговаря на особените изисквания на подобна правна фигура, а и не води съответна документация. Направеното от ответника възражение, че това не е договор за поръчка и поради обстоятелството, че по него не се дължи възнаграждение за довереника, а в конкретния случай такова е уговорено, не се споделя от съда. Нормата на чл.286 от ЗЗД говори, че по смисъла на закона договорът за поръчка може да се превърне и във възмезден, ако това е изрично уговорено от страните, каквато е настоящата хипотеза. В случая има особен начин на договаряне на възнаграждението по договора. От една страна в пункт 3 от Споразумението от 20.07.2010 г. е предвидено, че това е твърдата сума от 1200 лв., а в пункт 5, във вр. с пункт 2 е предвидено, че на довереника се предоставя и сумата от 25 100 лв., която да послужи за закупуване на описаните в договора земеделски земи, но е изрично посочено, че ако довереника договори по-ниска сума от предоставената му (т.е. от 25 100 лв.), то формираната разлика като остава за него. Т.е. той получава едно второ възнаграждение, което ще зависи от това дали може да постигне по-ниска цена.

С оглед на изложените от страните становища във връзка с правния спор следва да се заключи, че последният се концентрира около това дали ответника в качеството си на довереник е изпълнил вменените му по договор задължения или не, като ищеца твърди, че е налице неизпълнение, а ответника напротив – че е налице изпълнение съобразно изискванията. Преценката за това може да се направи след анализиране на всички клаузи на договора. Съдът опирайки се на предвиденото в пункт 4 от споразумението от 20.07.2010 г., в което е изрично записано, че изпълнителят се задължава да участва в преговорите, както и да „ ... се запознае с документацията по отношение прехвърляне правото на собственост.„ приема, че по отношение на довереника е съществувало задължението да прояви по-голяма активност от проявената в настоящия казус. Тълкувайки действителната воля на страните от формулировката да „ ... се запознае с документацията по отношение прехвърляне правото на собственост.„ може да се извлече задължението на довереника да извърши всички действия свързани с проучване на собствеността, дали документите са редовни и доколко те ще доведат до годна и стабилна сделка в интерес на доверителят. Логиката на подобно съждение е в обстоятелството, че запознаването с документацията следва да се тълкува като фактическо действие на просто извършване, което не отговаря на смисъла на договора. Запознаването с конкретна документация, от което и да е лице, няма как да е свързано с постигането на резултат. Очевидно е от смисъла на договора и обстоятелството, че той е възмезден, че доверителят не може да има интерес от простото запознаване с документацията. Възлагането на подобно действие би имало значение само ако доверителят цели конкретен резултат и по-специално след запознаването довереника да даде становище дали имотът е собственост, която представлява интерес за него и дали за него би била налице необходимата доза сигурност за да разходва сумите за закупуването му. Всъщност и представителя на ответника не оспорва в отговора си и писменото си становище, подобен начин на разглеждане на посочената клауза.

С оглед изложеното до тук и поради обстоятелството, че при договор за поръчка довереника дължи грижа на добър стопанин относно делата на търговеца (стр. 448 „Облигационно право”, П.Г., пето издание, 2013 г.), съдът приема, че ответника в качеството си на довереник по посочения договор за мандат е следвало да изясни всички обстоятелства касаещи собствеността с оглед защитата на интересите на довереника Действително, както ответника сочи, той е извършил проверка в службата по вписванията и, както може да се установи от справката представена от него праводателят на дружеството е бил посочен като собственик на процесните имоти. Съдът намира, че това не е било достатъчно и не обхваща разбирането за грижа на добър стопанин, особено с оглед на другите данни по делото. На първо място видно е, че праводателят на дружеството е придобил имота само пет дни преди сключеното между страните по делото споразумение и само шест дни преди повторното прехвърляне на имота в патримониума на дружеството. Доколкото е видно, че С.Г.С. е придобил процесните имоти въз основа на покупко-продажба, то още по-явно е, че щом той е взел решение да се раздели с тази собственост само пет дни след придобиването и е, че последният е целял спекулативна сделка. Друга щеше да е преценката ако е придобил собствеността по наследство или чрез делба, както и ако имотите бяха купени много по-рано и съответно експлоатирани за по-дълъг период от време, но закупуването на подобна собственост и продаването и само пет дни след това говори, че продавачът и е целял да реализира печалба. По данните от двете сделки е видно, че имотите не са закупени с разлика в цената, тъй като сумите и по двете са на стойността посочена за данъчните оценки на имотите. Явно е, че ако се вярва на записаните като продажна цена суми в нотариалните актове, то би следвало да се приеме, че от посочените сделки С.Г.С. не реализира печалба. Това би могло да постави ред въпроси и най-вече какво логически оправдава подобно поведение, ако същото е легално. Явно не е стремежът към спекулативна печалба или поне не само подобен стремеж. С оглед обстоятелството, че на съдът е известна разпространената практика да се сключват сделки за прехвърляне на собственост под реалната цена и на предвидената данъчна оценка за имотите, може да се приеме, че поведението на страните не е толкова необяснимо. Все пак обаче подобно поведение противоречи на закона и не може да бъде вземано предвид от съда, особено, когато няма твърдения на страните в тази насока. Има и още един факт установен в производството, който е следвало да доведе ответника до необходимостта от извършване на допълнителни действия по защита на интересите на доверенителя му. Това е обстоятелството, че праводателят на С.Г.С. по първия нотариален акт – НА №96 при подписването си под сделката като продавач е изписал подреждайки погрешно имената си „Е.А.Д.”, като явно е сбъркан редът на имената, като са разменени местата на бащиното и фамилно име на продавача, който видно от текста на НА се именува Е.Д.А.. От гледна точка на житейската логика съдът намира за невероятно лице, което се именува по определен начин да размени имената си при изписването. Това е следвало да предизвика ответника, който е следвал детайлно да познава документите за собственост, ако не друго поне да извърши проверка на данните. При желание от негова страна такава е можело да бъде реализирана, тъй като в НА №96 е изписан адреса на лицето, който макар да е в гр. София, с оглед вменяването според закона при договор за мандат доверителя да покрие всички разходи на довереника, не е било невъзможно да се уреди среща с него, като се търсят данни редовно ли е прехвърлена собствеността. В тази насока съдът счита, че с оглед поетите по договора задължения ответника в качеството си на довереник не е изпълнил задълженията си към доверителя с грижата на добър стопанин, тъй като не е реализирал действия, които не биха представлявали съществено затруднение за него с оглед задълженията му (да прояви грижа на добър стопанин), както и с оглед обстоятелството, че договора е възмезден и той вследствие на това се е обогатил от него.

Във връзка с изложеното по-горе съдът намира, че предявеният иск е доказан в своето основание. Ответникът не е изпълнил едно свое облигационно задължение, поето по силата на неоспорен договор. В договорът не е предвиден срок и последният е могъл да изпълнява правно валидно до момента на завеждане на исковата молба, която следва да се третира като изявление за разваляне на договора.

Не се споделят възраженията на ответника, че договорът е бил приключен, тъй като той е действал до снабдяване на ищеца с нотариален акт за собственост. Видно е, че този НА е обявен за нищожен, а нищожността е изначално състояние. Т.е. с процесният нотариален акт ищеца не е придобил собственост върху процесните земи. По този начин ответника не е бил освободен от облигационното си задължение да съдейства за постигане на сделка, с която да снабди ищеца със собственост върху посочените имоти.

Макар и доказан по основание искът остана недоказан по размер. Видно е, че ищецът претендира цялата сума предоставена по смисъла на договора - споразумение от 20.07.2010 г. – пункт 2 и 3. От тези текстове в договора следва да се приеме, че тези суми са били предадени и получени от ответника, което обстоятелство също така не е оспорено от последния. От смисъла на договора обаче следва да се приеме, че не това са сумите които ответника получава във връзка с с изпълнение на договорното си задължение. Категорично се приема, че той е получил сумата от 1200 лв. от пункт 3 от договор, която е твърдо договорено възнаграждение по договора. Той е получил и сумата представляваща разлика между дадените му пари – 25 100 лв. за покупката на процесните имоти и реално платената сума за имотите – 8860 лв., която разлика е 16 240 лв. и която сума последният е имал право да задържи съобразно пункт 5 от договора-споразумение от 20.07.2010 г. Т.е. полученото от ответника по договора е 17 440 лв. Получаването на тези суми ответника не е оспорил в това производство. Това е, което следва да се приеме, че ответника е получил по процесния договор. В тази му част искът следва да бъде приет за основателен и доказан. Претенцията за по-големи суми е неоснователна, тъй като тя не е част от облигационното отношение, а тълкувайки предвиденото в споразумението между страните от 20.07.2010 г. и това в НА за покупко-продажба №... г. на Нотариус с №465 на НК съдът намира за установено, че останалата част от предадената на довереника сума – 8860 лв. е била заплатена на продавача. В тази част, доколкото не са установени по-големи щети за ищеца, произтичащи от задължения на ответника и поради обстоятелството, че същият има иск за отговорност при евикция срещу продавача, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

И двете страни имат претенции за разноски.

Ищецът е направил разноски в общ размер от 4152 лв., от които 3100 за адвокатски хонорар и 1052 лв. за държавна такса. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски, съобразно с уважената част на иска в размер на 2753.27 лв. Ответникът е е направил разноски по водене на производството в размер на 650 лв. за адвокатски хонорар. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника и направените от последния разноски, съобразно с отхвърлената част на предявения иск, в размер на 217.32 лв.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес – гр. Ш., ул. „...” №.. – адв. Г. Г. ***- Юнион Комерс” ООД, ЕИК-..., гр. Ш.., ул. „...” №.., представлявяно от управителите П.Н.П. и В.Н.П. заедно и поотделно сумата от 17 440 (седемнадесет хиляди четиристотин и четиридесет) лева, дължими като обезщетение за пълно неизпълнение от страна на ответника по договор за поръчка, чиито съществени клаузи са обективирани в Договор от 15.12.2009 г. и свързан с него анекс, озаглавен „Споразумение” от 20.07.2010 г., касаещ съдействие от страна на ответника за придобиване на собственост от страна на ищеца на 8 бр. земеделски имота, представляващи намиращи се в землището на с. Д., общ. В.Д., обл. В. поземлени имоти, както следва: 1). Имот №.., с площ от 5.002 дка, находящ се в местността „..”, 2).Имот №.., с площ от 4.315 дка, находящ се в местността „..”, 3).Имот №.., с площ от 26.683 дка, находящ се в местността „..”, 4).Имот №.., с площ от 5.488 дка, находящ се в местността „..”, 5).Имот №.., с площ от 4.999 дка, находящ се в местността „..”, 6).Имот №.., с площ от 5.841 дка, находящ се в местността „..”, 7).Имот №.., с площ от 3.679 дка, находящ се в местността „..”, и 8).Имот №.., с площ от 11.000 дка, находящ се в местността „..”, ведно със законната лихва мърху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН-********** ***- Юнион Комерс” ООД, ЕИК-..., гр. Ш. сторените от дружеството разноски за водене на настоящото производство, съобразно с уважената част на иска в размер на 2 753.27 лв. (две хиляди седемстотин петдесет и три лева и двадесет и седем стотинки).

ОСЪЖДА „Бул- Юнион Комерс” ООД, ЕИК-..., гр. Ш. да заплати на С.И.П., ЕГН-********** сторените от последния разноски за водене на настоящото производство, съобразно с отхвърлената част на иска в размер на 217.32 лв. (двеста и седемнадесет лева и двадесет и тридесет и две стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. В..

Окръжен съдия: