Р Е Ш Е
Н И Е№98
гр.Ш.,16.ІV.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.ският окръжен
съд,в открито съдебно заседание
на девети април 2013 г.,в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Теодора Димитрова
2.Мирослав Маринов
при секретаря Г.С.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 100 /2013г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№
100/2013г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК,образувано по въззивна
жалба на Е.Ю.Г.,ЕГН **********,против Решение
№ 934 от 12.ХІІ.2011г. на Ш.ския районен съд
по гр.д. № 2519/2009г.,с което жалбоподателят и
ответник в първоинстанционното производство е осъден по предявен против него иск на основание
чл.108 от ЗС,да предаде на ищците М.Н.П.,ЕГН
********** и П.Н.П.,ЕГН
**********,владението върху техен собствен недвижим имот,намиращ
се в гр.Ш.,местността”Смесе”,с
площ с площ 1 099 кв. м., с трайно предназначение –
земеделска земя, с идентификатор 83510.663.17 при съседи: имоти с
идентификационни номера 83510.663.21, 83510.663.20, 83510.663. 60, 83510.663.19
и 83510.663.18.и с което решение се отменя на основание чл.537ал.2
от ГПК нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 9, т.І, рег. № 565,
дело № 8/2006 г. на нотариус К. М.. , рег. № 222 на НК, с район на действие
ШРС,с който С. Д. С.,ЕГН **********,праводател
на ответника Е.Ю.Г.,е признат за собственик на поземлен имот имот
с номер 211, с площ от 1 102 кв. м., намиращ се в местността “Смесе” в гр. Ш., с
трайно предназначение – земеделска земя, при граници от изток – черен път, от
север имот № 2137 и от юг – имоти 208 и
210.
Оплакванията по въззивната
жалба са за незаконосъобразност на първоинстанционното решение и се иска
неговата отмяна,като вместо това бъде постановено друго,с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
С решение от 17.ІV.2012 година по в.гр.д. № 60/2012 година на Ш.ския
окръжен съд е обезсилено Решение № 934 от 12.12.2011 г.,
постановено по г. д. № 2519 от 2009 г. по описа на Ш.ския районен съд, в частта му, с която на основание
чл.537, ал.2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност ,№ 9, т.І, рег. № 565, дело № 8/2006 г.
на нотариус К. М.., рег. № 222 на НК, с район на действие ШРС, с който С. Д. С.,праводател
на ответника Е.Ю.Г., е признат за собственик на поземлен имот с номер 211, с площ от 1 102 кв.
м., намиращ се в местността “Смесе.”, в гр. Ш., с трайно предназначение – земеделска
земя, при граници от изток – черен път, от север имот № 2137 и от юг – имоти 208 и 210 и съдебното производството в тази му част .е прекратено.
В останалата част обжалваното
Решение № 934
от 12.12.2011 г., постановено по гр.. д. № 2519 от 2009 г.. по описа на Ш.ския районен съд,е
потвърдено.
С
решение № 43 от 12.ІІ.2013 година по гр.д. № 784/2012
г. на Върховния касационен съд на Република Б. ,І г.о.
е отменено решение от 17.ІV.2012 г. на Ш.ския окръжен съд по в.гр.д. №
60/2012 година в ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ ,с която е потвърдено решение № 934 от
12.ХІІ.2011г. по гр.д. № 2519 от 2009г. на Ш.ския районен съд за уважаване на предявения от М.Н.П. и
П.Н.П. срещу Е.Ю.Г. иск с правно основание по чл.108 от ЗС за установяване
собствеността и предаване владението върху недвижим имот,намиращ
се в гр.Ш.,местност”Смесе”,с
площ от 1099 кв.м. с трайно предназначение
–земеделска земя,с идентификатор №83510.663.17 по
кадастралната карта на града .Делото е ВЪРНАТО от ВКС ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от
друг състав на Ш.ския окръжен съд.
Указанията на касационната съдебна инстанция са при новото разглеждане
на делото във въззивното производство да се извършат
нови съдопроизводствени действия-извършване на нов
доклад за отстраняване на допуснато от първоинстанционния съд съществено
процесуално нарушение,изразяващо се в недаване на
указания в доклада по чл.146 от ГПК относно
това чия е доказателствената тежест при оспорване на нотариален акт по
обстоятелствена проверка и допускане на свидетели за доказване оспорването на
нотариалния акт по давност от 11.І.2006 г. както на лицата,чиято
е доказателствената тежест за това оспорване/ищците
по делото/ ,така и на насрещната страна/ответника по
делото/.
Според
изложените в отменителното касационно решение на ВКС мотиви,свързани с горните указания,следва
при разглеждане и решаване на спора по делото да се съобрази константната
задължителна практика на ВКС,в ч. на решение № 107 от 25.V.2011г. по гр.д.
№ 1297 от 2010г. на ВКС ,ІІ г.о.,постановено по реда
на чл.290 от ГПК,както и Тълкувателно решение по т.гр.д.№
11/2012г. на ОСГК на ВКС,състояло се на 7.ІІ.2013 г.Според отменителното касационно
решение и цитираната в него задължителна съдебна практика,при
представен по делото констативен нотариален акт за собственост,в
тежест на ОСПОРВАЩАТА ТОЗИ АКТ СТРАНА е да обори изводите на нотариуса в този
нотариален акт относно принадлежността на правото на собственост.Ето
защо,в процесния случай,при наличието на издаден в полза на праводателя на ответника констативен нотариален акт за
собственост № 9 от 11.ІV2006г., НЕ е в тежест НА ОТВЕТНИКА да доказва,че към
момента на издаване на този нотариален акт праводателят
му е владял спорния имот в продължение на повече от 10 години и съгласно
чл.79ал.І от ЗС го е придобил по давност,а ОСПОРВАЩИТЕ ТОЗИ НОТАРИАЛЕН АКТ ИЩЦИ следва
да докажат оспорването си,т.е. да оборят със
съответни допустими ,относими
и необходими убедителни доказателства констатациите по нотариалния акт за
непрекъснато и необезпокоявано владение на имота от праводателя
на ответника повече от 10 години.
Ш.ският окръжен съд,с определение по чл.267 от ГПК от 28.ІІ.2013 година
внесе за разглеждане и решаване в открито съдебно заседание въззивната жалба
на Е.Ю.Г. против Решение № 934 от 12.ХІІ.2011г. на Ш.ския
районен съд по гр.д. № 2519/2009г.,в съответната му
потвърдена с решение от 17.ІV.2012
година по в.гр.д. № 60/2012 година на Ш.ския окръжен съд част,с която е
уважен предявения от М.Н.П. и П.Н.П. иск против Е.Ю.Г. ,с правно основание по
чл.108 от ЗС ,за установяване собствеността и предаване владението върху процесния недвижим имот,като
изрично указа на страните ,че следва да посочат и представят доказателства за установяване на
обстоятелствата така,както е посочено в мотивите на
определението и съобразно указанията на ВКС в посоченото отменително
касационно решение,а именно:ищците
следва да представят доказателства в
подкрепа на направеното от тях оспорване на констатациите на нотариуса в
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност, № 9,т.І,рег. № 565,нот.дело № 8 от 2006г. на нотариус К. М.,,рег.№ в Нот.к.№ 222,с район на
действие Ш.ски районен съд ,свързани с владението на процесния имот от С. Д. С.-праводател
на ответника,непрекъснато и необезпокоявано, повече
от десет години към момента на изготвянето на същия нотариален акт.
Посочването и представянето на нови доказателства
за горните обстоятелства следваше според указанията на съда да стане
най-късно в първото съдебно заседание по делото,като
възможността за посочване на нови факти
и обстоятелства извън изложените по-горе
бъде в рамките на условията по чл.266 от ГПК.
Окръжният съд,като
взе предвид оплакванията по въззивната жалба,становището на другата страна,всички
доводи и съображения на страните,всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,като
съобрази и задължителните по силата на
чл.294 ал.І от ГПК указания на ВКС по прилагането и тълкуването на закона,прие за установено следното:
Безспорни между страните,като се установяват и от приетите по делото
писмени доказателства,са следните факти и
обстоятелства:
С нотариален акт за собственост
на недвижимимот по давностно владение и наследство
въз основа на обстоятелствена проверка,с нотариален
акт от 10.ХІІ.1984г.,с № 164,т.V.нот.дело № 1349/1984г на нтариус
А.Н. при Ш.ския районен съд,Н.
М. П.,П.Н.П. и М.Н.П.,последните двама-ищци в
първоинстанционното производство,всички от гр.С. са признати за собственици по давностно владение и
наследство на недвижим имот:лозе от 1100 кв.м.,в
землището на гр.Ш.,в м.”Смесе”,с
кадастрален № 211.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност №9,т.І,рег.№ 565,дело № 8 от 11.І.2006г. на
нотариус К.М.,рег.№ 222 и район на действие Ш.ски районен съд,С. Д. С.,ЕГН
**********,е признат за собственик по давност
на посочения по-горе имот/с разлика в повече
на площта от 2 кв.м./С. Д. С. е ответник по иска с
основание чл.124ал.І,вр. с чл.537ал.ІІ от ГПК по гр.д. № 2519/2009г. на ШРС,което
производство е прекратено с определение на ШРС от 10.ХІ.2011г. като
недопустимо.
С нотариален акт от 21.ХІ.2008г.за
покупко-продажба на недвижим имот № 98,т.VІІІ,рег.№
25518,нот.дело № 1412 от 2008г. на нотариус К.М.,рег.№
222 на НК и с район на действие ШРС,е обективирана сделка покупко-продажба на имота,предмет и
на посочените по-горе нотариални актове, с продавач С. Д. С. и купувач
Е.Ю.Г.,ЕГН **********, ответник в първоинстанционното производство по гр.д. № 2519/09г.на ШРС,по
предявения иск с основание чл.108 от ЗС.
Според заключението по изслушаната в
първоинстанционното производство СТЕ/л.77/описаните в трите нотариални
акта за собственост имоти са идентични.
Спорът по делото се свежда до това
чие е правото на собственост върху процесния имот.Ищците оспорват това право на ответника Е.Ю.Г. с мотива,че праводателят му С.
Д. С. не е бил собственик на продадения от него процесен
имот,тъй като не била налице изтекла в негова полза
10 годишна придобивна давност за същия имот,каквито
са констатациите по нотариален акт от 11.І.2006г. №9,т.І,рег.№
565,дело № 8 от 11.І.2006г. на нотариус К.М.,рег.№
222 и район на действие ШРС. Ищците оспорват фактите по този нотариален акт,а
именно, че С. Д. С. към момента на
издаването на констативния акт е владял процесния
имот като свой непрекъсното и необезпокоявано повече
от 10 години,респ.че към този момент е осъществен
фактическият състав на чл.79ал.І от ЗС ,което е основание С. Д.С. да придобие
собствеността върху имота по давностно владение.
Всеки
нотариален акт е официален свидетелстващ документ по см. на чл.179ал.І
от ГПК,който доказва с обвързваща доказателствена сила,че фактите ,предмет на удостоверителното заявление на
органа ,издал документа/нотариуса/ са се осъществили така,както се твърди в него.В
посочения нотариален акт е удостоверено
от нотариуса след извършване на обстоятелствена проверка с разпит на свидетели,че С. Д. С.
придобил по давност процесния имот,след явно,непрекъснато и
необезпокоявано владение на същия имот.
Според закона и трайно установената съдебна практика,в
ч. и задължителната практика на ВКС,както вече беше посочено,доказателствената тежест за опровергаване
констатациите по нотариалния акт лежи върху страната,които
ги оспорва ,т.е. върху ищците.
В процесния
случай,при повторното разглеждане на делото , с
определението на Ш.ският окръжен съд
по чл.267 от ГПК от 28.ІІ.2013 на страните,в ч.на ищците бяха дадени подробни указания , в които са залегнали тезите на ВКС в отменителното касационно решение.Въпреки
тези указания и предоставената възможност
на ищците в две съдебни заседания
да ги изпълнят и защитят интересите си,от тяхна страна
не бяха представени по делото никакви
допустими,относими и надлежни доказателства,съдържащи
факти,опровергаващи установените обстоятелства по процесния
констативен нотариален акт № 9 от 2006 година.Няма
данни и доказателства по делото,от които да може да се направи убедителен и категоричен извод,че че към
момента на издадения констативен нотариален акт за собственост на С. Д.С. върху
същия имот по давностно владение № 9 от 2006г.,не е била настъпила такава
придобивна давност в негова полза,респ.че С. Д. С., праводател на ответника Е.Ю.Г. ,в момента на прехвърляне собствеността върху
процесния имот с нот.акт №
98/2008г.не е бил собственик на този имот.
Преюдициална
предпоставка за основателността на ревандикационния
иск по чл.108 от ЗС и неговото уважаване е установяването по безспорен начин,че ищцовата страна е
собственик на имота,за чиято ревандикация
претендира.В разглеждания случай не се установи по надлежния ред,че ищците са собственици на процесния
имот,което води
до извода за неоснователност и недоказаност на исковата им претенция по
чл.108 от ЗС.
С оглед и във връзка с всичко
изложено по-горе,въззивният съд намира,че
като е уважил предявения иск по чл.108
от ЗС,районният съд е постановил неправилно решение,необосновано и незаконосъобразно.Ето
защо въззивната жалба против същото решение е
основателна и доказана.Поради това
първоинстанционното решение следва да
бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго,с
което предявеният иск по чл.108 от ЗС да бъде отхвърлен.
При този изход на спора,на жалбоподателя и ответник в първоинстанционното
производство следва да се присъдят всички направени от него разноски,за
които има съответните данни и
доказателства по делото,вкл.и разноските за водене на
делото във ВКС, съгласно чл.294ал.2 от ГПК.Тези
разноски възлизат общо на 733/седемстотин тридесет и три/лева
и следва да бъдат заплатени от ищците/въззиваемите/.
Водим от горното,Ш.ският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 934 от 12.ХІІ.2011г. по гр.д.№
2519 за 2009г. на Ш.ския районен съд и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като
неоснователен и недоказан предявения от
М.Н.П. ,ЕГН ********** и П.Н.П.,ЕГН **********,***72В,съд.адрес: гр.С. 1700,ул.”Е.П.”№17,адв.Е.Ч.,САК,
иск против Е.Ю.Г.,ЕГН
**********,***,ул.”Д.В.”№9,адв.Г.Т.,ШАК, с правно основание по чл.108 от ЗС, за
установяване собствеността и предаване владението върху недвижим имот,намиращ се в гр.Ш.,местността”Смесе”,с площ от 1099 кв.м.,с
трайно предназначение-земеделска земя ,с
идентификатор № 83510.663.17 по кадастралната карта на гр.Ш..
ОСЪЖДА ищците и въззиваеми
М.Н.П. ,ЕГН ********** и П.Н.П.,ЕГН **********,с горните данни,да
заплатят на ответника и жалбоподател Е.Ю.Г.,с горните данни,всички
направени от него деловодни разноски за всички съдебни инстанции,възлизащи
общо на 733/седемстотин тридесет и три/лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:
Членове :1. 2.