Р Е Ш Е Н И Е№128

гр.Ш. 10.06.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в открито заседание на четиринадесети май, две хиляди и тринадесета година ,в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1. Азадухи Карагьозян

2. Ралица Хаджииванова

при секретаря П.П. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№129 по описа за 2013г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1114 от 6.12.2012г. по гр.д.№3050 по описа за 2012г. на ШРС , съдът е признал уволнението на Д.Я.Б., ЕГН **********,***, извършено със Заповед №31/24.08.2012 г. на управителя на „П.” ЕООД, ЕИК ......... със седалище: с. В., обл. С. и адрес за кореспонденция: гр. Ш., ул. „С. №, п.к.81, представлявано от Б. Й. А. – И., ЕГН **********, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, за незаконно и го отменил, осъдил е „П.” ЕООД да заплати на Д.Я.Б., ЕГН **********, сумата от 710, 55 лв. /седемстотин и десет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месеците юли и август 2012 г., както и сумата от 2, 21 лв. /два лева и двадесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава, считано от 31.08.2012 г. до датата на депозиране на исковата молба, както и сумата от 123, 61 лв. / сто двадесет и три лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван от ищцата платен годишен отпуск за шест дни, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху посочените по – горе главни задължения, считано от датата на депозиране на исковата молба- 10.09.2012 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 187, 88 лв. /сто осемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете , отхвърлил е предявените от Д.Я.Б., ЕГН **********, срещу „П.” ЕООД, ЕИК 837082832 искове по чл.270, ал.2, вр. с чл.128, т.2, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД в останалата им част до пълния предявен размер, като неоснователни и недоказани, отхвърлил е предявените от Д.Я.Б., ЕГН **********, срещу „П.” ЕООД, ЕИК ......... искове по чл.220, ал.1 от КТ и чл.162, ал.3 от КТ за заплащане на сумите, както следва: сумата от 138, 60 лв. / сто тридесет и осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 162, ал.3 от КТ, считано за периода от 20.08.2012 до 31.08.2012 г., ведно с обезещетие за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 54.00 лв. / петдесет и четири лева/, представляваща обезщетение по чл. 220, ал.2 от КТ- за неспазен срок на предизвестие, ведно с обезещетие за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани, осъдил е „П.” ЕООД, да заплати в полза на Районен съд - гр. Ш., държавна такса върху уважените искове, в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ и направените разноски от съда, за изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза, в размер на 70.00 лв. /седемдесет лева/.

Решението е обжалвано от ответника „П.” ЕООД в частта му с която съдът е признал уволнението на Д.Я.Б., ЕГН **********, с извършено със Заповед №31/24.08.2012 г. на управителя на „П.” ЕООД, ЕИК ......... на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, за незаконно и го отменил, осъдил е „П.” ЕООД, , да заплати на Д.Я.Б., сумата от 710, 55 лв. представляваща дължимо трудово възнаграждение за месеците юли и август 2012 г., както и сумата от 2, 21 лв, представляваща обезщетение за забава, считано от 31.08.2012 г. до датата на депозиране на исковата молба, както и сумата от 123, 61 лв. , представляваща обезщетение за неизползван от ищцата платен годишен отпуск за шест дни, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху посочените по – горе главни задължения, считано от датата на депозиране на исковата молба- 10.09.2012 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 187, 88 лв. представляваща извършените по делото разноски, като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо това съдът да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна Д.Я.Б. не е депозирала отговор. В съдебно заседание ,чрез процесуалният си представител адв.Г.Г. с оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение и потвърди решението в обжалваната му част и да и се присъдят разноските по делото.

Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Между страните не се спори, че ищцата е работила при ответника, като е изпълнявала длъжността “продавач- консултант”, с място на работа- магазин “Център” в гр. Ш.. Видно от представените по делото официално заверени преписи от заповед №11/24.08.2012 г., заповед №31/24.08.2012 г., се установи, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като причини за прекратяване на правоотношението са посочени- наложено наказание “уволнение”. В заповед №11/24.08.2012 г. е отразено от работодателя, че ищцата е допуснала липса на стоки, констатирани при ревизия на магазин Център на 20.07.2012 г., което представлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 и т.9 от КТ- уронване доброто име на работодателя, злоупотреба с доверието му и увреждане имуществото на работодателя, като е посочена и разпоредбата на чл.190, ал.1, т.5 от КТ- ощетяване на гражданите от работници и служители в търговията, в услугите. Със същата заповед е наложено и наказание “уволнение”.

В тежест на работодателя е при оспорване на извършено уволнение той да докаже неговата законосъобразност и наличието на основанието за уволнение.

На осн.чл.193 ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения и да събере, и да оцени посочените доказателства. Ответникът представя покани с дати 09.08.2012 г. и 16.08.2012 г., от които е видно, че управителят на ответното дружество, на основание чл. 193 от КТ е съставил покана до ищцата за даване на писмени обяснения от нея за констатирана липса на стоки при извършена на 18.07.2012 г. ревизия, но в двата документа не е посочен срок, в който следва да се представят обясненията. По делото не се доказа от ответника ,че тези покани са били връчени на ищцата. Следователно съдът счита ,че работодателят преди дисциплинарното уволнение на ищцата не е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 от КТ , поради което и на осн.чл.193 ал.2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Съдът ,счита също така ,че заповедта с която е наложена на ищцата наказание –дисциплинарно уволнение не е мотивирана и от нея не става ясно за какво точно нарушение тя е била уволнена, като това е в нарушение на чл.195 ал.1 от КТ. В заповедта работодателят е посочил няколко основания за налагане на дисциплинарното уволнение, като е цитирал чл.187, т.8, т.9 и чл.190, ал.1 т.5 от КТ. В заповедта като нарушение е посочено единствено допусната липса на стоки, констатирани при ревизия на магазин Център на 20.07.2012 г., като не е отразено ревизията за какъв период от време се отнася, в какво точно се изразява липсата /липсите/ , на кои стоки и на каква стойност , кога точно е извършено нарушението.

Ето защо съдът намира, че работодателят е нарушил задълженията си по чл.193 ал.1 от КТ и чл.195 ал.1 от КТ и поради тези нарушения спорът не следва да се разглежда по същество, като наложеното дисциплинарно уволнение следва да се отмени като незаконосъобразно само на тези основания и искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и доказан.

От изготвеното заключение по допуснатата ССЕ в първата инстанция, прието от съда като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните, се установи, че за месеците юли и август 2012 г. на ищцата са начислени брутни трудови възнаграждения за целите два месеца, в общ размер от 906, 43 лв., като след извършване на задължителни по закон удръжки се получава нетна сума, в размер на 710, 55 лв. ВЛ сочи, че няма данни тези трудови възнаграждения да са изплатени на ищцата. Не се ангажираха и доказателства от ответната страна за изплащане на сумата. Направеното една във въззивната жалба възражение ,че на ищцата не и се следва трудово възнаграждение в размер на 710.55лв. , тъй като размерът на трудовото възнаграждение на ищцата е 255лв. на месец, е несвоевременно направено и е преклудирано, поради което е недопустимо и не следва да се разглежда от въззивната инстанция. Ответникът е следвало да направи това възражение в първото по делото съдебно заседание пред първата инстанция, като същият не е оспорил и заключението по ССЕ. Вещото лице е изготвило заключението си след проверка на ведомостите при работодателя. Те са съставени от ответника и в тях на ищцата е било начислено трудово възнаграждение за периода в размер на 710.55лв., поради което съдът счита ,че това е сумата ,която й се следва ,тъй като ведомостите са частни свидетелстващи документи удостоверяващи неизгодни в случая за ответника факти и поради което се ползват с доказателствена сила и имат силата на извънсъдебно признание относно размера и дължимостта на възнаграждението. Ето защо съдът намира, че така предявения иск е основателен до този размер и следва да се уважи за сума от 710, 55 лв . На ищцата следва да се присъди и обезщетение за забава, изчислено върху незаплатените трудови възнаграждения общо от 2, 21 лв., както е изчислило вещото лице по ССЕ.

По отношение на иска по чл.224, ал.1 от КТ: От заключението по извършената ССЕ се установява, че от счетоводните документи, водени при ответното дружество, неизползвания от ищцата платен годишен отпуск е в размер на 6 дни, като размерът на полагащото й се обезщетение се равнява на брутна сума от 123, 61 лв. поради това искът по чл.224, ал.1 от КТ следва да бъде уважен за сума от 123,61 лв ., като размерът на това обезщетение се изчислява съобразно брутното трудово възнаграждение на работника на осн.чл.228 ал.1 от КТ .

Предвид гореизложеното решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част , като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Решението в останалата му отхвърлителна част не е било обжалвано и е влязло в сила.

Съобразно изхода от спора жалбоподателят следва да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноските и по делото в размер на 150лв. за адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1114 от 6.12.2012г. по гр.д.№3050 по описа за 2012г. на ШРС в обжалваната му част.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

ОСЪЖДА „П.” ЕООД, ЕИК ......... със седалище: с. В., обл. С. и адрес за кореспонденция: гр. Ш., ул. „С. №, п.к.81, представлявано от Б. Й. А. – И., ЕГН **********, да заплати на Д.Я.Б., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 150лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщаването му на страните , при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, само в частта му с която съдът е отменил дисциплинарното уволнение на ищцата Д.Я.Б., а в останалата си част е окончателно на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.